РЕШЕНИЕ

София, 21.06.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ЧЕТВЪРТИ „В“ ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи юни две хиляди и деветнадесета година в състав:

	ПРЕДСЕДАТЕЛ:	ЕЛЕНА ИВАНОВА
	ЧЛЕНОВЕ:    мл. съдия	ЗЛАТКА ЧОЛЕВА АНДРЕЙ ГЕОРГИЕВ

като разгледа докладваното от младши съдия ГЕОРГИЕВ въззивно частно гражданско дело № 3028 по описа за 2019 година, като взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 278 ГПК във връзка с чл. 437, ал. 4 ГПК.

Делото е образувано по частна жалба ЗАД „ОЗК – З.“ АД – длъжник, срещу Постановление на Частен съдебен изпълнител (ЧСИ) С.Я., обективирано в съобщение с изх. № 5183/28.01.2019 г. по изп. дело № 20198440400040, с което е отказано да се измени определения на взискателя по делото – „ДЗИ – О.З.“ ЕАД, размер на адвокатското възнаграждение по делото от 420 лева, определени с постановление от 10.01.2019 г. в полза на взискателя – „ДЗИ – О.з.“ ЕАД, както и определеният във връзка с отказа за намаляване размер на пропорционалната таксата по т. 26 от Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ.

В жалбата се излагат оплаквания за неправилност на постановлението поради необоснованост и нарушение на материалния закон. Излагат се доводи, че приетия от ЧСИ Я. размер на адвокатския хонорар на взискателя от 420 лева не съответства на действителната фактическа и правна сложност на делото. Сочи се, че единственото действие на взискателя по делото е подаване на молба за образуването му със съответни приложения. Сочи се, че задължението към взискателя по изпълнителния лист е било изпълнено преди получаване на поканата за доброволно изпълнение, а таксите по изпълнителното дело са били платени. Поради това се приема, че извършените от взискателя действия не съответстват на такива по водене на изпълнително дело, а само за образуването му и дължимите се разноски са в размер на 200 лева съгласно правилата на чл. 10, т. 2 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Твърди се, че изчислената пропорционална такса по изпълнителното дело по т. 26 от Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ също е определена незаконосъобразно, тъй като същата е изчислена и върху определеното в изпълнителното производство адвокатско възнаграждение, а не само върху сумата по изпълнителния лист. Иска се намаляване на определеното от ЧСИ адвокатско възнаграждение до размер на 200 лева. Претендират се разноски.

В законоустановения срок (започнал да тече на 18.02.2019 г. – съобщение на лист 46 от изпълнителното дело) е постъпил е отговор на частната жалба от взискателя – „ДЗИ – О.З.“ ЕАД, чрез процесуалния му представител адв. А.Б.(с пълномощно на лист 3 от изпълнителното дело за всички съдебни инстанции). В отговора се излага твърдение за неоснователност на жалбата. Сочи се, че по делото било поискано извършване на изпълнителни действия, като бил наложен и запор на банковите сметки на жалбоподателя – ЗАД „ОЗК – З.“ АД, а и бил подаден отговор на възражението на същия за намаляване на размера на разноските. Освен това образуването на изпълнително дело по необходимост включвало и воденето му, поради което дължимото се адвокатско възнаграждение не се определяло по чл. 10, т. 2 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Твърди се, че по делото не било налице изпълнение. Иска се оставяне на жалбата без уважение.

По делото са изготвени мотиви на ЧСИ Я., в която се поддържа неоснователност на жалбата. Сочи се, че в молбата за образуване на изпълнителното производство взискателят – ЗАД „ОЗК – З.“ АД, бил посочил конкретни способи за извършване на принудително изпълнение – запор на банкови сметки, които били извършени. Излагат се доводи, че взискателят бил представил доказателства за плащане на уговорения адвокатски хонорар и съдебният изпълнител му го присъдил в доказания размер, като не можело да се установи в ранния етап на образуване на делото дали ще се наложи предприемане на други действия по същото. Поради това и правната сложност на производството не била ясна и следвало да се присъди възнаграждение за водене на производството, а не само за действията на адвоката на взискателя по образуването му. Излагат се доводи за това, че длъжникът бил подал и възражение срещу определения размер на разноските, което налагало извършване на допълнителни правни действия от страна на адвоката на взискателя, които следвало да бъдат възнаградени. Сочи се, че в случая намаляването на разноските за адвокатското възнаграждение, което било само възможност, а не задължение, не било съответно на извършеното по делото. При условия на евентуалност се излагат доводи, че адвокатското дружество на взискателя било регистрирано с ДДС и размерът на намаленото възнаграждение следвало също да бъде определен с ДДС на 240 лева.

В жалбата не се съдържа искане за събиране на доказателства.

При служебна проверка за допустимост на жалбата настоящият съдебен състав намира, че същата е допустима като подадена срещу подлежащ на обжалване акт (постановление за отказ за изменение на постановление за разноските – чл. 435, ал. 2 ГПК) от страна по делото, която има интерес да обжалва акта, и е подадена в преклузивния едноседмичен срок по чл. 436, ал. 1 ГПК (обжалваният акт е съобщен на 29.01.2019 г. съгласно разписка на лист 27 от изпълнителното дело, жалбата е подадена на 04.02.2019 г.).

При служебната проверка за редовност на въззивната жалба се установява, че същата отговаря на изискванията на чл. 436, ал. 4 ГПК във връзка с чл. 278 ГПК във връзка с чл. 260, т. 1, 2, 4 и 7 и чл. 261 ГПК (документ за платена държавна такса в размер на 25 лева – на лист 4 и 23 от делото; адвокатското пълномощно на адв. Стоянов е на лист 8 от делото).

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

От фактическа страна се установява следното:

Изпълнително дело № 20198440400040на ЧСИ С.Я.е образувано по молба на „ДЗИ – О.З.“ с вх. № 1490/10.01.2019 г. за изпълнение на вземане по изпълнителен лист от 18.12.2018 г. по гражданско дело № 40265/2018 г. на Софийския районен съд, 113. състав (на лист 2 от изпълнителното дело), срещу ЗАД „ОЗК – З.“ АД за задължения в общ размер на 500 лева – застрахователно обезщетение и разноски за съдебно дело. С молбата е направено искане да се наложи запор на банковите сметки на длъжника и ЧСИ е упълномощен по реда на чл. 18 ЗЧСИ да извършва всякакви други изпълнителни действия.

Към молбата за образуване на производството е представен двустранно подписана фактура № **********/10.01.2019 г. (на лист 4 от изпълнителното дело) с уговорено възнаграждение за адвокатско дружество „Д.и Б.“ в размер на 350 лева без ДДС, или 420 лева с ДДС. Във фактурата е отразено, че плащането трябва да стане по банков път. Представено е и пълномощно (на лист 3 от изпълнителното дело). Разноските са приети по делото с постановление на ЧСИ Я.за образуването му от 10.01.2019 г. (на лист 5 от изпълнителното дело).

На 17.01.2019 г. длъжникът ЗАД „ОЗК – З.“ АД е получил покана за доброволно изпълнение (на лист 10 от изпълнителното дело), като на 21.01.2019 г. е постъпило плащане по изпълнителното дело на сумата от 1 181, 50 лева (съгласно платежно нареждане на лист 11 от делото). Длъжникът е подал и възражение срещу размера на определения адвокатски хонорар с вх. № 4119/24.01.2019 г. (на лист 16 от изпълнителното дело).

ЧСИ Я.е оставил възражението без уважение, без по делото да има данни същото да е пращано за становище на взискателя – „ДЗИ – О.З.“ ЕАД. Срещу постановлението за оставяне без уважение на възражението срещу размера на разноските е подадена частната жалба по настоящото дело.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:

Предпоставка за уважаване на искането за присъждане на разноски в производствата по ГПК винаги е представянето на доказателство за реално извършване на тези разноски. Такова може да бъде разписка за плащане в брой или банков документ съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС.

По настоящото дело липсва такова доказателство – представена е двустранно подписана фактура, в която е отразено, че адвокатският хонорар на адв. Б. ще бъде платен по банков път, но липсват доказателства за извършване на банков превод.

Поради това адвокатско възнаграждение въобще не се дължи.

Доколкото обаче съдът дължи произнасяне в рамките на искането по жалбата (чл. 6, ал. 2 ГПК), а жалбоподателят е направил само искане за намаляване на присъденото в полза на взискателя по изпълнителното дело, а не отмяна на постановлението за разноските за адвокатско възнаграждение в цялост, съдът не може да се произнесе отвъд поисканото в жалбата. Това би нарушило и правата на взискателя, който не е длъжен да се брани отвъд обема на искането в жалбата, и неговото положение не може да бъде влошено от съда без надлежно сезиране (т.нар. принцип за забрана за утежняване на положението – reformatio in peius). Следователно възнаграждението за адвокат на взискателя следва да се намали до поисканите от жалбоподателя 200 лева.

По отношение на искането за намаляване на таксите на съдебния изпълнител по т. 26 от Тарифата към ЗЧСИ настоящият състав намира, че не е компетентен да се произнесе към момента, тъй като делото следва да се върне на ЧСИ Якимов, за да определи таксата съобразно установения от съда размер на задължението. Едва след това би било възможно оспорване на тази преценка на ЧСИ пред съда.

Относно разноските:

При този изход на делото право на разноски има единствено жалбоподателя ЗАД „ОЗК – З.“ АД, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК. В частната жалба е направено искане за присъждане на такива, включително за адвокатско възнаграждение.

По делото жалбоподателката е доказала разноски в размер на 25 лева – държавна такса, както и 360 лева – адвокатско възнаграждение, уговорено с представения договор за правна защита и съдействие от 30.01..2019 г. (на лист 11 от делото), и платено съгласно представено от адвоката извлечение от платежно нареждане, направено от ЗАД „ОЗК – З.“ АД на 01.02.2019 г. (на лист 12 от делото). Следователно следва да се присъдят 385 лева.

На основание чл. 437, ал. 4, изречение второ ГПК настоящото решение е окончателно.

Така мотивиран, Софийският градски съд, четвърти „в“ въззивен състав

РЕШИ:

ОТМЕНЯ постановление,  обективирано в съобщение с изх. № 5183/28.01.2019 г. по изп. дело № 20198440400040 на Частен съдебен изпълнител (ЧСИ) С.Я., с което е отказано да се измени определения на взискателя в постановление 10.01.2019 г. по изп. дело № 20198440400040 на ЧСИ С.Я.размер на присъдените разноски за адвокатско възнаграждение от 420 лева (четиристотин и двадесет лева), вместо което:

ИЗМЕНЯ постановление по разноските от 10.01.2019 г. по изп. дело № 20198440400040 на ЧСИ С.Я., като ОТМЕНЯ същото в частта, с която са определени разноски за адвокатско възнаграждение в изпълнителното производство, образувано от взискателя – Национален център за радиобиология и радиационна защита, в размер на разликата между 200 лева (двеста и лева) и пълния определен размер от 420 лева (четиристотин и двадесет лева).

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „ДЗИ – О.З.“ ЕАД, с ЕИК: ********, с адрес на управление:***, да плати на ЗАД „ОЗК – З.“ АД, с ЕИК********, с адрес: София, ул. „********, сумата от 385 лева (триста осемдесет и пет лева) – разноски по делото.

ВРЪЩА делото на ЧСИ С.Я.за произнасяне по направеното от длъжника ЗАД „ОЗК – З.“ АД искане за определяне на пропорционална такса по т. 26 от тарифата на таксите и разноските по ЗЧСИ по делото с оглед определения от съда размер на задължението.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

		ПРЕДСЕДАТЕЛ:
		ЧЛЕНОВЕ:          1.                                2.