РЕШЕНИЕ
№ 2248
гр. Бургас, 17.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XVI СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:СИЛВИЯ ВЛ. ПЕТРОВА
при участието на секретаря НЕДЯЛКА Й. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ ВЛ. ПЕТРОВА Гражданско дело №
20222120105125 по описа за 2022 година
Производството е образувано по повод искова молба от Г. С. С., ЕГН **********
от гр. С. против Главна Дирекция „Жандармерия, специални операции и борба с тероризма“,
с адрес: гр.София, ул. Патриарх Герман № 202, за осъждане на ответника да заплати на
ищеца сумата от 300 лева, представляваща допълнително трудово възнаграждение за
положен извънреден труд в размер на 82 часа за периода 23.07.2019г. - 09.07.2020г., които
часове са разликата между заплатен нощен труд и преизчислен такъв с коефицент 1,143,
отчетен като извънреден и сумата от 50 лева, представляваща лихва за забава върху
дължимите от работодателя суми за периода от 01.11.2019г. до 08.08.2022г., ведно със
законната лихва върху сборната главница, считано от предявяване на иска до окончателното
й изплащане.
Ищецът твърди, че в процесния период е полагал труд като *** и в този период
ищецът е положил общо 560 часа нощен труд, който преизчислен с коефицент 1.143 възлиза
на 640.08 часа дневен труд. Според ищеца преизчисляването на нощния към дневен труд
води до извод, че същият е положил извънреден труд от 82 часа, който ответникът следва да
му заплати допълнително и който възлиза на исковата сума.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, с който
исковата молба се счита за допустима, но неоснователна. Ответникът не оспорва наличието
на служебно правоотношение между него и ищеца. Оспорва се твърдението на ищеца, че
следва да се приложи НСОРЗ и по- специално твърдяната трансформация на нощен в
дневен труд, съобразно претендирания коефициент. Ответникът сочи, че нормативният акт,
1
от който ищецът извлича основанието на иска си, се прилага само за работници по КТ.
Заявява се, че ищецът е служител на МВР и за изчисляване на трудовото му възнаграждение
се прилага ЗМВР. Навежда се за приложимостта и на две наредби- Наредба № 8121з-
776/29.07.2016г. за реда за организацията, разпределението на работното време, за неговото
отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на
дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР и Наредба №
8121з-36/07.01.2020г. за реда за организацията, разпределението на работното време, за
неговото отчитане, компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на
дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР. Сочи се, че
цитираната в исковата молба Наредба № 8121з- 908/02.08.2018 г. била отменена с Наредба
№ 8121з-1059/26.09.2019 г., и препращала отново към Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г.
Извежда се виждането, че според приложимата правна уредба съотношението между дневен
и нощен труд на служителите на МВР е 8:8 часа или равно на коефициент 1, а не на
твърдения 1.143. Цитира се също и заповед на министъра на вътрешните работи, в която е
указано нощният труд да се заплаща по 0,25 лева. Излага се, че за определен период, когато
е действала Наредба № 8121з-407/11.08.2014г. се е извършвало такова компенсиране с
прилагането на коефициент 0.143, но според ответника това е било в разрез със ЗМВР и е
било поправено с последвалите издадени наредби. Позовава се на решение на Съда на
Европейския съюз от 24.02.2022 г., като се сочи и че с изменение на ЗМВР е визирано
понастоящем, че нормалната продължителност на работното време през нощта е 8 часа за
всеки 24- часов период. Излагат се подробни съображение за разликата между нощен и
извънреден труд, както и за приложимата в тази насока правна уредба. Отрича се и
основателността на претенцията за лихва. Моли за отхвърляне на исковете.
Съдът приема, че е предявен иск с правно основание чл.187, ал.5, т.2 вр. чл.178,
ал.1, т.3 от ЗМВР.
В съдебно заседание искът е изменен по размер като след изменението се
претендират 581.07 лева възнаграждение за извънреден труд и 136.49 лева лихва за забава за
периода 01.11.2019г.- 08.08.2022г.
Съдът, като прецени твърденията на страните, събраните по делото писмени
доказателства и съобрази закона, намира за установено следното:
Не се спори между страните, че ищецът е служител на Главна Дирекция
„Жандармерия, специални операции и борба с тероризма“ за процесния период.
Безспорно, също така, е и обстоятелството, че ищецът е полагал труд на 24-часови
смени по график, включително и за времето от 22.00 часа до 06.00 часа, т. е. и през нощта.
Според изготвената съдебно-икономическа експертиза ищецът за периода от 23.07.2019г. до
09.07.2020г. е положил 468 часа нощен труд на 24-часови смени. Преизчислен в дневен труд
с коефициент 1.143, нощният труд от 468 часа става 534.92 часа. На ищеца е начислен и
изплатен нощен труд за 468 часа, колкото са и отчетените часове по протоколи. Разликата
между преизчисления и отчетения по протоколи нощен труд възлиза на 66.92 часа.
Експертизата е изчислила, че общият размер на трудовото възнаграждение за извънреден
2
труд за 66.92 часа възлиза на 581.07 лева. Разликата в часовете между преизчисления с
коефициент 1.143 и отчетения по протоколи обр.6 нощен труд не са отчитани и не са
заплащани от работодателя като извънреден труд.
Съгласно чл.176 от ЗМВР, брутното месечно възнаграждение на държавните
служители на МВР се състои от основно и допълнителни такива.
В чл.178, ал.1, т.3 от ЗМВР е предвидено, че към основното месечно
възнаграждение на държавните служители се изплаща допълнително такова за извънреден
труд, а според чл.179, ал.1, пр.2 от с. з. и за нощен. Условията и редът за заплащане на
последното се определят с наредба на министъра на вътрешните работи, а размерът - с
негова заповед, ал.2.
Съгласно чл.187, ал.1 от ЗМВР /редакция на ДВ, бр.34, от 23.04.2019г., действала
до 10.07.2020г./, нормалната продължителност на работното време на държавните
служители в МВР е 8 часа дневно и 40 - седмично при 5-дневна работна седмица. За
работещите на 8, 12 или 24-часови смени, то се изчислява сумирано за тримесечен период, с
възможно полагане на труд и през нощта - между 22.00 и 06.00 часа, като работните часове
не следва да надвишават средно 8 за всеки 24-часов период. В ал.5, т.2 /редакция на ДВ,
бр.34, от 23.04.2019г., действала до 10.07.2020г./ е предвидено, че за служителите, работещи
на смени, работата извън редовното работно време, до 280 часа годишно, се компенсира с
възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период, който се
заплаща с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение - ал.6 /редакция
на ДВ, бр.34, от 23.04.2019г., действала до 10.07.2020г./.
Съгласно чл.187, ал.9 от ЗМВР /редакция на ДВ, бр.34, от 23.04.2019г., действала
до 10.07.2020г./ редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото
отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното
работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните
служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи.
През процесния период 23.07.2019г. до 09.07.2020г. са действали Наредба №
8121з- 776 от 29.07.2016г. и Наредба № 8121з-31 от 07.01.2020г. Преди това са действали
Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014г. и Наредба № 8121з-592 от 25.05.2015г. Текстовете на
чл.3 и в четирите наредби са идентични - при работа на смени е възможно полагането на
труд и през нощта между 22.00 и 06.00 часа, като работните часове не следва да надвишават
средно 8 за всеки 24-часов период. В Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014г. изрично е
предвидено, че при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове, положен
нощен труд за отчетния период, се умножава по 0.143 - чл.31, ал.2.
В Наредба № 8121з-592 /обн. в ДВ бр.40 от 02.06.2015г./, в Наредба № 8121з-776
/обн. в ДВ бр.60 от 02.08.2016г./ и в Наредба № 8121з-31 от 07.01.2020г. липсва изрична
норма, съответстваща на чл.31, ал.2 от Наредба № 8121з-407, за преобразуване на часовете
положен нощен труд с коефициент 1.143, което обаче, не следва да се тълкува като законово
въведена забрана за това, тъй като такава би била противоконституционна, би поставила
служителите в МВР в по-неблагоприятно положение от другите държавни служители - по
3
отношение заплащането на допълнителните възнаграждения, а представлява празнота в
уредбата на реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото
отчитане, за компенсиране на работата извън редовното работно време, режима на
дежурство, времето за отдих и почивките. При наличието на тази непълнота в специалната
уредба, касаеща служителите в МВР, следва субсидиарно да се приложи общата Наредба за
структурата и организацията на работната заплата, съгласно чл.9, ал.2 от която при
сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с
коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и
нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за
съответното работно място. В чл.140, ал.1 от КТ е предвидено, че нормалната
продължителност на седмичното работно време през нощта при 5-дневна работна седмица е
до 35 часа или до 7 часа за една нощ. Следователно - приложимият коефициент за
преизчисляване на нощния труд в дневен е 1.143, получен като частно при деление на
нормалните им продължителности от 8 часа на денонощие за втория /чл.187, ал.1 от ЗМВР/ и
7 часа за първия.
Тук следва да се посочи, че трудовото законодателство дава право на работещите
да получат от една страна завишено почасово заплащане за нощния си труд, а от друга
задължава работодателите да преизчисляват нощните часове в дневни и така да съобразяват
продължителността на работния ден. Когато последната е надвишена пък, очевидно се касае
за положен извънреден труд, който следва да бъде компенсиран. Следователно това са две
различни основания за заплащането на допълнителни възнаграждения - обстоятелство, което
е било отчетено и от ответника, при съвместното действие на издадените от министъра на
вътрешните работи Наредба № 8121з-407/11.08.2014г. и заповед № 8121з- 791/28.10.2014г. В
случая, както беше посочено по-горе, на ищеца е изплатена само добавката от 0.25 лева/1
лев за всеки отработен нощен час за исковия период, а именно 281,25 лева.
По изложените съображения исковата претенция за заплащане на извънреден
труд в процесния период, получен след преобразуване на положените часове нощен труд в
дневен с коефициент 1.143 се явява доказана по своето основание - за процесния период се
прилага субсидиарно Наредбата за структурата и организацията на работната заплата.
Както стана ясно, от заключението на вещото лице е видно, че нощният труд,
преизчислен с коефициент 1.143, е 534.92 часа. Разликата от 66.92 часа не е отчетена в
протоколите за положен труд, съответно, не е начислена и не е платена. Установява се и че
дължимото нетно трудово възнаграждение за този извънреден труд, изчислено съобразно
разпоредбата на чл.187, ал.6 от ЗМВР /редакция на ДВ, бр.34, от 23.04.2019г., действала до
10.07.2020г./, е в размер от 581,07 лева.
Няма доказателства ответникът да е заплатил на ищеца дължимото допълнително
възнаграждение за положения извънреден труд в горния размер.
Доколкото с изменението на иска се претендира именно 581.07 лева за
извънреден труд от 66.92 часа, искът се явява доказан и по своя размер, поради което следва
да бъде уважен изцяло, за периода от 23.07.2019г. до 09.07.2020г., ведно със законната лихва
4
от подаване на исковата молба до окончателното изплащане.
По иска за мораторната лихва:
Този иск е също основателен. Ответникът не е заплащал извънредния труд,
поради което е изпаднал в забава в плащанията при изтичане на всеки тримесечен период на
сумарното отчитане на работното време. Според експертизата, сумарната лихва за забава за
периода до 07.08.2022г. е в размер на 136.49 лева, колкото се търси и с изменения иск,
поради което претенцията трябва да бъде уважена изцяло.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата 400 лева разноски
по делото за адвокатско възнаграждение, а по сметка на съда - държавна такса в размер на
100 лева и 150 лева за експертиза.
Мотивиран от горното, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА Главна Дирекция „Жандармерия, специални операции и борба с
тероризма“, с адрес: гр.София, ул. Патриарх Герман № 202, да заплати на Г. С. С., ЕГН
********** от гр. С., съдебен адрес: гр. Б., *** - адв. Г. С., сумата от 581.07 лева /петстотин
осемдесет и един лева и седем стотинки/ главница, представляваща нетния размер на
дължимото и неизплатено допълнително възнаграждение за извънреден труд - общо 66.92
часа, получени след преизчисляване с коефициент 1.143 на положения от него за периода от
23.07.2019г. до 09.07.2020г., 468 часа нощен труд в дневен, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 08.08.2022г. до окончателното плащане, както и сумата от
136.49 лева /сто тридесет и шест лева и четиридесет и девет стотинки/, представляваща
лихва за забава върху главницата за периода от 01.11.2019г. до 07.08.2022г.
ОСЪЖДА Главна Дирекция „Жандармерия, специални операции и борба с
тероризма“, с адрес: гр.София, ул. Патриарх Герман № 202, да заплати на Г. С. С., ЕГН
********** от гр. С., съдебен адрес: гр. Б., *** - адв. Г. С. сумата от 400 лева /четиристотин
лева/ съдебно-деловодни разноски.
ОСЪЖДА Главна Дирекция „Жандармерия, специални операции и борба с
тероризма“, с адрес: гр.София, ул. Патриарх Герман № 202 да заплати по сметка на
Бургаския районен съд държавна такса в размер на 100 лева /сто лева/ и 150 лева /сто и
петдесет лева/ разноски за експертиза.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Бургас в
двуседмичен срок от 27.10.2022г. на основание чл.315, ал.2 от ГПК.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
5