Р
Е Ш Е
Н И Е
№216
20.05.2021г., гр.Хасково
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно
заседание на двадесет и седми април две хиляди двадесет и
първа година, в състав:
Съдия: Цветомира Димитрова
Секретар: Йорданка
Попова………………………………………………………………….,
като
разгледа докладваното от съдия Димитрова административно дело № 50 по описа на
съда за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК, във вр. с чл.211 от
Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР).
Образувано е по жалба на Д.П.Г. ***, против Заповед №
4074з-1813 от 23.12.2020г. на ЗА Директора
на Регионална дирекция“Гранична полиция“ – Смолян, с която му е наложено
дисциплинарно наказание „Порицание” за срок от една година.
В жалбата се
твърди, че оспорената заповед е незаконосъобразна поради наличието на
основанията посочени в чл. 146, т.3, т.4 и т.5 от АПК, а именно : съществени
нарушения на административно - производствените правила, противоречие с
материалноправните разпоредби и несъответствие с целта на закона .
Сочи се, че обжалваната заповед не отговаря на
изискванията за форма и съдържание. От посоченото в нея не ставало ясно кои от
изброените действия са оценени от АНО като такива, с които оспорващия е нарушил
свои длъжностни задължения, които се квалифицирали като дисциплинарно
нарушения по смисъла на чл. 194, ал.2,
т.1 от ЗМВР. В нарушение на чл.210, ал.1
от ЗМВР не били посочени и разпоредбите, които са нарушени. От съдържанието на
оспорената заповед не ставало ясно едно или няколко били нарушенията за които оспорващия бил
наказан. Част от вменените с оспорената заповед нарушения, за които бил наказан,
така както били посочени в заповедта, представлявали неизпълнение на служебни
задължения, следователно налице била неправилна правна квалификация - по чл.194, ал.2, т.1, вместо по чл. 194,
ал.2, т.2 от ЗМВР, което представлявало самостоятелно основание за отмяна на
оспорената заповед. Не били посочени и доказателствата въз основа на които било установено
нарушението. Оспорващия не бил известен, че срещу него има заведено
дисциплинарно производство и не бил упражнил правото си на защита. Сочи се
също, че в заповедта липсвали и мотиви
относно определеното наказание по вид и
размер, както и че същата е издадена в нарушение на чл.206, ал.1 и ал.2 от ЗМВР , при неспазване на срока по чл.195, ал.1 от ЗМВР и от
некомпетентен орган.
Излагат се и доводи, че оспорващият не е извършил
нарушението за което му било наложено наказание. Не отговаряло на истината
обстоятелството, че на 28.09.2020г. в 11.05ч.
при обработката на посочения в обжалваната заповед автомобил бил извършил проверка в АИС „Граничен
контрол“ с чуждо потребителско име и индивидуална парола, което не бил отразил в оперативиня дневник на пункта като промяна
на работното място, че не бил създал организация и не бил извършил физически
контрол на товарния автомобил и бил
изготвил съобщения за случая с №
4537р-11844/28.09.2020г. с невярно съдържание.
По изложените в жалбата доводи се моли за отмяна на
заповедта. Претендират се разноски по делото.
В съдебно заседание жалбата се поддържа, чрез
упълномощен представител. Допълнителни доводи се излагат в писмена защита.
Ответникът – Директор на Регионална дирекция“Гранична
полиция“ – Смолян , не се явява. Ангажира писмено становище за неоснователност
на жалбата. Претендира разноски, алтернативно прави възражение за прекомерност
на заплатения адвокатски хонорар от страна на жалбоподателя.
Административен съд – Хасково, като прецени
доказателствата по делото, приема за установено от фактическа страна следното:
В справка с рег. № 7855р-8816 от 09.10.2020г.
по описа на Дирекция „ВС“ при МВР изготвена до Директора на РД“ГП“ Смолян била
обективирана получена информация за осъществен на 28.09.2020г. трафик на
стоки през ГКПП – Капитан Петко войвода с товарен автомобил марка“Рено“,
с влекач СВ****** и ремарке № Х******, с регистрирано излизане от Република България на 28.09.2020г. в 11. 05ч. и влизане в РБ на 28.09.2020г. в 11.48ч.
Във връзка с така получената информация, със Заповед №
4074з-1462 от 16.10.2020г. на Директора на РД“Гранична полиция“ – Смолян било
разпоредено извършване на проверка по случая
и изясняване на всички факти и
обстоятелства вкл. дали има допуснати
нарушения на служебната дисциплина от страна на мл. експерт Д.П.Г. – командир
на отделение на ГКПП - Капитан Петко войвода от ГПУ- Ново село и мл. инспектор И.
Х. М.– старши полицай /ВПА/ в 02 група
„ОДГ“ от ГПУ- Рудозем. Със същата заповед бил поименно определен състава
на комисията, която да извърши проверката
и било наредено за резултата от същата да се изготви справка, която да
се докладва в срок до 13.11.2020г.
Заповедта била връчена на Д.П.Г. на 30.10.2020г. в 08.45 часа. С
последваща Заповед от 11.11.2020г.
срокът за извършване на проверката е бил
удължен до 27.11.2020г.
Проверяващата комисия събрала относимите според нея
писмени доказателства, снела сведения от
служители осъществяващи дейността
си на ГКПП“Капитан Петко“ и запознати със случая, както и снела писмени
обяснения от Д.П.Г., заведени
в ГПУ при ГД“ГП“ Смолян с рег. № 4537р-12120 от 01.10.2020г.(л.40) и рег.
№ 4537р-13684 от 30.10.2020г.(л.39).
Проверката по случая завършила с издаването на Справка
рег.№4074р-16100 от 27.11.2020г. (л.16). Видно от изложеното в справката комисията е приела за
установено, от фактическа страна следното:
На 28.09.2020г.
на ГКПП“Капитан Петко войвода“ на трасе излизане от Република България е пристигнал товарен автомобил марка“Рено“ с
влекач СВ****** и ремарке № Х 1***** с водач Ж.И. З., като по същото време пред гишето за извършване
на гранична проверка на първа линия, имало спрял аварирал товарен автомобил. На
гишето се явил командира на отделение и началник на дежурната смяна мл. експерт Д.Г., който приел документите за
пътуване от преминаващото границата лице – Ж.И. З. и
влязъл в гишето на първа линия
„изход“ за осъществяване на гранична проверка. През гишето на първа
линия“изход“ проверяваното лице представило само лична карта, като в този
момент определения служител, назначен за извършване на проверка на първа линия“изход“ – мл. инспектор И. Х.
М.бил пред гишето на обособеното работно
място“Изход“ от Република България. Проверяваното лице взело личната си карта през гишето и се отправило към управлявания от него
товарен автомобил, а командира на отделение
мл. експерт Д.Г. излязъл от гишето
и се придвижил след водача. Пред кабината на товарния автомобил се явил митнически служител Я. П., който изискал за проверка документите
за товара на автомобила. Последният бил върнат за заобикаляне на авариралият
автомобил на трасе изход от командира на отделение, а поради възникнали
съмнения в редовността на документите за
товара от ст.митнически инспектор Я. П.,
товарният автомобил бил задържан в
зоната на пункта за допълнителни проверки
от служители на АМ. За случая от страна на мл. експерт Д.Г. до РДГП с №
4537р-11844 от 28.09.2020г. било изготвено съобщение в което било отразено, че процесният
автомобил превозва по документи
хидравлична течност в бидони с вместимост
1000 л, а поради възникнали съмнения за превозвания товар били уведомени служители на ТД „Тракийска“ по
компетентност. В справката било посочено, че комисията не е
установила такова уведомяване да е осъществено.
При така установената фактическа обстановка, комисията
изградила извод че посоченото в
съобщение на Д.П.Г. до РДГП с №
4537р-11844 от 28.09.2020г. е невярно, което
представлява нарушение на Заповед № 3282з-2477 от 27.07.2018г. и Вътрешните
правила за организация и реда за
осъществяване на дежурство в министерството на вътрешните работи рег. № 8121з-120 от 02.02.2018г.,
представляващо дисциплинарно нарушение
по чл.194, ал.2, т.1 от ЗМВР в
чл. 199, ал.1, т.3, предл. 3-то – лошо изпълнение на заповед“, за което се
предвиждало дисциплинарно наказание“Писмено предупреждение“. Комисията приела също,че
мл. инспектор Д.Г. в качеството му на командир
на отделение на ГКПП“Капитан
Андреево“ не е създал организация и не е
извършил физически контрол на товарен автомобил марка“Рено“ с влекач с рег. № С. и ремарке №
Х 1***** с водач Живко Златков, съгласно
чл. 37 и чл. 40, ал.1 от Глава четвърта, Ред за осъществяване на гранични
проверки на пътни превозни средства на Инструкция № 8121з-813 от 9.07.2015г. за
реда и организацията за осъществяване на
гранични проверки на граничните
контролно пропусквателни пунктове, представляващо дисциплинарно нарушение по чл. 194, ал.2, т.1 от ЗМВР и чл.200,
ал.1,т.11, предл. 2-ро, предвиждаща дисциплинарно наказание“порицание“. В
справката било отразено и че извършената
гранична проверка на товарен автомобил
„Рено“, с влекач с рег. № СВ5146НЗМ и ремарке № Х 1***** с водач Ж. З. от мл. експерт Д.Г. не е отразена
в оперативния дневник на пункта
като промяна на работно място и същия
извършва проверка в АИС-ГК с чуждо потребителско име и индивидуална парола
в случая на мл. инспектор И. Х. М., в нарушение на чл.18, ал.4 на утвърдени с
министерска заповед № 8121з-52/16.01.2019г.“Организационно –технологични
правила за работа в АИС – ГК“, представляващо дисциплинарно нарушение по чл.194, ал.2, т.1 и ЗМВР в чл.200, ал.1, т.11 предл. 2-ро за неизпълнени заповеди и разпореждания на
министъра на вътрешните работи , заместник-министрите и главния секретар на МВР
и на преките ръководители представляващо дисциплинарно наказание“порицание“.
Въз основа на направените изводи, комисията
предложила на мл. експерт Д.П.Г.,
съгласно чл.197, ал.3, т.1 е т.2 от ЗМВР да бъде наложено дисциплинарно
наказание“Порицание“ на основание чл.200, ал.1,т.11 предл-2-ро от ЗМВР .
Справката била връчена на оспорващия на 09.12.2020г. в
12.40 , като последният собственоръчно е
декларирал, че е запознат с правото си да даде възражения и обяснения в 24
часов срок.
Видно от отразеното
в писмо рег. № 4537р-15921 от11.12.2020г. до 09.00ч. на 11.12.20202г. в деловодството
на ГПУ – Ново село не са постъпили допълнителни сведения, възражения и
обяснения.
На 23.12.2020г. е издадена оспорената Заповед № 4074p -1813 на Директора на Регионална дирекция“Гранична полиция“ – Смолян, с която на младши експерт Д.П.Г. – командир на отделение на ГКПП – Капитан Петко войвода от ГПУ – Ново село при РДГП – Смолян е наложено дисциплинарно наказание „ Порицание“ за срок от 1г. за това че на 28.09.2021г. в 11.05ч. при обработка на товарен автомобил марка „РЕно“ с влекач № СВ****** и ремарке № Х****** на излизане от Република България е извършил проверка в АИС“Граничен контрол“ с чуждо потребителско име и индивидуална парола, което не е отразил в оперативния дневник на пункта, като промяна на работно място , не е създал организация и не е извършил физически контрол на товарния автомобил и след като служители на Агенция Митници се усъмняват в редовността на документите и автомобила е задържан в зоната на пункта за допълнителни проверки от АМ, мл. експерт Г. е изготвил съобщение за случая с № 4537р-11844/28.09.2020г. , чието съдържание е невярно.
При така описаното е прието, че служителят е нарушил служебно задължение, визирано в чл.18, ал.4ото утвърдени с министерска заповед № 8121з-52/16.01.2019г.“организационно-технологични правила за работа с АИС-„ГК“ , чл. 37 и чл.40, ал.1 от Инструкция № 8121з-813 от 09.07.2015г. за реда и организацията за осъществяване на гранични проверки на ГКПП и е нарушил заповед № 3282з-2477/27.07.2018г. и Вътрешните правила за организация и реда за осъществяване на дежурство в МВР с рег. № 8121з-120 от 02.02.2018г. – нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл.194, ал.2, т.1 от ЗМВР, за което на основание чл.200, ал.1, т.11 предл.2-ро , се предвижда наказание“порицание“ за срок от 6 месеца до една година. Индивидуалицариня размер на наказанието в размер на 1 година е обоснован с факта, че служителя е извършил няколко нарушения , обстоятелствата при които същите са осъществени , формата на вина и цялостното поведени ена държавния служител по време на службата.
Обжалвания акт
е съобщен на оспорващия на 29.12.2020г.
в 12.50ч., срещу подпис, видно от отбелязаното върху акта.
Жалбата до съда е подадена чрез административният
орган на 06.01.2021г. и заведена с вх. №
453700-15 от същата дата.
По делото е представена пълната административна
преписка по издаване на обжалваният административен акт.
Въз основа
на така приетото от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:
Жалбата е
подадена от лице, притежаващо активна процесуална легитимация, чийто интерес е
засегнат от оспорения индивидуален административен акт, в
установения от чл.149, ал.1 от АПК преклузивен срок, пред местно компетентния
да я разгледа административен съд и е насочена срещу годен за обжалване индивидуален административен акт по смисъла на чл.21, ал.1 от АПК, подлежащ
на съдебен контрол за законосъобразност, съгласно разпоредбата на чл.211 от ЗМВР. Ето защо жалбата се явява допустима.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Оспорената
заповед е обективирана в писмена форма и е подписана от издателя си. В правомощията на Директора на Регионална дирекция“Гранична
полиция“ –Смолян, по чл.204, т. 3 от ЗМВР, е да налага всички видове наказания
по чл.197 от ЗМВР на служителите на младши изпълнителски длъжности, каквато е
заеманата от жалбоподателя.Видно от приетата по делото Заповед № 3282з-3355 от
13.11.2020г. на Директора на ГД „ГП“ към датата на издаване на обжалваният акт
издателят й е изпълнявал длъжността
Директор на РД“ГП“ – Смолян. Следователно обжалваният акт изхожда от материално
компетентен орган.
При
издаването на заповедта са спазени преклузивните срокове по чл.195, ал.1 от ЗМВР, като същата е издадена в рамките на двумесечния срок от констатиране на
нарушението и в едногодишния срок от извършването му. Нарушението е станало
известно на дисциплинарно наказващия орган след изготвянето на Справка с рег.№4074р-16100
от 27.11.2020г. Поради това, предвид издаването на обжалваната заповед на 23.12.20202г. срокът по чл.195, ал.1 от ЗМВР
не е бил изтекъл. Не е изминал и период по-голям от една година измежду датата
на извършване на описаните в заповедта
нарушения – 28.09.2020г. и датата на налагане на дисциплинарното наказание – 23.12.2020г.
Спазени са и
изискванията на разпоредбата на чл.206, ал.1 от ЗМВР, според която
дисциплинарно наказващият орган, преди налагане на дисциплинарното наказание,
следва да изслуша държавния служител или да приеме писмените му обяснения,
освен когато по зависещи от него причини той не може да бъде изслушан или да
даде писмени обяснения. В случая, жалбоподателят е дал писмено обяснение с рег.№1253р-11381/21.11.2019г. (л.227), в хода на проверката, бил е надлежно запознат със
заповедта за извършване на проверка и със Справка рег.№ 2074р-16100 от
27.11.2020г., като не се е възползвал от
правото за даване на допълнителни обяснения или възражения по случая след
изготвяне на справката. Следователно, в конкретния случай по изцяло
зависещи от държавния служител причини, същият не е бил изслушан и не е дал
обяснения след изготвяне на справката.
Реквизитите, които следва да се съдържат в индивидуален административен акт от вида на оспорения, са изрично указани в чл.210, ал.1 от ЗМВР. Съгласно цитираната разпоредба, дисциплинарното наказание се налага с писмена заповед, в която задължително се посочват: извършителят; мястото, времето и обстоятелствата, при които е извършено нарушението; разпоредбите, които са нарушени, доказателствата, въз основа на които то е установено; правното основание и наказанието, което се налага; срокът на наказанието; пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва заповедта. В тази връзка следва да се посочи, че фактическото описание на нарушението следва да е сторено по такъв начин от наказващият орган, че в същото да се съдържат всички съставомерни признаци на посочено в закона нарушение, които да са конкретизирани чрез конкретното им проявление в съответния случай - конкретно извършените от служителя действия или осъщественото от него бездействие и по какъв начин се е проявило то в обективната действителност. В случай, че се твърди извършването на няколко нарушения, то всяко едно следва да е описано по посочения начин. Надлежното описание на нарушението от неговата обективна страна е изключително важно и нарушението в тази насока, според настоящия съдебен състав би довело от една страна до нарушение на правото на защита на наказаното лице, тъй като същия ще е в невъзможност да организира същата, тъй като е поставен в невъзможност да узнае всички елементи на нарушението, а от друга страна препятства и възможността за адекватен съдебен контрол, относно законосъобразността на административният акт.
В оспореният акт са описани няколко отделни деяния, с които според дисциплинарно наказващия орган наказаното лице съответно не е изпълнило задълженията си вменени му съответно с: 1. чл.18, ал.4 от „Организационно –технологични правила за работа с АИС“ГК“, утвърдени с Министерска заповед № 8121з-52/16.01.2019г.; 2. чл. 37 и чл.40, ал.1 от Инструкция № 8121з-813 от 09.07.2015г. за организацията за осъществяване на гранични проверки на ГКПП и 3. Заповед № 3282з-2477 от 27.07.2018г. и вътрешните правила за организация и реда за осъществяване на дежурството в МВР с рег. № 8121з-120 от 02.02.2018г. Това поведение на наказания служител е санкционирано от ДНО с налагане на едно наказание. Характерно за дисциплинарните производства и конкретно за тези по ЗМВР е, че в тях не е познат института на т.нар. „продължавано“ нарушение, когато за едно нарушение се считат и хипотезите, когато са налице няколко деяния, извършени от едно и също лице, през непродължителен период от време и осъществяващи поотделно един или различни състави на едно и също нарушение, при една и съща обстановка и еднородност на вината, при което последващите се явяват и от обективна и субективна страна продължение на последващите. Видно от законодателната регламентация на уредбата въведена в чл. 194 - чл.215 от ЗМВР за всяко от дисциплинарните нарушения по чл.194, ал.2 от ЗМВР, осъществени от лицата по ал.1 от с. р. е характерно, че състава на всяко се осъществява от отделно деяние, само по себе си представляващо отделно нарушение на служебната дисциплина и за което се следва отделно наказание. Това важи и в случаите на нарушенията на системно извършване на дисциплинарни нарушения, визирани в чл. 199, ал.1,т.2 и т.6 от ЗМВР и чл. 201, ал.1, т.3 и т.6 от ЗМВР, в които случаи макар отделното деяние само по себе си не осъществява състав на нарушение, то именно многократността на извършването им (системността им) ги обединява в едно такова и е въздигната от законодателя в едно нарушение.
Следователно, описаното поведение на служителя в заповедта, а и в справката, към която препраща оспореният акт, води до извода, че на практика са налице три осъществени дисциплинарни нарушения от наказаното лице. За тези три нарушения на последния е наложено едно наказание. Многократно в практиката си Административен съд - Хасково, а и Върховният административен съд са посочвали по идентични и/или сходни казуси като настоящия, че в такива случаи - при наличие на няколко нарушения, за които е наложено едно наказание, както за съда, така и за санкционирания не е налице яснота, за кое точно от визираните нарушения в административният акт е наложено дисциплинарно наказание, и по този начин се затруднява и правото на защита на санкционирания служител. Това представлява съществено нарушение на административно производствените правила и самостоятелно основание за отмяна на оспореният акт само на процесуално основание. Отделно от това, допуснатото процесуално нарушение е довело и до издаване на акта в нарушение на материалният закон. Това е така, тъй като е нарушена разпоредбата на чл. 197, ал. 2 от ЗМВР, според която за всяко отделно нарушение следва да се налага отделно наказание. Налагането на отделни наказания за отделните нарушения е необходимо, доколкото е и свързано с проверката на издадената заповед от материална страна, т.е. с доказаността на всяко от извършените нарушения и оттук с оглед преценката за законосъобразното определяне на отделните наказания. Това в случая не е сторено. Неяснотата относно това за кое точно осъществено от наказаното лице нарушение следва да му се наложи дисциплинарно наказание не се преодолява и от съдържащата се по преписката справка.
Също многократно в съдебната практика на настоящата инстанция и
на ВАС е посочвано, че по принцип не са налице пречки, ако органът прецени, че
служителят е извършил едновременно няколко нарушения да определи наказанието по
реда на чл.197, ал.3 от ЗМВР. Тази разпоредба дава правомощия на
дисциплинарно-наказващият орган, при едновременно установени две или повече
извършени нарушения на служебната
дисциплина от държавен служител, да
наложи по-тежкото от определените
наказания, когато за санкционирането на нарушенията са предвидени различни по
вид дисциплинарни наказания или едно общо наказание за максимално предвидения
от закона срок, когато за санкционирането на нарушенията са предвидени еднакви
по вид наказания. Това обаче може да бъде сторено, само след като преди това административният орган определи наказание, за всяко нарушение поотделно.
Дейността по определяне на наказание означава не само същото да е точно посочено като размер, в рамките визирани от закона, но и да е индивидуализирано като бъдат отчетени степента на обществена опасност на нарушението и на нарушителя, подбудите за извършването на деянието/та и всички други смекчаващи и отегчаващи дисциплинарно-наказателната отговорност обстоятелства. Казано по друг начин, за всяко конкретно нарушение се налага конкретно наказание и то след като се отчетат всички индивидуални особености на осъщественото нарушение и на личността на нарушителя. В диспозитива на обжалвания административен акт, в който всъщност следва да се съдържа разпоредителната воля на административният орган, директно е наложено едно наказание, без да е налице произнасяне преди това от ответника по налагане на отделно наказание за всяко конкретно нарушение описано в същия акт. Горното води на извода, за липса на надлежно определяне на конкретно наказание, за всяко едно от визираните в заповедта нарушения, предвид което органът е издал заповедта си при неспазване изискванията на чл.197, ал.3 от ЗМВР. Нарушението на закона при определяне на наказанието води до незаконосъобразност на обжалваната заповед и е основание за отмяната ѝ като такава по смисъла на чл. 146,т.4 от АПК. В този смисъл и трайната практика на Върховният административен съд изразена в Решение № 7764 от 11.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 926/2017 г., V о. Решение № 7754 от 11.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1395/2017 г., V о., Решение № 9452/10.07.2018г. по адм. дело № 11030/2017г. по описа на ВАС V о., Решение № 13940/18.10.2019г. по адм. дело № 5417/2018г. и много др.
Отделно от това следва да се посочи, че в обжалвана заповед е налице неяснота по отношение правната квалификация на третото описано нарушение свързано с изготвяне на съобщение с невярно съдържание. Цитираните в ИАА чл. 18, ал.4 от „Организационно –технологични правила за работа с АИС“ГК“, утвърдени с Министерска заповед № 8121з-52 от 16.01.2019г. и чл. 37 и чл.40, ал.1 от Инструкция № 8121з-813/09.07.2015г. са относими към първото и второто описани в заповедта нарушения, свързани с извършване в АИС „Граничен контрол“ на проверка с чуждо потребителско име и парола и не извършване на физически контрол на проверявания и описан в заповедта товарен автомобил. Т. е. тези норми са неотносими към твърдяното изготвяне на съобщение с невярно съдържание. Само въпрос на предположения би могло да е обстоятелството дали задължението, което жалбоподателя е нарушил съставяйки процесното съобщение се съдържа в заповед № 3282з-2477 от 27.07.2018г. и вътрешните правила за организация и реда за осъществяване на дежурството в МВР с рег. № 8121з-120 от 02.02.2018г. Цитираните заповед и приложените към нея указания издадени от Директора на ГД“ГП“, а така също и цитираните вътрешни правила за организацията и дежурство в МВР утвърдени със Заповед № 8121з-120 от 02.02.2018г. на Министъра на вътрешните работи, съдържат множество разяснения и указания до подчинените на органите служители, като без в оспореният акт да е посочено коя конкретна част от заповедта на Директора на ГД“ГП“, респ. от указанията му и от вътрешните правила утвърдени с министерска заповед, жалбоподателя конкретно е нарушил, съдът е в невъзможност да осъществи адекватен съдебен контрол на законосъобразността на оспорената заповед за налагане на дисциплинарно наказание, а по този начин се нарушава и правото на защита на наказаното лице да разбере за кое конкретно нарушение на вменено му с определен акт задължение му е наложено наказание. Наред с това цитираните заповед № 3282з-2477 от 27.07.2018г. и указания към нея не са издадени нито от министъра на вътрешните работи, нито от заместник-министър и главен секретар на МВР, нито от прекия ръководител на жалбоподателя(Началникът на ГПУ –Ново село, евентуално Директорът на РД“ГП“ Смолян), а са издадени от директора на ГД „ГП“ към МВР, който не е сред лицата посочени в чл. 194, ал.2, т.1 от ЗМВР. Съответно дори да би могло да се приеме, че забраната за изготвяне на съобщения с невярно съдържание се съдържа именно в цитираните заповед и указания издадени от този орган, то неизпълнението им не би могло да представлява нарушение на чл. 194, ал.2, т.1 от ЗМВР.
Предвид изложеното съда намира че са налице отменителни основания по чл.146, т.2, т.3 и т.4 от АПК и обжалваната заповед подлежи на отмяна като незаконосъобразна.
С оглед изхода на спора, на основание чл.143, ал.1 от АПК, в полза на жалбоподателя следва да се присъдят своевременно поисканите и направени по делото разноски. Жалбоподателя е сторил следните разноски: внесена ДТ в размер на 10.00 лева и 600.00 лева действително заплатен адвокатски хонорар.
Предвид направеното от ответника, на основание чл. 78, ал. 5 от Гражданския процесуален кодекс,
във вр. с чл.
144 АПК, възражение за прекомерност на така заплатеното адвокатско
възнаграждение, и като съобрази
разпоредбите на чл. 8, ал.2,т. 1
от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. според които минималното адвокатско възнаграждение за
дела с предмет ЗМВР, възлиза на 400.00
лева, както и действителната правна и фактическа сложност на
делото, съдът в настоящия му съдебен състав
намира, че възражението за
прекомерност на адвокатското възнаграждение е основателно и следва да присъди
на жалбоподателя по-нисък размер на претендираните разноски за адвокат, а именно
сума в размер на 400.00лева. Или общо на жалбоподателя следва да се присъдят
разноски в размер на 410.00 лева платими от бюджета на ответника.
Водим от гореизложеното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед № 4074з-1813 издадена на 23.12.2020г. от ЗА Директора на Регионална
дирекция“Гранична полиция“ – Смолян.
ОСЪЖДА Регионална дирекция „Гранична
полиция“- Смолян, към ГДГП, при МВР да заплати на Д.П.Г., с ЕГН ********** ***, разноски по
делото в размер на 410.00 (четиристотин и десет) лева, от които:
10.00 (десет) лева държавна такса и 400.00 (четиристотин
лева) адвокатско възнаграждение.
Решението е
окончателно и не подлежи на касационно
обжалване.
СЪДИЯ: