РЕШЕНИЕ
№ 263
гр. ХАСКОВО, 12.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, II-РИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:ДЕЛЯНА СТ. ПЕЙКОВА
Членове:ЖУЛИЕТА КР. СЕРАФИМОВА-
ДИМИТРОВА
ГЕОРГИ Г. Г.
при участието на секретаря С. Г. Д.
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ Г. Г. Въззивно гражданско дело №
20235600500413 по описа за 2023 година
Производството е по реда на Глава ХХ, чл.258 и сл. от ГПК.
Обжалваното решение
С решение №677/29.ХI.2022 г. постановено по гражданско дело
№1253/2022 г.Районен съд-Хасково признава за установено, на основание
чл.439, ал.I от ГПК по отношение на „Водоснабдяване и канализация" ЕООД -
гр.***, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление - гр.***, че П. П.
М., ЕГН **********, от с.***, Община ***, Област Хасково, не дължи сумата
от 464.50 лева, представляваща главница, лихва и разноски по издаден
изпълнителен лист от 09.02.2007г. по гр.д. № 113/2007 г. по описа на Районен
съд-Димитровград, което вземане е било присъединено по образуваното
изпълнително дело № 20219290401191 по описа на ЧСИ № 929 - Николета
Кавакова, с район на действие - Окръжен съд-Хасково.
1
С решението се осъжда „Водоснабдяване и Канализация» ЕООД -
гр.***, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление - гр. ***, да
заплати на П. П. М., ЕГН **********, от с.***, Община ***, Област Хасково,
направените по делото разноски в размер на 765 лева.
С определение №641/20.IV.2023 г. постановено по гражданско
дело №1253/2022 г. Районен съд-Хасково оставя без уважение искането,
направено с молба вх.рег. №20006/09.12.2022г., от адв. Н. К. - пълномощник
на ответника „Водоснабдяване и Канализация" ЕООД - гр.***, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление - гр. ***, за изменение на
Решение № 677/29.11.2022 г, постановено по гр.д.№1253/2022г. по описа на
РС-Хасково, в частта за разносите, като неоснователно.
Обстоятелства по въззива
Недоволни от постановеното решение са останали от „Водоснабдяване и
канализация" ЕООД - гр.***, ЕИК *********,поради което обжалват същото
като недопустимо.
В производството пред първата инстанция безспорно се установило,че
изпълнителното производство 20219290401191 на ЧСИ Николета
Кавакова,образувано по изп.лист от 09.II.2007 г. изд. по гр.дело №113/2007 г.
на РС-Димитровград е прекратено с влязло в сила разпореждане от
18.VII.2022 г.,поради събиране на взисканите суми и превеждането им на
взискателя.Преди провеждане на първото по делото заседание следователно е
нямало висящ изпълнителен процес.
Въззивникът посочва,че при отрицателните установителни искове
ищецът следвало да изведе винаги правния си интерес,като абсолютна
предпоставка за допустимост,а съдът от друга страна следял служебно в тази
насока.Отрицателният установителен иск по чл.439 от ГПК предпоставял
наличие на правен субект с активно легитимация изведена от статута му на
длъжник в изпълнително производство.При приключило изпълнително
производство следователно нямало правен интерес да се води иска по чл.439
от ГПК.Тази претенция имала за предмет оспорване именно на воденото
изпълнение,поради което била налична само при висящо изпълнително
производство.Единственото изключение било ако изпълнението е прекратено
поради перемпция,той-като длъжникът би могъл да бъде обект на ново
2
изпълнение за същото несъбрано вземане.При прекратяване на
изпълнителното дело поради удовлетворяване на взискателя обаче не можел
да иска образува ново изп.дело.
Същевременно ищецът не изменил предявеният установителен иск в
осъдителен за да поиска недължимо платената сума,поради което и
единствената възможност на първата инстанция в съобразие със закона била
да прекрати производството.
Съобразно изложеното се иска да се обезсили решението на РС-Хасково и
да се прекрати производството.
Недоволни от постановеното определение по чл.248 от ГПК са останали
от „Водоснабдяване и канализация" ЕООД - гр.***, ЕИК *********,поради
което обжалват като неправилно с искане за отмяната му.Жалбоподателят
посочва,че първоначалната претенция по чл.439 от ГПК предявена от ищеца
обхващала сумата от 1 613.07 лева,но след направено изменение на
същата,интереса са намалил до 464.50 лв.,като производството било
прекратено за разликата.С решение №677/2022 г. РС-Хасково присъдил в
цялост претендираните от ищеца разноски.Според първата инстанция
следвало ответникът да поиска произнасяне по тези разноски в прекратената
част при самото прекратяване на делото или в режима на чл.248 от ГПК
относно същото определение.Ищецът обаче имал право на разноски само за
уважената част от иска си съобразно първоначалното предявяване,а
ответникът-съразмерно на отхвърлената част на претенцията.В тази насока
бил и чл.78 ал.IV от ГПК.Първоначално ответникът е съобразил именно
предявения изначален размер на претенцията по организиране на защитата
си,като същата в последствие е намалена по преценка на самия ищец.
От друга страна жалбоподателят излага и довода,че съобразно чл.81 от
ГПК съдът се произнасял по искането за разноски с всеки акт,с който се
приключва делото,какъвто в случая бил именно постановената решение,а не
определението по изменение на иска.
В съдебно заседание въззивнникът поддържа изложените доводи и
искания.
Въззиваемата страна намира същите неоснователни.
Правни съображения
3
Представената въззивна жалба е упражняване на надлежно субективно
право на надлежна страна,породено от постановяването на негативен за
същата съдебен акт.
Основния довод в същата е че атакуваното първоинстанционно решение
е недопустимо и следва да се обезсили.
Представената въззивна жалба е основателна.Отрицателния
установителен иск по чл.439 от ГПК е особен способ за защита на длъжника
в рамките на образувано изпълнително производство спрямо взискането на
кредитора по изпълнението и съобразно закона съставлява оспорване чрез
исков процес на самото изпълнение. Специалния предмет на тази претенция
очертава и специфичните процесуални предпоставки и самия обхват на
търсената защита. Субективните предели на иска по чл.439 от ГПК извеждат
като активно легитимирана страна само длъжника по висящо изпълнително
производство,а като пасивно легитимирана страна кредитора по
вземането.Обективните предели на тази претенция също са специфични-
същите касаят оспорване на само на съществуващо изпълнение,основано
единствено на факти, настъпили след приключването на съдебното дирене в
производството, по което е издадено изпълнителното основание.В сравнение
с общия отрицателен установителен иск по чл.124 от ГПК,особения по чл.439
от ГПК има значително стеснено поле на приложение,очертано от особените
субективни права,които е призван да защити.
При липса на която и да е от тези особени процесуални
предпоставки,правото на иск по чл.439 от ГПК не съществува,което го прави
и претенцията недопустима.В случая след образуване на
първоинстанционното дело на 25.V.2022 г., с влязло в сила на 18.VII.2022 г.
разпореждане на ЧСИ рег.№929 Николета Кавакова,е приключено поради
пълно погасяване на дължимите суми на основание чл.433 ал.II от ГПК
изпълнителното производство по дело №20219290401191, оспорено именно
посредством процесната претенция.
Този акт е съществен за наличието правото на иска по чл.439 от ГПК-с
него се прекратява изпълнението,което е оспорено от ищеца. По този начин
няма изпълнение срещу което същият да упражнява защита в обективен
план,а в субективен план-няма кредитор и длъжник по изпълнението,или не
4
са налични активно и пасивно легитимирани страни. В тази насока следва да
се посочи,че прекратяването на изпълнението само в една хипотеза няма
горните последици и това е при настъпване на перемпция,тъй-като в този
случай кредиторът може да потърси ново принудително производство въз
основа на изпълнителното си основание и да превърне вземането си отново
във взискане срещу длъжника. Поради това и последният има право на
претенцията по чл.439 от ГПК.В процесния случая обаче е налице
пренратяване на изпълнението поради пълното изплащане на вземането.В
случая длъжникът би могъл да премине към осъдителен иск,доколкото е
платено за вземането му,което е погасено по давност в рамките на
принудително производство чрез - иска по чл.55 ал.I от ЗЗД съобразно т.1 от
ППВС №1/28.V.1979 г. и тъй като принудителното събиране на суми след
изтичане на погасителната давност не съставлява изпълнение по смисъла на
чл.118 от ЗЗД.
В процесния случай първата инстанция е следвало при установяване пред
нея,че изпълнението е прекратено поради плащане на дълга,служебно да
прецени допустимостта на иска съобразно предмета на делото предвид
правомощията служебно да следи в тази насока по всяко време на процеса и
да прекрати делото.
Като не е сторила това,първата съдебна инстанция е постановила
недопустимо решение,което следва да се обезсили,а производството да се
прекрати,поради липса на абсолютни процесуални предпоставки за
съществуването му.
По отношение на разноските ще следва въззивникът да получи изцяло
платените от него разноски за въззивното обжалване в размер на 390
лева.Съобразно изхода от делото ще следва на същият да се заплати и
съразмерна част от разноските пред първата инстанция на произнасянето на
съда след определението по чл.214 от ГПК или 100.87 лева.
Атакуваното определение постановено в режима на чл.248 от ГПК
следва да се потвърди.Същото е правилно е извело отказ да присъди пълния
размер на направените от дружеството разноски съответни на разликата от
464.50 лева до 1613.07 лева.Това е така предвид обстоятелството,че за тази
горница е налице влязъл в сила отделен акт за прекратяване на
производството по делото за тази разлика на основание чл.214 ал.I от ГПК-
5
протоколно определение от 07.ХI.2022 г. по гр.дело №1253/2022 г. на РС-
Хасково.Именно в рамките на това произнасяне е следвало да се потърсят
разноските на ответника,свързани с прекратяваното на делото на основание
чл.78 ал.IV от ГПК.Това определение е именно акт по чл.81 от ГПК,тъй-като с
него приключва делото по отношение на прекратената част на претенцията и
същата именно поради това не е обект на произнасяне с постановеното
решение,поради извършеното десезиране на съда.При липса на произнасяне с
прекратителното определение,ответникът е могъл да поиска по отношение на
същото приложение на процедурата по чл.248 от ГПК,но същият не е сторил
това,нито предварително ,при постановяване на протоколно определение от
07.ХI.2022 г. по гр.дело №1253/2022 г. на РС-Хасково е поискал съответните
разноски.
Водим от изложеното и на основание чл.270 ал.III изр.1 от ГПК
и чл.248 ал.III от ГПК,Окръжен съд-Хасково
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА решение №677/29.ХI.2022 г. постановено по гражданско
дело №1253/2022 г. на Районен съд-Хасково,с което се признава за
установено на основание чл.439, ал.I от ГПК по отношение на
„Водоснабдяване и канализация" ЕООД - гр.***, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление - гр.***, че П. П. М., ЕГН **********, от
с.***, Община ***, Област Хасково, не дължи сумата от 464.50 лева,
представляваща главница, лихва и разноски по издаден изпълнителен
лист от 09.02.2007г. по гр.д. № 113/2007 г. по описа на Районен съд-
Димитровград, което вземане е било присъединено по образуваното
изпълнително дело № 20219290401191 по описа на ЧСИ № 929 - Николета
Кавакова, с район на действие - Окръжен съд-Хасково.
ПРЕКРАТЯВА производството по делото.
ПОТВЪРЖДАВА определение №641/20.IV.2023 г. постановено по
гражданско дело №1253/2022 г. Районен съд-Хасково.
ОСЪЖДА П. П. М., ЕГН **********, от с.***, Община ***, Област
Хасково да заплати на „Водоснабдяване и канализация" ЕООД - гр.***,
6
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление - гр.*** сумата 390
лева разноски пред въззивния съд и 100.87 лева разноски пред първата
инстанция съобразно изхода от делото.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7