№ 206
гр. Бургас, 10.10.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на десети
октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Пламен Анг. Синков
Членове:Светла М. Цолова
П. Ив. П. Дакова
при участието на секретаря Елена П. Георгиева
и прокурора П. П. К.
Сложи за разглеждане докладваното от Светла М. Цолова Въззивно
наказателно дело от общ характер № 20222000600163 по описа за 2022
година.
На именното повикване в 11:00 часа се явиха:
Съдебното заседание започна в 11.15 часа поради разглеждане на
ВНОХД № 167/2022 г. по описа на БАС в същата съдебна зала и от същия
съдебен състав, като делото приключи в 11.10 часа.
Жалбоподателят подсъдим Л. Б. Д. се явява лично и с
упълномощените си защитници адв. Г. и адв. Т..
Подсъдимият И. К. П. се явява лично и с упълномощения си
защитник адв. Г..
От частните обвинители се явява лично М. К., представлявана
от надлежно упълномощените си повереници адв. И. и адв. Б..
Останалите частни обвинители А. К., А. К. и Н. П., не се явяват,
редовни призовани. За всички се явява упълномощеният повереник адв. Б..
За Апелативна прокуратура – Бургас се явява прокурор П. К..
По хода на делото:
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.
1
АДВ. Б.: Да се даде ход на делото.
АДВ. И.: Да се даде ход на делото.
АДВ. Г.: Да се даде ход на делото.
АДВ. Т.: Да се даде ход на делото.
АДВ. Г.: Моля да се даде ход на делото.
ПОДСЪДИМИЯТ Л. Д.: Да се разгледа делото.
ПОДСЪДИМИЯТ И. П.: Да се разгледа делото.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и съобрази
личното явяване в съдебната зала на всички лица, които задължително трябва
да присъстват, както и обстоятелството, че неявяването на частните
обвинители, които са редовно призовани, не са посочили уважителна причина
за отсъствието си, надлежно са представлявани от упълномощен повереник
адвокат и присъствието им не е задължително, намира, че няма процесуална
пречка за разглеждане на делото в настоящото съдебно заседание, поради
което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
Съдията докладчик докладва делото.
Страните поотделно ЗАЯВИХА, че няма да правят отводи на
състава на съда, на прокурора и на секретаря.
Съдът ДАВА ХОД на съдебното следствие.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам искания за събиране на доказателства.
АДВ. Б.: Също нямам искания по доказателствата.
АДВ. И.: Нямам искания по доказателствата.
АДВ. Г.: Нямам искания по доказателствата. Поддържам
въззивната жалба и към настоящия момент не намирам основания да
ангажирам доказателства, още повече, че ние сме пасивни по отношение на
отговорността за доказване.
АДВ. Т.: Също нямам доказателствени искания.
АДВ. Г.: Нямаме доказателствени искания.
2
Съдът, след като изслуша становищата на страните и като не
намери служебна небоходимост от събиране на допълнителни доказателства
за изясняване на фактическата обстановка
О П Р Е Д Е Л И:
ПРОЧИТА приложените по делото писмени доказателства.
ПРИКЛЮЧВА събирането на доказателства и съдебното
следствие.
ДАВА ХОД на съдебните прения.
ПРОКУРОРЪТ: Считам, че въззивната жалба и допълнителното
изложение към нея са частично основателни. Не са налице предпоставки за
отмяна на присъдата и постановяване на нова, с която подсъдимият Д. да бъде
признат за невиновен.
Не е налице и нито една от хипотезите за връщане на делото за
ново разглеждане от друг състав на съда, доколкото въззивната инстанция
освен такава по правото, е и инстанцияхпо фактите, т.е. няма пречка същата
да допълни мотивите на първоинстанционния съд.
Действително в конкретния случай в мотивите на БОС липсва
каквото и да било произнасяне по възраженията, направени в пледоарията на
защитата на подсъдимия Д., свързани с тази част от повторната
съдебнотехническа експертиза, в която вещите лица са дали отговор на
правни въпроси. Независимо, както вече казах, че липсва такова произнасяне,
считам, че няма пречка БАС да допълни в тази част мотивите на
първоинстанционния съд.
Частично основателно е възражението, че от мотивите не става
ясно каква длъжност е заемал подсъдимият Д. към инкриминираната дата -
18.02.2015 г., независимо от това, че в жалбата на стр. 3 е посочен месец
октомври, считам, че това е техническа грешка, тъй като злополуката е
станала месец февруари. На лист 6, в третия абзац е посочено единствено, че
подсъдимият Д. е заемал длъжността „технически ръководител строителство“
от 31.05.2014 г., по силата на сключен трудов договор от тази дата. Не е
отбелязано изрично, че същата длъжност подсъдимият е заемал и към
момента на трудовата злополука.
Основателна е въззивната жалба и в частта за липса на
произнасяне в мотивите на съда по възражението, че повторната
съдебнотехническа експертиза е ценила материали, които са без
3
доказателствена стойност и е игнорирала такива със стойност, като тук само
ще добавя, че изключение от основателността са единствено огледните
протоколи, които не са игнорирани. Напротив, те фигурират в точки 10 и 11
от повторната съдебнотехническа експертиза. На л. 11 от мотивите съдът като
основание за назначаване на повторната съдебнотехническа експертиза, е
посочил множеството отговори на правни въпроси, съдържащи се в
експертизата от досъдебното производство. В същото време прави
впечатление, че формулираният от страните въпрос 6-ти от тази повторната
съдебнотехническа експертиза, също така е правен - дали допуснатите
нарушения са в причинно-следствена връзка с настъпилия резултат. Нещо
повече, на лист 15 от мотивите, съдът се позовава именно на този отговор на
вещите лица, вместо да констатира, че този въпрос е правен и отговорът,
даден от експертите, е извън тяхната компетентност. В същото време такъв
извод за наличието на пряка причинна връзка считам, че може и следва да
бъде направен въз основа на следното:
Безспорно е установено, че трудовата злополука е настъпила в
резултат на неспазване на правилата за безопасност на труда при работа в
изкопи, от страна на техническия ръководител – подсъдимия Д., като
основната причина за срутването на земната маса е неукрепването на изкопа с
дълбочина 1,5 метра, преди в него да влязат да работят хора, включително и
пострадалият К.. Съответно непосредствена причина за неговата смърт е
острата дихателна недостатъчност, в резултат на обездвижването на гръдния
кош от затрупаната земна маса.
Считам, че неправилно БОС е отбелязал, че изцяло възприема
изготвената в хода на съдебното следствие повторна съдебнотехническа
експертиза, по-конкретно на лист 24 от мотивите. Считам, че тук съдът е
следвало да съобрази и изрично да посочи, че свидетелските показания на
подсъдимите П. и Д. са без процесуална стойност след привличането им в
качеството на обвиняеми.
На следващо място, позоваването от страна на вещите лица на
обстоятелствената част на обвинителния акт също не е допустимо, доколкото
в обстоятелствената част на обвинителния акт се възпроизвежда приетото от
наблюдаващия прокурор за установено. Позоваването на разпитите на
двамата обвиняеми, в които същите отказват да дават обяснения, считам, че е
ирелевантно, тъй като в тях не се съдържа никаква информация.
Основателно е и възражението относно разноските по делото, а
именно тези, свързани с изготвената графическа експертиза, която касае
единствено текст и подписи, положени от третия обвиняем по делото - В.
С.ов, за който делото е прекратено. Разноските за тази експертиза следва да
бъдат изключени и не следва да бъдат възлагани в тежест на подсъдимия Д..
Считам, че не е налице твърдяната явна несправедливост на
наложеното наказание, тъй като първоинстанционният съд изрично е
посочил, че приема, че пострадалият няма качеството на бригадир,
4
респективно не е налице и съпричиняване от негова страна.
По отношение на гражданските искове считам, че същите са
предявени преди изтичането на 5 годишната погасителна давност, тъй като
разпоредителното заседание е проведено на 11.02.2020 г., т.е. преди
изтичането на тази погасителна давност.
Ето защо, моля, да оставите въззивната жалба без уважение и да
потвърдите присъдата на Окръжен съд - Бургас, като съответно допълните
мотивите на първоинстанционния съд.
АДВ. Б.: Уважаеми апелативни съдии, от името на частните
обвинители и граждански ищци в настоящото производство, оспорвам изцяло
въззивната жалба, както и допълнението към същата, като отчасти се
присъединявам към становището, изразено от прокуратурата по отношение на
правилността на осъдителната присъда и размера на наказанието, като не
считам, че останалите наведени отменителни възражения от защитата на
подсъдимия Д., са основателни и намират опора в събрания пред първата
инстанция доказателствен материал, както гласни така и писмен такъв,
включително и изслушаните и приети експертизи по делото. Считам, че е
неоснователно по отношение на гражданските искове и в този смисъл, ще
моля да оставите без уважение въззивната жалба и потвърдите изцяло
присъдата на БОС.
АДВ. И.: Уважаеми апелативни съдии, считам, че въззивната
жалба е неоснователна. Постановената присъда № 133 по НОХД 1333/2019 г.
на БОС, е правилна, обоснована и законосъобразна, и моля да я потвърдите
изцяло.
ЧАСТНИЯТ ОБВИНИТЕЛ И ГРАЖДАНСКИ ИЩЕЦ М. К.:
Присъединявам се към пледоарията на моите защитници. Нямам какво да
добавя.
АДВ. Г.: Уважаеми апелативни съдии, чувствам удовлетворение от
това, че допълнителното изложение към въззивната ми жалба е прочетено, не
само защото част от доводите ми се споделят от обвинението, а защото всеки
един юрист, който се занимава като мен, предполагам и като Вас, повече от
30 години с право, разчита на това да се получи съответен правен спор по
делото. Ще се опитам да структурирам изложението си, като не повтарям
това, което съм изложила и което вярвам, че е било прочетено и ще употребя
думата – и искам да бъде зачетено и споделено, като разбира се като всеки
юрист, това носи удовлетворение, че в правното мислене, когато се
занимаваме с това, сме намерили нечия подкрепа. Ще се опитам да надстроя
5
доводите на прокуратурата, като извън изложеното имам и свои
самостоятелни доводи, които не съм засегнала, поне не в такава дълбочина, в
каквато бих направила сега.
Колкото за себе си бях решила да надградя спора, след като чуя
представителите на обвинението, доколкото очаквах и с уважение отбелязвам,
че всъщност така ми бе подадено от страна на държавното обвинение. Към
настоящия момент взимам следното становище, че ще спазя първоначалното
си решение да допълня изложението с допълнителни констатации, които
смятам, че са значими за решаването на делото.
Считам, че по делото са допуснати съществени нарушения и това
съм го засегнала и пред първата инстанция, както с изготвянето на
обвинителния акт, така и с чисто процесуалния проблем, който е свързан със
справедливия съдебен процес. Пред съда страните трябва да започнем да
спорим по конкретни твърдения, а не тепърва да започнем да надграждаме и
да сме в процесуална изненада един спрямо друг. Съдебното производство е
централна фаза за проверка на твърденията на обвинението, а не
самостоятелен механизъм за изнамиране на други факти и доводи, които да
ни помогнат да защитим съответното обвинение. Защо казвам това? Ще бъда
съвсем конкретна.
Обвинителният акт в своята обстоятелствена част, уважаеми
апелативни съдии, не съдържа никакво твърдение за това, което сме учили в
хубавите университети, че изпълнителното деяние представлява действие или
бездействие, респективно проф. Михайлов ни е учил, че това е телодвижение
или въздържане от телодвижение. Няма такова телодвижение в обвинителния
акт. Какво точно е направил моят подзащитен като телодвижение или
въздържане от телодвижение, за да може дори и от обстоятелствената част на
обвинителния акт да се направи извод, че той е бил нарушил еди кои си
норми. Твърдението „нарушил“ е правно твърдение, то не е фактическо.
Същият проблем, минавам към следващия елемент, го има и в диспозитива на
обвинителния акт. Първостепенният съд е бил обвързан с диспозитива,
предложен от прокуратурата. Той не само не може да изменя фактите,
каквито липсват, не само не може да добавя факти, каквито липсват, но няма
право да излиза извън обвинението и ако е такъв диспозитивът, пред който
сме изправени и присъдата, която ние искаме да бъде ревизирана, изведеното
от гледна точна на основни правила на наказателния процес, е следното - има
„причинил“, но няма механизъм. Как си го причинил резултата? Знаем всички
в тази инстанция, която съответства според мен на опита на всички участници
в процеса, че и при ПТП има „причинил“, но трябва да е описан механизмът,
минималните фактически твърдения на извършване механизма на причинно-
следствена връзка. Няма го това нещо в обвинителния акт.
Колкото и да го обработвам чисто правно, техническото записване
в присъдата, която обжалвам пред Вас, е, че има „причинил“, но няма описан
начин. Не знам какво значи „причинил“, като нарушил. Как си го нарушил?
6
Вие ми кажете - пи кафе, направи еди какво си, каза еди какво си и тогава Вие
с тази толкова трудна и отговорна функция трябва да кажете, след като ние
развием спора, пиенето на кафе представлява ли нарушение. Когато го
нямаме телодвижението, ние не можем да направим правния извод и
проблемът е не само че липсват такива записвания в обстоятелствената част
на обвинителния акт, но това липсва и в диспозитива. Поради тази причина за
съжаление, мотивите най-общо казано следват недостатъците на
обвинителния акт и то не защото съдът, според мен, е искал да ги следва, а
той трябва да следва обвинителния акт. Съдът не може да излезе извън
фактите, твърдени в обвинителния акт, а фактите са същите – „причинил, като
нарушил“. Никаква конкретика няма. Цитирала съм в допълнителното си
изложение едно-единствено записване, което пък категорично не е
обосновано – „изпратили“, няма такива доказателства и аз не знам как двама
човека изпращат едновременно други двама някъде. Няма такова нещо.
Съществен от гледна точка е въпросът, който повдигна и прокуратурата и се
радвам, че макар и на различна позиция имаме по-високи изисквания към
актовете от такива съдебни инстанции. Бил приел първостепенният съд, че
моят подзащитен бил технически ръководител по строителството. Записала
съм го и в изложението към въззивната жалба. Къде е техническият
ръководител? Убедена съм, че по делото при внимателния му прочит се
установява, че всъщност фирмите са две – „Балканстрой“ и „Балканстрой
София“. Къде подсъдимият е технически ръководител към конкретната дата.
Както колегата коректно отбеляза, става дума за техническа грешка при
изписването. Твърдя и то се установява от материалите по делото, че няма
трудов договор към фирмата, извършила строителството на конкретния обект,
с която моят подзащитен да има някаква обвързаност. Няма трудов договор.
Тогава на базата на какво се приема, че той е бил технически ръководител и
то по строителството. Надстройваме проблематиката. По делото има
безспорни доказателства за това, че дейността, която се е извършила на
конкретното място, тя дори не е такава по строителството. Тя е по ВиК. Т.е.,
не се спори между страните, че дейността е по ВиК. Какво е тогава
отношението, на незнайно основание да се приеме, че той е технически
ръководител по строителството, към тази длъжност, записана в мотивите, към
конкретния случай, към отговорности, права и задължения, към конкретно
действие или бездействие от страна на подзащитния ми. Такива факти и
обстоятелства нито се твърдят, нито са изяснени.
По отношение на чисто процесуалните бележки на колегата, те са
брилянтни. Разбира се, учебникарско правило е, че след привличането към
наказателна отговорност, свидетелските показания на лицата, привлечени към
наказателна отговорност губят своята процесуална сила. Позоваването на
същите в процеса от който и да било - съдебен състав, техническо лице или
който и да е било, е недопустимо. Представлява съществено процесуално
нарушение това, което влияе на факта на обосноваността, накърнява правото
на защита, доколкото не разбираш защо и въз основа на какви доказателства
7
те приемат, че ти си виновен и като крайна сметка води до нарушение на
материалното право.
По отношение на бележките на колегата, направени в тази връзка
записванията на първостепенния съд, че имал съмнение дали пострадалият
бил бригадир. Все още важи правилото, че всяко съмнение е в полза на
лицата, чиято наказателна отговорност се дири. След като ти сам отхвърляш
дадено обстоятелство, макар че има събрани гласни доказателства, макар че
има писмени доказателства, макар че функционалното извършване от К. на
място също сочи на такъв извод, не може да възлагаш на защитата да бъде
активна в доказването на невиновността. Т.е., и самият първостепенен съд не
отхвърля това, че самият К. е бил бригадир. Защо толкова важно е това за
правото? Коментирала съм на базата на търсените специални норми факта и
обстоятелството, че решенията на конкретния обект по съответни
поднормативни актове се вземат от технически ръководител или от бригадир,
т.е. от същия този К..
Всяко съмнение все още следва да бъде ценено не като в полза на
обвинението, а в полза на недоказаност на същото, каквото трябва да е
абсолютно по безсъмнен начин. По отношение на техническата експертиза,
няма да Ви губя процесуално време, направила съм съответните възражения
както в съдебната зала, така и в допълнителното си изложение към въззивната
жалба, като за себе си намирам основателно да допълня и доводи по
отношение на гражданския иск. Разбирам колегите, чиято функция е да кажат,
че поддържат гражданския иск, че същият е основателен. Никъде, уважаеми
апелативни съдии, аз не прочетох ясно, недвусмислено и правно изградено
становище на първостепенния съд по отношение на две направени от мен
възражения, свързани с гражданския иск. Давността е едно наред, посочила
съм там тълкувателното решение, в това число и за лихвите, което пък знаем
от ЗЗД какви срокове се предвиждат там. Това въобще даже не е обсъдено,
освен едно общо изречение. Но, не за това даже идва реч. Идва реч за
следното, за това, което свидетелите, разпитани пред първа инстанция, с
оглед защита интересите на своите внуци и деца, твърдяха, че не е имало
никакво гражданско дело, че не са взимани никакви пари, а се оказва, че
същите тези свидетели са разпитвани и по гражданското дело в София. То е
водено по предявен иск по чл. 200 от КТ. Няма да излизам извън рамките на
конкретните правни спорове по отношение на чл. 200 от КТ и чл. 45 от ЗЗД.
Мисля, че пред първата инстанция съм развила съображения, но
същественото там е, че не намирам никакво съдебно произнасяне в този
смисъл. Този документ, тази представена спогодба между част от
гражданските ищци в настоящото производство, в която практически
взимайки едни пари, те правят отказ от претенции спрямо съответното
дружество, както и спрямо всякакви други лица, свързани със съответния
спор и казус. Не намерих изложение, разсъждение, което аз да се опитам да
разбера и да защитя интересите на подзащитния ми. Вярно е, съществува и
такъв процесуален подход, както каза колегата от прокуратурата, за това, че
8
по-горният съд може и да допълва мотивите, но трябва да има съответни
мотиви, трябва да има някакъв лимит на допълване. Вярно е, Вие сте
инстанция по фактите, но Вие сте последна инстанция по фактите. Вие знаете
колко чувствителен и предпазлив е ВКС и когато нещо, което е свързано с
фактите, които ми се предлагат, да разбера за първи път от Вас, но аз да не
мога повече да развия съображения по тях. В настоящия момент говоря по
фактите, доказателствата и правото по инстинкт. На базата на това, което
колегата прокурор каза. Частното обвинение, моите уважения, там не виждам
какво мога да добавя и се опитвам да защитя позицията съобразно това, което
се развива в залата. Но, на Вас ви се предлага да потвърдите присъдата, да
допълните с доводи и факти, които аз ще разбера едва след като получа,
надявам се изписано без съкращения това, което е в решението. Не исках да
обидя въобще съда, но е факт, че когато се говори за фирмата „Б.“, а фирмите
„Б.“ са две, единият е „Балканстрой“, а другият „Балканстрой София“, че за
свидетелите се говори с първа буква и аз нямам досег до самите мотиви,
логично е да изпитвам затруднения. Така че в този смисъл, самото
предложение от Вашето решение да разберем какво ще допълните,
позовавайки се на Вашите вече лични впечатления, е един момент, който
смятам, че сам по себе си не ни гарантира в пълен обем ползването на правото
на защита. Но, аз не поддържам пред Вас, че е налице основание за
задължително връщане на делото на първата инстанция. Известна ни е
съдебна практика, в която се приема, че дори при реализирани съществени
процесуални нарушения за подсъдимия, ако се стигне до произнасяне в
търсения от нас смисъл - оправдаване на същия, то е налице възможност за
произнасяне в този смисъл, доколкото се приема, че макар и със затруднения
в защитата, все пак е постигната целта в тази насока – оправдаване на
подсъдимия, каквато е целта на защитата. Стигна, макар и със затруднения,
до съответния търсен от нея правен извод.
В този смисъл, аз ще Ви помоля за следното. За мен, ако Вие
прецените, че делото следва да бъде решено по същество, то тогава трябва да
бъдат ценени записванията, такива, каквито са в обвинителния акт, няма
изменение по чл. 287 НПК, няма и основание за произнасяне в различен
смисъл извън фактите твърдени от прокуратурата. То, ценейки съответните
факти, ценейки това, което като диспозитив е преценила прокуратурата, без
твърдения за действия, бездействия, телодвижение, въздържане от
телодвижение, да се приеме, че само по себе си така поддържаното
обвинение, по което се е произнесъл и първостепенния съд, налага
приложение на материалното право, което да води до отхвърляне на
претенцията на прокуратурата и за това поддържам пред Вас всъщност това
основно наше искане - за постановяването на нова присъда пред настоящата
инстанция. Мога да говоря още много. Убедена съм, че Вие и аз познаваме
делото. Изключително сериозни проблеми има и с твърденията за допуснати
нарушения на посочените правни норми, към които препраща основният
състав. Нито е доказано колко е бил изкопан ровът, нито е доказано как и
9
къде, и кой, с чия отговорност, това е станало. Това съм казала пред първата
инстанция - багерът е нает, има договор, който съм обсъждала, те си носят
отговорността за това нещо, самата фирма, която извършва изкопа. Отдели се
достатъчно процесуално време да се изясни, че на място извън и след
инцидента е копано както с технически средства, така и с ръце, така и са
установени съответни дълбочини. Спомням си изключително добре, мисля, че
това съм го посочила и пред първата инстанция - огледни протоколи с
преправяния не могат да бъдат ценени в този аспект на търсения от
прокуратурата убедителен, категоричен, безсъмнен смисъл, до какъвто се
домогва и то за нарушение, което не се доказа по никакъв начин, че е тежало
на преценката, на правомощията, на трудовата ангажираност, на
длъжностната характеристика на моя подзащитен. Няма такова нещо. Отново
само напомням, че от доказателствата по делото се извежда, според мен,
еднопосочен извод, че каквото и да е вършено на място там, то е било от
компетентността на технически ръководител ВиК. Наказателният процес и
това е последното нещо, което ще кажа по фактите, за да не започна да се
повтарям, все пак въвежда правилото за разлика от всички други процеси, че
няма доказателства и доказателствени средства, които да имат приоритет
пред други. В настоящия случай не могат да бъдат игнорирани наличностите
по делото, а с принципа, че всяко съмнение е в полза на подсъдимия,
резултатът би следвало да бъде друг.
По отношение на гражданския иск, второто нещо, което казах
извън давността, когато казах, че естествено е въпрос и на правна преценка,
но не е решителният извод, което разбира се е различно за лихви и главници,
не е ценено. Но както вече казах, едното е за онзи документ, който
практически има и последицата за отказ от иск, от други претенции, извън
тези, които сега взимаш едни пари и повече никога няма да поискаш. Такива
спогодби са множество. За първи път ми се случва след такава спогодба
някой да получи допълнително пари. Най-често такива спогодби се случват
със застрахователите и не ми е известен случай, в който пострадалият и
застрахователят да са се спогодили и след това същите страни да отидат да се
съдят за още пари.
Но, следващият въпрос, който нито фактически, нито правно,
според мен, е ценен и е свързан с гражданския иск, е въпросът за
съпричиняването. Развила съм съответни възражения в тази насока, както
фактически, така и правни изводи. Едната насока е това, че това лице -
пострадалият има данни да е изпълнявал устно функциите на бригадир, т.е.,
че само той носи отговорност. На следващо място, че сам е взел решение да
влезне в съответния ров. Няма сигурност дали неговото присъствие в самия
ров не е допуснало и респективно, това не е тайна за никого, заради шумовия
фон, който прави, че успоредно с това е недопустимо да се работи с
техническо средство, а то е било допуснато тук, с което сам се е поставил в
тази позиция. Няма причинна връзка заради много елементи на факти, които
се наслагват и се поставя въпрос от гражданското право. Къде и как се цени
10
това поведение на пострадалия и съпричиняването му, защото ако той не
беше извършил всеки един от тези елементи лично, нямаше да се стигне до
този противоправен резултат. И се поставя въпросът, че всяко едно
произнасяне в друг смисъл, неценейки вината на наследодателя, води до
неоснователно обогатяване за вреди на лицето, което не е виновно само по
себе си за резултата, за който се иска да бъде обезщетен. Това са
изключително сериозни факти и право, за които съм развила съображения
пред първата инстанция, но имам основания да твърдя, че не получихме
отговори никакви, камо ли убедителни такива.
По отношение на разноските, категорично се солидаризирам със
становището на прокуратурата, че разноските по експертизи, които не касаят
съответния подсъдим, няма как да бъдат възложени на него. Пред Вас се
поставя съответния въпрос - тогава, когато са правени експертизи по времето
на дирене на наказателна отговорност, по отношение на две лица и при факта,
че за оправданото лице разноските остават за страната, която ги е направила,
в случая Държавата, трябва ли Държавата да бъде освободена от разноските и
да възложи на другото осъдено, според мен неоснователно и неправилно с
оглед материалното право, лице да поеме всичките разноски, доколкото тези
експертизи сами по себе си не касаят само него. Считам, че отговорът на този
въпрос, макар и второстепенен, е правно интересен и би ми било интересно
да прочета какво мислите Вие по този въпрос.
По отношение на наказанието, разбира се алтернативно, длъжна
съм да го направя с оглед пълнотата на защитата. Считам, че същото е
изключително тежко. Подзащитният ми изключително тежко преживява това,
което се случва. Никога не е имал каквото и да било провинение. Толкова
години наличието на този проблем, в който е замесен и обърнете внимание,
във връзка с проверките, извършени от Инспекцията по труда, абсолютно
обосновано в том 2-ри от ДП се приема единодушно, всички, които се
занимават професионално с това, без последната експертиза, която е
назначена от Окръжен съд, че моят подзащитен няма никакво касателство
към конкретния случай и изведнъж единият от първоначалните обвиняеми,
който е в абсолютно идентична процесуална ситуация като моя подзащитен,
нямал договор, нямал длъжностна характеристика, а производството е
прекратено с постановление. Тук са абсолютно идентични обстоятелствата.
Да не говорим, че доказателствата, които са там, се спори за един подпис, а
тук въобще няма такъв документ. Той не се твърди да съществува. И
резултатът е, че за всички, за които от Инспекцията по труда се приема, че
нямат съпричастност и са им наложени наказателни постановления и актове,
без да вадя основен извод за права в тази насока, се приема, че нямат никаква
отговорност, нямат никакво касателство, а моят подзащитен, за който най-
тесните специалисти в материята са приели, че няма никакво касателство, е
признат единствено за виновен.
Моля Ви при тези наистина най-кратки доводи, да се произнесете
11
със съдебен акт, а именно да произнесете нова присъда, с която да признаете
подзащитния ми за невиновен при фактите и претенциите доколкото въобще
ги има на прокуратурата по конкретния акт и по начина, по който сте
сезирани. Мисля, че това нещо е възможно да бъде направено. В противен
случай, ако сметнете, че трябва да продължат разследванията по тези
липсващи твърдения и съставомерни елементи на чл. 123 от НК и предвид
оплакванията ни за изключително затруднение в защитата, то тогава смятам,
че делото следва да бъде върнато за ново разглеждане.
АДВ. ТРЕНОВ: Уважаеми апелативни съдии, изцяло споделям и
се придържам към казаното от защитника на нашия подзащитен адв. Г.. Ще
се старая да не я повтарям и да бъда кратък.
Държа първо да внеса едно уточнение, което е фактологическо, но
с правно значение. То беше заявено в по-друга редакция. По делото се
установява, че Д. – подсъдимият, има трудов договор с посоченото
дружество, но негова длъжностна характеристика, представена по делото като
единствен такъв документ по рода си, е издадена за отношения с друго
дружество и по време преди пораждане на трудовото правоотношение на Д. с
дружеството извършвало СМР-та в процесния участък. Тази ситуация е
предполагала обсъждане още на ниво досъдебно производство и това
обсъждане е следвало да даде логично до правно издържан извод, такъв,
каквото е бил формиран за процесуалното положение на първоначално
привлечения също като обвиняем В. С.ов.
Ситуациите около отношенията на двамата с дружеството в
трудовоправния им аспект и в длъжностноправния им аспект, са много, много
близки. Разликата е, че при единия липсва подпис, при другия се касае за
отношения с различен субект, като този различен субект не е съществувал в
правния мир към момента на инцидента. Т.е. не говорим за някакви
паралелни отношения, нито за някакво объркване. Тази оценка е чисто
материалноправна по приложението на закона и е била дължима, на първо
място, от прокурора, наблюдавал и водил досъдебното производство, а
впоследствие и от Окръжния съд в качеството му на първа инстанция. Такава
оценка не е обективирана. Тези доводи са били поднесени на вниманието най-
вече на съда от страна на защитата, в лицето на колегата Г., но не са намерили
дори неправилен отговор, не са намерили отговор в обжалвания съдебен акт и
в мотивите към него. Същевременно те поднасят в съвсем различна светлина,
при правната оценка на развилите се отношения и възприетата правна
квалификация, възможната връзка на поведението на подсъдимия Д. с
настъпилия резултат.
Моля Ви да обърнете внимание, най-вече ще се съсредоточа в
краткото си изложение върху доводите, касаещи евентуални основания за
отмяна на присъдата и постановяване на нова, оправдателна присъда спрямо
Д., както и на възражения по отношение произнасянето по гражданските
12
искове.
По отношение на изпълнителното деяние, действително
атакуваната присъда не съдържа дори възпроизвеждане на форма на
поведение. Такава се съдържа в две редакции в обвинителния акт. Там е
посочено като възможни варианти на престъпно поведение от страна на Д.,
като твърдяни варианти - допуснал работници в наукрепен изкоп, а
впоследствие не отчел настъпила опасност и не извел работниците. Тук ще
допълня казаното от адв. Г., а по него не се е произнасял и окръжният съд, по
мое мнение. Имплицитно прокуратурата приема, че Д. е следвало да
контролира физически и технически цялото провеждане на строително-
монтажните работи, респективно навлизането на работниците на площадката,
физическите им действия, прекъсването на работата. Такова нормативно
задължение, независимо от доводите ми за липсата на длъжностна
характеристика, която има своето правно значение и то много категорично,
но такова нормативно задължение за лично физическо присъствие не е
посочено нито в обвинителния акт, нито в изложенията на вещите лица по
съдебнотехническата експертиза, нито е посочено от окръжния съд в
атакуваната присъда, понеже това е и правна дейност.
Ако имаше такова задължение и Д. бе го нарушил, респективно
пиейки кафе или правейки нещо друго под формата на бездействие спрямо
служебните задължения, можехме да коментираме налице ли е изпълнен
фактически състав на изпълнително деяние, което се облича в правната
квалификация на обвинението. В случая липсата даже на посочено
задължение, което се свързва с поС.но присъствие на Д. на площадката, води
до несъставомерност, съответно до недоказаност на обвинението, а по
отношение на такава правна конструкция, за първи път Вие ще трябва да
обективирате своя правораздавателен извод във въззивното производство.
Може ли Д. да допусне работниците в изкопа? Това е въпросът. Този въпрос
се свързва не само с възможно негово присъствие, но и с възможен доклад от
работниците: „Г-н Д., готвим се да влезем. Да влезем ли в изкопа?“. По делото
няма никакви такива твърдения, нито такива данни. Отговорите на тези
въпроси са намерили много смислено съдържание в разпита на един основен
свидетел, който е бил многократно цитиран от окръжния съд в мотивите,
само че в тази част отговорите не са намерели нито оценка, нито дори
механично възпроизвеждане. Визирам свидетеля Калъпсъзов, който е бил на
ръководна длъжност, тогава заместник-директор, след това и изпълнителен
директор на дружеството, посетил незабавно мястото на инцидента с Д. и с
органите на Инспекцията по труда. Той е обяснил технологично и с оглед
вътрешната организация на дружествената дейност, възможностите за
присъствие на технически ръководител на всяка площадка, както и функциите
на няколкото технически ръководители. Прокуратурата и съдът не са
направили такова разграничение и не са се ползвали, най-вече окръжният съд,
от ценна и обективна информация, свързана с предмета на доказване, която се
съдържа в изявленията на свидетеля Калъпсъзов.
13
Моля Ви да обърнете внимание на въпроса как е била стоварвана
тази пръст, която е довела чрез срутването си до причиняване смъртта на
пострадалия. Тя е била стоварвана от лице, управляващо действията на
техниката - на багера. Това лице не е имало никакъв договор – трудов,
граждански, облигационен, какъвто и да е писмен или устен, със фирмата
собственик на багера, която е била наета за извършване на някакви
технически действия, но това лице и неговите действия, са извън правния
обхват и контрола на което и да е от лицата, посочени в списъка на
технически ръководители на фирмата „Балканстрой“. Подсъдимият Д. нито
има право, нито задължения, съответно правомощия да управлява това лице,
да го инструктира, а липсата на присъствието му на място и на пряко
подавана информация, която е можело да бъде подавана по реда на някакъв
доклад, но от работниците, а не той да го изследва и поддържа поС.на връзка,
не е давала възможност за каквато и да е негова реакция, независимо че
неговите преки задължения като служител на фирмата, са отнесени в друг
ресор – строителство, а не ВиК. В този смисъл доводите не подкрепят
осъдителния диспозитив на присъдата, който даже не възпроизвежда
физически изпълнително деяние по посочените две форми на бездействие.
Ето защо, Ви моля да приемете, че тази недоказаност следва да
доведе до пораждане на основание за отмяна на присъдата и постановяването
на съдебен акт от Вас под формата на нова присъда с оправдателен
диспозитив.
Отделно Ви моля да обърнете внимание на гражданските искове.
Окръжният съд се е произнесъл неправилно с тяхното уважаване, но аз
смятам, че съществен правен порок се съдържа в самото приемане за тяхното
съвместно разглеждане. Независимо че в НПК не е предвидена процедура
аналогична на тази по чл. 131 от ГПК и нещата се развиват много бързо в
отрязъка на разпоредителното заседание. Съдът е следвало да ориентира
процесуалното си поведение към възможността тези искове най-малко да
затруднят процеса. Отделно от това, събраните писмени доказателства
установяват наличие на предходно производство със страни, ответник -
дружеството работодател на всички участници по делото и ищци -
наследниците на покойния К.. Това е предполагало да се съобрази разликата и
идентичността на спорните предмети в исковите производства по чл. 45 от
ЗЗД, каквото е прието за разглеждане в този процес и предходното такова по
чл. 200 от КТ. Делата по чл. 200 от КТ е възможно да съвместят редица
претенции, но в частта си – обезщетяване на неимуществени вреди, те изцяло
съвпадат с предмета на делата по чл. 45 от ЗЗД. Разликата е единствено в
субективния елемент, във вината, тъй като отговорността по чл. 200 от КТ е
обективна, така наречената безвиновна отговорност. Това обаче не означава,
че мъката, която е несъмнена, тя е страхотна, пожизнена, нелечима, но това не
означава, че мъката може да бъда разделена на части и отделни съдилища да
обхванат какъв сегмент от нея да бъде обезщетен в едно производство и какъв
обхват - в друго производство. Говорим за мъка от едно и също събитие, от
14
смъртта на едно и също лице. Това, съобразено от съда, е трябвало да го
доведе до съответния правен извод, което не се е случило, а като не се е
случило, е формирало правни пороци, които формират на свой ред основания
за ревизия на постановения съдебен акт в този етап от наказателното
производство.
В този смисъл, Ви моля да произнесете своя акт по същество, като
приемете въззивната жалба за изцяло основателна. Споделям и другите
съображения, но няма да повтарям, макар и с други думи, същото отношение
по тях.
АДВ. Г.: Ние сме доволни от присъдата. Тя е влязла в сила по
отношение на моя подзащитен. Не е обжалвана, нито е протестирана в
законовия срок. Що се отнася до жалбата на Д., реализирана чрез неговите
защитници, моля Ви да прецените дали наистина следва да се произнесете с
нова присъда, с която същият да бъде оправдан, по съображенията изтъкнати
от двамата колеги.
Съдът дава право на ЛИЧНА ЗАЩИТА НА
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯ ПОДСЪДИМ Л. Б. Д. : Придържам се към всичко
казано от моите защитници.
ЛИЧНА ЗАЩИТА НА ПОДСЪДИМИЯ И. К. П. : Придържам се
към казаното от моя адвокат Г. и моля, ако е възможно, Л. Д. да бъда
оправдан.
Съдът ПРИКЛЮЧВА съдебните прения.
Дава ПОСЛЕДНА ДУМА НА ЖАЛБОПОДАТЕЛЯ
ПОДСЪДИМ Л. Б. Д.: Мисля, че достатъчно моите защитници казаха. Моля
да бъда оправдан.
ПОСЛЕДНА ДУМА НА ПОДСЪДИМИЯ И. К. П.: Поддържам
казаното от моя адвокат.
Съдът се оттегля на тайно съвещание.
Съдът след тайно съвещание, счете делото за изяснено и обяви на
страните, че ще произнесе решението си в предвидения от закона срок, за
което съгласно чл. 340, ал. 2 от НПК, ще се съобщи писмено на страните.
15
Протоколът е изготвен в съдебно заседание.
Заседанието приключи в 12.10 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
16