№ 16680
гр. София, 01.07.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 113 СЪСТАВ, в закрито заседание на
първи юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА
МИТЕВА
като разгледа докладваното от ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА МИТЕВА Частно
гражданско дело № 20211110174008 по описа за 2021 година
По делото е постъпила молба с правно основание по чл. 248 ГПК от заявителя ... с
искане за изменение на постановеното на 18.05.2022г. разпореждане № 43909 в частта за
разноските, присъдени в полза на длъжника.
Ответникът по молбата С. Н. Ч. взема становище за неоснователност на същата.
С разпореждането от 18.05.2022 г. съдът е обезсилил на основание чл. 414а, ал. 4 ГПК
заповед за изпълнение на парично задължение от 06.01.2022г. и е присъдил на длъжника С.
Н. Ч. сумата от 210 лв. за разноски за платен адвокатски хонорар.
В разпоредбата на чл. 248 ГПК е предвидена възможността всяка от страните да поиска
съдът да се произнесе по искането й, чрез допълване или изменение на съответния акт в
частта за разноските, при наличието на определени предпоставки. Молбата е допустима,
като подадена в срока по чл. 248, ал.1, пр.1 ГПК.
Съдът намира, че на длъжника се дължат разноски. Във всеки акт, с който приключва
делото в съответната инстанция, съдът се произнася и по искането за разноски /арг. от чл. 81
ГПК/. Доколкото производството по гр.д. № 74008/2021 г. по описа на СРС, 113 състав е
приключило, то съдът следва да разпредели и отговорността за разноските по него. Съдебни
разноски са дължими за всяка една защита под формата на процесуално действие /каквото е
и подаването на възражение по чл. 414, респ. чл. 414а ГПК/, без оглед характера на
производството – исково или заповедно.
По делото са налични данни, че С. Н. Ч. е заплатила сумата от 210 лв. в брой за
адвокатска защита (договор за правна защита и съдействие от 16.11.2015 г., л.14 от делото).
Противно на тезата на заявителя, развита в молбата по чл. 248 ГПК, съдът намира, че тази
сума не е прекомерна, доколкото чл. 7, ал. 7 от Наредбата за минималните размери на
адвокатските възнаграждение изрично предвижда, че за защита в производства за издаване
на заповед за изпълнение възнаграждението се определя по правилата на ал. 2 от същата
разпоредба на базата на половината от стойностите на претендираните суми.
1
По общото правило на чл. 78 ГПК присъждането на разноски на страните, обаче, се
основава на вината на противната страна, която с поведението си е предизвикала правния
спор. При погасяване на изискуемо задължение в хода на производството, което обуславя
неоснователност на иска, именно ответникът с поведението си (неизпълнявайки парично
задължение с настъпил падеж) е дал повод за завеждане на делото, тъй като не е погасил
дълга си преди процеса. Без значение е причината, поради която не е изпълнил /в този
смисъл определение № 674/23.11.2011 г. по ч. гр. дело № 597/2011 г. на ВКС, ІV ГО/.
В случая заявлението е подадено на 29.12.2021г. за взаманията за сумите от811,87 лв.
за главница за потребени ВиКуслуги в периода от 08.04.2020г. до 07.08.2021г., мораторна
лихва в размер на 5,23 лв. за периода от 19.05.2020г. до 07.08.2021г. и 75 лв. за разноски. В
срока по чл. 414 ГПК от длъжника е постъпило възражение срещу всички вземания по
заповедта за изпълнение, ведно с представено платежно нареждане от 11.03.2022г. за сумата
от 495,22 лв., с която е заявил, че погасява вземането за главница до сумата от 411,87 лв.,
8,35 лв. за обезщетение за забава и 75 лв. за разноски.
При това положение съдът намира, че доколкото плащането е извършено след
подаване на заявлението длъжникът с поведението си е станали повод за завеждане на
делото за платената част от вземанията за главница и обезщетение. За частта от вземането за
главница, която не е погасена с плащане, право на разноски има длъжникът по заповедта за
изпълнение.
Като съобрази изложеното съдът намира, че от сторените 210 лв. за разноски
длъжникът има право на сумата от 102 лв..
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ИЗМЕНЯ разпореждане № 43909 от 18.05.2022г., постановено по гр.д. №74008/2021 г.
по описа на СРС, 113 състав, в частта за разноските, КАКТО СЛЕДВА:
ОСЪЖДА ..., ЕИК ... да заплати на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на С. Н. Ч. с ЕГН
********** със съдебен адрес ... сумата от 102 лв. за разноски.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от връчване на препис от същото на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2