РЕШЕНИЕ

   № 150

               гр.Варна, 20.07.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН  СЪД - Търговско отделение в публичното заседание на 07.07.2020 г. в състав:

 

                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИЛИЯН ПЕТРОВ

                                                    ЧЛЕНОВЕ: ГЕОРГИ ЙОВЧЕВ

    НИКОЛИНА ДАМЯНОВА

 

при секретаря Десислава Чипева като разгледа докладваното от съдия В.ПЕТРОВ в.т.дело № 271 по описа за 2020 год., за да се произнесе с решение, съобрази следното:

ЗД „Бул инс“ АД – гр.София е обжалвало решение №1082/29.11.2019 г. на Окръжен съд Варна-ТО по т.д. №1951/2018  г., в частта му, с която искът на ищцата е уважен за разликата от 20000 лева до 35000 лева – обезщетение за претърпени от същата неимуществени вреди при ПТП на 25.01.2018 г., както и в частта за разноските, с молба да бъде отменено като неправилно и вместо него постановено друго, с което искът бъде отхвърлен в обжалваната част, ведно с присъждане на съдебни разноски. С писмено становище въззивникът моли за уважаване на жалбата му, ведно с присъждане на съдебните разноски.

С насрещна въззивна жалба И.Д.Т. *** обжалва решението в отхвърлителната му част за разликата от 35000 лева до 50000 лева - обезщетение за претърпени от същата неимуществени вреди при ПТП на 25.01.2018 г., както и за законната лихва върху сумата на разликата – 15000 лева, считано от 12.12.2018 г. и за пълния размер на съдебните разноски за двете съдебни инстанции, с молба да бъде отменено в обжалваната част и искът й – уважен изцяло. С писмен отговор по жалбата на застрахователя моли за оставянето й без уважение. С писмена молба поддържа насрещната жалба и отговора си и моли за уважаване на предявения иск изцяло, ведно с присъждане на разноските.

Съдебният състав на АС-Варна по оплакванията в жалбата и след преценка на събраните по делото доказателства приема за установено следното:

Жалбите са подадени в срок и са процесуално допустими.

Разгледани по същество, същите са неоснователни.

Основният спорен въпрос по делото е относно справедливия размер на присъденото обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от ищцата, която като пешеходец, пресичащ пътното платно на пешеходна пътека, е била блъсната на 25.01.2018 г. от лек автомобил „Волво“ с ДК №ХХХХХХ, управляван от Й И Ж, който е бил осъден за извършено транспортно престъпление по НОХД №4893/2018 г. на Районен съд Варна със споразумение, имащо силата на влязла в сила присъда, като автомобилът е бил застрахован по застраховка „Гражданска отговорност“ със застрахователна полица №02117001985642, със срок на действие: 16.07.2017 г. – 16.07.2018 г.

Съобразно получените от пострадалата травматични увреждания – счупване на малкия пищял на дясната подбедрица, лекувано с гипсова имобилизация за 30 дни и при домашни условия за около още 30 дни, контузия на таза, контузия на дясната раменна става, контузия на дясното стъпало, контузия на дясната тазобедрена става, ограничение движенията в колянната става с оток на  коляното следствие счупването на фибулата и затруднения при клякане и бягане, както и предвид изживения следствие на ПТП психически стрес и продобитата от ищцата генерализирана тревожност поради невъзможност за преработка на психотравмата, установено от заключението на комплексната СМСПЕ и от показанията на св. Рашко Топулев, на последната следва да се определи обезщетение за неимуществени вреди по справедливост в размер на 35000 лева. Несъстоятелни и напълно недоказани са оплакванията на ответника, че обезщетение в такъв размер било силно завишено, както и че ищцата могла да предприеме действия за подобряване на състоянието си и, като не сторила това своевременно, се била самоувредила. Травмите са могли и са отшумели след неизбежен период, през който ищцата е следвало да ги търпи, така че интензивността и продължителността им са обективни, като не са могли да бъдат ограничени, намалени или избегнати чрез субективни усилия от пострадалата. Размерът на обезщетението не е и занижен, като отговаря на  вида, силата и продължителността на претърпените от ищцата болки и страдания, както и на обичайно присъжданите от съдилищата обезщетения в подобни случаи за такива увреждания и с оглед на действалите обществено-икономически условия в страната към момента на ПТП. Няма предвидени в закона минимални лимити, а само максимални такива относно отговорността на застрахователя. Размерът на обезщетението е определен от ВОС правилно.

Съпричиняване от страна на пострадалата няма, доколкото тя се е движила по пешеходна пътека и не е била длъжна нито да се оглежда за приближаващ автомобил, нито да преценява скоростта, с която се е движил. Задължение на водача по ЗДП е било да се движи със съобразена скорост, която да му позволи да намали и да спре автомобила пред пешеходната пътека, за да пропусне пешеходеца, както и да следи за уязвимите участници в движението, като не се кредитират показанията на водача на автомобила – св. Й Ж, че ищцата излязла внезапно на пътя, като противоречащи на механизма на произшествието, установен със заключението на САТЕ.

Обжалваното решение е правилно и следва да се потвърди. Въззивният съд препраща и към мотивите на първоинстанционното решение на основание чл.272 – ГПК. При този изход на спора съдебните разноски за въззивната инстанция се понасят от страните, така както са направени.

Воден от изложеното и на основание чл.271, ал.1 - ГПК съставът на Варненския апелативен съд

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение №1082/29.11.2019 г. на Окръжен съд Варна-ТО по т.д. №1951/2018  г.  

Решението подлежи на обжалване в месечен срок от съобщаването му на страните пред ВКС на РБ при предпоставките на чл.280, ал.1 – ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                      ЧЛЕНОВЕ:1.                     2.