О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е №637
гр.Кюстендил, 13.12.2019 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Кюстендилският
окръжен съд, наказателно отделение,
в откритото
заседание
на тринадесети
декември
през две
хиляди и деветнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ:МИРОСЛАВ НАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ:ПЕНКА БРАТАНОВА
ВЕСЕЛИНА
ДЖОНЕВА
с
участието на секретаря Р. С.
и
окръжния прокурор Бойко Калфин
като
разгледа докладваното от съдия Братанова ЧНД № 534
по описа
на 2019 г. на КОС и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
44, ал.13, вр. ал.11
от ЗЕЕЗА във вр. чл.
457, ал.2 -5
от НПК- глава XXXVI НПК, раздел I- „Трансфер на
осъдени лица“.
Делото е образувано
по предложение на прокурор от КнОП- Б.Калфин за приемане за изпълнение на
присъда от 14.11.2018 г. по д. № 63/HV 214/18t от 28.04.2016 г. на Областен съд за наказателни дела Виена по
отношение на българския гражданин Л.Д., с която същият е осъден на
лишаване от свобода за срок от 3 години за извършено престъпление „търговия с
наркотици“ посредством участие в организирана престъпна група, извършени в
периода от м. март 2007 г. до 11.07.2007 г. в гр. Виена- престъпления по §28а,
ал.1, пр.4 и пр.5, ал.2, т.2, ал.4, т.3 от Закона за наркотичните вещества на Р
Австрия.
Съгласно
разпоредбата на чл. 44, ал.11 от ЗЕЕЗА компетентен да разгледа
настоящото предложение е КнОС, тъй като местонахождението на лицето е в Затвора
гр. Бобов дол, намиращ се на територията, попадаща под юрисдикцията на съда.
В
с.з. прокурорът поддържа предложението и изразява становище, че приложим
материален закон по българското законодателство се явяват нормите на чл.321
от НК. Счита, че присъдата следва да бъде приета за изпълнение. По отношение
наказанието изразява становище, че също следва да бъде признато, като се изтърпи
при първоначален режим „строг“ и се извърши приспадане на времето, през което Д.
е бил задържан в производството по ЕЗА и в затвор в Австрия.
Защитникът на
осъдения Л.Д.- адв. Р.Б. пледира за признаване на решението и приспадане на
времето на изтърпяване на наказанието в РАвстрия.
Осъденият Л.Д. иска
да се извърши приспадане на времето, през което е пребивавал в затвор в Р
Австрия и да бъде освободен.
Съдът, като
разгледа събраните по делото писмени доказателства, включително представените
от прокуратурата и осъдения в хода на съдебно следствие за времето за престоя
на Д. в Р Австрия и изразените становища на страните, прие за установено от
фактическа и правна страна следното:
Д. е бил обявен за издирване от австрийските
власти за извършени престъпления в РАвстрия с цел провеждане на наказателно
преследване срещу него, за което е била издадена ЕЗА от 24.10.2007г. от съдия в
Областен съд- Санкт Пьолтен, Р Австрия с цел провеждане на наказателно
производство.
С решение № 2948/15.06.2018г.
по НЧД № 197/18г. на БлОС е било уважено
искането на съдебните власти на Р Австрия и е допуснато предаването на лицето Д.
при условията на чл.41, ал.3 ЗЕЕЗА.
Решението е потвърдено с решение от 28.06.2018 г. на САС по ВНЧД № 830/18 г.
Властите на Р
Австрия са дали гаранции, че след влизане в сила на присъдата спрямо Д., същият
ще бъде върнат на българските власти за изтърпяване на влязла в сила присъда
съгласно чл.5, ал.3 РР на Съвета относно ЕЗА /2002/584/ПВР/.
С постановление на ВКП Д. е предаден фактически
на австрийските власти на 16.07.2018 г.
Съдебното производство срещу него е
приключило с влязла в сила присъда на Областния съд за наказателни дела Виена,
постановена на 14.11.2018 г., за което Р България е уведомена с писмо от МП на
Р Австрия от 23.11.2018 г.
На 14.11.2019 г. Д. е предаден на българските
власти, след което е конвоиран и от 15.11.2019 г. е настанен в Затвора гр.Бобов
дол.
Видно от писмения превод на представените от
прокуратурата и осъдения документи е, че Д. е осъден с присъда на Областния съд за наказателни
дела Виена, постановена на 14.11.2018 г. за посоченото по- долу престъпление на
3 години лишаване от свобода. Приспаднато е задържането му както следва:
предварителен арест от 23.03.2018 г.- момента на задържането му по ЕЗА до
17.07.2018г.- предаването му на австрийските власти; от 17.07.2018 г. до
14.11.2018 г.- предварителен арест в Р
Австрия и от 14.11.2018 г. до 14.11.2019г. - изтърпяване на наказанието до
момента на предаването му на българските
власти.
Видно от докладна записка
от 07.11.2019 г. на Затвора Хиртенберг е, че Д. от 16.07.2018 г. до 14.11.2018
г. е престоял в австрийски арест. На 20.12.2018 г. е отведен от ареста в затвора за изтърпяване на наказанието. От
08.01.2019 г. до 06.11.2019 г. същият е работел в кухнята на затвора, за което
е получавал възнаграждение.
От представения превод на присъдата на
Областния съд по наказателни дела Виена се установява, че наложеното на Д.
наказание е за това, че между март 2007г. и 11.07.2007 г. във Виена в
съзнание и желание заедно с отделни
съучастници в едно криминално сдружение чрез продаване на най- малко 3, 333
грама хероин,в това число и количество най- малко 999 грама хероин със
съдържание на чистота 30%количество, надхвърлящо 25 пъти количеството
наркотици, е осигурил тези вещества на около 17 лица, подробно изброени и други
непознати купувачи- клиенти. Престъплението е квалифицирано като търговия на
наркотици по § 28а, ал.1, пр.4 и пр.5, ал.2, т.2, ал.4, т.3 от Закона
за наркотичните вещества на Р Австрия, като е отбелязано че наказанието му е
по §28, ал.4 от закона. Размера на
наказанието е ЛС в размер на 3 години.
От мотивите на
присъдата става ясно, че Д., заедно с
лицето П. М. и С. С. в **** били организирани в обединение, имащо за цел
неговите членове да вкарат наркотици във Виена. М. вкарвал наркотика нелегално в Австрия, финансирал престоя на Д.
и С., които се настанили във Виена. От
март 2007г. до 11.07.2007г. е извършена търговия с голямо количество хероин. М.
докарал и други хора от ***, които да помагат на другите двама, като към
групата се присъединяват още пет лица. Продажбата на наркотиците е била
извършвана чрез телефони, като предаването е извършвано чрез използване на
посредници.
Осъденият Д. се е явил
лично на съдебния процес, вследствие на който е постановено решението, след
което е постъпил в затвор с цел излежаване на присъдата.
Предвид гореизложеното,
настоящият състав на съда прие, че предложението на КнОП и основателно и следва
да бъде уважено. Престъпленията, за които Д. е осъден в РАвстрия съответстват на следния текст от Наказателния кодекс
на РБ- по чл. 321, ал.3, т.2 НК- участие в организирана престъпна група,
създадена с цел да върши престъпления
по чл.354а, ал.1 и 2 НК /разпространение
на наркотични вещества в големи размери/, наказуемо с лишаване от свобода от 3
до 10 години. Този си извод съдът стори въз основа на мотивите на присъдата,
съдържащи посочените по- горе фактически обстоятелства.
Съдът прие, че именно това е вярната правна
квалификация по българския НК, като обсъди фактическите рамки на обвинението,
на които австрийския съд е придал правно значение в осъждане.
Определеното наказание от австрийския съд е в
пределите, предвидени за посочените престъпления по българския НК, поради което
същото не следва да бъде намалявано, доколкото е налице съвместимост със закона
на изпълняващата държава отношение на срока си – аргумент от член
8, т.2 от Рамково решение 2008/909/ПВР
на Съвета. В този аспект не е налице хипотезата на чл.
457, ал. 4 НПК. Ето защо същото следва да бъде прието за изпълнение
КнОС счита, че остатъка от наказанието на Д. следва
да бъде търпяно при общ режим съгл. разп. на
чл. 57, ал.1, т.3 ЗИНЗС. В настоящия случай видно от мотивите на
присъдата на австрийския съд е, че Д. е
бил осъждан в Р ***** през 2007г. за друго престъпление, за което му е
било наложено наказание ЛС в размер на 6 месеца и което е било изтърпяно през
2007 г. Настоящето наказание е за деяние, извършено през същия период, като
присъдата е влязла в сила през 2018 г. Размерът на самото наказание е ЛС в
размер на 3 години. Т.е. не е налице хипотезата на чл.57, ал.1, т. 2, б. „А“, както и на б. „Б“,
още повече на б. „В“ НК. От друга страна Д. не е с висока степен на обществена
опасност. Доколкото настоящето производство цели да демонстрира доверие и
зачитане на акта на австрийската съдебна власт, последиците от осъждането,
свързани с изпълнението, произтичат именно от предмета на самото осъждане. В
случая определящо значение има престъплението, за които българският гражданин е
признат за виновен и му е наложено наказание, което означава, че режимът на
изтърпяване следва съответното престъпление и неговата наказуемост, в случая –
3 години ЛС. От друга страна българският съд приспособява присъдата за нейното
изпълнение, поради което никога не би могъл да встъпи в правомощията по чл.
57, ал. 3 ЗИНЗС, които са от компетентността на съда, постановил съдебен
акт по същество на въпросите за деянието и вината. В този смисъл и съдът на изпълняващата
държава не може да приема обществена опасност на дееца, различна от приетата от
австрийски съд, а тя в мотивите не е посочена като висока, като са отчетени
цялото и изчерпателно признание от
страна на Д., приноса му за изясняване на истината, порядъчния му предишен
живот и дългия период от време от извършване на деянията.
На следващо място,
ако е налице празнота по българското право, тя трябва да се преодолее чрез
съответстващато тълкуване на Рамковото решение
2008/909/ ПВР. Съгласно чл. 17, озаглавен "Приложимо право при
изпълнението", т. 1 от него за изпълнение на наказанието се прилага
правото на изпълняващата държава. Органите на изпълняващата държава са
единствено компетентни, при спазване на параграфи 2 и 3, да вземат решения
относно процедурата за изпълнение и да определят произтичащите от нея мерки,
включително и режима на изтърпяване на наказанието. Ето защо, КнОС, като
съобрази невисоката степен на обществена опасност на осъдения и като взе предвид изложените правни положения и
разбиране за съответстващото тълкуване, счете, че Д. следва да изтърпи
наказанието при първоначален режим „общ“
на осн. чл.57, ал.1, т.3 ЗИНЗС.
По делото се съдържат
данни за започнала процедура по условно предсрочно освобождаване на Д. в Р
Австрия. Същата обаче не е завършила, а българските власти нямат право да
ревизират размера на наложеното наказание. РБългария е замолена държава и следва да изпълни присъдата
такава, каквато е тя, без възможност да я ревизира по същество. В настоящото
производство българският съд няма право да извършва оценъчна дейност извън тази
по чл.
457, ал. 3-6
от НПК, а решава единствено въпросите по адаптиране изтърпяването на
наложеното му наказание в осъдилата го държава, съобразно действащите правни
норми на РБългария. Приложимия принцип на взаимното доверие диктува, че
българският съд може единствено да приеме констатациите на австрийския съд, но
не и да прилага нормите на австрийското законодателство във връзка с последващото изтърпяване на
наказанието. Ето защо настоящия съд не може да излиза извън обхвата на
разписаното в текста по чл.
457, ал. 3-5
от НПК вр. чл.
44, ал. 1 вр. ал.11- 13 ЗЕЕЗА, респ. да решава въпроса относно възможността
за приложение на института на предсрочното освобождаване съгласно австрийското
законодателство
В периода на пребиваването си в австрийска
пенетенциарна институция от 08.01.2019 г. до 06.11.2019 г. Д. е осъществявал
трудова дейност. От справката за изпълнение на наказанието обаче не се
установява съгласно приложимото австрийско законодателство полагането на труд
по време на изтърпяване на наказанието да се намалява. С оглед приложимото право на ЕС и като съобрази ТР
№3/ 12.04.2017г. на ОСНК на ВКС на РБългария, КнОС счита, че не може да намали
наказанието на трансферираното лице от
РАвстрия поради положен от него труд по време на задържането му в издаващата
държава, когато компетентните органи на последната, при спазване на своето
законодателство, не са извършили подобно намаляване на наказанието. Член
17 от РР 2008/909 трябва да се тълкува в смисъл, че по отношение на частта
от наказанието, изтърпяна от съответното лице на територията на издаващата
държава до неговия трансфер в изпълняващата държава, включително по въпроса за
евентуалното намаляване на наказанието, се прилага единствено правото на
издаващата държава. Правото на изпълняващата държава се прилага само за частта
от наказанието, която остава да се изтърпи от лицето след този трансфер на
територията на изпълняващата държава. В този смисъл няма правно основание положеният
труд да се приспадне от остатъка,
подлежащ на изпълнение.
Същевременно, именно
поради този принцип, следва на основание чл.
457, ал. 5 НПК при изпълнение на наказанието да се зачете предварителното
задържане в производството по ЕЗА и на мярка за неотклонение „задържане под
стража“, считано от 23.03.2018 г. до 16.07.2018 г.- времето на фактическото му
предаване на австрийските власти; времето на изтърпяното наказание в държавата, в която е постановена присъдата- от 17.07.2018г
. / в това число и престоя му в
предварителен арест/ в затвор в Р
Австрия до 14.11.2019 г., когато е приведен в РБългария и изтърпяната част от наказанието
на Д. от 15.11.2019 г. до влизане на настоящето определение в сила.
По тези съображения
предложението за приемане за изпълнение на посочената присъда,
постановена от Областния съд по наказателни дела Виена, Р Австрия от 14.11.2018 г. по д. № 63/HV 214/18t от 28.04.2016 г. на Областен съд за наказателни дела Виена по
отношение на българския гражданин Л.Д. с която същият е осъден на
лишаване от свобода за срок от 3 години относно наказанието лишаване от
свобода, е основателно и следва да бъде уважено.
Предвид гореизложеното и на основание чл.
44, ал.11-13 вр. чл.
457, ал.2 - 5
от НПК, окръжният съд
О П
Р Е Д
Е Л И :
ПРИЕМА ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ влязла в сила присъда от 14.11.2018 г. по д. № 63/HV 214/18t от 28.04.2016 г. на Областен съд за наказателни дела Виена по
отношение на българския гражданин Л.Д.,***, с която е осъден на лишаване
от свобода за срок от 3 години за извършено престъпление „търговия с наркотици“
посредством участие в организирана престъпна група, извършени в периода от м.
март 2007 г. до 11.07.2007 г. в гр. Виена- престъпления по §28а, ал.1, пр.4 и
пр.5, ал.2, т.2, ал.4, т.3 от Закона за наркотичните вещества на Р Австрия,
като КВАЛИФИЦИРА престъплението
по чл. 321, ал.3, т.2 НК- участие в организирана престъпна група,
създадена с цел да върши престъпления
по чл.354а, ал.1 и 2 НК /разпространение
на наркотични вещества в големи размери/.
ОПРЕДЕЛЯ на основание чл.
57, т. 3 ЗИНЗС първоначален режим на изтърпяване на наказанието- „ОБЩ“.
ПРИСПАДА на основание чл. 457, ал. 5 от НПК при
изпълнение на наказанието предварителното задържане в производството по ЕЗА и
по мярка за неотклонение „задържане под стража“, считано от 23.03.2018 г. до 16.07.2018
г.- времето на фактическото му предаване на австрийските власти; времето на
изтърпяното наказание в държавата, в
която е постановена присъдата- от 17.07.2018г .
/ в това число и престоя му в предварителен арест/ в затвор в Р Австрия до 14.11.2019 г., когато
е приведен в РБългария; както и
изтърпяната част от наказанието на Д. от 15.11.2019 г. до влизане на настоящето
определение в сила.
Определението подлежи на обжалване или протест в 15-дневен срок от
днес пред САС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.