НЕПРИСЪСТВЕНО
РЕШЕНИЕ
№
................../29.11.2019 г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на осми ноември две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ТАНЯ КУНЕВА
при
участието на секретаря М. Маркова,
като
разгледа докладваното от съдията
гр.дело № 6601 по описа
за 2019 год.,
за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството се разглежда по реда на
чл. 238 от ГПК.
Предявен е иск с правно основание
чл.422 ГПК за установяване на вземането на кредитора против длъжника по издадената заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК по
ч.гр.д. 1205/2019 г. на ВРС, с която е разпоредено
длъжникът Е.И.Д.,
ЕГН: ********** с адрес ***, да заплати на
„Е.П.“
АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление ***, следните суми: 227.35 лева, представляваща главница за незаплатена
ел.енергия за обект с абонатен №*, клиентски №* с адрес
гр.*за периода 17.11.2016г. до 08.01.2017г., начислена по фактури №№ */17.11.2016г.
с падеж 12.12.2016г.;**********/19.12.16г. с падеж
10.01.2017г.; */18.01.17г. с падеж 10.02.2017г., както и сумата от 45.32 лева,
представляваща мораторна лихва за периода от падежа на всяка фактура до 11.01.2019 г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението в съда -
25.01.2019г. до окончателното й изплащане.
В срока по чл.131 ГПК не е депозиран
писмен отговор на исковата молба от ответника, поради което делото с
определение № 11794/21.09.2019 год. е насрочено за разглеждане в о.с.з.
Първо по делото заседание е проведено
на 08.11.2019 г., като редовно призования ответник не се е явил и не е направил
искане за разглеждане на делото в негово отсъствие, а ищецът е направил такова
за постановяване на неприсъствено решение.
Видно от приложените по делото книжа,
на ответника са били указани последиците от неспазване на сроковете за размяна
на книжата и неявяване в съдебно заседание.
Ищецът основава претенцията си на твърдения, че В исковата молба се твърди, че вземането
представлява консумирана
и незаплатена ел.енергия, и лихви за обект с абонатен №* и клиентски №*. Ответницата е клиент на ищцовото
дружество във връзка с продажба на
ел.енергия за обект на потребление в гр.*.
Сочи, че отношенията между страните са уредени от Общите условия за продажба на
електрическа енергия на „Е.П.“ АД /ОУПЕЕ/. Сочи, че съгласно чл.16, т.2 на
ОУПЕЕ потребителят се задължава да заплаща стойността на използваната
ел.енергия в сроковете и по начина, определен в същите Общи условия. Потребител, който не изпълни задълженията си
за плащане в срок дължи обезщетение за забава на осн.чл.32
от ОУПЕЕ. Ищецът в качеството на доставчик на ел.енергия е изпълнил пълно и точно задълженията си по
договора, но ответникът като потребител не е заплатил цената на доставена и
потребена ел.енергия по фактури издадени за периода 17.11.2016 г. – 18.01.2017
г. на стойност 227.35 лева, както и за обезщетение за забава от падежа на всяка
фактура до
11.01.2019 г. в размер на
45,32 лева. Същият дължи и обезщетение за забава върху главницата от подаване
на заявлението до окончателното изплащане на сумата. Ищецът е подал заявление по чл.410 ГПК и
същото е било уважено от заповедния съд като е издадена заповед за изпълнение
по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 1205/2019г. Заповедният съд е дал указания за
подаване на иск за установяване на вземането на кредитора по заповедта за
изпълнение, поради връчване на заповедта при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК,
поради което за ищеца е налице правен интерес от подаване на исковата молба. Ищецът моли за уважаване на иска и заплащане на
разноски за заповедното и за исковото производство от страна на ответника.
Ответникът не е оспорил тези
твърдения.
За обстоятелствата, формиращи елементите на фактическия състав на
основанието на претенцията с правно основание чл. 422 от ГПК ищецът е
представил писмени доказателства, които съответстват на твърденията за
потребена и незаплатена ел. енергия в обекта на потребление на ответника.
Преценени в тяхната съвкупност
доказателствата обуславят извода за вероятна основателност на претенциите.
По тези съображения, съдът установява
наличието на предпоставките за постановяване на неприсъствено решение по чл.
239 от ГПК, поради което и претенциите следва да се уважат по този ред.
Съгласно ТР № 4 от 2013 г. на ВКС по тълк.дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС съдът следва да се
произнесе за разноските, дължими в производството по установителния
иск, а също така и в производството по заповедното производство.
С оглед изхода на
спора на ищеца следва да се присъдят сторените разноски на основание чл. 78,
ал. 1 от ГПК съобразно представения списък по чл. 80 от ГПК в размер на 325 лв.
за исковото производство и 75 лева за заповедното производство.
По изложените съображения и на
основание чл.239, ал.2 от ГПК, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в
отношенията между страните, че Е.И.Д., ЕГН ********** с адрес ***, дължи на „Е.П.“ АД, ЕИК *, със
седалище и адрес на управление ***, следните
суми: сумата от 227.35 лева (двеста
двадесет и седем лева и тридесет и пет стотинки), представляваща главница
за незаплатена ел.енергия за обект с абонатен №*, клиентски №* с адрес
гр.*за периода 17.11.2016г. до 08.01.2017г., начислена по фактури №№ */17.11.2016г.
с падеж 12.12.2016г.; **********/19.12.16г. с падеж
10.01.2017г.; */18.01.17г. с падеж 10.02.2017г., както и сумата от 45.32 лева (четиридесет и пет лева и
тридесет и две стотинки), представляваща мораторна лихва за периода от
падежа на всяка фактура до 11.01.2019
г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране
на заявлението в съда - 25.01.2019г. до окончателното й изплащане за които парични вземания е издадена заповед
за изпълнение №540/28.01.2019 г. на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 1205/2019 г. на
ВРС, на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79,
ал. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
ОСЪЖДА Е.И.Д., ЕГН: ********** с адрес ***, да
заплати на „Е.П.“
АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление ***, сумата от 325
лева (триста двадесет и пет лева), представляваща
сторени съдебни разноски в исковото производство на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА Е.И.Д., ЕГН: **********
с адрес ***, да заплати на „Е.П.“ АД, ЕИК *, със
седалище и адрес на управление ***, сумата
от 75 лв. (седемдесет и пет лева),
представляваща сторени съдебни разноски в заповедното производство на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, на основание
чл. 239, ал. 2 от ГПК.
ПРЕПИС от решението да се обяви в регистъра
по чл. 235, ал. 5 от ГПК.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: