Р Е Ш
Е Н И Е
№....
гр.София, 30,06,2021год.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, І-14
състав, в открито заседание на седми юни през две хиляди и двадесет и първа година
в състав:
СЪДИЯ: МАРГАРИТА АПОСТОЛОВА
При участието на секретаря Красимира Георгиева като
разгледа докладваното от съдия М.Апостолова, гр. дело №8910 по описа за 2020
год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по предявени от Н.Н.Л. срещу „Д.з.“ АД обективно съединени искове с правна
квалификация чл. 432, ал. 1 от КЗ, вр. чл. 45, ал. 1
от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати сума в размер
на 150000,00лв., частично от 200000,00лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, сума в размер на 2139,00лв., обезщетение за имуществени
вреди, ведно със законната лихва върху главниците считано от 20,08,2020г. до
окончателното изплащане на вземането
Излагат се съображения, че на 29,04,2020г., около
22:50ч. в гр. София, Ж.К.С., управлявал товарен автомобил „Мерцедес“, модел
Спринтер, с peг. № В ******, движейки се по ул.
„Околовръстен път“, с посока на движение от ул. проф.А.Т.към бул.Св. Климент
Охридски и в района на кръстовището с ул.Бизнес парк София, преминавайки на
забранителен червен сигнал, реализира пътнотранспортно произшествие с
правомерно насрещнодвижещ се лек автомобил, с марка „БМВ“, модел 320Д, с рег.№ ******,
управляван от Н.Н.Л.. Вследствие на произшествието за
ищеца настъпили телесни увреждания довели до неимуществени вреди, изразяващи се
в болки, страдания и битови неудобства, както и имуществени вреди-разходи за
лечение. Навеждат се доводи, че гражданската отговорност на водача на процесния
автомобил е застрахована при ответното дружество, като пред него е предявена
претенция за извънсъдебно уреждане на спора, но от застрахователят не е
изплатено обезщетение.
Съобразно изложеното е заявено становище за
основателност на исковата претенция. Претендират се разноски.
Ответникът-Д.з. АД в указания законоустановен срок
за отговор излага становище за неоснователност на предявените искове. Оспорва
да е причинен деликт от застрахованото при ответника
лице. Оспорва механизма на ПТП. При условията на евентуалност излага доводи за
прекомерност на претендираното обезщетение за неимуществени вреди. Релевира
доводи за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца, който
нарушил правилата за движение по пътищата и е причина за настъпване на
произшествието. Оспорва дължимостта на имуществените вреди-избор на лекарски
екип като необходимо условие за възстановяване на ищеца. Излага становище и за
наличие на забава от страна на ищеца да представи необходими документи за изплащане
на обезщетение, поради което не е налице забава.
Съобразно изложеното е заявено становище за
отхвърляне на исковите претенции. Претендира разноски.
При така изложеното, след като обсъди доказателствата по делото, съдът
приема за установено от фактическа страна следното:
Видно от констативен протокол № К-195 от
29.04.2020г. на СДВР, Отдел Пътна полиция/л.10/, на 29.04.2020г., около
22.50часа в гр.София, на ул.„Околовръстен път“, в района на кръстовището с ул.
„Бизнес парк София“ е настъпило пътно-транспортно произшествие между лек
автомобил марка „БМВ“, модел „320Д“, с рег. № ******, управляван от Н.Н.Л. и товарен автомобил, с марка „Мерцедес“, модел
„Спринтер“, рег. № ******управляван от Ж.К.С.. Посочено, че вследствие на
инцидента, ищецът Н.Л. е транспортиран в болница „Токуда“ с опасност за живота.
С претенция от 26.05.2020г. /л. 27/, ищецът е
претендирал от ответника заплащане на застрахователно обезщетение. С писмо от
20.08.2020 г. /л. 32/ застрахователят е отказал изплащане на застрахователно
обезщетение, тъй като не са налични категорични доказателства за отговорността на застрахования водач.
На основание чл. 146 от ГПК в закрито съдебно
заседание от 18,02,2021год., е обявено за безспорно и ненуждаещо се от
доказване наличието на валидно възникнало застрахователно правоотношение между
делинквента и ответника по договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите към датата на застрахователното събитие – 29,04,2020год.
От заключението назначените по делото първоначална
и допълнителна съдебна авто-техническа експертиза,
неоспорено от страните и прието от съда, което като компетентно и обективно
изготвено следва да бъде кредитирано при постановяване на съдебния акт, се
установява механизма на произшествието, а именно товарен автомобил се е
движил по Околовръстен път върху третата
пътна лента от дясно наляво, с посока на движение от ул. Проф. А.Т.към бул. Св.Климент Охридски
със скорост на движение от 60км.ч./ допълнително заключение/. Приближавайки към
кръстовището с ул.Бизнес парк като в
същото време лек автомобил БМВ се е
движил по Околовръстен път, с посока от бул.Св.Климент Охридски. Навлизайки в
кръстовището водачът на БМВ е предприел
изпълнение на маневра ляв завой
като е достигнал до пътната лента , по която се е движил товарен автомобил Мерцедес, водачът на който е продължил
движението си в първоначална посока, поради което се е реализирало ПТП. Мястото
на удара между л.а. БМВ и т.а. Мерцедес по широчина на платното за движение на
Околовръстен път, е на около 10 -12м. вляво от мисленото продължение на десния
бордюр по посока на движението на т.а. Мерцедес и по дължина на платното за движение,
е на около 2 м след първия ъгъл на кръстовището с ул. Бизнес парк по посока
движението на същия автомобил. Ударът е настъпил в продължението на третата
пътна лента от дясно на ляво за посоката на движение на т.а. Мерцедес, по която
се е движил той. Скоростта на движение на л.а. БМВ, непосредствено преди
настъпване на удара е била около 34км/ч., а тази на т.а. Мерцедес
непосредствено преди настъпването на удара е била около 60км/ч.
Съдът намира, че причина
за настъпване на произшествието е субективното
поведение на водача на т.а. Мерцедес. Съдът не кредитира заключението,
според което от техническа гледна точка, причината за настъпилото ПТП са
субективните действия на водача на лекия автомобил БМВ със системите за
управление на автомобила, който е навлязъл в кръстовището, изпълнявайки ляв
завой в момент, в който т.а. Мерцедес е приближавал към него, движейки се върху
пътната лента за насрещното му движение, като е навлязъл в опасната му зона за
спиране. Заключението в този смисъл
е базирано на показанията на
водача на т.а. Мерцедес, който твърди да
е навлязъл в кръстовището на зелен сигнал, без да е спирал. Тези показания, съдът намира да са
заинтересовани, тъй като са дадени от
водача срещу който е образувано досъдебно производство. От друга страна
се установи, че режимът на работа на светофарната уредба към датата на
събитието е регулиран по начин, който сочи, че за завиващите на ляво/ в
посоката на движение на лек автомобил БМВ/ светофарната уредба при зелен сигнал
дава предимство на извършващите маневра ляв завой, без да е приложимо правилото на чл.37 от ЗДВП предполагащо
изчакване и пропускане на движещите се срещуположно моторни превозни средства. Действително показанията на св.П. също следва да бъдат
ценени по реда на чл.172 от ГПК,
доколкото свидетелят е познавал пострадалия и са пътували заедно, но при
кредитиране на степента им на
достоверност следва да бъдат предпочетени пред показанията на водача на т.а. мерцедес. От същите се установява изрично, че лек автомобил БМВ
е предприел маневра ляв завой при разрешен
сигнал на светофарната уредба, указващ предимство на завиващите на ляво. Ето
защо съдът приема, че дори
водачът на товарен автомобил Мерцедес да е навлязъл
на жълт сигнал
на светофарната уредба, то е бил
длъжен да съобрази скоростта на движение
съобразно чл. 47 от ЗДВП като при необходимост следва да може да спре
и да пропусне участниците в движението, които имат предимство, респективно да прецени възможността да премине през
кръстовището.
От заключението назначената по делото
съдебно-медицинска експертиза, неоспорено от страните и прието от съда, което
като компетентно и обективно изготвено следва да бъде кредитирано при
постановяване на съдебния акт /л. 118/ се установява, че вследствие на
процесното ПТП, ищецът е получил следните телесни увреждания:
1. Черепно-мозъчна травма състояща се от следните
компоненти:
Лека по степен на тежест контузия на мозъка;
Мозъчен едем;
Травматичен кръвоизлив над твърдата мозъчна обвивка
в дясна теменно-тилна област на черепа с напречен размер до 12мм.,без изява на компресионно-дислокационен синдром;
Травматични петехиални контузионно-кръвоизливни огнища, овални по форма по конвекситета на слепоочния и теменен мозъчни дяла вдясно; контузионно-кръвоизливно огнище в съседство на задния рог
на страничното мозъчно стомахче с размери 13мм;
Счупване на средна черепна основа вдясно-многофрагментно счупване на дясната слепоочна кост, без
дислокация на фрагменти с раздробяване на петрозната
част на костта,каудално продължаващо като линейно по сквамозната част; травматичен кръвоизлив в мастоидните клетки вдясно;
Линейно счупване на дясната теменна кост на черепа;
Травматичен кръвоизлив в левия сфеноидален
синус;
Натичане на кръв от десния ушен канал-оторагия;
Централен отоневрологичен
синдром в стадий на субкомпенсация като последица от
черепно-мозъчната травма;
Намаление на слуха с дясно ухо като последица от
счупването на основата на черепа в зоната на дясна средна черепна ямка;
Разкъсно-контузна рана в дясна слепоочна
област на главата; множествени екскориации/охлузвания/
в дясна челно-слепоочна област на главата.
2.Травма на гръдния кош състояща се от: Травматично
контузионно огнище в 4-ти белодробен сегмент вдясно и
няколко други във вентралните отдели на същата
страна; без данни за костни увреди на гръдния кош, хемопневмоторакс
и изява на дихателна недостатъчност.
3.Лицево-челюстна травма изразяваща се в: Девиация на носната преграда с оток на лигавицата и
Повърхностна разкъсно-контузна рана на левия долен клепач на окото.
4.Травма на опорно-двигателния апарат състояща се
от: Повърхностни охлузвания дорзално на дясна длан
без костни промени.
Най-интензивни болки ищецът е търпял непосредствено след инцидента, при обработката
на раните, по време на превръзките и свалянето на конците. При мозъчна контузия
главоболието е най-изявено през периода на болнично лечение.След изписване под
въздействие на предписаните медикаменти и хигиенно-диетичния режим то
постепенно отзвучава. След приключване на лечебния и възстановителен периоди
при мозъчна контузия при част от пациентите са възможни периоди на главоболие, което
наподобява мигренозното или тензионното.
Този вид главоболие се влияе много добре от обезболяващи медикаменти и
постепенно отзвучава. След произшествието, ищецът е приет в спешното отделение
на болница Токуда, след което е преместен в клиника по анестезиология и
интензивно лечение/КАИЛ/ на болницата и след стабилизиране на състоянието му
лечението е продължило в Клиниката по неврохирургия. Проведено е комплексно
болнично лечение включващо режим на легло, активно неврологично наблюдение и
прием на медикаменти. Поради продължаващи дискомфорт
и заглъхване в дясно ухо на 02.06.2020г. е приет на лечение в Отделение по обща
и онколгична оториноларингология
на болница Токуда. След пред-оперативна подготовка и консултации с анестезиолог
и кардиолог на 02.06.2020г. е опериран. Последвал е гладък следоперативен период. Изписан е в добро общо състояние с указания за
хигиенно-диетичен режим и лечение за дома.
Травматичният кръвоизлив над твърдата мозъчна
обвивка/епидурален/ в дясна теменно-тилна област на
черепа е резорбиран. Мозъчният едем е отзвучал. След лизиране на кръвта в зоните на петехиалните
овални по форма контузионно-кръвоизливни огнища по конвекситета на десните слепоочен и теменен мозъчни дяла
остават зони на размекчение-енцефаломалатични зони в
които мозъчния паренхим е разрушен и заместен от глиална тъкан.Тези зони водят и до локална мозъчна атрофия
и са трайна последица от черепно-мозъчната травма.Те са потенциален източник за
изява на епилептична готовност поради което тези пациенти е желателно да бъдат
проследявани на периоди от шест месеца в първите три години с електрофизиологично изследване- електроенцефалография.
Трайна последица от черепно-мозъчната травма е намаления слух на дясно ухо. Изложено
е становище разходите за медицински услуги и медикаменти да са необходими са лечението и
възстановяването на ищеца.
Като трайна последица от травматичното увреждане
е посочено осезаемо намаляване на слуха,
което е трайно и невъзвратимо по изразено
за дясна тъпанчева мембрана. Дясното ухо е с
пълна глухота.
По делото са събрани и гласни доказателства, чрез
разпит на св. Н.П.Л. – баща на ищеца, чиито показания съдът цени по реда на
чл.172 от ГПК, от които се установяват неимуществените вреди.
По делото са събрани и гласни доказателства, чрез
разпит на св. Ж.К.С. – участник в процесното ПТП, чиито показания съдът цени по
реда на чл.172 от ГПК, доколкото отговорността на ответника се ангажира във
връзка с твърдяно извършено от него противоправно деяние. Посочва, че се движил
по бул. „Околовръстен път“, като до последно за него бил подаден сигнал
„зелено“. Когато навлязъл в кръстовището видял колата, която чака за ляв завой
да предприема много бърза маневра и му пресякла пътя. Опитал се да я избегне,
но не успял. Движел се направо и навлязъл в кръстовището при зелен сигнал на
светофара. Движил се със скорост от около 60-70 км.ч.
По делото са събрани и гласни доказателства, чрез
разпит на св. Г.С.П., чиито показания съдът цени по реда на чл.172 от ГПК.
Свидетелства, че е бил пряк свидетел на процесното ПТП. Управлявал личния си
автомобил, като се движил зад ищеца, който бил първа кола на светофара.
Изчаквали на светофара на кино Арена поне 20 секунди – имало брояч. В момента,
в който бил подаден зелен сигнал управляваният от ищеца автомобил потеглил, а
свидетелят се придвижвал зад него. Насрещно, в лявата лента се движил бус. Опитал се да избегне удара, но не успял. Свидетелства,
че за него и ищецът е бил подаден зелен сигнал на светофарната уредба, когато
товарния автомобил навлязъл в кръстовището. Бусът
навлязъл с висока скорост в кръстовището. Свидетелят посочва, че често се
движил по това кръстовище, като наблюдавал, че имало засичане между сигнал
жълто за колите завиващи наляво по бул. „Околовръстен път“ и тези движещи се
направо. Посочва, че с ищеца се познават от 2-3 години, като са учили заедно.
При така изложената фактическа обстановка съдът
достигна до следните правни изводи:
По главния иск:
Предмет
на разглеждане в настоящото производство е предявен иск с пр.кв. чл. 432, ал. 1 от КЗ вр. чл.45 от ЗЗД.
За да бъде уважен предявеният иск е необходимо да се установи кумулативното наличие на предвидените пет законови предпоставки, а именно: извършено деяние, противоправност на същото, настъпили вреди, причинна връзка между противоправното деяние и вредоносния резултат и вина, както и валидно застрахователно правоотношение между ответника-застраховател и делинквента по договор за застраховка Гражданска отговорност. Съгласно разпоредбата на чл.45, ал. 2 от ЗЗД при извършено непозволено увреждане вината на делинквента се предполага до доказване на противното.
От събраните по делото доказателства се установи реализирано противоправно деяние от страна на водача на товарен автомобил „Мерцедес Спринтер“, който е нарушил разпоредбата на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, като не е съобразил скоростта на движението си с оглед обстановката на пътя, в частност завиващия наляво лек автомобил „БМВ 320Д“, управляван от ищеца. В същото време, съдът намира, че от страна на делинквента е допуснато нарушение на правилото на чл. 6, т. 1 от ЗДвП, като не се съобразил с подаден от наличната светофарна уредба забранителен сигнал. В тази насока следва да бъдат кредитирани показанията на свидетеля П., че ищецът е потеглил на подаден зелен сигнал на светофара, което, с оглед начина на регулиране на кръстовището на бул. „Околовръстен път“ и ул. „Бизнес парк София“ означава, че за товарния автомобил Мерцедес сигналът е бил червен. Въпреки, познанството между този свидетел и ищеца, показанията му следва да се кредитират преимуществено пред тези на водача на товарния автомобил Ж.К.С., предвид изразената заинтересованост на последния, доколкото депозирането на показания различни от това, че светофарната уредба е подавала сигнал „зелено“ би влошило защитната му позиция по воденото срещу него Досъдебно производство № 11138/2020 г. по описа на СДВР, пр.пр. 12430/20 г. по описа на СРП.
Установи се и наличието на договорно правоотношение по застраховка гражданска отговорност на делинквента с ответното застрахователно дружество за процесния период, съгласно което искът с пр.кв.чл. 432, ал. 1 от КЗ е основателен и застрахователят е пасивно, материално правно легитимиран да отговаря по предявения иск.
При определяне на размера на обезщетенията за неимуществените вреди следва да бъде съобразено ППВС №4/1968год., т.11, според което същите се възмездяват от съда по справедливост. Понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат пред вид от съда при определяне размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания могат да бъдат характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и пр. При причиняването на смърт от значение са и възрастта на увредения, общественото му положение, отношенията между пострадалия и близкия, който търси обезщетение за неимуществени вреди. От значение са и редица други обстоятелства, които съдът е длъжен да обсъди и въз основа на оценката им да заключи какъв размер обезщетение по справедливост да присъди за неимуществени вреди. В постановени по реда на чл. 290 и сл. ГПК редица решения на ВКС: № 749/05.12.2008 г., по т.д. № 387/2008 г. на ІІ т.о.; № 124 от 11.11.2010 г., по т.д. № 708/2009 г. на ІІ т.о.; № 59/29.04.2011 г., по т.д. № 635/2010 г. на ІІ т.о.; № 66 от 03.07.2012 г., по т.д. № 619/2011 г. се излага становището, че понятието "неимуществени вреди включва всички онези телесни и психически увреждания на пострадалия и претърпените от тях болки и страдания, формиращи в своята цялост негативни битови неудобства и емоционални изживявания на лицето, ноторно намиращи не само отражение върху психиката, но създаващи социален дискомфорт за определен период от време, а понякога и реална възможност за неблагоприятни бъдещи прояви в здравословното състояние, както и че критерият за справедливост, поради паричния израз на обезщетението, е всякога детерминиран от съществуващата в страната икономическа конюнктура и от общественото му възприемане на даден етап от развитие на самото общество в конкретната държава.
С оглед изложеното съгласно чл. 51, вр.чл. 52 от ЗЗД на увреденото лице се дължи обезщетение за причинените от деянието неимуществени вреди, които в конкретния случай имат характера на претърпени болки и страдания вследствие на извършеното деяние. Доколкото паричният еквивалент на причинените неимуществени вреди се определя от съда по справедливост, то настоящия съдебен състав намира, че претърпени от увредения неимуществени вреди следва да бъдат обезщетени в размер на 80000,00лв. При определяне на същите съдът съобрази характера на причинените физически увреждания – многосъставна черепно-мозъчна травма, макар и с лека по степен мозъчна контузия, травма на гръдния кош-контузионно огнище в 4-ти белдорочен сегмент, без данни за костни увреди, лицево-челюстна травма-девиация на носна преграда и разкъсно- контузна рана на ляв долен клепач и травма на опорно-двигателния апарат-повърхностни охлузвания дорзално на дясна длан без костни промени. Взето е предвид проведеното болнично лечение в продължение на около 2 седмици, , проведеното оперативно лечение на ухото му, както и общия възстановителен период от около 6 месеца /по данни на свидетеля Л./. Следва да се отчетат и интензивните болки и страдания, вследствие на претърпените вреди, особено в началния период на лечение, както и периодичните главоболие и световъртеж. Обстоятелството, че при ищецът е формирана локална мозъчна атрофия-трайна последица от черепно-мозъчната травма, която е потенциален източник за изява на епилептична готовност, както и трайната и невъзвратима частична загуба на слуха. Съдът взе предвид и негативното отражение на претърпените травми върху качеството на живот на ищеца – увреден слух, намалена възможност за физическа активност, лоша концентрация и памет, спорадични главоболия и световъртежи. Съдът не кредитира показанията на свидетеля Л. за загуба на обоняние у ищеца, доколкото същите не са подкрепени от медицински документи или заключението на вещото лице. С оглед икономическата конюнктура в страната към датата на събитието, съдът намира, че горният размер на обезщетението отговаря на принципа на справедливост съобразно чл. 52 от ЗЗД.
На ищеца следва да се присъди
и обезщетение и търпените от него имуществени вреди от разходи във връзка с
лечението му. Вещото лице по назначената по делото съдебно-медицинска
експертиза посочва, че всички претендирани разходи са
направени във връзка с телесните увреждания, настъпили по време на процесното
ПТП. Не следва да бъдат приети обаче разходите за избор на лекар по фактура
**********/14,05,2020 г. /л. 54/ в размер на 250,00 лв. и на избор на екип по
фактура № **********/04.06.2020 г. /л. 35/ в размер на 300,00 лв. По този
начин, размерът на обезщетението за имуществени вреди възлиза на 1589,00 лв., в
който размер исковата претенция е основателна, а за разликата подлежи на
отхвърляне.
Съдът намира релевираното възражение за съпричиняване за неоснователно. По делото се установява, че кръстовището на бул. „Околовръстен път“ и ул. „Бизнес парк София“ е урегулирано със светофарна уредба. Ответникът, с оглед разпределената му доказателствена тежест не е провел в условията на пълно доказване, че ищецът е преминал на подаден от светофара червен сигнал и не е пропуснал движещия се направо по бул. „Околовръстен път“ и при разрешителен сигнал „зелено“ товарен автомобил „Мерцедес Спринтер“. Данни за това обстоятелство излага единствено свидетелят Ж.К.С.. Както бе посочено обаче, показанията на този свидетел не следва да се кредитират с оглед привличането му като обвиняем по Досъдебно производство № 11138/2020 г. по описа на СДВР, пр.пр. № 12430/20 г. по описа на СРП, образувано във връзка с процесното ПТП. В същото време, тези показания се разколебават от показанията на свидетеля П., който посочва, че ищецът е преминал при зелен сигнал на светофара. Не може да се очаква от него да предполага, че насрещно движещия се автомобил ще премине на забранителен сигнал на светофара. Не е налице хипотезата на чл.50а от ЗДВП
Ищецът претендира заплащане на законна лихва върху обезщетението за неимуществени и имуществени. Съгласно чл. 497 от КЗ застрахователят дължи лихва за забава, считано от по-ранния момент от изтичането на срока от 15 работни дни от представянето на всички доказателства по чл. 106, ал. 3 и изтичането на срока по чл. 496, ал. 1 от КЗ, освен в случаите, когато увреденото лице не е представило доказателства, поискани от застрахователя по реда на чл. 106, ал. 3. В конкретния случай законна лихва се следва от изтичане на срока по чл. 496, ал. 1 от КЗ, доколкото от страна на застрахователя са изискани документи в противоречие с нормата на чл. 106, ал. 5 от КЗ. С оглед датата на молбата, депозирана пред ответника - 26,05,2020г., съдът намира, че обезщетение за забава се дължи считано от 27.08.2020 г. Независимо, постановения отказ от 20,08,2020 г., той няма финален характер и застрахователят е имал възможност да заплати, претендираното от пострадалия възнаграждение и след този момент, поради което претенцията за заплащането ѝ за периода от 20,08,2020 г. до 26,08,2020 г. е неоснователна.
По разноските:
Съгласно чл. 78, ал. 6 от ГПК, в случай на осъждане (дори частично) на ответника, последният дължи изплащане на всички такси и разноски по делото в полза на бюджета на съда. Същите съобразно уважения размер на иска следва да се присъдят общо в размер на 3263,56лв. - държавна такса.
На осн.чл.78,
ал.1 от ГПК на ищеца се следват разноски, които съдът намира за доказани в
размер на 492,90лв. от общо 930,00лв., от които 890,00 лв. – депозити за вещи
лица и 40,00 лв. – депозит за призоваване на свидетел. Разноски
за адв. Възнаграждение не се присъждат, тъй като не е
представен договор за правна защита и съдействие, от който да е видно как е
договорено.
На осн.чл.78, ал.3 от ГПК на ответника се следват разноски съобразно отхвърлената част от иска, които съдът намира за доказани в размер на 172,04лв. от общо 374,00лв., от които 339,00лв.-вещи лица, 40,00лв. – депозит за призоваване на свидетел и 5,00лв. –съд. удостоверение.
Мотивиран от гореизложеното Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА "Д.З." АД, ЕИК ******, седалище и адрес
на управление *** да заплати на Н.Н.Л., ЕГН **********,
съдебен адрес: ***, на основание чл.
432, ал. 1 от КЗ, вр. чл. 45 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД, сума
в размер 80000,00лв., представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, причинени по повод настъпило на
29.04.2020г. ПТП, ведно със законната лихва от 27.08.2020г. до окончателното
изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ иска
за разликата над 80000,00 лв. до пълния предявен размер от 150000,00лв. –
частично от 200000,00лв., както и претенцията за законна лихва за периода от
20,08.2020 г. до 26,08,2020 г. като неоснователни.
ОСЪЖДА "Д.З." АД, ЕИК ******, седалище и адрес
на управление *** да заплати на Н.Н.Л., ЕГН **********,
съдебен адрес: ***, на основание чл.
432, ал. 1 от КЗ вр. чл. 45 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД,
сума в размер 1589,00лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди,
причинени по повод настъпило на 29.04.2020 г. ПТП, ведно със законната лихва от
27.08.2020 г. до окончателното изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 1589,00лв.
до пълния предявен размер от 2139,00 лв., както и претенцията за законна лихва
за периода от 20,08.2020 г. до 26,08,2020 г. като неоснователни.
ОСЪЖДА "Д.З." АД, ЕИК ******, седалище и адрес
на управление *** да заплати по бюджетна сметка на Софийски градски съд на осн. чл.
78, ал. 6 от ГПК, сумата от 3263,56лв. - разноски по делото.
ОСЪЖДА "Д.З." АД, ЕИК ******, седалище и адрес
на управление *** да заплати на Н.Н.Л., ЕГН **********,
съдебен адрес: ***, на основание чл. 78,
ал. 1 от ГПК, сумата от 492,90 лв. – разноски по делото.
ОСЪЖДА Н.Н.Л., ЕГН **********,
съдебен адрес: *** да заплати на "Д.З." АД, ЕИК ******, седалище и
адрес на управление ***, на основание
чл. 78, ал. 3 от ГПК, сумата от 172,40лв. – разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ: