Решение по дело №926/2019 на Районен съд - Горна Оряховица

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№ 104

гр. Горна Оряховица, 06.04.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ГОРНООРЯХОВСКИ РАЙОНЕН СЪД, 8-ми състав, в публичното заседание на шести април през две хиляди и двадесета година, в състав:

СЪДИЯ: ТРИФОН СЛАВКОВ

при секретаря СИЛВИЯ ДИМИТРОВА, като разгледа гр.д. № 926 по описа на ГОРС за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното: 

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 42,  б. „в“, вр. чл. 21, ал. 2 от ЗН и чл. 124, вр. чл. 537, ал. 2 ГПК, и евентуално съединен иск с правно основание чл. 30 от ЗН.  

Т.И.А. твърди, че е съсобственик с ответницата на оставеното от майка им М. А.Т. наследство, включващо недвижими имоти, находящи се в гр. С. и земеделски земи в землището на с. Д.. Посочва, че баща им починал на 06. 05. 1987 г., а след това на 22. 01. 1993 г. починал техният дядо по бащина линия К.И.Т.. Твърди, че приживе майка им чрез саморъчно завещание от 27.08.2002 г. завещала на ответницата и на починалия П.И.Ш.апартамент в гр. С., както и всичките си движими и недвижими вещи, като поискала след смъртта на двама им, всичко да остане на К.И.Т.. В завещанието поставила условие да бъдат погребани с П.Ш.в гр. С., както и Ш. и ответницата да се държат уважително с нея, да не я тормозят. Сочи се, че на 28.02.2019 г. ответницата обявила завещанието на майка им. Позовавайки се на него ответницата се сдобила с нотариални актове за недвижимите имоти подробно описани в исковата молба. Ищцата счита, че завещанието е изготвено в нарушение на закона и следва да се обяви за нищожно. Позовава се, че не съдържало ясно изразена недвусмислена клауза, че след смъртта на Шиков универсалното завещателно разпореждане се прехвърляло върху ответницата, поради което намира, че е неясно и неконкретно. Счита, че завещанието съдържало задължение да се погребе завещателката и Ш., което противоречало на безвъзмездния му характер, което от своя страна водело до съществено нарушение на закона. Намира, че е допуснато съществено нарушение с обвързването на завещанието със задължението ответницата да се държи уважително към завещателката. Счита, че ако това се приеме като условие и тежест на завещанието, то същото не е спазено, т.к. ответницата се е държала неуважително към майка си и я е тормозила. Сочи, че има депозирани жалби в МВР и РП гр. Г. Оряховица за тези случаи. Счита, че след като завещателното разпореждане вменява в тежест да се върши нещо преди откриване на завещанието, сочи на негов възнаградителен характер, което имало за последица нищожност на същото. С оглед изложеното иска от съда да обяви за нищожно поради противоречие на закона и на основание чл. 42, б.“в“ от ЗН на завещателното разпореждане. В условията на евентуалност е предявен иск с правно основание чл. 30 от ЗН за намаляване на завещателното разпореждане и възстановяване на запазената ѝ част възлизаща на 1/ 3 ид. част от имуществото предмет на наследството останало от М. Т.. 

В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от ответницата К.И.Т.. Оспорва твърденията на ищцата, че е извършвала действия, за които е била сезирана прокуратурата и полицията в гр. С.. Посочва, че на 22. 08. 1990 г. М. А.Т. е сключила с нея договор за продажба на наследството оставено от И.К.Т., за което заплатила напълно и в брой сумата от 3000 лв. Оспорва квадратурата на част от имотите, както и че един от обектите е недовършен, поради което не бил обект на правото. Посочва, че жалбите депозирани от наследодателката не били спрямо нея, а срещу син на нейна съседка, с когото имали скарване. Оспорва изцяло предявените искове и претендира разноски по делото. 

От събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По иска  с правно основание чл. 42, б. „в”, вр. чл. 21, ал. 2 от ЗН:

Видно от НА № 385, том II, рег. № 1908, н. д. № ****на нотариус И.М., ответницата К.И.Т. е призната за собственик по завещание на недвижим имот, находящ се в гр. С., ул. ****, заедно с прилежащите му помещения, като при съставянето на акта Т. е представила саморъчно завещание на М. Т., което завещание е вписано в рег.№ ****., акт № 225, том V на СВ при АВ гр. Г. Оряховица.

Видно от НА № 384, том II, рег. № 1905, н. д. № ****на нотариус И.М., ответницата К.И.Т. е призната за собственик по завещание на недвижим имот – земеделски земи, с идентификатор 20835.37.30, 20835.112.2, находящи се в землището на с. Д., общ. Л., като при съставянето на акта Т. е представила саморъчно завещание на М. Т., което завещание е вписано в рег.№ ****., акт № 225, том V на СВ при АВ гр. Г. Оряховица.

Видно от НА №40, том I, н. д. № ****на районен съдия при ГОРС К.И.Т. бил признат за собственик  на основание давностно владение на 3/6 ид. части, а М. А.Т., К.И.Т. и Т.И.А. по 1/6 ид. части от недвижим имот, находящ се в гр. С., а именно дворно място  - застроено и незастроено цялото от 1180 кв. м., с построените в него жилищна пристройка, стопански сгради и който парцел е урегулиран с площ от 625 кв., за който е издадена скица рег. № 183/2256/16.04.2019 г. на отдел „ТСУ“ гр. С..

Видно от удостоверение за наследници № 2360/02.04.2019 г. И.К.Т. е починал на 06.05.1987 г. и е оставил за свои наследници: М. А.Т., К.И.Т. и Т.И.А..

Видно от удостоверение за наследници № 1463/27.02 2019 г. М. А.Т. е починала на 27.1.2018 г. и е оставила за свои наследници: ищцата Т.И.А. и К.И.Т..

По делото е представено саморъчно завещание от М. А.Т. с дата 27.08.2002 г., с което завещателят е завещал на П.И.Ш.всичките си движими и недвижими имоти, а след смъртта им оставила всичко на дъщеря си К.И.Т..  

Предвид установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

За да произведе своя ефект, завещанието трябва да е действително. Според чл. 42, б. "в", вр. чл. 21, ал. 2 ЗН нищожно поради противоречие на закона е саморъчно завещание, когато при съставянето му завещателят задължи наследника да запази и да предаде след своята смърт изцяло или отчасти полученото от него наследство на трето лице.

В приетия по делото заверен препис от саморъчното завещание се посочва, че с него М. А.Т. - "завещавам на П.И.Ш.….апартамента си, таванската стая, избата, мазата и гаража без леката кола “жигола“ ВТ 33-70 А ) всичко находящо се на ул. .....гр. С. в новия блок на РПК, (всичко строено на бригадирски начала лично от мен), - и всичките си движими и недвижими имоти, вещи, пари и ценности, където и да се намират в деня на моята смърт…..След смъртта на двама ни, да остане на дъщеря ми К.И.Т...“. Според текста на чл. 21, ал. 2 ЗН завещателят не може да задължи наследника по завещание да запази и да предаде след своята смърт изцяло или отчасти полученото от него наследство на трето лице. В конкретния случай в абзац трети от текста на процесното завещание е посочено: "... След смъртта на двама ни да остане на дъщеря ми К.И.Т......", като този абзац следва завещателното разпореждане, което без съмнение има характер на универсално "... оставям на него“…всичките си движими и недвижими имоти…“. Тълкувайки текста на завещанието съобразно правилото на чл. 20 ЗЗД, приложим и по отношение на едностранните волеизявление на основание чл. 44 ЗЗД се налага обоснован извод, че в същото се съдържа фидеокомисарна субституция, тъй като със завещанието наследодателката задължава П.И.Ш., след неговата смърт, да остави /цялото наследство -движимо и недвижимо/ на дъщеря й К.Т.. Фидеокомисарната субституция обаче е изрично забранена с действащия Закон за наследството от 1949 г. Завещателят не може да задължи наследника да запази и да предаде след своята смърт изцяло или отчасти полученото от него наследство на трети лица – чл. 21, ал.2 ЗН. В случая е без значение, че облагодетелстваното лице е починало преди завещателя, т.к. така съставено завещание е изцяло нищожно на твърдяното от ищеца основание, а именно поради противоречие на закона – чл. 21, ал. 2 от ЗН.

От текста на завещанието не може да се направи обоснован извод, че се касае за завет за плодоползване по смисъла на чл. 17, ал. 2 и чл. 35 ЗН. Не може да бъде направен извод в насока, че действителната воля на завещателя е била да бъде учредено само пожизнено право на ползване в полза на фактическия съжител – П.И.Ш.. В случай, че такава е била волята то щеше да бъде използвана друга формулировка, от която да е ясно, че волята ѝ е била собствеността да бъде завещана на дъщеря ѝ, а на фактическия съжител – само пожизнено право на ползване. Такава ясно изразена воля в завещанието липсва, поради което не може да бъде направен извод, че М. А.Т. със саморъчното завещание е завещала в полза на дъщеря си К.И.Т. цялото си движимо и недвижимо имущество.  Завещателните разпореждания са категорични и едносмислени, доколкото отделните завещателни разпореждания не трябва да се тълкуват отделно, а във връзка едни с други и всяко от тях да се схваща в смисъла, който произтича от цялото завещание. Следователно процесното универсално завещание от 27.08.2002 г. е нищожно и обективираните в него завещателни разпореждания не са проявили никакви правни последици.

По въпроса за нищожността на завещанията, съдържащи клауза за фидеикомисарна субституция е формирана съдебна практика – решение № 1968 от 21.11.1985 г. по гр. д. № 723 / 1985 г. на ВС, IV г. о., и решение № 308 от 21.03.1991 г. по гр. д. № 1346 / 1990 г. на ВС, I г. о.) Към настоящия момент ВКС не е намерило основание за ревизирането на тази практика - определение № 662 от 20.12.2013 г. на ВКС по гр. д. № 4795 / 2013 г., I г. о., определение № 103 от 22.02.2016 г. по гр. д. № 5935 / 2015 г. на ВКС, I г. о., решение № 204 от 05.10.2018 г. на ВКС по гр. д. № 3342/2017 г. IV г. о. и др.

За пълнота на изложението следва да се отбележи, че завещанието е нищожно и на още едно основание, а именно - датата на съставянето му е поставена след подписа на завещателното разпореждане. Законът не разрешава изрично въпроса, къде е мястото на датата, но от определеното място на подписа, който трябва да е последната дума на завещанието, трябва да се заключи, че датата не може да бъде след подписа, защото подписа е, който дава санкция на цялото завещание, а датата по изложените по-горе мотиви се нуждае най-много от подобна санкция. В този смисъл са: решение № 821 от 19.11.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1906/2009 г., I г. о., ГК, решение №65 от 21.03.2013 г.  на ВКС по гр.д. № 906/2012 г. и др. Щом датата не може да бъде след подписа, то процесното завещание е нищожно и на основание чл. 42, б.“б“, вр. чл. 25, ал. 1 от ЗН.

Предвид изложеното съдът намира, че предявеният иск с правно основание чл. 42, б. "в", вр. чл. 21, ал. 2 от ЗН се явява основателен и като такъв следва да бъде уважен, като се прогласи нищожността на саморъчното завещание на М. А.Т. от 27.08.2002 г.

Съдът намира, че следва да уважи предявеният от ищцата иск за обявяване на саморъчното завещание за нищожно, както и предявения установителен иск, като признае за установено по отношение на ответницата, че ищцата притежава ½ ид. част от апартамент № 11, находящ се в гр. С., ул....., ½ ид. част от нива с идентификатор 20835.37.30 и нива с идентификатор 20835.112.2, двете в землището на с. Д., както и 1/ 12 ид. част от недвижим имот, находящ се в гр. С., ул....., представляващ дворно място и постройки, на основание наследствено правоприемство от М. А.Т., починала на 27.11. 2018 г.

Възражението на ответницата, че ищцата с договор за продажба на наследство от 1990 г. е продала наследството оставено от баща ѝ И.К.Т. на М. А.Т. е без значение в настоящия правен спор, т.к. както ищцата, така и ответницата наследяват наследодателя си при равни права – арг. от чл. 5, ал. 1 от ЗН. Възражението, че построената на ул. „Гоце Делчев“ гр. С. сграда, за която ответницата използвала лични средства, също е неоснователно. Същото може да се разгледа в процес за делба, но не и в настоящия правен спор.  

С решението по иска с правно основание чл. 124 ГПК съгласно чл. 537, ал. 2 от ГПК, когато се уважава този иск, съдът е длъжен да отмени/измени нотариалния акт, който легитимира ответника като собственик на спорния имот. В този смисъл е ТР № 3 от 29.11.2012 г. на ВКС по тълк. д. № 3/2012.

С оглед изхода на спора и на основание чл. 78. ал. 1 ГПК ответницата следва да бъдат осъдена да заплати сторените от ищцата разноски в размер от 1516,72 лв. за държавна такса, 1500 лева за адвокатско възнаграждение и 150 лв. за възнаграждение за вещо лице.

Водим от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОБЯВЯВА ЗА НИЩОЖНО, на основание чл. 42, б. "в", във вр. с чл. 21, ал. 2 от ЗН, завещателно разпореждане в саморъчно завещание от 27.08.2002 г., обявено от нотариус И.М. на 28.02.2019 г., вписано на 15.03.2019 г. № 1242, т. V на Служба по вписванията при Агенция по вписванията гр. Г. Оряховица, с което М. А.Т. е завещала на П.И.Ш., а след тяхната смърт на К.И.Т.  всичките и движими и недвижими имоти, вещи, пари, ценности, където и да се намират в деня на нейната смърт.

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на К.И.Т., ЕГН **********, пост. адрес: ***, че Т.И.А., ЕГН **********, пост. адрес: ***, е собственик на основание наследяване по закон на:

- ½ ид. част от следния недвижим имот: апартамент № 11, находящ се в гр. С., ул.....от жилищна сграда-блок, построена върху общинска земя, представляваща УПИ I-за ОЖС и търговия, в кв. 75 по плана на гр. С., състоящ се от дневна, стая, кухня, бокс, баня, тоалетна, коридор, тераса, със застроена площ 56, 85 кв. м., при граници: П.Н.И., отдолу- Г.С.Г., отгоре – тавански стаи, заедно с прилежащите към него таванско помещение № 5 с полезна площ 18, 19 кв. м., избено помещение № 6 с полезна площ от 8, 14 кв.м., гараж № 4 със застроена площ от 18, 90 кв.м. и съответните идеални части от общите части на сградата и отстъпеното право на строеж;

- ½ ид. част от нива, трета категория, с площ 4449 кв.м., находяща се в м. „Т…..“, в землището на с. Д., общ. Л., поземлен имот с идентификатор 20835.37.30;

- ½ ид. част от нива, трета категория, с площ 5000 кв. м., находяща се в м. „К…….“, в землището на с. Д., общ. Л., поземлен имот с идентификатор 20835.112.2;

- 1/12 ид. част от недвижим имот, находящ се в гр. С., ул....., представляващ: дворно място застроено и незастроено цялото от 1180 кв.м., представляващо имот дворище пл. №1221 по кадастралния план на града, за който имот са отредени: парцел IV-1221 в кв. 94 по регулационния план на града с построените в него жилищна постройка и стопански сгради, който парцел е уреден с площ 625 кв.м. и е с неуредени регулационни отношения и парцел III-1221 в кв. 94 по регулационния план на гр. С. с построените в него две еднофамилни жилищни сгради, изградени частично на етап „груб строеж“/ земни работи, конструкция/без дървената покривна конструкция/ и стени, и който урегулиран парцел е с площ от 490 кв.м.

ОТМЕНЯ, по реда на чл. 537, ал. 2 от ГПК, нотариален акт № 385, том II, рег. № 1908, н. д. № ****на нотариус И.М. с район на действие ГОРС за една втора ид. част от описания в него имот, като постановява изразът „…признавам К.И.Т. с ЕГН********** за собственик по завещание на следния имот…..“ да се чете: „ … признавам К.И.Т. с ЕГН********** за собственик по завещание на една втора идеална част от следния недвижим имот…“.

ОТМЕНЯ, по реда на чл. 537, ал. 2 от ГПК,  нотариален акт № 384, том IІ, рег. № 1905, н. д. № ****на нотариус И.М. с район на действие ГОРС, за една втора ид. част от описаните в него имоти, като постановява изразът „…признавам К.И.Т. с ЕГН********** за собственик по завещание на следните недвижими имоти…..“ да се чете: „ …признавам К.И.Т. с ЕГН********** за собственик по завещание на една втора идеална част от следните недвижими имоти.

ОСЪЖДА К.И.Т., ЕГН **********, пост. адрес: ***, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК да заплати на Т.И.А., ЕГН **********, пост. адрес: ***, направените разноски по делото, от които: 1516,72 лв. за държавна такса, 1500 лв. разноски за заплатено адвокатско възнаграждение и 1500 лв. разноски за вещо лице.

ОПРЕДЕЛЯ на страните шестмесечен срок за отбелязването на настоящото решение в Служба по вписванията - гр. Г. Оряховица на основание чл. 115, ал. 2 ЗС.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд Велико Търново в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                           РАЙОНЕН СЪДИЯ: