РЕШЕНИЕ
№ 2191
гр. Варна, 31.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на трети
декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Моника Жекова
при участието на секретаря Христина Ив. Христова
като разгледа докладваното от Моника Жекова Гражданско дело
***213110108319 по описа за 2021 година
За да се произнесе, взе предвид следно:
Производството по делото е образувано по предявен иск с правно основание чл.
422, ал. 1, вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, от ищцовото дружество „В. И. К.
- В.“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление : ***, представлявано от В.
В. - Управител чрез пълномощник юрисконсулт П.В. против ответника П. Д. С., ЕГН
**********, с адрес: ***.
Ищцовото дружество основава исковата си молба на следните фактически
твърдения:
В депозираната пред ВРС искова молба ищцовото дружество релевира, че „В. И.
К. - В.“ ООД, в качеството си на В и К оператор съгласно чл.2, ал.1 от Закона за
регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги (обн.ДВ бр.18 от 2005 г.,
с посл. изм.), предоставяло В и К услуги на П. Д. С. ЕГН ********** , с адрес : ***,
който в качеството си на потребител ги получавал и ползвал на същия адрес.
Ползваните В и К услуги на този адрес се отчитали по партида с абонатен номер ***,
чийто титуляр на партидата бил ответника. Съгласно чл. 5, т. 6 от Общите условия,
потребителите били длъжни да заплащат ползваните В и К услуги в срок, което
длъжникът (сега ответник), ищцовото дружество твърди, че не бил направил. Съгласно
чл. 33, ал. 2 от Общите условия, ответникът бил длъжен да заплаща дължимите суми за
използваните В и К услуги в 30-дневен срок след датата на фактуриране, след изтичане
на който срок той изпадал в забава. Твърди се, че на дата 02.04.2021 г. В и К
1
операторът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК до
Варненски районен съд срещу длъжника - сега ответник, въз основа на което било
образувано частно гр.дело № 4839/2021г. по описа на ВРС, ГК-42 състав. На
06.04.2021г. съдът издал Заповед № 852 за изпълнение на парично задължение по
чл.410 ГПК, с която разпоредил на П.С. да заплати на кредитора (сега ищец) сумата от
664,04 лева представляваща стойност на ползвани и незаплатени В и К услуги за
периода от 10.07.2018 г. до 08.01.2020 г., сумата от 109,91 лева, представляваща лихва
за забава върху посочената главница за периода от 15.09.2018 г. до 28.03.2021 г., с
изключение на периода от 13.03.2020 г. до 09.04.2020 г., законната лихва върху
главницата считано от датата на подаване на заявлението в съда - 02.04.2021 г., до
окончателното изплащане на вземането , както и сторените съдебно - деловодни
разноски изразяващи се в заплатена държавна такса в размер на 25 лева и
юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лв. Твърди се още, че на 23.04.2021 г.
заявителят - сега ищец бил уведомен, че на основание чл. 415, ал. 1 , т. 2 ГПК може да
предяви иск за установяване на вземането си. Сочи се, че претендираните от *** от
ответника суми за главници и лихви по фактури на частен абонат № *** са посочени в
табличен вид на стр. 2 - ра от исковата молба както следва:
Фактура-дата- главница -отчетен период -лихва -период на забава:
**********/16.08.18 - 29.74лв., 10.07.18-14.08.18 - 7.13лв.,15.09.18 - 28.03.21
**********/17.09.18-29.74лв.,14.08.18-13.09.18-6.86лв.,17.10.18-28.03.21
**********/18.10.18-35.66лв.,13.09.18-17.10.18-7.92лв.,17.11.18-28.03.21
**********/15.11.18-35.69лв.,17.10.18-13.11.18-7.65лв.,15.12.18-28.03.21
**********/07.12.18- 35.57лв.,13.11.18-06.12.18- 7.41лв.,06.01.19- 28.03.21
**********/15.01.19-36.17лв.,06.12.18-15.01.19-7.14лв.,14.02.19 - 28.03.21
**********/14.02.19- 37.14лв.,15.01.19-12.02.19-7.03лв.,16.03.19 - 28.03.21
**********/14.03.19-37,04лв.,12.02.19-12.03.19-6.72лв.,13.04.19 - 28.03.21
**********/10.04.19-30.95лв.,12.03.19-08.04.19-5.38лв.,10.05.19-28.03.21
**********/10.05.19-30.95лв.,08.04.19-09.05.19-5.12лв.,09. 06.19-28.03.21
**********/11.06.19-44.16лв.,09.05.19-10.06.19- 6.92лв., 11.07.19-28.03.21
**********/09.07.19-49.45лв.,10.06.19-08.07.19,7.36лв.,08.08.19-28.03.21
**********/06.08.19-30. 95лв.,08.07.19-06.08.19- 4.37лв.,05.09.19-28.03.21
**********/13.09.19-45.47лв.,06.08.19-13.09.19-5.94лв.,13.10.19 -28.03.21
********** /10.10.19-34.19лв.,13.09.19-08.10.19-4.21лв.,09.11.19-28.03.21
**********/20.11.19- 41.02лв.,08.10.19-18.11.19-4.58лв.,20.12.19 - 28.03.21
**********/04.12.19-37.10лв.,18.11.19-03.12.19-4.00лв.,03.01.20-28.03.21
**********/06.01.20-11.00лв.,03.12.19-23.12.19-1.08лв.,05.02.20-28.03.21
2
**********/14.01.20-32.05лв.,03.12.19-08.01.20-3.09лв.,13.02.20- 28.03.21
Общо главници 664.04 лева и общо лихви 109.91лева.
Претендираната сума за главница за абонатен номер ***, изрично сочи
дружеството-ищец, че представлява цена на служебно определено количество вода
поради изтекъл срок на метрологична проверка на индивидуалния водомер на С. и
неизпълнение на задължението му съгласно чл. 34а, ал. 5 и чл. 11, ал. 5 от Наредба № 4
от 2004г. на МРРБ да осигури метрологично годен измервателен уред, който да отчита
потребеното количество В и К услуги в имота.
Потребителят, твърди ищцовата страна,че бил уведомен за това на 16.05.2016г. с
писмо № **********. В този случай, пояснява процесуалният представител на ***
ООД, че намирала приложение Методиката, уредена в разпоредбата на чл.39, ал.1, т.1
във връзка с ал.6 от Наредба № 4 от 2004г. на МРРБ-начислявали се по 5м3 /месечно за
един обитател, при двама обитатели в имота. Начисляването на количеството вода се
осъществявало чрез използването на електронен карнет (таблет). Към момента на
сезиране на съда, твърди още ищцовата страна, че ответникът не бил оспорил чрез
писмено възражение горепосочените вземания в нормативно регламентирания срок по
чл.40, ал.2 от Наредба № 4 от 14.09.2004г. на МРРБ.
Предвид гореизложеното и на основание чл. 422 ГПК във връзка с чл. 415 ГПК,
обобщава ищцовото дружество „В. И. К. - В.“ ООД, че за него е налице правен интерес
от предявяване на настоящите искове и затова моли да бъде постановено Решение, по
силата на което съда да признае за установено, че П. Д. С. ЕГН **********, в
качеството си на потребител на В и К услуги, които се отчитат по партида с абонатен
номер ***, дължи на „В. И. К. - В.“ ООД сума в общ размер на 664.04лв. (шестстотин
шестдесет и четири лева и 04 ст.), представляваща сбор от главници за ползвани и
незаплатени В и К услуги за периода от 10.07.2018г. до 08.01.2020г. на адрес ***; сума
в общ размер на 109.91лв. (сто и девет лева и 91ст.), представляваща сбор от
обезщетения за забава върху тези главници за периода от 15.09.2018г. до 28.03.2021г. с
изключение на периода от 13.03.2020г. до 09.04.2020г.; както и законната лихва върху
главниците, считано от датата на подаване на заявлението в съда - 02.04.2021г. до
окончателното им плащане, за които суми е издадена Заповед № 852 от 06.04.2021г. за
изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 4839/2021г. по описа на ВРС.
Обективирано е искане съдът да се произнесе с решението си и относно
съдебно-деловодните разноски, сторени от ищеца в заповедното производство в размер
заплатената държавна такса от 25лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на
50лв. Всички суми-предмет на настоящото производство, сочи ищцовата страна, че
могат да бъдат платени по сметка на „В. И. К. - В.“ ООД водена в „***“ АД,с
изписаните на стр.2 реквизити.
В подкрепа на твърденията и искането си, ищцовата страна е направила
3
доказателствени искания.Ищцовата страна желае да й бъдат присъдени съдебно-
деловодни разноски по настоящото производство, а призовките и съобщенията по
настоящото дело, адресирани до „В. И. К. - В." ООД, да бъдат изпращани по
електронна поща: ...........
В проведеното първо открито съдебно заседание процесуалният представител на
ищцовото дружество е пояснил исковата си молба, като е конкретизирал, че :
конкретният иск се касае за установяване размера на служебно определено количество
вода поради неизпълнение на задължението на потребителя да осигури метрологично
годен измервателен уред в жилището,т.е.приложение намирала разпоредбата на чл. 39,
ал. 5, т. 1 от Наредба № 4 от 2004 г. на МРРБ.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът П.С., чрез надлежно упълномощени
процесуални представители адвокати Х. Х. и Р.З. от ВАК е изразил следното
становище по предявите против него искове:
Ответникът оспорва предявения срещу него иск от „В. И. К.“ ООД, гр. Варна,
както по основание, така и по размер. Съображенията затова,наведени от ответника, са
следните :
Вярно било, че процесният имот е водоснабден и присъединен към
канализационната мрежа на града и имало открита партида на ответника.
Твърди се обаче, че ищецът не е предлагал на ответника за подписване договор,
към който неразделна част са ОУ за предоставяне на *** услуги на потребителите от
*** оператор. В тежест на ищцовото дружество било да докаже валидна облигационна
връзка, както и реалното количество на доставените *** услуги със съответната
стойност.
Оспорва се твърдението на ищеца, че ответникът е бил уведомен за
метрологична проверка и осигуряването на метрологично годен измервателен уред с
писмо №********** от 16.05.2016г.
Оспорва се съдържанието и подписите на цитираното писмо /частен документ по
смисъла на закона/. Ръкописно твърди ответника, че били попълвани реквизити, които
нямали нищо общо с изписания текст. Имало неразбираеми вписвания /горе вляво/.
Посочен бил наемател с име Р. /без никакви други данни/ и произволно в графа брой
живущи било написано, че са двама. Отделно от това било написано отстрани, че е
говорено по телефона /неизвестно кога, от и на кой номер, с кого и за какво/. В
реквизитите на това т.нар. уведомително писмо с дребен шрифт пишело, че: /цит./: „въз
основа на гореизложеното Ви уведомяваме, че е необходимо да предприемете действия
съгласно текста на гърба на това писмо, ако е налице едно от следните
условия:../изброени/. На гърба на представеното писмо нямало никакъв текст.
Ответникът оспорва подписа, изписан на мястото на „подписаният“. Този подпис сочи
ответника ,че не е нито негов, нито на предполагаеми квартиранти. Освен това - не
4
било ясно кой е З. И. и в какво качество написал писмото. И в крайна сметка-това
писмо ли е, или нещо друго, след като в реквизит „показания“ е написано-518(задава
въпрос ответника).
Неизвестно защо, сочи още ответника, че ищецът не упоменавал два основни
факта: 1.През 2018 г. ищецът завел дело срещу ответника със същите претенции, но за
периода от 13.07.2016г. до 10.07.2018г. Образувано било гр.д. №16481/2018г. по
описана ВРС, чието решение П.С. обжалвал пред ВОС и с решение №1150 от
16.12.2019г. по въззивно т.д. №1588/2019г. окръжният съд отменил решението на ВРС
и отхвърлил предявения от „***“ ООД иск. Въпреки влязлото в сила решение на ВОС,
ищецът с настоящия иск претендирал на същото основание суми за следващ период.
Ответникът не отрича, че ищецът има право да предяви настоящия иск, но
намира за учудващо, че в т.3 от искането си към експертизата /последна страница на
исковата молба/ визирал период от септември 2016г. (за който период, както вече е
посочил ответника имало влязло в сила решение.).
Ищецът не споменавал факта, че измервателното устройство /водомер/ на имота
на ответника било подменено с ново на 23.12.2019г., което било видно от констативен
двустранен протокол №1000 380967.
Подмяната била извършена в присъствие на П.С. и в протокола било отразено
показанието на стария водомер-540 куб.м. към дата 23.12.2019г.
В цитираното по-горе решение на ВОС по въззивното дело, съдът изрично
приел за установено, че последният отчет на реална консумация вода е бил от дата
15.12.2016г. при показание на водомера 536 куб.м. Т.е. при смяната на водомера,
показанията на стария били 540 куб.м. -или консумираната вода за целия период била
от 4 куб.м.
Обобщено - ответникът оспорва: „самоволното начисляване на служебно
определено количество вода и то не за един, а за двама души“, като същевременно било
начислявано (или поне така се разбирало от представените извлечения) и разпределено
количество вода от общото за сградата ползване.На следващо място ответника е
изразил становище по доказателствените искания на ищеца и направил свои искания за
събиране на доказателства.
В проведеното по делото открито съдебно заседание от 03.12.2021 г.ищцовото
дружество чрез юрисконсулт Пл.В. поддържа предявения иск, като излага твърдения за
основателност и доказаност на иска, респективно желае уважаване на специалния
положителен установителен иск ведно с присъждане на разноските както по исковото,
така и по заповедното производство съгласно представения списък по чл. 80 ГПК.
В същото съдебно заседание ответникът не се явява, представляван от адвокати
З. и Х. желае съда да отхвърли иска като абсолютно недоказан, ведно с присъждане на
сторените от ответника съдебно –деловодни разноски по исковото производство в
5
размер на 80,00 лева за депозит за проведената съдебно – графологична експертиза . В
рамките на предоставения от съда срок, на дата 14.12.2021 г.,ответникът чрез
процесуалните си представители е депозирал подробни писмени бележки по същество
на спора .
СЪДЪТ, след като взе предвид представените по делото доказателства – по
отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните
актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от
ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
На първо място съдът намира за необходимо да посочи, че по предявения
специален положителен установителен иск, за доказване и на основанието и на размера
на претенцията си ищцовата страна е ангажирала писмени доказателства, приобщено е
частно гражданско дело № 4839/ 2021 г.по описа на Районен съд – Варна, ХLII – ри
състав, инициирало настоящия исков процес, проведена е и необходима съдебно -
счетоводна експертиза, открито е било и производство по реда на чл.193 ГПК като е
проведена и съдебно –графологична експертиза, приобщено по делото е предходно
водено между същите страни производство по гр.дело № 16481/2018 по описа на ВРС
XLIX-ти състав, като в последното открито съдебно заседание ищцовото дружество е
ангажирало и допълнителни писмени доказателства и са били събрани и гласни
доказателства. В тази връзка, по делото като писмен доказателствен материал са
приобщени представените с исковата молба заверени за вярност с оригинала копия на:
Общи условия за предоставяне на *** услуги на потребителите от *** оператор „В. И.
К. – Варна“ ООД; Решение № Ц - 34/15.12.2017 г. на КЕВР, ведно с 2 бр. публикация
във вестник; Решение № Ц - 20/28.12.2018 г. на КЕВР, ведно с 2 бр. публикация във
вестник; Решение № Ц - 37/23.12.2019 г. на КЕВР, ведно с 2 бр. публикация във
вестник; уведомително писмо № **********/16.05.2016 г.; справка за недобора на
частен абонат за периода от 10.07.2018 г. до 28.03.2021 г., представения от ответника в
срока по чл.131 ГПК констативен двустранен протокол № **********/23.12.2019 г.
От така цитираните писмени доказателства се установява по несъмнен начин, че
ответникът е потребител на *** услуги за обект на потребление находящ се в ***9,
като потреблението се е отчитало по партида с абонатен номер ***.
В първото по делото открито съдебно заседание,след представяне от страна на
ищцовото дружество на справка от АВ СВ, и на база изявленията на процесуалните
представители на ответника, съдът е допълнил доклада по делото като е обявил за
безспорно и ненуждаещо се от доказване между страните, че ответникът П.С. за
исковия период от време е бил носител на вещното право на собственост за обекта, за
който ищцовата страна твърди,че ответника има непогасени задължения.
Спорът по делото по същество между страните се свежда до това бил е уведомен
ответника по надлежния ред затова, че следва да предприеме действия по подмяна на
6
водомера, обслужващ обекта на потребление, въобще имало ли е правно основание
ищцовото дружество да начислява служебно количество потребена вода за исковия
период и то за двама обитатели, при положение че ответникът твръди, че не е обитавал
имота за този период, респ.не бил ползвал и не му били доставяни *** услуги . За да
бъде даден правилен отговор на всички твърдения и възражения свързани с
основателността на иска, съдът следва да отче СПН на предходно постановено между
същите страни Решение, със същия предмет, но за друг исков период , както и да
анализира в съвкупност и поотделно целия събран по делото доказателствен материал .
Видно от приобщеното писмено доказателство – гр.дело № 16 481 /2018 г. по
описа на РС Варна , по депозирано на 16.08.2018 г. заявление на същото ищцово
дружество срещу същия ответник е било образувано ч. гр.д. № 12434/2018г. по описа
на РС Варна, по което е била издадена Заповед по чл.410 ГПК, а след възражение на
длъжника против заповедта е било образувано в срок исковото производство по чл.422
ГПК . С Решение № 1150/ 16.12.2019 г. постановено от ОС Варна по в.т.д. № 1588/
2019 г. по описа на ОС Варна е било частично отменено и частично потвърдено
първоинстанционното Решение № 2819/24.6.2019 г. на РС Варна по гр.д.№ 16481/2018
г., като е отхвърлен иска на “***“ ООД против П.С. за установяване съществуването на
вземането на ищеца за горницата над 23,08 лв. до 565 лв. представляващи неплатен
остатък от главница за ползвани и неплатени *** услуги за периода от 15.12.2016 г. до
10.07.2018 г. на адрес ***, с абонатен номер *** , ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 16.8.2018 г. до
окончателното й плащане , а в останалата част първоистанционото решение е било
потвърдено, като в в частта в която е прието за установено съществуването на парично
задължение в размер на 41,71 лв. лихва за забава върху главницата за периода от
12.09.2016 г. до 11.08.2018 г. първоинстанционото Решение не е било обжалвано. С
окончателното си Решение от 16.12.2019 г. ОС Варна се е произнесъл с оглед изхода на
спора и по въпроса за отговорността за разноските . Водим от разпоредбите на чл. 297
и чл. 298 ГПК, настоящия исков съд приема за установено и доказано, че между
същите страни на същото основание е признато със СПН съществуването на парично
вземане за главница в размер на общо 23,08 лева за периода от 15.12.2016 г. до
10.07.2018 г. ведно с лихва за забава от 41,71 лв. за периода от 12.09.2016 г. до
11.08.2018 г.
Настоящото исково производство има за предмет установяване със СПН
вземанията на ищцовата страна, за които заповедния съд е издал Заповедта по чл.410
ГПК по ч.гр.д. № 4839/ 2021 г. – сумата от 664,04 лв. главница за периода от 10.07.2018
г. до 8.1.2020 г.,законната лихва върху тази главница от датата на подаване на
заявлението в съда – 2.4.2021 г., сумата от 109, 91 лв. лихва за забава върху главницата
за периода от 15.09.2018 г. до 28.03.2021 г. с изключение на периода от 13.3.2020 г. до
9.4.2020 г. – т.е. за периоди следващи предходния за който е формирана СПН , поради
7
което и исковото производство се явява процесуално допустимо ,т.к. периода включен
в предметните предели на специалните положителни установителни искове е
последващ по време и извън обхвата на СПН формирана по гр.д. № 16481/2018 г.
Безспорно от материалите по приобщеното като писмено доказателство
заповедно производство, инициирало настоящия исков процес – ч.гр. д .№ 4839/2021 г.
по описа на ВРС ,XLII –ри състав се установява, че въз основа на Заявление с рег. вх.
№ 4416/ 2.4.2021 г. (четири месеца след формиране на СПН по гр.д. № 16481/2018 г. )
„***“ ООД е депозирало ново заявление по чл.410 ГПК с искане за издаване на
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК против длъжника П.С. за
потребени , но незаплатени *** услуги .Въз основа на Разпореждане № 2115/6.4.2021 г.
ВРС по ч.гр.д. № 4839/2021 г. /л.10 от заповедното дело / е разпоредил издаване на
Заповед за изпълнение на парично задължение в полза на заявителя и против длъжника
за посочените в т. 9 от заявлението парични вземания ведно със сторените съдебно –
деловодни разноски . Видно от л.11 –ти от заповедното дело, със Заповед № 852 /
6.4.2021 г. по ч.гр.д. № 4389/2021 г. ВРС е разпоредил длъжникът П.С. да заплати на
кредитора „*** „ ООД сумата от 664,04 лв. главница за ползвани и неплатени В и К
услуги по партида с абонатен номер ***, за периода от 10.07.2018 г. до 8.1.2020 г.,за
обект – имот находящ се в *** , сумата от 109, 91 лв. представляваща лихва за забава
върху главницата за периода от 15.09.2018 г. до 28.03.2021 г. с изключение на периода
от 13.3.2020 г. до 9.4.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на заявлението в съда – 2.4.2021 г., до окончателното изплащане на
вземането и ведно със сторените от заявителя съдебно –деловодни разноски от които
25 лева за заплатена държавна такса и 50 лв. юрисконсултско възнаграждение, при
изричното вписване и в заповедта на обстоятелствата,от които произтича вземането –
дължима сума за фактурирани *** услуги по партида с абонатен номер ***, за които
има издадени фактури за периода от 16.08.2018 г. до 14.01.2020 г., за обект – имот ,
находящ се в *** . От писмените доказателства по частното гр.дело – л. 13,14 ,15 и сл.
се установява, че в срок длъжникът е възразил против заповедта, заповедния съд е
приел възражението по чл.414 ГПК, дал е указания на заявителя а последният в
преклузивния срок е предявил специалния си положителен установителен иск по
чл.422 ГПК, предмет на настоящия исков процес.
С оглед изложеното по-горе,от фактическа а и от правна страна се налага извод
за процесуална допустимост на предявения иск с правно основание чл.422, ал.1 , вр.
чл.415, ал.1 ГПК ,вр. чл. 86, ал.1 ЗЗД , поради което и исковият съд следва да обсъди
всички събрани доказателства за да прецени дали искът е доказан и по основание и по
размер .
От приложената на л. 106 –ти по делото справка от р-н „*** „ при Община
Варна се оказва,че на адреса , на който се намира обекта на потребление на *** услуги
8
от 27.10.2000 г. има регистрирани две лица по постоянен адрес .
От приложената на л. 107 –м справка от „*** „АД се установява, че ответникът
ползва ел.енергия отчитана по кл. номер ********** за същия обект , като за периода
от м. юли 2018 г. до м. януари 2020 г. вкл. е имал отчетено потреление на ел.енергия,
така както е показано в справката на л.108. Прочита на справката на „*** „ АД води до
извод, че от м. 6.2018 г. до м. 7.2019 г. в имота е ползвана ел.енергия и по дневна и
нощна тарифи,с посочените в последната графа общо количества ел.енергия, като след
това потребленето от м. 9.2019 г. до м. 11.2021 г. е нулево с изключение на само три
периода ,в което е отчетена консумация от по 1 кВт ел.енергия .
Сравнителния анализ на данните при Община Варна и „ ***“ АД води до извод,
че от месец септември до м. ноември 2021 г., при регистрирани на адреса на
потребление и на ел.енергия и на *** услуги двама души реално потребление на
ел.енергия не е имало, което мотивира съда да приеме, че са налице косвени
доказателства, че апартамента не е бил обитаван.
Безспорно е доказано по делото от приобщената на л. 61 -63 , че считано от дата
27.1.1994 г . ответникът е притежавал вещно право на собственост върху имот в
гр.Варна в кв.***, но от отбелязването на л. 62 се вижда, че по данни в АВ СВ Варна
имота е в *** , който имот П.С. и А. С.а продават на П. П. и С. Я. на 21.2.1994 г. – т.е.
съседния апартамент. От същата справка на АВ СВ Варна се налага извод, че към 1994
г. П.С. не е бил едноличен носител на вещното право на собственост, а е бил
съсобственик с лицето А. С.а.
В последното по делото о.с.з. в качество на свидетел е разпитан именно П. П.,
воден от ответната страна . Разпитан в качество на свидетел пред съда св. П. е
потвърдил, че е закупил от ответника имота представляващ *** в гр.Варна, кв.“*** „,
*** , уточнявайки че са съседи с ответника, т.е.че ответника е собственик на *** и ги „
дели една стена „.
От показанията на св.П. се изяснява , че неговия апартамент *** и апартамент
*** на ответника се намират на трети жилищен етаж, като на конкретно поставен
въпрос свидетелят отговоря, че на етаж има по девет апартамента „ цяло село живеело
там „ .Същият свидетел е заявил пред съда , че П. има съпруга , която била полякиня ,
не я познавал изобщо, като тя децата на П. живеели в Полша. През около 1993-4 г.
сочи свидетеля П., че П. си купил апартамент в „ *** „ и отишъл да живее там , а
апартамента в „ *** „ пазел за сина си – ако един ден се върнел в страната ни – там да
живее. Св.П. е дал показания пред съда от които е видно, че П. С. рядко посещавал
апартамента ,в апартамента имал фризер в който съхранявал месо, но фризерът се
развалил някъде 2019 г. и със свидетеля П. го хвърлили на боклука. Според същия
свидетел П. имал страх някой да не му ограби или разбие апартамента и затова не го
отдавал по наем, а в този имот само П. ходел рядко да почисти , защото ставало по „
9
един пръст прахоляк „ .За сина на П. свидетеля обяснява, че него не е го е виждал поне
от десет години , като повтаря показанията си ,че никой освен П. не е влизал в
апартамента . На последно място от показанията на св.П. става ясно, че по принцип ако
минела инкасаторката – отчитала водата , отваряли й да влезе , а ако свидетеля го
нямало – слагал бележка колко му била водата, а ако си бил вкъщи –не си криел
водомера. Дори понякога инкасаторката му казвала, че ако имало 1-2 кубика, тя щяла
да ги допише, а ако била взела повече – щяла да ги приспадне. П., твърди св.П., че
сигурно имал още такава бележка на вратата, т.к. бележката стояла там и той не я
махал, понеже нямал ток, вода може би също нямал.
Така депозираните от св. П. показания кореспондират с възраженията на
ответника в отговора на искова молба, като и с данните вписани в АВ СВ, включително
и с оспореното от ответника и приобщено на лист 59 –и в оригинал уведомително
писмо.
Приобщения по делото на л. 59 оригинал на уведомително писмо № 1000 303326
в оригинал e предмет на проверка по реда на чл.193 ГПК, т.к. ответникът е оспорил и
съдържанието и автентичността на подписа на П.С. върху писмото, ищцовото
дружество е заявило, че ще ползва от документа, представило е оригинала ведно с
индигирания втори екземпляр , твърдейки чрез процесуалния си представител, че не
може да заяви на кое лице е точно подписа, но сочейки че е на лице, осигурило достъп
до имота. Именно поради непознаване на подписа на ответника процесуалния
представител на „ *** „ООД е заявил, че не може да направи изявление ,че подписа не
е на ответника .
За проверка на истинността на документа приложен на л. 59 по делото и с оглед
откритото по делото производство по чл.193 ГПК съдът е допуснал съдебно –
графологична експертиза ,възложена на в.л.Ц.Ц. с въпрос : Вещото лице, след
сравнение на положения под уведомително писмо № 1000 303326 подпис на
„подписаният“ и снемане на свободни образци от подписа на П. Д. С., да даде
заключение дали има съвпадение и идентичност на подписите на „подписаният“ в
документа и подписите на лицето П.С..От приобщеното по делото на л.92 -98
заключение на в.л. Ц.Ц. по СГЕ категорично се установява, че подписът в долната лява
част на оспореното писмо за „получател „ не е на ответника П.С. . Действително под
подписа на „подписаният „ стоят изписани със синя химикална паста имената З. И., но
кое е това лице така и не е изяснено по делото. По идентичен начин името Р. вписано в
горния ляв ъгъл на същия документ с отбелязване „ наемател „ по делото ищецът не е
установил как е установено и въобще каква е връзката между лицата Р. , З. И. и
ответника.
От прочита на оспорения частен документ се установавя, че същият носи датата
16.05.2016 г., зачертаване на квадрата : „Изтекла валидност на метрологична проверка
10
/ първоначална ;последваща / на индивидуалня водомер „ и бланкетнен текст на ***
оператора към потребителя затова, че последният следва да предприеме действия
съгласно текста на гърба на писмото , ако е налице е едно от следните условия .На
гърба на писмото действително няма дата в какъв срок потребителя следва да
предприеме действията съгласно текста на гърба на писмото, както липсва и дата на
индигирания екземпляр / л. 60 / , респ. такава дата е логично и да не бъде пренесена и
на втория индигиран екземпляр предназначен за потребителя. В същото писмо обаче се
съдържат данни за показанията на водомера на потребителя от 518 м3 вода, датата
16.5.2016 г. , брой живущи – двама, в левия горен ъгъл с червена химикална паста има
дата 13.2.2016 г. и подпис, а в левия долен ъгъл също с химикална паста 6.ХII .
Така оспорения частен документ е необходимо да бъде съпоставен с приложения
на л. 65 – ти в заверено за вярност с оригинала отчет на абоната – самоотчет.
Вписването в отчета касеае периода 16.8.2018 – 14.1.20 г., като съдържа данни за
инкасатора - А. Х. А.ов и общо 9 записа на неотчетен водомер - повреден .
Все във връзка с начина на отчитане на потребеното количество вода от
ответника ищцовата страна е представила и по делото е приобщена на лист 29 –ти
справка за недобора на абоната - ответник за периода от 10.07.2018 г. до 28.03.2021г. В
същата справка са вписани 19 броя записа, от които се вижда , че на ответника
служебно е начислена сума равна на 664,04 лв. за главници и 109,91 лв. за лихви за
забава или общо 773,95 лв. за водомер № 64047723 .
Цитирания като номер в справката за недобора водомер видно от л.49 –ти е бил
монтиран на дата 23.12.2019 г. На л. 49-ти е приобщено представеното от ответника в
сканирано копие Констативен двустранен протокол № 100, неоспорен от ищцовата
страна. В този КП се съдържат подписи на служител на *** оператора и на
потребителя , които не са оспорени ,като е вписан номера на демонтирания водомер
007351 , а и показанията „ 540 „.
При така изложеното се налага извод, че към датата на монтиране на новия
водомер 23.12.2019 г. потребителят е имал количество потребена вода от общо 540 м3 ,
като възниква въпроса за периода от съставяне на уведомителното писмо от 2016 г. до
абоната и до датата 23.12.2019 г. какви количества ответника е потребил и /или са му
били начислени служебно .
Както е видно от влязлото в законна сила Решение по предходното водено
исково производство /л.24 –гръб от в. т. д. № 1588/2019 г. по описа на ВОС /
последния реален отчет на водомера на ответника за същия обект на потребление на
*** услуги е бил от дата 15.12.2016 г. за 2 м3 вода показание на водомера 536 куб.м.
Или съпоставяйки датите 15.12.2016г. при показания на водомера от 536 куб.м. и
23.12.2019 г. при показания на същия водомер от 540 куб.м. , елементарно пресметнато
се оказва, че за тези 3 години ответника е потребил реално 4 м3 вода.В
11
уведомителното писмо от 16.05.2016 г. ,приложено на л. 59 е записано показания на
водомера 518м3 . За разликата от 2м3 (част от разкита от 540 -536 ) на стойност 23,08
лева вече има влязло в сила Решение по гр.д.№ 16481/2018 г. Ищовата страна обаче не
твърди реално потребление на *** услуги , а се позовава на приложението на чл. 34а от
Наредба № 4 от 2004 г. на МРРБ, съгласно която всеки един потребител има
задължение в 3-месечен срок да извърши или метрологича проверка на своя водомер,
или да смени същия с нов, което означавал ,че при изтекъл срок - (писмото) било
връчено на 16.05.2016 г., към декември месец срокът е изтекъл за подмяна, за реакция
от страна на потребителя, се пристъпвало към начисляване на средна консумация по
Общи условия.
При тези твърдения на ищцовата страна съдът извежда извода, че
фактурираните *** услуги от страна на *** оператора предмет на заповедното дело и
на настоящото исково са служебно определени от ищцовата страна ,на основание
неизпълнение на договорно задължение на абоната потребител да подмени водомера си
с нов поради изтекла метрологична годност към 2016 г.
В тази връзка, а и за установяване на отчетените при *** оператора и
фактурирани *** услуги по делото е допусната и проведена съдебно –счетоводна
експертиза, възложена на в.л. М.И..
От приобщеното по делото на листи от 99 –ти до 109-ти подробно, обективно и
компетентно дадено заключение на в.л. И. по ССчЕ, неоспорено от страните се
установява, че общата стойност на задълженията за главница за ползвани *** услуги по
партида с аб.номер *** по посочените в Таблица 1 от исковата молба фактури възлиза
на точно 664,04 лв., а на лихвата за забава върху неплатените главници 121,57 лв.
Вещото лице е дало отговор на въпроса, при количеството вода определено в
кубични метри за всеки месец, начиная от м. септември 2019г. до месец януари 2020 г.
включително , при прилагане на Методиката посочена в чл. 39, ал.5, т.1 вр.с чл. 6 от
Наредба № 4 / 2004 г. за двама обитатели в имота на каква е стойност е и как е
формулирано при прилагане на съответната цена на *** услуги . Отговорът на този
въпрос се съдържа в Таблица 2 от ССчЕ – л. 102 – 103 , като сборът от стойностите за
двама обитатели, за периода от м. август 2018 г. до м. януари 2020 г. вкл. вещото лице е
посочило в Таблица 3 , колона 4 – общо 1678,35 лв. /л. 103 – 104 / . Изяснено и
доказано е на база ССчЕ ,че плащане на исковите суми от страна на потребителя и
ответник към *** ООД не извършвано, а и този факт е отделен за безспорен .
При така установеното от фактическа страна съдът възприе следните ПРАВНИ
ИЗВОДИ:
Предявеният по делото специален положителен установителен иск е заявен от
ищцовото дружество „ *** „ ООД против отв.П.С. и с него ищцовата страна цели да
установи със сила на пресъдено нещо съществуването на паричните вземания за които
12
в полза на заявителя е била издадена Заповед по чл.410 ГПК, респективно влизане в
сила на издадената Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.
Предявеният иск е процесуално допустим, т.к. е заведен от заявителя в заповедното
производство против длъжника и в рамките на преклузивния срок, поради което съдът
дължи произнасяне по същество на спора.
Още с предварителния доклад по делото, обявен за окончателен , съдът е
разпределил доказателствената тежест в исковия процес между страните ,обявил е за
безспорно , че исковите суми не са платени от ответника към ищовото дружество,
както и че ответника за исковия период от време е бил носител на вещното право на
собственост върху обекта на потребление на *** услуги.Против квалификацията на
иска и доклада на делото страните не са възразили .
На база съвкупния и поотделен анализ на събраните по делото доказателства,
исковият съд достига до извода от правна страна, че предявените ОСИ с правно осн.
чл.422 , ал.1 , вр. чл.415, ал.1 ГПК и вр. чл.86, ал.1 ЗЗД са останали изцяло
неоснователни .
За да мотивира този правен извод по същество на спора, настоящият съдебен
състав съобрази следното :
Предявените в условията на ОСИ специални положителни установителни искове
с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК, вр. чл.79 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, за установяване
вземане на оператора на *** услуги от потребител на същите.
В процеса в тежест на ищцовото дружество бе да установи при условията на
пълно и главно доказване, че ответника е потребител на водоснабдителни и
канализационни услуги като титуляр на партида с абонатен номер *** , за обект на
потребление находящ се в гр.Варна, ж.к.“ *** „, ***, ***, че количеството вода, за
което се търси заплащане на цена е реално доставено на абоната, респективно че са
били настъпили са предпоставки за служебно начисляване, неговата стойност, отчетена
и измерена по предвидения в Общите условия ред, изискуемостта на задължението и
размер на мораторната лихва върху главниците.
Въз основа на писмените доказателства по делото ангажирани и от двете страни,
а и с оглед изявленията на страните, съдът намира, че по делото е доказано качеството
на ответника П.С. на потребител на *** услуги по см. на пар. 1, ал. 1, б. „б” от Закона
за регулиране на водоснабдителните и канализационни услуги.
В качеството си на потребител на *** услуги ответикът П.С., съгласно Общите
условия за предоставяне на В и К услуги на потребители от оператора „В. И. К. –
Варна „ ООД, има задължение да заплаща ползваните услуги, отчетени по предвидения
в цитираните Общи условия ред.
Съобразно разпоредбата на чл. 11, ал.7 ЗРВКУ, одобрените от ДКЕВР Общи
13
условия на договорите за предоставяне на В и К услуги стават част от договорните
отношения между страните в едномесечен срок от публикуването им, което се
установява от представените разпечатки от страници на печатни издания, а и не е било
оспорено въобще от ответника. Поради това, приложените по делото Общите условия
на дружеството са влезли в сила и важат за всички потребители, включително и за
ответника.
Съобразно въведените пояснения от процесуалния представител на „ *** „ ООД
в първото открито съдебно заседание, се установява, че претендираните суми
произтичат от служебно начислени количества *** услуги на битов потребител, а не се
базират на реално отчитане на СТИ. С оглед горното приложение намира именно
Наредба №4/14.09.2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за
ползване на водоснабдителните и канализационните системи.
В чл.18, ал.3 от Общите условия е вменено задължение за всеки потребител,
когато се касае за сграда етажна собственост или такава с повече от един потребител,
да постави индивидуален водомер. Съгласно чл.11, ал. 4 и 5 от Наредбата в редакцията
й от ДВ бр.63/17.08.2012г., поддържането и ремонтът на тези водомери се осигурява и
е задължение на потребителите. Тяхно е и задължението /чл. 22 ОУ, идентичен на
чл.35 от Наредба 4/2014г./ да осигуряват свободен и безопасен достъп на длъжностните
лица на В и К оператора за извършване отчети на водомерите. Съгласно чл. 32, ал.10
от Наредбата, операторът на водоснабдителната система монтира, поддържа и
контролира само водомерите, монтирани на водопроводните отклонения или така
наречените общи водомери. За разлика от тях, индивидуалните водомери са
собственост на потребителите, които носят отговорност за тяхното поставяне и
изправност.
Спорен по делото е въпросът имал ли е *** оператора правно основание за
начисляване на процесните количества вода, от който отговор зависи и произнасянето
на съда по въпроса за основателността и доказаността на размерите на ОСИ .
Въз основа на съвкупния анализ на писмените доказателства справка за адресно
регистрирани лица на район „***“ за посочения адм.адрес – се установява, че на адреса
са регистрирани в различен период от време различен брой лица /от 2000г. и 2001г. –
две лица/. От показанията на свидетеля П. П. – съсед на ответника, обаче се установява,
че в имота от години освен отвтника никой не е влизал и не е бил допускан, а
съпругата на ответника и децата му както за исковия период , така и преди това живеят
в Полша.
Ищецът от своя страна твърди, че е приложил правилата на дружеството за
начисляване на служебен отчет поради изтекъл срок на метрологична годност на
индивидуалния водомер и неизпълнение на задълженията на потребителя в 3 м. срок за
подмяна на водмера . В този смисъл са уточненията в първото заседание по спора от
14
пълномощника на страната.
Преди всичко,следва да бъде подчертано, че операторът следва да отчете реално
доставените и използвани от ответника количества вода съгл.чл.22 от ОУ, въз основа
показанията на индивидуалния водомер, монтиран в имота. При невъзможност да
бъдат отчетени показанията на СТИ в ОУ са предвидени различни хипотези, в които
дружеството –доставчик прилага служебен отчет и начислява количества вода според
съответната клауза от ОУ. По делото не са събрани данни за нито един реален отчет на
СТИ в имота за процесния период.Ако и да е било налице недопускане на служителите
на *** оператора за отчитане помесечно консумацията на *** услуги, то това
обстоятелство не е надлежно установено от ищеца. Не се установява убедително, че
средството за техническо измерване /СТИ/, монтирано на имота, е извън класа си на
точност, а напротив от ангажираното от ответника едно единствено писмено
доказателство се установява, че на дата 23.12.2019 г. на обекта на потребление на ***
услуги е монтиран нов водомер, по надлежния ред, като за целта е съставен двустранен
констативен протокол, подписан от представител на ищеца и от ответника.
Приложения на л. 49–ти констативен протокол се ползва с обвързваща доказателствена
сила и за двете страни, като установява неизгодния за ищеца факт, че на 23.12.2019 г. в
*** в кв.“***“, *** , *** , на абоната и ответник е монтиран нов водомер, като
показанията на стария водомер към същата дата са били точно 540 куб. м. и именно по
този водомер са начислявани служебно определените количества потребена вода.
Всички останали представени от ищеца доказателства представляват частни
свидетелстващи документи, които не се ползват с материална доказателствена сила
при оспорването им от ответника, доколкото установяват единствено изгодни за
издателя си обстоятелства.
В тази връзка следва да бъде подчертано, че оспорения частен документ по реда
на чл.193 ГПК приложен на л. 59 –ти носещ дата 16.05.2016 г. по делото е установено
по несъмнен начин чрез кредитираното от съда като обективно и компетентно
заключение на съдебно –графологичната експертиза , че не носи подпис на ответника –
потребител . Този документ обаче съдът счита, че не може да бъде изключен от
доказателствения материал, т.к. ответнкът е твърял , че не е получавал и подписвал
уведомителното писмо, а процесуалния представител на ответника е заявил, че
подписа е на лице, осигурило достъп до имота,без да може еднозначно да заяви, че
подписът е на абоната. Кое лице и как е осигурило достъп до имота на инкасатора ,
ищецът по делото не е доказал. При тези обективни данни по делото , съдът счита, че
доколкото оспорения частен документ не носи подпис на ответника, това
уведомително писмо № 100 от 16.5.2016 г. не се ползва с материална доказателствена
сила спрямо отв. П.С. . Нещо повече : на гърба на цитирания частен документ на
първия ред, в който следва да има поставена дата като срок за „предприемане на
15
действия,съгласно текста на гърба на писмото „ липсва дата, от която да може да се
предположи евентуалното започване на срока за изпълнение.Този оспорен по делото в
срок частен документ съпоставен със събраните по делото писмени доказателства като
предходното влязло в сила Решение между същите страни, за същия спор, но за стар
период , както и двустранния констативен протокол от 23.12.2019 г. , мотивират съда
да изведе извод ,че не се ползва с доказателствената сила, на която се позовава
ищцовата страна, но не и че е неистински по см. на чл.193 ГПК. Дадените от
процесуалния представител пояснения относно реда и начина на съставяне на този вид
уведомителни писма, по своята правна същност не могат да бъдат ценени като други
освен като свидетелски, а от там се извежда извода, че ищецът не е доказал че
уведомително писмо с номер 100 и дата 16.05.2016 г. е връчено по надлежния ред на
абоната .
По делото отделно от горното не са наведени и твърдения, а и лисват
ангажирани от ищеца доказателства за отказ и/или осуетяване от ответника на
извършвани от инкасатора проверки, а същевременно по делото няма нито един карнет,
за който и да е период включен в исковия . Липсват данни за провеждано от оператора
текущо отчитане, респ. съставен протокол за това съгл.чл.23 от ОУ,а данни за дадени
предписания съгласно чл.20 и чл.21 от ОУ.
По същество на спора, настоящия исков съд приема, че е установено, че на
ответника едностранно дадените предписанията по чл.34а, ал.5 от същата Наредба не
са надлежно достигнали до абоната, за да се приложат след изтичане на тримесечния
срок последиците със служебно отчитане на услугата. За да приложи служебно
начисляване на вода, ищецът е следвало да установи предпоставките за това по см.на
цитираните по-горе разпоредби от Наредбата и ОУ, като в тази връзка оспорването
сторено от ответника е разколебало изцяло доказателствената стойност на
уведомителното писмо от 16.05.2016 г.
В условията на евентуалност, ако все пак се приеме, че поради липсата на
метрологична годност на индивидуалния водомер на абоната - ответник, е налице
основание за служебно начисляване на консумация, то съдът намира, че по делото не е
установено правилното приложение на алгоритъма за служебно определяне на
ползваните количества *** услуги при липса на индивидуален водомер. Това е така,
т.к. не е ясно от коя дата въобще, ако е започнал да тече срок за подмяна на водомера,
ответникът е следвало да изпълни дадените му предписания, но е установено, че на
дата 23.12.2019 г. водомера е сменен с нов, по надлежния ред , като е ясно, че към
23.12.2019 г. показанията на стария водомер са били 540 куб.м.вода, а към 2016 г. при
последен редовен отчет с 4 кубика по-малко от които за 2куб.м. вече има влязло в сила
Решение отосно дължимостта на цената на потребената от абоната вода , но за минал
период от време.
16
Отделно от горното следва да бъде подчертано, че ищецът не е успял да
установи при условията на пълно и главно доказване броя на лицата, обитаващи имота
за процесния период, тъй като от справката от р-н „*** „ /л.106/ се вижда ,че в периода
от 80 –те години на адреса е имало три регистрирани лица по настоящ адрес , а от
27.10.2000 г. и 16.08.2001 г. са регистирани две лица на постоянен адрес. От
показанията на св.П. – съсед на ответника, обаче се установява, че *** е бил реално
необитаем от ответника П.С., който единствен е имал достъп до имота .
На следващо място следва да бъде взето предвид,че невъзможността да бъде
отчетено с точност количеството потребени В и К услуги налага при липса на водомер
да бъде начислена служебна консумация, изчислена съобразно предвидените в Общите
условия и Наредба № 4 от 14.09.2004г. методики. Хипотезата на липса на
индивидуален водомер води до прилагане методиката по чл. 39, ал.5, т.1 от Наредбата -
по 5 куб.м.- при нетоплофицирано жилище или 6 куб.м. за топлофицирано, за всеки
обитател до поставяне на индивидуалния водомер.
Спорът касае начина на начисляване на количеството потребени *** услуги от
страна на *** ООД , като дружеството –ищец гради исковата си претенция на
неизпълнение на задълженията на абоната дадени му с уведомително писмо 100 /
16.05.2016 г. , а от там и се позавава на приложението на Наредба № 4 за да изведе
правното основание на исковете си.
Съгласно чл. 33 от Наредба № 4/2004г. за условията и реда за присъединяване и
ползване от потребители на *** и канализационни услуги, при установяване на
повреда в индивидуалните водомери на потребители представителят на оператора
прави предписание за отстраняване на повредата на водомера и срок за отстраняване
като демонтира пломбата на холендера. /чл.20 от ОУ/ .Липсват каквито и да са
съставени от *** оператора протоколи /писма и др./ извън оспореното от 2016 г. за
изтекла метрологична проверка , установяващи негодността на СТИ в процесния
период /съотв.кога е настъпила/, а служебното отчитане на вода е временно средство за
заплащане на услугата. От друга страна ответникът е ангажирал доказателства за
предприемане на действия съгласно ОУ за смяна на водомера , като е доказал, че на
23.12.2019 г. водомера е подменен с нов изправен, надлежно пломбиран, със отчетени
стари показания 504, но въпреки това до 08.01.2020 г. дружеството - ищец служебно е
начислявало потребена вода на абоната от по 5м3 за двама обитатели .
Тъй като не е спорно, че ответникът е абонат на ищцовата страна, а и е прието за
безспорно ,че за исковия период П.С. е бил собственик на *** ,в кв.***, ***, в това си
качество е бил потребител на *** услуги. Дейстително обекта представлява апатамент
в жилищен блок, от което следва, че сградата е в режим на етажна собственост.Ето
защо отчитането на изразходваното количество вода следва да извършва по реда на чл.
32, ал. 2 от Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на
17
потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, т. е.
отчитането е по общия водомер на водопроводното отклонение и по индивидуалния
водомер на потребителя, който е монтиран в неговия имот. Задължение на оператора
на водоснабдителната система е само монтажът, поддръжката и контрола на
водомерите на водопроводните отклонения, но не и на индивидуалните водомери на
потребителите. Индивидуалните водомери като средства за измерване и разпределение
на разходваното количество питейна вода в сгради - етажна собственост, са
собственост на потребителите на *** услуги, като задължение на *** операторът е
само да пломбира холендера на индивидуалните водомери към водопроводната тръба
при това за сметка на потребителя. Съгласно разпоредбата на чл.34а от Наредба №
4/2004г., на която се позовава и ищеца, периодичните проверки на индивидуалните
водомери като средства за измерване и разпределение на изразходваното количество
вода в сгради- етажна собственост, се извършват през 10 години, като същите са за
сметка на потребителите /чл. 34а, ал. 2/. Нормативно предвидено е, когато длъжностно
лице на оператора установи потребители с непроверени индивидуални водомери
съгласно ал. 1 (т. е. изминали повече от 10 години от монтажа на водомера или
последната негова проверка) срокът за извършване на проверката е три месеца, както и
в случай, че след изтичането на този срок не е извършена периодична проверка на
водомерите, количеството изразходвана вода се начислява по реда на чл.39, ал. 6 от
Наредбата /чл. 34а, ал. 5 от Наредбата/. Съгласно чл. 21 от ОУ когато представителят
на *** оператора установи потребители с непроверени индивидуални водомери
съгласно чл. 16, ал. 4, същият прави предписание на потребителя за извършване на
периодична проверка, със срок за изпълнение три месеца. В общите условия е изрично
предвидено, че след изтичане на срока, в който потребителят следва да изпълни
предписанието за извършване на периодична проверка, *** операторът начислява
служебно изразходвано количество питейна вода – по 6 куб. м. при топлофицирано
жилище и по 5 куб. м – при нетоплофицирано жилище за всеки обитател, като същото
се завишава всяко тримесечие с 1, 0 куб. м. за всеки обитател. Аналогична е уредбата
съгласно чл. 34а, ал. 5, която препраща към възможността след изтичане на
тримесечния срок за извършване на проверка на водомера, при неизвършена такава, да
се начислява служебно количество изразходвана вода.
Клаузата на чл.21 от ОУ урежда изрично начина на начисляване на
количеството изразходвана вода по време на срока на предписание, но доколкото
технически е необходим демонтаж на водомерите, то за периода до ново пломбиране,
не би могло да се извърши реален отчет, следва да се приложи аналогично
предвиденият начин за начисляване на количества изразходвана вода в хипотезата на
направено предписание за отстраняване на установена повреда в индивидуалния
водомер на потребител - по реда на чл. 26, ал. 2 (чл. 20, ал. 3 от ОУ) – според
средномесечния разход за съответния период от предходната година. С оглед на
18
цитираните по- горе норми от Наредба № 4/2004г. както и от Общите условия на ***
оператора /чл. 16, ал. 4 и чл. 21/, а така също и предвид това, че от монтажа на
водомера вероятно изминали повече от 10 години, което обстоятелство е спорно,
ищцовото дружество дължи предписание за извършване на периодична проверка на
индивидуалния водомер на ответника поради изтичане на 10 години от последната
такава или от монтажа на водомера както и да начислява служебно количеството
изразходвана вода за срока на предписанието до неговото изпълнение, респ. до
поставяне на нова пломба на водомера, съгласно чл. 26, ал. 2 ОУ както и след
изтичането на срока на предписанието, при неизпълнение, да начислява служебно по 6
куб. м. при топлофицирано жилище и по 5 куб. м. при нетоплофицирано жилище за
всеки обитател – съгласно чл. 25, ал. 8 от Общите условия. В случая няма
доказателства за надлежно отправено предписание нито за съставен протокол за отказ
на абоната да допусне служителите за редовен отчет. Липсва изготвен протокол
съгласно чл. 24 от Общите условия на доставчика за неосигурен достъп до имота, а за
целия период липсва и дори един карнет . Не са ангажирани и доказателства за точното
изчисляване на служебната консумация съобразно различните хипотези – дали по
средномесечен разход или по чл.25, ал.8 от ОУ.
Нормативната уредба , в настощия случай , допуска потреблението да се
остойностява временно (за срока на предписанието) или по показания на монтиран
оборотен водомер(каквито данни по делото няма) или по средномесечен разход за
предходен период на годината( чл.26, ал.2 от ОУ 2014), а едва след пропускане на този
срок, потребителят да бъде третиран като клиент без индивидуален водомер и
съответно доставените до него количества да се определят по методиката на чл. 25, ал.
8 от ОУ 2014г.
Съгласно чл.23 от ОУ, ал. 4, отчитането на водомерите се извършва в
присъствието на потребителя или негов представител, който с подписа си удостоверява
съответствие на данните в отчета. Не са представени доказателства за спазване начина
на отчитане, предвиден в чл. 23, ал. 7 от ОУ в сгради в режим на етажна собственост.
Въз основа на горното и при оспорване от ответника на съдържанието на
справката за недобора относно отразените в нея количества консумирана вода, съдът
намира, че ищцовото дружество не е установило иска си по основание , поради което и
размера на главни и акцесорни вземания не подлежи на анализ.
Доставчикът не е ангажирал убедителни доказателства за предприетия от него
при тази хипотеза контрол и отчитане на СТИ. Не на последно място в подкрепа на
извода, че почти през целия исков период имота е бил необитаем е и справката от
„***“ АД , от чиито нулеви показания се вижда, че в имота не е имало потребление на
ел.енергия .
В обобщение, при зачитане на предметните предели на СПН по предходния
19
исков процес, при който е установено че към 2016 г. ответникът е имал последни
показания по водомера от 536 куб.м. към 15.12.2016 г., установеното по настоящото
исково производство, че на 23.12.2019 г. ответника е подменил водомера с нов , със
снети стари показания от 540 куб.м., е видно ,че за периода от 15.12.2016 г. –
23.12.2019 г. реалното потребление на *** услуги е било точно 4 куб.м.
Основанието на иска обаче на първо място, въпреки предприетите активни
процесуални действия от страна на ищеца не е доказано , т.к. първия елемент от
фактическия състав на който гради основанието си на ищеца – надлежно уведомяване
с писмо № 100 от 2016 г. за подмяна на водомера с изтекла метрологична годност , не е
доказан, напротив - опровергана е доказателствената сила на частния
документ.Отделно от горното при служебното начисляване на количества потребена
вода ищецът не е доказал, че за целия период от време имота е бил обитаван и то от две
лица, а напротив – ответникът е установил , че не е живял в имота и че не е
предоставял имота под наем и въпреки подмяната на водомера през 2019 г. ищецът е
продължил да му начислява служебно количество вода, която не е доказано да е
доставена и потребена ,нито да са изпълнени предпоставките за служебно определене
на количество потребена вода и то за двама души.
Неоснователността на иска налага цялостно отхвърляне ведно с акцесорните
искания за присъждане на мораторни лихви и законова лихва и без произнасяне по
въпроса за сторените от ищеца в заповедното производство разноски.
Ответникът по делото претендира заплащане само на един разход – сумата от
80,00 лв. за заплатения депоизит за допуснаната СГЕ и този разход съдът присъжда в
негова полза на осн. чл. 78, ал.3 ГПК .
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ изцяло предявените обективно, кумулативно съединени специани
положителни искове предявени от ищовата страна „В. И. К. - В.“ ООД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление : ***, представлявано от В. В. - Управител чрез
пълномощник юрисконсулт П.В. против ответника П. Д. С., ЕГН **********, с адрес:
***, с ИСКАНЕ да бъде ПРИЕТО ЗА УСТАНОВЕНО между страите, че П. Д. С. ЕГН
**********, в качеството си на потребител на В и К услуги, които се отчитат по
партида с абонатен номер ***, дължи на „В. И. К. - В.“ ООД СУМА в общ размер на
664.04лв. (шестстотин шестдесет и четири лева и 04 ст.), представляваща сбор от
главници за ползвани и незаплатени В и К услуги за периода от 10.07.2018г. до
08.01.2020г. на адрес ***; СУМА в общ размер на 109.91лв. (сто и девет лева и 91ст.),
20
представляваща сбор от обезщетения за забава върху тези главници за периода от
15.09.2018г. до 28.03.2021г. с изключение на периода от 13.03.2020г. до 09.04.2020г.;
както и законната лихва върху главниците, считано от датата на подаване на
заявлението в съда - 02.04.2021г. до окончателното им плащане, за които суми е
издадена Заповед № 852 от 06.04.2021г. за изпълнение на парично задължение по
ч.гр.д. № 4839/2021г. по описа на ВРС, като неоснователни и недоказани, на основание
чл.422, ал.1, вр. чл. 415, ал.1 ГПК и чл. 86, ал.1 ЗЗД .
ОСЪЖДА „В. И. К. - Варна” ООД, ЕИК ***, със седалище и управление: ***,
представлявано от В. Д. В. - Управител, ДА ЗАПЛАТИ на П. Д. С., ЕГН **********, с
адрес: ***,СУМАТА от общо 80,00 лева (осемдесет лева)- представляваща сторените
от ответника съдебно-деловодни разноски в исковото производство, пред настоящата
инстанция за заплащане на депозит за СГЕ, на основание чл. 78 , ал.3 ГПК .
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Варненски окръжен съд, в
ДВУСЕДМИЧЕН СРОК от получаване на съобщението от страните, че е изготвено и
обявено.
ПРЕПИС от настоящето решение да се връчи на страните по делото, заедно със
съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
21