Р Е Ш Е Н И Е
№ 427
гр. Плевен, 20.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛЕВЕН, първи касационен състав, на девети
юли две хиляди двадесет и първа година в публично съдебно
заседание в състав:
Председател: НИКОЛАЙ ГОСПОДИНОВ
Членове: ЕЛКА
БРАТОЕВА
РАЛИЦА МАРИНСКА
С участието на Прокурор от Окръжна прокуратура - Плевен:
ИВО РАДЕВ
При Секретар: БРАНИМИРА МОНОВА
Като разгледа докладваното от съдия
Братоева Касационно административно-наказателно дело № 408/2021г. по
описа на съда, на основание доказателствата по делото и закона, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 208 и следващите
от Административно-процесуалния кодекс вр. чл.63 ал.1 изр. 2
от Закона за административните нарушения и наказания.
Образувано е по касационна жалба на ТД на
НАП – В. Търново, чрез юрисконсулт Н.М. срещу Решение № 151
от 13.04.2021 г. на Районен съд – Плевен, постановено по н.а.х.д. № 402/2021 г.
по описа на съда.
С решението си съдът е отменил Наказателно
постановление № 552419-F582267/18.12.2020г на Директора на ТД на НАП -
В.Търново, с което на „Стожер-77“ ЕООД – гр. Плевен, представлявано от управителя
Ч.С.П. на основание чл. 180 ал. 1 от ЗДДС е наложено административно наказание „имуществена
санкция“ в размер на 500 лева за нарушение по чл. 86 ал. 1 от ЗДДС, затова че в
хода на възложената проверка с Резолюция за възлагане на проверка №
П-04001520197723-0РП-001/23.11.2020 г. е установено, че „Стожер-77“ ЕООД, като
регистрирано по ЗДДС лице, не е начислило данък върху добавената стойност в
размер на 367,70 лв. в съответния данъчен период -като издател на фактури №
**********/18.09.2019г. с ДО 919,24 лв. и ДДС – 183,85лв., №
**********/18.09.2019 г. с ДО 919,24 лв. и ДДС 183,85 лв. към „АП Транс“ ЕООД
не е отразил данъка в дневника за продажби и справка декларация за месец
септември 2019г., издадена е покана по чл. 103 ДОПК от 08.12.2020г. за
отстраняване на допуснатото нарушение.
Касаторът обжалва решението с доводи за
неговата неправилност поради нарушение на материалния закон – касационно
отменително основание по чл. 348 ал. 1 т. 1 от НПК. Счита доводите на съда за прилагане на чл. 28
от ЗАНН за неправилни и незаконосъобразни. Посочва, че първоинстанционният съд
е установил фактическа обстановка, която не съответства на събраните по делото
доказателства. Твърди, че наложената глоба е в рамките на минимума, предвиден в
санкционната норма и липсват основания за квалифицирането на случая като „маловажен“.
За да се счете, че случая е маловажен, следва да се констатира, че степента на
обществена опасност, както на деянието, така и на дееца е по-ниска от обичайните
за подобни нарушения. Навежда доводи, че от страна на жалбоподателя нито са
изложени доводи, нито са представени доказателства да са налице някакви
обективни причини, поради които е пропуснал срока за изпълнение на законоустановеното
задължение, а наличието на такива обективни причини съдебната практика е извела
като едно от типичните обстоятелства,
които обуславят по-ниска стенен на обществена опасност на деянието. Нарушението
е отстранено много след изтичане на сроковете за приложение на поощрителните
норми, още повече, че нарушението не е отстранено по собствена инициатива, а
след изпращане на нарочна покана от контролния орган, в която лицето е
предупредено, че при неотстраняване на нарушението ще му бъде съставен акт. Не
може да доведе до извод за малозначителност на деянието обстоятелството, че
реално не е причинена щета на фиска, доколкото това обстоятелство е съобразено
при определяне на приложимата санкционна норма, както и обстоятелството, че
нарушението е извършено за първи път. Това обстоятелство е изрично съобразено
от законодателя, който е предвидил по-леко наказуем състав за нарушители, които
са извършили еднократно нарушението от тези, при които това се повтаря. Моли да
бъде отменено постановеното от РС – Плевен решение, а по същество – да се потвърди
НП.
Ответникът по касация – „Стожер-77“ ЕООД – гр. Плевен, представлявано от управителя Ч.С.П., не изразява
становище по касационната
жалба.
Прокурорът от Окръжна прокуратура - Плевен
дава заключение, че е първоинстанционното решение е неправилно и предлага да се
отмени.
Настоящият състав на Административен съд –
Плевен, като прецени допустимостта и основателността на касационната жалба,
доводите на страните, както и след служебна проверка на осн. чл.218 ал.2 АПК за
валидност, допустимост и съответствие на решението с материалния закон, въз
основа на установените факти, приема следното от правна страна:
Касационната жалба е подадена в срока по
чл.211 ал.1 АПК, от надлежна страна и затова е процесуално ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество, жалбата е
НЕОСНОВАТЕЛНА.
Решението на Районен съд – Плевен е
валидно, допустимо и правилно с оглед доказателствата по делото и закона, но не
по изложените в мотивите на съда съображения.
За да отмени НП като незаконосъобразно
съдът е приел за безспорно доказано визираното нарушение от събраните писмени и
гласни доказателства, при липса на осъществени съществени процесуални нарушения
в хода на административно-наказателното производство. Но е приел, че деянието
представлява маловажен случай на нарушение по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, при
който не следва да се налага наказание. Обосновал е този си извод за ниската
обществена опасност на нарушението с причините, довели до извършването му –
допусната техническа грешка, липсата на настъпили каквито и да е вредни
последици за фиска, както и че жалбоподателят не е системен нарушител и веднага
е отстранил допуснатия пропуск, които множество смекчаващи вината обстоятелства
определят деянието като явно малозначително.
Настоящият касационен състав не споделя
изложените от първоинстанционния съд съображения за отмяна на НП като счита, че
в случая не е налице извършено нарушение.
Дружеството е наказано за нарушение на чл.
86 ал.1 ЗДДС, затова че не е начислило ДДС в размер на 367,70 лв. в съответния
данъчен период, тъй като не е отразил дължимия ДДС като издател на посочените
две фактури от 18.09.2019г. в дневника за продажби и справка декларация за
месец септември.
В обстоятелствената част е посочено, че е
издадена покана по чл. 103 от ДОПК на 08.12.2020г. до лицето за отстраняване на
допуснатите грешки. Видно от приложената в административно-наказателната
преписка покана, същата е връчена по електронен път на 08.12.2020г. А според
съставения протокол за насрещна проверка от 09.12.2020г. дружеството още на
следващия ден след уведомлението по чл. 103 ДОПК е подало коригиращи Дневник
продажби и СД по ЗДДС и внесло дължимия данък. Въпреки това приходната
администрация е съставила акт за нарушение на 09.12.2020г. без да съобрази тези
обстоятелства, с които допуснатата грешка е била своевременно отстранена по
реда на чл. 103 ДОПК.
Начисляването на данъка е станало преди
изтичането на 18 месеца от края на месеца, в който данъкът е следвало да бъде
начислен, за което е предвиден привилегирован състав на нарушение – чл. 180
ал.4 ЗДДС, предвиждащ санкция в размер на 10% от данъка, но не по-малко от 400
лв., който също не е бил приложен от наказващия орган. Този състав е относим,
когато задълженото лице само открие пропуска и по своя инициатива го отстрани в
рамките на този срок.
Но същественото в конкретния случай е, че
при изпратена покана по чл. 103 ал.1 ДОПК за отстраняване на установени
несъответствия в подадена декларация, отстраняването на несъответствието се
извършва с подаване на нова декларация в 14-дневен срок от получаване на
съобщението, което ползва подателя и декларацията се счита за коректно подадена
в срок. Законово уредената възможност за коригиране на грешки в подадена
декларация по реда на чл. 103 ал.1 ДОПК, в 14-дневен срок след уведомление от
приходната администрация, от която дружеството се е възползвало, не влече като
правна последица налагане на наказание за извършено нарушение по чл. 86 ал.1 ЗДДС, тъй като по този начин се санират констатираните пропуски и декларацията
се счита подадена в законния срок, внесен е и дължимия данък. Ето защо не е
налице административно нарушение и дружеството незаконосъобразно е било
санкционирано.
Като е отменил НП като незаконосъобразно
Районен съд – Плевен е постановил правилно по своя краен резултат решение,
което следва да се остави в сила.
Водим от горното и на основание чл. 221
ал.2 от АПК съдът
Р Е Ш И
:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 151 от 13.04.2021
г. на Районен съд – Плевен, постановено по н.а.х.д. № 402/2021 г. по описа на
съда.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕПИС от
решението на осн. чл. 138 ал.1 АПК да се изпрати на страните и Окръжна
прокуратура – Плевен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ ЧЛЕНОВЕ:
1. /п/ 2./п/