Р Е Ш Е Н И Е
№ 1060 06. 08.2020г. гр.
Бургас
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - БУРГАС, XIX СЪДЕБЕН СЪСТАВ,
на девети юли, две хиляди и двадесета година, в открито заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧАВДАР ДИМИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: 1.ХРИСТО ХРИСТОВ
2.МАРИНА НИКОЛОВА
секретар: И.Г.
прокурор: Христо Колев
Като разгледа докладваното от съдия Хр.
Христов КАН дело № 1109 по описа за 2020
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.63
от ЗАНН, вр. с чл.208 и сл. от АПК.
Образувано е по касационна
жалба от „СЪМЪР ТАЙМ“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Бургас, “Константин
Величков“ № 34, ет.4, представлявано от И.Д.С., чрез адвокат И.Л.Н. ***, против Решение № 99 от 19.03.2020г., постановено по АНД № 1799 по описа за 2019г. на Районен съд гр.Несебър, с което е изменено Наказателно постановление № 407801-F396214/16.01.2019г. издадено от началник отдел „Оперативни дейности при
ГД „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, с което на „СЪМЪР
ТАЙМ“ ЕООД, ЕИК *********, представлявано от Ирена
Стаменова на основание чл.185, ал.2, изр.2, във вр. ал.1 от ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 3000.00 лева за нарушение на чл.118,
ал.4 от ЗДДС, вр. с чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г., като е НАМАЛЕН
размерът на санкция на 1000.00 лв.
Касаторът счита решението за
неправилно, тъй като първоинстанционният съд не е изследвал и
съобразил всички обстоятелства по делото, като по този начин е допуснал
нарушение на закона. Не споделя мотивите на съда
обосновали потвърждаване на издаденото наказателно
постановление. Счита, че не е доказано нарушението. Иска се отмяна на съдебното
решение, като се отмени потвърденото наказателното постановление или алтернативно ако не може да се приложи разпоредбата на
чл.28 от ЗАНН, да се намали наложената санкция в
минимален размер.
В съдебно заседание
касаторът, редовно и своевременно призован, се
представлява от адвокат И.Н., който поддържа жалбата и претендира присъждане на разноски.
Ответникът – Дирекция
„Фискален контрол“ сектор „Оперативни дейности“ ЦУ на
НАП, редовно уведомен, не се явява и не се представлява.
Участващият
в процеса представител на ОП - Бургас счита, че решението на районния съд
следва да бъде потвърдено.
Настоящата
съдебна инстанция, след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди
направените в нея оплаквания, становището на прокурора в съдебно заседание,
събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение
съобразно разпоредбите на чл.218 и чл.220 от АПК,
намира за установено следното:
Касационната
жалба е допустима като подадена в законоустановения срок по чл.211, ал.1 от АПК
от легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно
разпоредбата на чл.210, ал.1 от АПК и при спазване на
изискванията на чл.212 от АПК. Разгледана по същество същата се явява
неоснователна поради следните съображения:
С обжалваното решение Районен съд гр.Недебър е изменил Наказателно постановление №
407801-F396214/16.01.2019г. издадено от началник отдел „Оперативни
дейности при ГД „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, с което на жалбоподателя „СЪМЪР ТАЙМ“ ЕООД, ЕИК ********* на основание чл.185, ал.2, изр.2, във вр. ал.1 от ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 1000.00 лева за нарушение на чл.118, ал.4 от ЗДДС, вр. с чл.33, ал.1
от Наредба № Н-18/13.12.2006г., за това че при извършена
на 21.07.2018г. в търговски обект – ресторант „Джани“, к.к. Слънчев бряг,кв.“Камелия“ 35
проверка, стопанисван от дружеството, е установена фактическата
наличност в касата на обекта в размер на 20 768.90 лв., а според
монтираните в ресторанта два броя ЕКАФП паричните средства е следвало да са в
размер на 24 193.65 лв. Т.е. налице е извършена промяна на касовата
наличност, поради извеждане на парична сума в размер
на 3 424.75 лв., която не е отразена от фискалните устройства, чрез
съответните касови операции - „служебно въведени“ или „служебно изведени“. За да постанови решението си съдът е приел, че нарушението
е действително извършено.
Съгласно чл.63 от ЗАНН решението на районния съд подлежи на
обжалване пред административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на
глава ХІІ от АПК.
Съобразявайки нормата
на чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата
пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното
решение с материалния закон, следи служебно.
Обжалваното съдебно решение е
допустимо, правилно и законосъобразно, като същото не страда от пороци,
представляващи касационни основания за отмяната му. При постановяването му
съдът е изследвал всички обстоятелства по установяване на административното
нарушение и налагане на административното наказание. В хода на съдебното
следствие са събрани гласни и писмени доказателства, които заедно с
възраженията на жалбоподателя, съдът е разгледал и обсъдил всестранно и
обективно,
поради което на основание чл.221, ал.2, изр. второ от АПК /в сила от
01.01.2019г./, настоящият състав препраща към тези мотиви, без да е необходимо
тяхното преповтаряне. Съдът е обсъдил всички
обстоятелства, касаещи нарушението, приел е, че същото е осъществено от
касатора, поради което не е налице твърдяното съществено нарушение на
процесуалните правила. Въззивната инстанция е изложила и съображения защо в
конкретния случай не следва да намери приложение разпоредбата на чл.28 от ЗАНН,
както и защо следва да бъде намален размера на наложената имуществена санкция, които
настоящият съдебен състав споделя напълно.
Разпоредбата
на чл.33,
ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г., гласи, че извън
случаите на продажби/сторно операции всяка промяна на касовата наличност
(начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън касата) на ФУ се
регистрира във ФУ чрез операциите "служебно въведени" или
"служебно изведени" суми.
За такова нарушение чл.185, ал.2, във вр. с ал.1 от ЗДДС предвижда административно наказание имуществена
санкция за търговеца в размер от 500 до 2000 лв. Неоснователно е твърдението на
процесуалния представител на касатора, че административнонаказващият орган не е
описал достатъчно ясно извършеното деяние, което според него представлява
основание за отмяна наказателното постановление само на това формално
основание. Разпоредбата на чл.185, ал.2 от ЗДДС предвижда две различни хипотези в
зависимост от това дали е налице неотразяване на приходи. За да се наложи
по-тежката санкция, предвидена в чл.185, ал.2, изр. първо от ЗДДС,
административнонаказващият орган следва да докаже наличието на квалифициращия
признак, а именно, че разликата в касовата наличност води до неотразяване на
приходи. Не е необходимо да се доказва
липсата на отрицателен резултат.
Предвид горното,
настоящата инстанция намира касационната жалба за
неоснователна, като всички изложени по-горе
съображения водят до извода, че атакуваното в настоящото производство решение
на РС -Несебър е валидно, правилно и законосъобразно, съобразено с всички
събрани и обсъдени по делото доказателства, поради което и следва да бъде
оставено в сила.
Мотивиран от горното и на
основание чл.221, ал.2, предл.1 от АПК, във връзка с чл.63, ал.1 от ЗАНН, БАС,
касационен състав,
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение
№ 99 от 19.03.2020г., постановено по АНД № 1799 по описа за 2019г. на
Районен съд гр.Несебър.
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ
1.
2.