Р
Е Ш
Е Н И Е № 164
07.02.2020г,
гр.Пловдив
В
И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Пловдивски окръжен съд, въззивно гражданско отделение,
девети граждански състав,
в публичното заседание на
двадесет и втори януари две хиляди
и двадесета
година, в състав:
Председател:
Виолета Шипоклиева
Членове: Фаня Рабчева
Св.Узунов
С участието на секретаря Елена
Димова като
разгледа докладваното от съдията Ф.Рабчева в.гр.д.№ 2841/ 2019г. по описа на ПОС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл.258, ал.1 и сл. ГПК.
Въззивното производство е образувано по въззивна жалба от „ЕВН България
Топлофикация“ ЕАД - гр.****, чрез юриск.И.Д. против Решение № 3891/
16.10.2019г. постановено по гр.д.№ 11726/2018г. по описа на ПРС – ХХІІ гр.с., с
което са отхвърлени предявените
от „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД -
гр. ****, представлявано от Ж. П. С. и
С. Г. С. срещу Г.Т.А.,*** положителни установителни искове за признаване за
установено, че ответникът дължи на ищеца сумата в размер на 771.82 лева
– главница, представляваща стойността на неплатената топлинна енергия за
периода от 01.10.2016 г. до 30.04.2017 г. по партидата на длъжника за обект на
потребление гр. **** и сумата от 47.16 лева – обезщетение за забавено плащане
върху главницата за периода от 02.12.2016г. до 13.03.2018 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на
заявлението в съда – 14.03.2018 г. до окончателното погасяване на вземането, за
които вземания е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 4206/2018
г. по описа на ПРС. По изложени доводи във въззивната жалба за неправилност и
необоснованост, се иска отмяна на обжалваното решение и постановяване на такова
от въззивния съд, с което се уважат изцяло исковите претенции на ищеца, ведно с
присъждане на разноските за първоинстанционното и заповедното производство.
Постъпил е отговор
по въззивната жалба от адв.С.И., в качеството си на особен представител на
въззиваемата страна Г.Т.А.,***, с който се оспорва основателността на
въззивната жалба по изложени съображения в отговора.
Пловдивски окръжен
съд като взе предвид събраните по делото доказателства във връзка с доводите на
страните на основание чл.269 ГПК, намери следното:
Жалбата изхожда от
надлежна страна и е в законния по чл.259, ал.1 ГПК преклузивен срок, като
процесуално допустима подлежи на разглеждане по същество.
В заповедно
производство по чл.410 ГПК е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение № 2654/ 15.03.2018г. по ч.гр.д.№ 4206/ 2018г. по описа на ПРС –
ХVІІІ гр.с. в полза на заявителя „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД –гр.****
против длъжника Г.Т.А. ***, която ЗИ е връчена на длъжника по реда на чл.47,
ал.6 ГПК, което е предпоставило необходимостта и правният интерес от
предявяване на иск по чл.422, ал.1 ГПК от заявителя. С оглед на това съдът е
сезиран с предявените обективно съединени искове по чл.422, ал.1 ГПК с
материално правно основание чл.79, ал.1 и чл.86 ЗЗД за признаване установеност дължимостта от ответника на
претендираните по издадената ЗИ по чл.410 ГПК - сумата в размер на 771.82 лева – главница,
представляваща стойността на неплатената топлинна енергия за периода от
01.10.2016 г. до 30.04.2017 г. по партидата на длъжника за обект на потребление
гр. **** и сумата от 47.16 лева – обезщетение за забавено плащане върху
главницата за периода от 02.12.2016г. до 13.03.2018 г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда –
14.03.2018 г. до окончателното й погасяване на вземането. Обстоятелствата,
на които се основават исковите претенции извършване на продажба на топлинна
енергия на клиенти за битови нужди
съгласно чл.150 ЗЕ при публично известни условия, надлежно публикувани от
топлопреносното предприятие; ответникът
като собственик на топлоснабден имот, находящ се в гр.**** притежава
качеството на клиент на топлинна енергия съгласно чл.153, ал.1 ЗЕ, а съгласно
чл.34, ал.1 ОУ е длъжен да заплаща месечните дължими суми за доставената
топлинна енергия в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят, ведно със законната лихва при забава от деня на забавата. В приложение
на исковата молба представени Справка за доставена топлинна енергия по
количество и стойност за клиент № ****- Г.Т.А., с обект на потребление с ИТН: ****
на адрес: гр.****, за периода 01.10.2016г – 30.04.2017г., в съответствие с
което и изготвено препис извлечение от сметка за задълженията за консумирана
топлинна енергия, след изготвяне на изравнителна сметка за съответната година,
за която е задължението, съгласно чл.154 ЗЕ на потребителя с посочения
клиентски номер, обекта на потребление с посочения ИТН , включващ задълженията
и за процесния период; заверено ксерокопие на ежедневник, вестник „Марица“
относно публикуваните ОУ на „ЕВН Топлофикация“ ЕАД –гр.****, ангажирани са СТЕ
и ССчЕ , по които са депозирани заключения по делото.
От ответника чрез назначения
му особен представител адв И., е постъпил отговор с оспорване допустимостта,
основателността, доказаността и дължимостта на процесните претендирани
вземания.
Във връзка с представения от
ищеца документ за собственост на ответника относно процесния обект на
потребление в първото по делото съдебно заседание е инициирано изследване на обстоятелството
относно наличие на идентичност на имота, предмет на описание по представения
НА № ***/ **** г. на Нотариус С.Й. при
ПРС и представените Справка за лице на СВ – **** от 11.06.2019г. и Справка по КК на СОС на АГКК- гр.****. В тази
насока при отхвърляне на исковите претенции районният съд е приел липса на
идентичност на посочения от ищеца обект на потребление, собственост на
ответника Г.А. съобразно заявения адм.адрес: ***, с описаните в представените
впоследствие по делото документи, вкл. посоченото в писмо на Община **** –
район „Северен“, че ап.*** от вх.**** отговаря на ап.****, ет.*** на кота +5.10
от одобрения архитектурен проект, като при изброяване на апартаментите от етаж ***
до етаж **** е посочено, че ап.*** се пада на шести етаж и ап. „Д-първо ниво
мезонет, въз основа на което е приета от съда липса на идентичност на ап.*** с
ап.***. От така представеното писмо изх.№
3-0800-9025/11.07.2019г. на Община **** – Район „Северен“ обаче не би могло да
се направи еднозначен фактически извод, в насоката, в която такъв е изведен от
първоинстанционния съд с оглед изследваното обстоятелство за идентичност между
посочения от ищеца с номерация 9 апартамент и фигуриращия в описанието на двете представени справки по делото Справка
за лице на СВ – **** от 11.06.2019г. и
Справка по КК на СОС на АГКК- гр.**** с номерация 22 на апартамента, собственост на ответника Г.А.. Това е така, тъй
като в коментираното писмо от една страна
във връзка със запитването на съда е дадена информация относно
„идентичността на ап.9 с ап.“Д“ и ап.2“
, находящи се в жилищната сграда на ул.“****. В тази връзка е посочено, че апартамент 9 от вх.В отговаря на ап.****
, ет.**** на кота +5.10 от одобрения архитектурен проект, но на „трети етаж
/кота +5.10/“ са посочени като находящи се само „апартаментите „А“, „Б“, „В“ и
„Г“, т.е. без описания в нот.акт ап.“Д“.
От същото писмо е видно, че ап.“Д“ е посочен като наличен в описания
мезонет, състоящ от две нива, разположени три етажа в сградата, пети- мезонет,
шести – мансарда и седми етаж – мансарда. Това описание и местонахождение на ап.“Д“ съответства по
описанието в нот.акт № 160, том 57, д.14212/ 97 г. на Нотариус С.Й. , а именно „апартамент „Д“,
тип мезонет, изграден в груб вид, разположен на мансардния етаж, с площ от 134 кв м, състоящ се от: на първо ниво:
спалня, дневна, столова, кухня, тоалетна, перално помещение; на второ ниво:
спалня, баня-тоалетна, галерия, заедно с избено помещение №22…“ С оглед на това
следва да се приеме, че описаният в Справка за лице на СВ-**** обект на
собственост на Г.Т.А. : СОС в сграда, предназначение - Жилище, апартамент, площ
по док. 134.000кв м , гр.****, п.к.0, Прилежащ обект – изба 22 , както
и описания в Справка по КК на АГКК-гр.****
с идентификатор 56784.506.610.1.22, площ от 134 кв м е идентичен на декларирания
от ответника в ищцовото дружество обект на потребление. В тази насока се отчита от въззивния съд основателността на
наведения с въззивната жалба довод във връзка с цифровата номерация на
апартаментите, а именно наличното в практиката проявление на различие в
строителната номерация на имотите и входната номерация на жилищата, което се
отразява на начина на обозначаване на апартаментите в строителните книжа, при
изброяване на всички апартаменти по една хоризонтала / кота/, без отчитане на
наличието на няколко входа в сградата, като в последствие номерацията се
променя, като се дават номера на апартаментите
във всеки отделен вход. В този смисъл за основателно се приема
възражението, че въз основа на така представените документи по делото
посоченият в част от тях процесен апартамент с № 22 е в сградата, а не №22 във
вх.“В“ на адреса, въз основа на което следва да се приеме за доказана
идентичността на заявения при ищцовото дружество обект на собственост на
ответника Г.А. с описания в представените, коментирани по – горе документи по
делото. Във връзка с направеното с
отговора по въззивната жалба възражение от особения представител на ответника
за неустановено категорично право на собственост на ответника съобразно
представения цитиран НА № ***/****г., поради вписано в него отлагателно условие
за настъпване на правните последици на прехвърлителната сделка след изплащане
на последната вноска от купувача по нея / Г.А./ - от една страна не се констатира такова да е
било конкретизирано в първоинстанционното производство, а от друга
обстоятелството, че процесният обект на собственост е заявен от ответника като
обект на потребление при ищцовото дружество, въз основа на което ответникът е получил клиентски номер, а
обекта на потребление - ИТН, сочи на неоснователност на така формулираното правоизключващото
възражение на ответната страна.
От ангажираната от ищеца СТЕ
чрез депозираното, прието като
компетентно и неоспорено от страните заключение на в.л. инж.В. Ш., се установява
наличието на монтирани в имота на ответника 5 броя отоплителни тела, снабдени с
ИРУ за визуален сезонен отчет на изразходваното количество ТЕ за отопление,
както и 2 броя водомерни устройства за
отчитане изразходваното количество ТЕ за БГВ за визуален отчет, както и
преминаваща през имота щранглира с мощност 697W; разпределението на ТЕ за отопление в
ЕС е било извършвано визуално ежемесечно отчитане показанията на ИРУ, а ТЕ,
отдадена от сградната инсталация е била определяна от топлинния счетоводител по
формулата на „Методиката за дялово разпределение на ТЕ в сгради етажна
собственост“; така количеството ТЕ
разпределено до имота на ответника за процесния период възлиза на общо 12,7379
MWh, при което не е установена разлика между разпределеното
от топлинния счетоводител количество ТЕ и начисленото от „ЕВН България
Топлофикация“ ЕАД.
С оглед установеното по СТЕ
следователно ответникът се явява
собственик на процесния топлоснабден имот по смисъла на чл.153, ал.1 ЗЕ.
Съобразно установеното по приетото компетентно и неоспорено от страните
заключение на в.л.М.М. по ССчЕ, останалият неиздължен от ответника размер на
потребеното количество ТЕ възлиза в размер на сумата от 771,82 лева за
исковия период към датата на депозиране на заявлението по чл.410 ГПК, а
размерът на обезщетението за забава в размер на 47,16 лева за периода
02.12.2016г – 13.03.2018г. Тези размери са предмет на главните искови претенции
по чл.422, ал.1 ГПК, които следователно се явяват доказани по основание и
размер и подлежат на уважаване, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК. Поради
основателност на установителните искове по чл.422, ал.1 във връзка с чл.415,
ал.1 ГПК, на уважаване подлежи и искането на ищеца за присъждане на направените
от същия разноски за заповедното производство в общия им размер от 75 лева,
както и разноските за
първоинстанционното производство съобразно
представения списък за разноски по чл.80 ГПК , представен от ищеца в
последното съдебно заседание от
16.09.2019г., в общия им размер от 775 лева, както и разноски за въззивната
инстанция за ДТ – 25 лева, за особения представител на ответника – 300 лева,
както и юриск.възнаграждение на основание чл.78, ал.8 ГПК и чл.9, ал.1 от НМРАВ
в размер на 300 лева, съответно за настоящата инстанция в общ размер на 625 лева.
Водим от горното и на основание чл.271 , ал.1,
пр.І ГПК, въззивният съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ изцяло Решение
№ 3891/ 16.10.2019г. постановено по гр.д.№ 11726/2018г. по описа на ПРС – ХХІІ
гр.с., с което са отхвърлени предявените
от „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД,
ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. ****, представлявано от Ж. П. С. и С. Г. С. срещу Г.Т.А., ЕГН **********, с
адрес: *** положителни установителни искове за признаване за установено, че
ответникът дължи на ищеца сумата в размер на 771.82 лева – главница,
представляваща стойността на неплатената топлинна енергия за периода от
01.10.2016 г. до 30.04.2017 г. по партидата на длъжника за обект на потребление
гр. **** и сумата от 47.16 лева – обезщетение за забавено плащане върху
главницата за периода от 02.12.2016г. до 13.03.2018 г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда –
14.03.2018 г. до окончателното й погасяване на вземането, за които вземания е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 4206/2018 г. по описа на ПРС и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на
основание чл.422, ал.1 във вр. с чл.415, ал.1 ГПК, че Г.Т.А.,
ЕГН **********, с адрес: ***/ ап.22/ дължи на „ЕВН България
Топлофикация“ ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. ****, представлявано от Ж. П. С. и С. Г. С. сумата
в размер на 771.82 лева С седемстотин седемдесет и един лева и 82 ст./ –
главница, представляваща стойността на неплатената топлинна енергия за периода
от 01.10.2016 г. до 30.04.2017 г. по партидата на длъжника за обект на
потребление гр. **** и сумата от 47.16 лева / четиридесет и седем лева и 16
ст./ – обезщетение за забавено плащане върху главницата за периода от
02.12.2016г. до 13.03.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 14.03.2018 г. до окончателното
погасяване на вземането, за които вземания е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК № 2654/ 15.03.2018г. по ч.гр.д. № 4206/2018 г. по описа на ПРС.
Осъжда Г.Т.А.,
ЕГН **********, с адрес: ***/ ап.22/ да заплати на „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД, ЕИК ****, със
седалище и адрес на управление: гр. ****,
представлявано от Ж. П. С. и С. Г. С. общо сумата 75 лева/ седемдесет и
пет лева/, направени разноски за заповедното производство по чл.410 ГПК по ч.гр.д.
№ 4206/2018 г. по описа
на ПРС.
Осъжда Г.Т.А.,
ЕГН **********, с адрес: ***/ ап.22/ да заплати на „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД, ЕИК ****, със
седалище и адрес на управление: гр. ****,
представлявано от Ж. П. С. и С. Г. С. общо сумата 775 лева / седемстотин
седемдесет и пет лева/ - направени разноски за първоинстанционното производство
по гр.д.№ 11726/ 2018г. по описа на ПРС – ХХІІ гр.с., КАКТО И общо сумата 625 лева / шестстотин двадесет и
пет лева/ - направени разноски за въззивната инстанция по в.гр.д.№2841/2019г.
по описа на ПОС.
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване на основание чл.280, ал.3, т.1 ГПК.
Председател: Членове: