Решение по дело №408/2021 на Административен съд - Плевен

Номер на акта: 427
Дата: 20 юли 2021 г.
Съдия: Елка Ангелова Братоева
Дело: 20217170700408
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 21 май 2021 г.

Съдържание на акта

Р       Е       Ш     Е       Н      И      Е

 

 427

 

гр. Плевен, 20.07.2021 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛЕВЕН, първи касационен състав, на девети юли две хиляди двадесет и първа година в публично съдебно заседание в състав:

Председател: НИКОЛАЙ ГОСПОДИНОВ

Членове:       ЕЛКА БРАТОЕВА

  РАЛИЦА МАРИНСКА                       

                           

С участието на Прокурор от Окръжна прокуратура - Плевен:

ИВО РАДЕВ

При Секретар: БРАНИМИРА МОНОВА

 

Като разгледа докладваното от съдия Братоева Касационно административно-наказателно дело № 408/2021г. по описа на съда, на основание доказателствата по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 208 и следващите от Административно-процесуалния кодекс вр. чл.63 ал.1 изр. 2 от  Закона за административните нарушения и наказания.

Образувано е по касационна жалба на ТД на НАП – В. Търново, чрез юрисконсулт Н.М. срещу Решение № 151 от 13.04.2021 г. на Районен съд – Плевен, постановено по н.а.х.д. № 402/2021 г. по описа на съда.

С решението си съдът е отменил Наказателно постановление № 552419-F582267/18.12.2020г на Директора на ТД на НАП - В.Търново, с което на „Стожер-77“ ЕООД – гр. Плевен, представлявано от управителя Ч.С.П. на основание чл. 180 ал. 1 от ЗДДС е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 500 лева за нарушение по чл. 86 ал. 1 от ЗДДС, затова че в хода на възложената проверка с Резолюция за възлагане на проверка № П-04001520197723-0РП-001/23.11.2020 г. е установено, че „Стожер-77“ ЕООД, като регистрирано по ЗДДС лице, не е начислило данък върху добавената стойност в размер на 367,70 лв. в съответния данъчен период -като издател на фактури № **********/18.09.2019г. с ДО 919,24 лв. и ДДС – 183,85лв., № **********/18.09.2019 г. с ДО 919,24 лв. и ДДС 183,85 лв. към „АП Транс“ ЕООД не е отразил данъка в дневника за продажби и справка декларация за месец септември 2019г., издадена е покана по чл. 103 ДОПК от 08.12.2020г. за отстраняване на допуснатото нарушение.

Касаторът обжалва решението с доводи за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон – касационно отменително основание по чл. 348 ал. 1 т. 1 от НПК.  Счита доводите на съда за прилагане на чл. 28 от ЗАНН за неправилни и незаконосъобразни. Посочва, че първоинстанционният съд е установил фактическа обстановка, която не съответства на събраните по делото доказателства. Твърди, че наложената глоба е в рамките на минимума, предвиден в санкционната норма и липсват основания за квалифицирането на случая като „маловажен“. За да се счете, че случая е маловажен, следва да се констатира, че степента на обществена опасност, както на деянието, така и на дееца е по-ниска от обичайните за подобни нарушения. Навежда доводи, че от страна на жалбоподателя нито са изложени доводи, нито са представени доказателства да са налице някакви обективни причини, поради които е пропуснал срока за изпълнение на законоустановеното задължение, а наличието на такива обективни причини съдебната практика е извела като едно от типичните  обстоятелства, които обуславят по-ниска стенен на обществена опасност на деянието. Нарушението е отстранено много след изтичане на сроковете за приложение на поощрителните норми, още повече, че нарушението не е отстранено по собствена инициатива, а след изпращане на нарочна покана от контролния орган, в която лицето е предупредено, че при неотстраняване на нарушението ще му бъде съставен акт. Не може да доведе до извод за малозначителност на деянието обстоятелството, че реално не е причинена щета на фиска, доколкото това обстоятелство е съобразено при определяне на приложимата санкционна норма, както и обстоятелството, че нарушението е извършено за първи път. Това обстоятелство е изрично съобразено от законодателя, който е предвидил по-леко наказуем състав за нарушители, които са извършили еднократно нарушението от тези, при които това се повтаря. Моли да бъде отменено постановеното от РС – Плевен решение, а по същество – да се потвърди НП.

Ответникът по касация – „Стожер-77“ ЕООД  – гр. Плевен, представлявано от управителя Ч.С.П., не изразява становище по касационната жалба.  

Прокурорът от Окръжна прокуратура - Плевен дава заключение, че е първоинстанционното решение е неправилно и предлага да се отмени.

Настоящият състав на Административен съд – Плевен, като прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, доводите на страните, както и след служебна проверка на осн. чл.218 ал.2 АПК за валидност, допустимост и съответствие на решението с материалния закон, въз основа на установените факти, приема следното от правна страна:

Касационната жалба е подадена в срока по чл.211 ал.1 АПК, от надлежна страна и затова е процесуално ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Решението на Районен съд – Плевен е валидно, допустимо и правилно с оглед доказателствата по делото и закона, но не по изложените в мотивите на съда съображения.

За да отмени НП като незаконосъобразно съдът е приел за безспорно доказано визираното нарушение от събраните писмени и гласни доказателства, при липса на осъществени съществени процесуални нарушения в хода на административно-наказателното производство. Но е приел, че деянието представлява маловажен случай на нарушение по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, при който не следва да се налага наказание. Обосновал е този си извод за ниската обществена опасност на нарушението с причините, довели до извършването му – допусната техническа грешка, липсата на настъпили каквито и да е вредни последици за фиска, както и че жалбоподателят не е системен нарушител и веднага е отстранил допуснатия пропуск, които множество смекчаващи вината обстоятелства определят деянието като явно малозначително.

Настоящият касационен състав не споделя изложените от първоинстанционния съд съображения за отмяна на НП като счита, че в случая не е налице извършено нарушение.

Дружеството е наказано за нарушение на чл. 86 ал.1 ЗДДС, затова че не е начислило ДДС в размер на 367,70 лв. в съответния данъчен период, тъй като не е отразил дължимия ДДС като издател на посочените две фактури от 18.09.2019г. в дневника за продажби и справка декларация за месец септември.

В обстоятелствената част е посочено, че е издадена покана по чл. 103 от ДОПК на 08.12.2020г. до лицето за отстраняване на допуснатите грешки. Видно от приложената в административно-наказателната преписка покана, същата е връчена по електронен път на 08.12.2020г. А според съставения протокол за насрещна проверка от 09.12.2020г. дружеството още на следващия ден след уведомлението по чл. 103 ДОПК е подало коригиращи Дневник продажби и СД по ЗДДС и внесло дължимия данък. Въпреки това приходната администрация е съставила акт за нарушение на 09.12.2020г. без да съобрази тези обстоятелства, с които допуснатата грешка е била своевременно отстранена по реда на чл. 103 ДОПК.

Начисляването на данъка е станало преди изтичането на 18 месеца от края на месеца, в който данъкът е следвало да бъде начислен, за което е предвиден привилегирован състав на нарушение – чл. 180 ал.4 ЗДДС, предвиждащ санкция в размер на 10% от данъка, но не по-малко от 400 лв., който също не е бил приложен от наказващия орган. Този състав е относим, когато задълженото лице само открие пропуска и по своя инициатива го отстрани в рамките на този срок.

Но същественото в конкретния случай е, че при изпратена покана по чл. 103 ал.1 ДОПК за отстраняване на установени несъответствия в подадена декларация, отстраняването на несъответствието се извършва с подаване на нова декларация в 14-дневен срок от получаване на съобщението, което ползва подателя и декларацията се счита за коректно подадена в срок. Законово уредената възможност за коригиране на грешки в подадена декларация по реда на чл. 103 ал.1 ДОПК, в 14-дневен срок след уведомление от приходната администрация, от която дружеството се е възползвало, не влече като правна последица налагане на наказание за извършено нарушение по чл. 86 ал.1 ЗДДС, тъй като по този начин се санират констатираните пропуски и декларацията се счита подадена в законния срок, внесен е и дължимия данък. Ето защо не е налице административно нарушение и дружеството незаконосъобразно е било санкционирано.

Като е отменил НП като незаконосъобразно Районен съд – Плевен е постановил правилно по своя краен резултат решение, което следва да се остави в сила.

Водим от горното и на основание чл. 221 ал.2 от АПК съдът

 

 

Р       Е       Ш     И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА  Решение № 151 от 13.04.2021 г. на Районен съд – Плевен, постановено по н.а.х.д. № 402/2021 г. по описа на съда.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

         ПРЕПИС от решението на осн. чл. 138 ал.1 АПК да се изпрати на страните и Окръжна прокуратура – Плевен.

                          

                          

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/                ЧЛЕНОВЕ: 1. /п/                  2./п/