Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Русе, 23.10.2019 год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Русенският административен съд, в публичното заседание на двадесет и шести септември две хиляди и деветнадесета
година в състав:
Съдия: ВИЛИАНА ВЪРБАНОВА
при секретаря НАТАЛИЯ
ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от съдията ВЪРБАНОВА административно дело № 377 по описа за 2019
година, за да се произнесе, взе предвид:
Производството
е по реда на чл. 145 и следващите от АПК вр. чл. 121 от Закона за държавния
служител (ЗДСл).
Образувано
е по жалба на Л.П.С. ***, депозирана чрез пълномощника му адв. Г.Г., против
Заповед № 7091/17.05.2019 г. на Директора на Агенция „Митници“ – София, с която
е прекратено служебното му правоотношение, считано от 20.05.2019 г. С жалбата
се твърди, че оспорената заповед е неправилна и незаконосъобразна, поради което
се иска нейната отмяна по подробно изложени съображения в същата.
В
с.з. жалбоподателят се явява лично и с адв. Г.Г., който поддържа жалбата и
изложените в нея съображения. Иска се отмяна на оспорената заповед, като
неправилна и незаконосъобразна. Претендират се разноски по делото. Съображения
в тази насока са изложени и в представени по делото писмени бележки.
Ответникът
по жалбата – Директор на Агенция „Митници“, в с.з. чрез процесуалния си
представител юрисконсулт Ж.Д. оспорва жалбата, като неоснователна и моли за
решение, с което се остави в сила оспорената заповед, като правилна и
законосъобразна. В дадения от съда срок поделото са представени писмени бележки
от юрисконсулт Г.Н. и списък с разноски, направени от страна на Агенция
„Митници“, чието възстановяване се претендира.
Съдът,
след като обсъди събраните по делото доказателства и доводите на страните,
намира за установено от фактическа страна следното:
Жалбата
е подадена от надлежна страна и в законния срок, поради което същата е
процесуално допустима. Разгледана по
същество е основателна.
По
делото не е спорно, че жалбоподателят Л.П.С. е държавен служител в Агенция
„Митници“ от 2001 г., видно от приложеното по преписката копие на служебна
книжка (л. 55-63). От съдържанието на Заповед № 2824/06.03.2018 г. на Директора
на Агенция „Митници“ (л. 26 от преписката) се установява, че към датата на издаване
на тази заповед жалбоподателят заема длъжността Началник отдел в Агенция „Митници“,
длъжностно ниво – 5, ръководно ниво 5Б в отдел „Акцизи“, Териториално
митническо управление (ТМУ), Митница Русе.
В
началото на 2019 г. с влязло в сила изменение на Устройствения правилник на
Агенция „Митници“ (ДВ, бр. 2 от 04.01.2019 г., в сила от 07.01.2019 г.) са
извършени структурни промени в агенцията, като съществуващата до тогава Митница
Русе влиза в състава на новосъздадената Териториална дирекция Дунавска, която e структурирана в териториално
управление и митнически бюра и/или митнически пунктове. Във връзка с
извършената реформа,
С. подал заявление вх. №
32-6431/04.01.2019 г. (л. 23 от преписката), в което изразил желание да бъде
преназначен от длъжността началник на отдел в Агенция „Митници“, отдел „Акцизна
дейност“ в Митница Русе на длъжност началник отдел в Агенция „Митници“ в
Териториална дирекция Дунавска. Считано от 07.01.2019 г. жалбоподателят бил
преназначен на посочената длъжност със Заповед № 172/04.01.2019 г. на директора
на Агенция „Митници“ (л. 24 от преписката). На 20.03.2019 г. на С. е връчена
длъжностна характеристика за длъжността, на която е преназначен (л. 28-33 от
преписката). Едно от посочените в длъжностната характеристика изисквания за
заемане на длъжността, е лицето, изпълняващо тази длъжност, да разполага с ниво на достъп до
класифицирана информация „Секретно“, тъй като длъжността е включена в Списък на
длъжностите и заемащите ги лица в ОЕ „Териториална дирекция Дунавска“, за които
се изисква достъп до съответното ниво на класифицирана информация,
представляваща държавна тайна с рег.№ 32-37271/05.02.2019 г. (л. 17-22 от
преписката). По делото не е спорно, че и преди извършеното преназначение за
заеманата от С. длъжност е било налице такова изискване, както и че
жалбоподателят е разполагал с надлежно издадено разрешение за достъп до
класифицирана информация № 93073/19.03.2015 г. със срок на разрешението до
18.03.2019 г. Във връзка с предстоящото изтичане на срока на разрешението за
достъп до класифицирана информация на жалбоподателя, същия е включен в нарочен
списък на служителите от Митница Русе, подлежащи на разширено проучване през
2019 г. за получаване на ниво на достъп „Секретно“ (л. 15-16 от преписката). В
списъка е посочено, че между 03.12 – 14.12.2018 г. или по-рано документите на
лицето трябва да бъдат изпратени в ТДНС – Русе (Териториална дирекция
„Национална сигурност“ – Русе) за проучване. В същото време С. е уведомен срещу
подпис, че следва да представи необходимите за проучването документи едва на
19.12.2018 г. По делото липсват данни, а и не се твърди от страни процедурата
на разширено проучване да е била проведена за жалбоподателя.
Междувременно
със заповед № 4114/22.03.2019 г. (л. 34 от преписката), на основание чл. 10,
ал. 14 (сега ал. 15) от Закона за митниците (ЗМ), жалбоподателят е преместен да
изпълнява служебните си задължения на длъжност „държавен инспектор в
Териториална дирекция на Агенция „Митници“ с място на работа МП Балчик,
Териториална дирекция Северна морска, при условията на командироване за периода
от 25.03.2019 г. до 24.09.2019 г. На 09.04.2019 г. на С. е връчена длъжностна
характеристика за длъжността „държавен инспектор“ (л. 36-41 от преписката). От
съдържанието на тази длъжностна характеристика е видно, че за изпълнението на
длъжността „държавен инспектор“ се изисква само ниво на достъп до класифицирана
информация „За служебно ползване“. Считайки, че след преместването за
жалбоподателя вече е отпаднала необходимостта от разрешение за достъп до
класифицирана информация с ниво „Секретно“, ответникът върнал на ТДНС – Русе
изтеклото вече разрешение за достъп, издадено на Л.С.. Това се установява от
мотивите на Решение № 45-ІІ-11/02.07.2019 г. на Държавната комисия по
сигурността на информацията (ДКСИ) – л. 26-32 от делото. В този смисъл е и
направеното отбелязване в списъка, приложен на л. 15-16 от преписката. От
Държавна агенция „Национална сигурност“ (ДАНС) последвало издаване на писмен
акт – Прекратяване на разрешение за достъп до класифицирана информация №
78305/24.04.2019 г. (л. 9 от преписката), с който на основание чл. 11, ал. 2,
т. 1 и чл. 60, ал. 1 от Закона за защита на класифицираната информация (ЗЗКИ) е
прекратено разрешение за достъп до класифицирана информация № 93073/19.03.2015
г., издадено за достъп до ниво на класификация „Секретно“ на Л.П.С.. Актът за
прекратяване на разрешението за достъп е изпратен на Териториална дирекция
Дунавска с писмо от 09.05.2019 г.
На
15.05.2019 г. Директорът на Агенция „Митници“ издава заповед № 7086/15.05.2019
г., с която считано от 17.05.2019 г. отменя своя Заповед № 4114/22.03.2019 г.,
с която Л.С. е преместен на длъжността държавен инспектор (л. 43 от
преписката). На 17.05.2019 г. е издадена заповед с № 7090, с която е определено
мястото на работа на служителите в Териториална дирекция Дунавска, като
жалбоподателят е посочен под № 73 като началник на отдел в Агенция „Митници“,
отдел „Акцизна дейност“. На същата дата отново му е връчена длъжностна
характеристика за тази длъжност, идентична по съдържание с длъжностната
характеристика, която му е връчена на 20.03.2019 г. Също на 17.05.2019 г. е
издадена и връчена (в условията на отказ да я подпише) и Заповед №
7091/17.05.2019 на директора на Агенция „Митници“, с която на основание чл.
107, ал. 1, т. 5 от ЗДСл и във връзка с полученото от ДАНС прекратяване на
разрешение за достъп до класифицирана информация на Л.С., е прекратено
служебното му правоотношение, считано от 20.05.2019 г., поради обективна невъзможност,
изразяваща се в липса на разрешение за достъп до класифицирана информация,
което се изисква за длъжността, тъй като същата е включена в утвърдения от
директора на Агенция „Митници“ списък по чл. 37 от ЗЗКИ. Така издадената
заповед е оспорена в настоящето производство и е предмет на делото.
По
делото е представено влязло в сила Решение № 45-ІІ-11/02.07.2019 г. на ДКСИ (л.
26-32 от делото), от което се установява, че жалбоподателят е запознат с акта
за прекратяване на разрешението му за достъп до класифицирана информация едва
при връчване на заповедта за прекратяване на служебното му правоотношение,
издадена въз основа на него. Оспорил е прекратяването на разрешението пред ДКСИ
и комисията с цитираното решение го е поради липса на посочено правно основание.
Впоследствие в хода на настоящото съдебно производство е последвало ново
произнасяне на ДАНС – № 81369/05.08.2019 г., с което отново е прекратено същото
разрешение за достъп до класифицирана информация на жалбоподателя на основание
чл. 60, ал. 1, т. 4 от ЗЗКИ – поради изтичане на сроковете по чл. 55, ал. 1 от
същия закон (л. 51). По делото няма данни това прекратяване на разрешението за
достъп до класифицирана информация да е съобщавано на Л.С..
При
така установената фактическа обстановка, която не се оспорва от страните по
делото настоящият състав на съда, намира от правна страна следното:
Съгласно
разпоредбата на чл. 168 АПК, съдът преценява законосъобразността на оспорения
административен акт, като проверява дали е издаден от компетентен орган и в
съответната форма, спазени ли са разпоредбите при издаването му и съобразен ли
е с целта, която преследва закона. При преценката си съда изхожда от правните и
фактическите основания посочени в административния акт.
Със
заповед № ЗАМ-788/32-143115/16.05.2019 г. на Директора на Агенция „Митници“ (л.
34) е наредено, в периода 16-17.05.2019 г. функциите на директор да се
изпълняват от заместник-директора на агенцията Г. Стефанов А., а оспорената
заповед в настоящето производство е издадена именно от зам. директора въз
основа на горепосочената заповед, поради което съдът приема, че заповедта е
издадена от компетентен орган. Съгласно чл. 108 ЗДСл служебното правоотношение
се прекратява от органа по назначаването с административен акт, който се издава
в писмена форма и трябва да съдържа правното основание за прекратяване,
дължимите обезщетения и придобития ранг на държавна служба. В случаите по чл.
107, ал. 1, т. 5 се посочват и фактическите обстоятелства, обуславящи
обективната невъзможност за изпълнение на служебните задължения. В конкретния
случай в обжалваната заповед е посочено правното основание за издаването й,
както и фактическите обстоятелства, обуславящи обективната невъзможност за
изпълнение на служебните задължения. Следва да се приеме, че заповедта е
издадена в предвидената от закона форма и от компетентен орган. В тази връзка
неоснователни са възраженията на жалбоподателя, че е налице незаконосъобразност
на издадения административен акт поради нарушение на изискването за форма, тъй
като в заповедта не са посочени дължимите на служителя обезщетения.
Действително законодателят е предвидил такова изискване към съдържанието на
акта за прекратяване на служебното правоотношение, но това е отделно и
самостоятелно волеизявление на органа по назначаване, произтичащо, а не
обуславящо волеизявлението за прекратяване на служебното правоотношение и е
единствено с цел процесуална икономия и бързина при уреждане на отношенията
между страните по служебното правоотношение. Липсата на посочване на дължимите
обезщетения в заповедта за прекратяване на служебното правоотноошение не намира
отражение върху законосъобразността на акта в частта за прекратяването.
Настоящият
състав намира, че оспорената заповед е издадена в нарушение на материалния
закон. Съображенията за това са следните:
Съгласно
разпоредбата на чл. 107, ал. 1, т. 5 от ЗДСл, органът по назначаването
прекратява служебното правоотношение без предизвестие, когато е налице
обективна невъзможност държавният служител да изпълнява служебните си
задължения извън случаите по чл. 103, ал. 1, т. 3. За да е налице обективна
невъзможност по смисъла на тази норма, съгласно константната практика на
Върховния административен съд, е необходимо да са налице следните кумулативни
предпоставки: 1. да е създадена нова фактическа обстановка; 2. тя да води до
невъзможност за изпълнение от служителя на задълженията по съответната
длъжност; 3. причините за тази невъзможност да не зависят от волята на страните
в служебното правоотношение. Установените по делото факти сочат, че не са
осъществени елементите на фактическия състав на правната норма, на която се е
позовал органът по назначаването, за да издаде оспорената заповед.
От
данните по делото е видно, че до 18.03.2019 г. жалбоподателят е разполагал с
необходимото за изпълнение на длъжността началник отдел „Акцизна дейност“
разрешение за достъп до класифицирана информация с ниво „Секретно“. Съгласно
чл. 55, ал. 2 от ЗЗКИ най-малко 3 месеца преди изтичането на сроковете по ал. 1
(в случая преди 18.03.2019 г.) се извършва ново проучване по отношение на
лицата, които продължават да заемат длъжност или да изпълняват конкретно
възложена задача, която изисква достъп до класифицирана информация от
определеното ниво. Това означава, че по отношение на жалбоподателя такова ново
проучване е следвало да бъде извършено до 18.12.2018 г., като проучването съгласно
чл. 48, ал. 2 от ЗЗКИ се извършва от ДАНС по искане на ръководителя на
организационната единица, в която кандидатства, респективно работи, лицето или
която възлага изпълнението на задачата. В настоящия случай обаче ответникът не
е организирал и съответно отправил искане до ДАНС за ново проучване на
жалбоподателя. Дори и да се приеме, че забавянето се дължи на проведената в
началото на 2019 г. структурна реформа в Агенция „Митници“, то такова забавяне
може да бъде оправдано само до 05.02.2019 г., когато е утвърден от директора на
агенцията списък на длъжностите по чл. 37 от ЗЗКИ, за които се изисква
съответно ниво на достъп до класифицирана информация. След тази дата –
05.02.2019 г., за длъжността, заемана от жалбоподателя – началник отдел
„Акцизна дейност“ в Териториална дирекция Дунавска е въведено изискване за ниво
на достъп до класифицирана информация „Секретно“ и е следвало процедурата по
проучване за получаване от жалбоподателя на разрешение за достъп за нов срок да
продължи. Това обаче не е сторено от ответника. Използвайки факта, че
служителят е временно преместен да изпълнява функциите на друга длъжност, за
която не се изисква ниво на достъп до класифицирана информация „Секретно“,
административният орган е върнал изтеклото вече разрешение за достъп на издалия
го орган, сочейки, че е отпаднала необходимостта от издаване на ново
разрешение. Това е довело до постановяване от ДАНС на акт за прекратяване на
разрешението за достъп на С. от 24.04.2019 г., след получаването на който
ответникът е отменил разпореденото преместване (командироване) на жалбоподателя
и, връщайки го да изпълнява длъжността, на която последният е назначен, е
постановил прекратяване на служебното правоотношение поради липса на
необходимия достъп до класифицирана информация. При това положение действително
оспорващия към момента на прекратяване на служебното му правоотношение не е
разполагал с документ, даващ му право на достъп за ниво „Секретно“ и е било
прекратено разрешението му за достъп до класифицирана информация № 93073/19.03.2015
г., но предвид описаните до тук обстоятелства, настоящият състав намира, че в
процесния случай въобще не се касае за обективна невъзможност служителя да
изпълнява длъжността, на която е назначен. В случая невъзможността се дължи
изцяло на поведението на ответника и превратното упражняване на предоставената
му като орган по назначаването власт, с цел да се създадат формално
предпоставки за прекратяване на служебното правоотношение на жалбоподателя на
основание чл. 107, ал. 1, т. 5 от ЗДСл.
Жалбоподателят
за целия период от 07.01.2019 г. до 20.05.2019 г., когато е прекратено
служебното му правоотношение с оспорената в настоящото производство заповед, е
заемал длъжността началник отдел „Акцизна дейност“ в Териториална дирекция
Дунавска, за заемането на която длъжност безспорно се изисква разрешение за
достъп до класифицирана информация с ниво „Секретно“. Това се отнася и за
периода, в който служителят е командирован да изпълнява друга длъжност,
доколкото същият не е преназначен на новата длъжност, а е само временно
командирован и продължава да е назначен на първоначално заеманата от него
длъжност началник отдел. Това е налагало макар и да е временно командирован, за
служителя да бъде направено искане за ново проучване за получаване на ново
разрешение за достъп. Оспорващият, като физическо лице, не е имало как да се
снабди със съответния документ, тъй като съгласно чл. 148 ППЗЗКИ процедурата по
проучване започва след писмено искане на ръководителя на организационната
единица или на ръководителя на съответното структурно звено. В тази насока тезата
на ответника, изразена в писмо рег.№ 32-274419/24.09.2019 г. (л. 52) на
директора на Териториална дирекция Дунавска до директора на Дирекция ПДО при
Агенция „Митници“, че жалбоподателят не е представил изискуемите документи
(съгласно чл. 48 от ЗЗКИ) за провеждане на разширено проучване и именно по тази
причина изтеклото му разрешение е било върнато по надлежния ред на ТДНС – Русе
е неоснователна и противоречи както на относимата нормативна уредба, така и на
събраните в хода на делото доказателства. Съгласно чл. 43, ал. 3 от ЗЗКИ всички
дейности по проучване на лицето се документират, което означава, че твърденията
на ответника за непредставяне на нужните документи от жалбоподателя също следва
да е писмено документирано. Такова документиране обаче в случая липсва. Налице
е единствено уведомяване на жалбоподателя от 19.12.2018 г. за необходимостта
(след законовия срок) да представи изискуеми документи, след което всички данни
сочат на дезинтересиране на административния орган от продължаване (провеждане)
на процедурата на разширено проучване. Налице е отразяване както във вътрешен
документ, така и пред съответния компетентен орган по проучването, че по
отношение на жалбоподателя е отпаднала необходимостта от получаване на
разрешение за достъп до класифицирана информация, независимо, че същият
продължава да е назначен на длъжност, изискваща такъв достъп.
Дори
и да се приеме, че длъжността на жалбоподателя е изменена (макар да не е
преназначаван), в конкретния случай жалбоподателя е „възстановен“ на предишната
длъжност, считано от 17.05.2019 г. и веднага от същата дата му е прекратено
служебното правоотношение т.е същият не е изпълнявал служебните си
правоотношения, а направо административният орган е приел, че не отговаря на
изискванията на чл. 107, ал. 1, т. 5 ЗДСл., поради липса на разрешение за
достъп до класифицирана информация. По делото няма доказателства, а не се и
твърди, ответника да е започнал и спазил процедурата по ЗЗКИ и ППЗЗКИ за
издаване разрешение за достъп до класифицирана информация за ниво
"секретно" относно жалбоподателя, след връщането му на длъжността
„началник отдел“, поради което прекратявайки служебното му правоотношение само
на това основание, че липсва разрешение за достъп до класифицирана информация
за изпълнение на служебните му правоотношения е постановил един
незаконосъобразен акт.
На
последно място, но не и по значение, следва да се посочи, че оспорената заповед
за прекратяване на служебното правоотношение е постановена в хипотеза на
отпаднало фактическо основание с оглед отмяната на акта за прекратяване на
разрешението за достъп до класифицирана информация на С. по надлежния ред с
влязло в сила решение на ДКСИ, каквито са данните по делото. При това положение
в конкретния случай липсва сочения от ответника факт на прекратяване на
разрешението за достъп на жалбоподателя, на който факт именно се е позовал
административния орган, за да приеме, че са налице предпоставките на чл. 107,
ал. 1, т. 5 от ЗДСл. Тази липса на фактическо основание не може да бъде
санирана с издаденото впоследствие в хода на настоящото съдебно производство
ново прекратяване на разрешението за достъп до класифицирана информация на
жалбоподателя, за което няма данни да е влязло в сила.
При
този изход на спора и направено искане от оспорващия за присъждане на разноски
по делото такива следва да му се присъдят в размер на 960.00 лева –заплатено
адвокатско възнаграждение, които следва да се заплатят от ответника. От
представената по делото фактура (л. 54) е видно, че същото е начислено и
изплатено в брой. Съдът намира за неоснователно възражението на ответника за
прекомерност на претендираното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение. В
тази връзка съдът съобрази, че липсва основание за намаляване на адвокатския
хонорар до минималния размер, предвиден в чл. 7, ал. 1, т. 1 вр. чл. 8, ал. 4
от Наредба № 1/09.06.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, предвид факта, че в конкретния случай пълномощникът на
жалбоподателя е осъществил в пълна степен процесуална защита, като е изготвил
жалбата, активно е участвал в събирането на относими за казуса доказателства и
в хода на делото по същество чрез излагане на подробна пледоария, включително и
представяне на писмени бележки. Не може също така да се приеме, а и не се
излагат никакви доводи от страна на ответника, направил възражението за
прекомерност, за това, че конкретния случай се отличава с липса на фактическа и
правна сложност. Точно обратното, по делото е било необходимо провеждане на две
съдебни заседания, както и събиране на доказателства от трети страни. С оглед
на това съдът намира, че адвокатското възнаграждение, дължимо на жалбоподателя,
не следва да бъде намалявано.
Воден
от горното и на основание чл. 172, ал.2 АПК, Административен съд Русе, V-ти
състав,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на Л.П.С. ***, Заповед № 7091/17.05.2019
г. на Директора на Агенция „Митници“ – София, с която на основание чл. 107, ал.
1, т. 5 от ЗДСл е прекратено служебното му правоотношение с агенцията, считано
от 20.05.2019 г.
ОСЪЖДА Агенция „Митници“ – София да заплати
на Л.П.С.,***, ЕГН ********** разноски по делото в размер на 960,00
(деветстотин и шестдесет) лева.
Решението
може да се обжалва с касационна жалба пред Върховен административен съд на
Република България в 14 дневен срок от съобщението до страните.
Съдия: