ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№
гр. Стара
Загора, 13.10.2022г.
Административен
съд – Стара Загора,
седми състав, в закрито съдебно заседание на тринадесети октомври през две хиляди и двадесет и втора
година, в състав:
СЪДИЯ: Кр. Костова-Грозева
като разгледа докладваното от съдия
Костова-Грозева адм. дело №575 по
описа на съда за 2022г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по чл.248
от ГПК , вр. с чл.144 от АПК.
Образувано е по повод молба от адв. Г., АК
Стара Загора, в качеството му на пълномощник на жалбоподателя Р.К.Р.
***, с която се иска изменение на Определение №600/20.09.2022г., в частта му на
разноските, с довод, че в диспозитива на определението нямало произнасяне по
тях.
В срока за отговор по искането няма
постъпил такъв от ответната страна.
Делото е образувано по повод на жалба на Р.К.Р.
*** против мълчалив отказ на Началник гр. към ОДМВР Стара Загора, сектор ПП. Съдът
е постановил оставяне без разглеждане на жалбата дружеството на осн. чл.159,
т.4 от АПК и прекратил производството. От данните по делото се удостоверява, че
Определение №602 било
съобщено на страните, като съобщението до молителя Р. било извършено лично на 26.09.2022г.
Съдът, като съобрази данните по делото,
намира молбата, съдържаща искане по чл.248, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.144 от АПК за изменение на Определение №602 в частта му на разноските за процесуално допустима,
като изходящ от активно легитимирано лице, чрез надлежно упълномощен
пълномощник и в срока по чл.248, ал.1 от ГПК.
Разгледано по същество, Съдът го намира за
неоснователно:
Безспорно е, че с Определение № 602/20.09.2022г.
Съдът е оставил без разглеждане жалбата на оспорващия като недопустима на осн.
чл.159, т.4 от АПК, като мотивите за този правен извод се свеждат до това, че
ответникът е постановил изричен отказ по искането на Р.. В мотивите си на
въпросното определение Съдът е коментирал изрично основателността на искането
за разноски на оспорващия, като го е приел за неоснователно.
Приел
е, че страната няма право на разноски, тъй като не са налице предпоставките на чл.143 от АПК. Тази норма
е специална по отношение на установените правила за разноските в ГПК и поради
това е изцяло приложима. В конкретният случай не е налице оттегляне на
административния акт, в какъвто смисъл е претенцията на жалбоподателят,
доколкото „оттегляне“ в заложения от законодателя смисъл в конкретната норма,
може да има единствено и само по отношение на един позитивен административен
акт. Напротив, данните сочат, че е налице изричен отказ, който съотв. е и
оспорен от Р. пред този съд.
Следва да се посочи, че Съдът в
случаите, когато не присъжда разноски, поради това, че такива не са искани или
не се следват, по арг. на чл.172а, ал.1 от АПК не е длъжен да формира
диспозитив. Съгласно чл.172, ал.1, т.7 от АПК, Съдът е длъжен да посочи
единствено в чия тежест възлага разноските. В конкретният случай такова възлагане
по горепосочените доводи няма, поради които и Съдът не е постановил диспозитив в
прекратителното определение относно частта на разноските.
Ето защо, макар молбата за изменение на
Определение № 602/20.09.2022г. да е процесуално допустима, то същата се явява неоснователна и следва да се остави
без уважение.
Водим от горното, Съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба, подадена от адв. Г., АК Стара Загора, в качеството
му на пълномощник на жалбоподателя Р.К.Р. *** за изменение на Определение №602/20.09.2022г.,
постановено по а.д. № 575/2022г. в частта на разноските.
Настоящото
подлежи на обжалване с частна жалба в 7 дневен срок от съобщението му на
страните.
Съдия: