Определение по дело №407/2019 на Окръжен съд - Ловеч

Номер на акта: 569
Дата: 6 ноември 2019 г.
Съдия: Иван Начев Иванов
Дело: 20194300600407
Тип на делото: Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване: 27 септември 2019 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

      …………...2019 г., гр. Ловеч

 

 

ЛОВЕШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД в закрито съдебно заседание на шести ноември, две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

 

                                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ИВАН ИВАНОВ

 

                                                                 1. ВАСИЛ АНАСТАСОВ

ЧЛЕНОВЕ:

                                                                 2. КРИСТИАН ГЮРЧЕВ

 

 

сложи за разглеждане ВЧН дело № 407 по описа за 2019 година              

докладвано от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ

за да се произнесе съобрази:

 

                  Производство по чл. 345, ал.1 от НПК.

 

С Разпореждане № 339/29.08.2019 г. по АНД № 261/2019 г. PC – Луковит, с което е прекратено наказателното производство по АНД № 261/2019 г. по описа на Районен съд – Луковит и е върнато делото на прокурора в Районна прокуратура – Ч. за отстраняване на допуснатите съществени процесуални нарушения.

Постъпил е частен протест от Ивайло Тодоров - прокурор в Районна прокуратура - Ч., на основание чл.341, ал.2 и 342 ал.1 от НПК срещу Разпореждане на Районен съд -гр.Луковит по АНД № 261/2019 г. по описа на Районен съд - Луковит

Излага, че с Разпореждане на РС - Луковит на основание чл.377 ал.1 от НПК, е прекратил съдебното производство и върнал делото на прокурора поради допускане на съществено нарушение на процесуалните правила довели до ограничаване правото на защита на обвиняемия.

Посочва, че РС - Луковит развива становище, че определението на РС - П. по НЧХд № 580/17г. няма сила на присъдено нещо и постановлението на РП -Ч. за предложение за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание на основание чл.78а от НК в тази връзка е неясно и обвиняемият не знае в какво е обвинен, което е съществено процесуално нарушение.

Счита, че изводите на РС-Луковит са неправилни.

Твърди, че има определение на съд, влязло в сила и същото има значението на присъдено нещо, така също в постановлението на РП - Ч. подробно е описан правния режим на собственост.

Предвид горното, счита, че разпореждането на РС-Луковит е неправилно и моли същото да бъде отменено на осн.чл.345 от НПК.

Постъпило е възражение от адвокат Г.С. - защитник на подс.Б.Б. ***, с което моли съда да не уважава частния протест на РП –Ч. и да оставите в сила определението на РС Луковит като правилно и законно. Поддържаме изцяло неговите мотиви като към тях ще добавим следното: 1.Наистина има споразумение между Б.Б. и Х.Л., в което лично съм участвал заедно с адвокат Генков на другата страна, но това споразумение включва предварителен график на посещения, разделяне право на ползване на двора и т.н. все условия по гражданско право които в конкретния случай не са изпълнени от т.нар.правоимащ Х.Н..На дата 8.12.2017г. същият не е изпълнил няколко от тези условия като график и разделяне на ползването. 2Лицето Х.Л. Н. не е собственик на имота , а пълномощник на дъщеря си .В тази връзка искаме да се изиска оригиналното пълномощно заверено от нотариус Румен Димитров, защото ние оспорваме датата на пълномощното .За първи път това пълномощно го видяхме в кориците на делото и към дата 8.12.2017г.лицето не го е показвало на неговия доверител. З.Самата РП Ч. указва в хода на ДСП на лицето да уточни спорния имот със съседи , кадастрален номер и площ, което не е направено по делото. Въпреки това РП Ч.  повдига обвинение по чл. 296, ал. 1 от НК и в този смисъл тя не спазва собствените си указания по ДСП.

Предвид гореизложеното, моли въззивния съд да отхвърли частния протест, като неоснователен и незаконен .

Като взе предвид изложените възражения и съображения в протеста, събраните по делото доказателства, съображенията в разпореждането на РС – Луковит, въззивната инстанция приема протеста за неоснователен, поради което и следва да бъде оставен без уважение.

На първо място въззивната инстанция счита за необходимо да отбележи, че първоинстанционния съд не е изпълнил задълженията си предвидени в разпоредбата на чл. 323, ал. 1 от НПК във вр. с чл. 320, ал. 1 от НПК предвид на обстоятелството, че в конкретния казус протеста на РП – Ч. е бланкетен и следвало като неотговарящ на изискванията на чл. 320, ал. 1 от НПК да бъде върнат на РП – Ч., като им бъде даден 7 дневен срок за отстраняване на този пропуск, което не е сторено от РС – Луковит.

Пред Окръжен съд Ловеч делото е образувано на 27.09.2019 г., като с Определение № 565/06.11.2019 г. съдията докладчик се е отвел и с протокол за избор на съдия докладчик от 06.11.2019 г. е определен настоящия съдебен състав. Предвид на което и с оглед задължението на съда по чл. 345, ал. 1 от НПК да разгледа частния протест в закрито заседание в 7 дневен срок, настоящата съдебна инстанция приема, че не следва делото да бъде връщано на РС – Луковит за отстраняване на посочения по-горе процесуален пропуск, а следва да се произнесе по същество.

Както вече се посочи и по-горе протеста е бланкетен и за въззивната инстанция поради липса на изложени съображения от страна на държавното обвинение не може да направи извод какви причини прокурора приема, че изводите на РС-Луковит  са неправилни, както е посочил.

ПО ФАКТИТЕ

Настоящето производство  е образувано по повторно внесено от РП – Ч. в Районен съд Луковит постановление с предложение за освобождаване на Б.Й.Б. - обвиняем по ДП № 174/2018 г. по описа на РУ – Ч. от наказателна отговорност с налагане на административно наказание за престъпление по чл. 296, ал. 1 от НК, след като съдебното производство по предходно образуваното АНД № 61/2019 г. е било прекратено с разпореждане на съдията-докладчик  и делото е било върнато на прокурора за отстраняване на допуснати съществени процесуални нарушения при изготвяне на постановлението.

ОТ  ПРАВНА СТРАНА

Обоснован е извода на РС-Луковит, че при изготвянето на повторно внесеното постановление отново е допуснато съществено процесуално нарушение, довело  до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия - в частност правото му да научи за какво престъпление  е привлечен в това му качество.

По-точно на Б.Й.Б. е повдигнато в диспозитив обвинение за престъпление по чл. 296, ал.1 от НК със следната формулировка: за това, че на 08.12.2017 г. в гр. Ч., обл. П., попречил изпълнението на съдебно решение – Определение на РС – П. по НЧХД № 580/2017 г. в сила от 15.05.2017 г., като с действията си препятствал /ограничил/ достъпа до жилище, находящо се в гр. Ч., обл. П., ул. „***“ № 3, на правоимащия Х.Л. Н..

В обстоятелствена част на постановлението прокурора е приел, че на 08.12.2017 г. Х.Н. посетил имота на Йоана Н.а,като обвиняемия Б.Б. се намирал на улицата и стоварвал дърва. Като видял Н. обвин.Б. решил да не изпълни съдебното решение по НЧХД № 580/2017 г., като не допусне Х.Н. в имота му, който ползва с пълномощно от дъщеря си. За целта обвин. Б.Б. изтичал и застанал на входната врата с разперени ръце, като му заявил, че няма да го допусне до имота. Като пред свид. Х. Б. заявил, че не признава определението на РС – П. и че няма да допусне Н. до имота. Въпреки присъствието на свид. Х., Х.Н. не бил допуснат до имота на дъщеря си. При така изложените факти в обстоятелствената част на обвинителния акт, а и посоченото от страна на прокурора, че попречването се е изразявало в заставането на входната врата с разперени ръце и изявлението на Б., че няма да допусне Н. до имота, евентуално следва да се разбира, че прокурора приема, че с тези си действия Б. е попречил на достъпа до жилище находящо се в гр. Ч., ул. *** № 3/. Така или иначе към настоящия момент в обстоятелствена част прокурора е посочил само, че с деянието си Б.Б. е осъществил от субективна и обективна страна състава на престъплението по чл. 296, ал.1 от НК без текстово да посочи състава на това престъпление. А в диспозитива тези факти не са посочени като по този начин липсва част от състава на престъплението по чл. 296, ал.1 от НК, а именно с кое изпълнително деяние е осъществен състава на това престъпление и обосновано РС –Луковит е приел, че към настоящия момент от страна на прокурора не са изложени правни изводи относно съставомерността на деянието по чл. 296, ал. 1 от НК. И най-вече с кои действия Б. е осъществил изпълнителното деяние на това обвинение.

Предвид на това и обоснован е извода на РС – Луковит, че с описаната фактическа обстановка в постановлението прокурорът по никакъв начин не е обосновал съставомерност на поведението на обвиняемия по повдигнатото му обвинение.

Както е посочил и РС – Луковит основното предназначение на постановлението по чл. 375 от НПК е да формулира обвинението, с което се поставят и рамките на доказване, предмета на делото и осъществяването правото на защита в съдебната фаза на процеса. Ако в съдържанието на постановлението не са отразени или липсва пълно описание на правнорелевантните факти на обвинението и въз основа на тях не са изведени съставомерните признаци на деянието предмет на обвинението, то винаги е непълно и неточно, като води и до съществено процесуално нарушение водещо до ограничаващо правото на защита на обвиняемия и всякога е основание за отменяне на постановения акт, в конкретния казус постановлението за внасяне в съда на предложение за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание на основание чл. 78а от НК.

С оглед на посочените по-горе съображения, въззивната инстанция приема, че разпореждането на РС-Луковит е законосъобразно и обосновано, а протеста на РП – Ч. за неоснователен и като такъв следва да бъде оставен без уважение.  

Водим от гореизложеното и на основание чл. 377, ал. 2 във връзка с чл. 345, ал. 1 от НПК, съдът

 

                            О П Р Е Д Е Л И:

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ Протеста на Районна прокуратура – Ч., против  Разпореждане № 339/29.08.2019 г. по АНД № 261/2019 г. PC – Луковит, с което е прекратено наказателното производство по АНД № 261/2019 г. по описа на Районен съд – Луковит и е върнато делото на прокурора в Районна прокуратура – Ч. за отстраняване на допуснатите съществени процесуални нарушения, като неоснователен.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                                           1.

 

                                                        ЧЛЕНОВЕ:

 

                                                                           2.