Р Е Ш Е Н И Е
№….........../25.10.2019 г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 51-ви състав,
в открито съдебно заседание, проведено на тридесети септември през две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНТОНИЯ СВЕТЛИНОВА
при участието на
секретаря Дияна Димитрова,
като разгледа
докладваното от съдията
гражданско дело № 13934 по описа на съда за 2018 година,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на Глава XIII от ГПК.
Образувано е по предявени по реда на
чл. 422, ал. 1 ГПК от „В.и к.”
ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, срещу Г.Н.Х., ЕГН **********,***, обективно кумулативно съединени
положителни установителни искове с
правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за приемане за
установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца следните
суми: сумата от 725,07 лв.,
представляваща главница за стойността на ползвани и незаплатени ВиК услуги за период на потребление от 02.05.2012 г. до
02.05.2018 г. по издадени фактури в периода от 04.07.2012 г. до 03.05.2018 г.
за обект с абонатен № ***, находящ се в гр. Варна, ***,
ведно със законната лихва, считано
от датата на подаване на заявлението в съда – 25.05.2018 г., до окончателното
изплащане на задължението, както и сумата от 100,77 лв., представляваща обезщетение за забава, начислено за
периода от 04.08.2012 г. до 20.05.2018 г., за които суми е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 8058/2018 г. по описа на Районен съд -
Варна.
По твърдения в исковата молба
ответникът, в качеството му на потребител на водоснабдителни и канализационни
услуги за обект, находящ се в гр. Варна, ***, за който е разкрита партида с
абонатен № ***, е ползвал предоставени от ищеца услуги, които не е заплатил.
Ищецът поддържа, че за периода от 02.05.2012 г. до 02.05.2018 г. ответникът
дължи сума общ размер на 725,07 лв. за предоставените му ВиК
услуги, формирана като сбор от стойността на издадените в периода 04.07.2012 г.
– 05.05.2018 г. фактури, подробно описани в
уточнителната молба на л. 73 от делото, както и лихва за забава в общ размер на
100,77 лв., формиран като сбор от дължимите мораторни
лихви по всяка фактура от датата на нейния падеж до 20.05.2018 г. Твърди, че за
посочените суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК, връчена на длъжника (настоящ ответник) по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК.
По изложените съображения по същество моли да бъде прието за установено в
отношенията между страните съществуването на описаните вземания и претендира
сторените в заповедното и в исковото производство разноски, включително и
юрисконсултско възнаграждение.
В открито съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния му представител юрк. Пламенка Василева, поддържа исковата молба и
обективираното в нея искане и представя списък на разноските по чл. 80 ГПК.
В срока по чл. 131 ГПК
ответникът, чрез назначения му особен представител адв.
М.К., е депозирал отговор на исковата молба, в който излага
становище за недопустимост и неоснователност на предявените искове. Оспорва
качеството „потребител“ на ответника, с твърдения че същият не е подписвал
договор за потребление с ищцовото дружество. Оспорва
също реалното ползване на фактурираните количества вода в процесния период. При
условията на евентуалност заявява, че ответникът не е подписвал карнетни листи и не е отказвал достъп до имота. Релевира възражение за изтекла погасителна давност за
вземанията за главница и мораторна лихва.
По изложените
аргументи по същество моли за отхвърляне на предявените искове.
В открито съдебно
заседание ответникът не се явява и не се представлява. Особеният му
представител предварително депозира молба, с която поддържа подадения отговор и
формулираното искане по същество.
След като съобрази
доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
От приложената
справка от Служба по вписванията – Варна за периода от 01.01.1992
г. до 07.06.2019 г. за извършени вписвания, отбелязвания и заличавания по
персоналната партида на лицето Г.Н.Х. (л. 121-124) се установява, че между
Красимир Димитров Йорданов и Светлана Костадинова Янева, в качеството им на
продавачи, и ответницата като купувач е сключен договор за покупко-продажба на
апартамент № 17, находящ се в гр. Варна, ж.к. „Възраждане“, бл. 21, вх. 1, ет.
3, вписан в Службата по вписванията на 11.12.2007 г.
Видно от съдържанието
на приобщеното писмо с рег. № ИАО19000780МЛ_001МЛ/18.06.2019 г. от Община
Варна, район Младост (л. 140), на административен адрес: гр. Варна, ж.к.
„Възраждане“, бл. 21, ет. 3, ап. 17 са регистрирани следните лица: Г.Н.Х. –
регистрирана по постоянен и настоящ адрес, и Йордан Красимиров Йорданов –
регистриран по настоящ адрес.
От приобщената
справка за недобора на частен абонат № *** (л. 66) с титуляр Г.Н.Х. за обект на
потребление, находящ се в гр. Варна, ж.к.
„Възраждане”, бл. 21, ап. 17, се установява, че общите неизплатени задължения
на абоната по издадени фактури в периода 04.07.2012 г. – 03.05.2018 г. за
консумирана вода за отчетен период от 02.05.2012 г. до 02.05.2018 г. възлиза в
размер на 725,07 лв., като начислената лихва върху съответните главници към 20.05.2018
г. е в размер на 100,77 лв.
Ищцовото дружество е представило
карнети по партида с абонатен № *** (л. 125 – 127), за
извършени отчитания за периода от 01.08.2012 г. до 03.06.2019 г., като в част
от карнетите като абонат (бивш) е посочен Красимир
Дим. Йорданов. За периода от 01.08.2012 г. до 02.05.2017 г. в карнетите са отразени показанията на водомера и
консумираната вода в кубични метри, представляваща разлика между отразените от
инкасатора показания в деня на съответното отчитане и показанията, отразени при
предходния отчет. На 02.10.2013 г. е отчетено показание на водомера „1403“ и
като забележка е вписано „временно спрян – не живее“, като последващият
отчет на показанията е извършен на 04.07.2016 г. и са отразени 13 куб.м
консумирана вода. В карнетите има няколко подписа,
положени в графата за абонат, последният от които при отчета на 01.09.2016 г. За
периода от 01.06.2017 г. до края на исковия период – 02.05.2018 г. в графата за
показания на водомера е посочено „служебно количество", като за времето от
01.06.2017 г. до 02.10.2017 г., вкл., са начислявани ежемесечно по 10 куб.м
вода, а за периода от 01.11.2017 г. до 02.05.2018 г., вкл. - по 12 куб.м
вода.
При съпоставка на отразените в карнетите показания
и тези, обективирани в справката за недобора, се установява пълна идентичност
на вписаните стойности за стар и нов отчет, респективно за фактурираното
количество вода, формирано като разлика между тях.
От приложеното уведомително писмо № ********** от 04.07.2016 г. (л. 128) се
установява, че „Водоснабдяване и канализация – Варна“ ООД е отправило уведомление
до клиента с абонатен номер ***, че е изтекла валидността на метрологичната
проверка на индивидуалния водомер, поставен в обекта. Същото съдържа подпис на трето
лице, както и на инкасатора М. Василева.
Приобщени към доказателствения материал по делото са и Общите условия за
предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор „В.и к.” ООД (л. 5-12), одобрени с решение №
ОУ-018 от 09.06.2006 г. на ДКЕВР (л. 13), публикувани във вестник „Телеграф“,
брой от 26.06.2006 г. (л. 15), както и Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК
оператор „В.и к.” ООД (л. 17-26), одобрени с решение № ОУ-09 от 11.08.2014 г.
на ДКЕВР (л. 27), публикувани в централен и местен ежедневник (л. 38 и 39).
Приложени са и решения на ДКЕВР от 30.06.2016 г. (л. 40), 28.01.2013 г. (л. 50) и от
19.09.2011 г. (л. 45) за ценообразуване на ВиК услугите,
предоставяни от "Водоснабдяване и канализация - Варна" ООД.
От приетото по
делото и неоспорено от страните заключение по допуснатата съдебно-счетоводна
експертиза (л. 116 и сл.) се установява, че общият размер на дължимата главница
за ползвани ВиК услуги по партида с абонатен № *** до
издадените от ищцовото дружество фактури в периода от
04.07.2012 г. до 20.05.2018 г. възлиза на 725,07 лв., а лихвата за забава върху
посочената главница, начислена от падежа на всяка фактура до 20.05.2018 г. –
100, 77 лв. По фактурите за периода от 04.07.2016 г. до 20.05.2018 г. вещото
лице определя главница в размер на 591,02 лв. и лихва за забава върху същата до
20.05.2018 г. в размер на 40,54 лв. От експертното заключение се изяснява още,
че отразеният документално титуляр на партидата е ответницата Г.Н.Х..
От материалите по приобщеното ч. гр. д. № 8058/2018
г. по описа на Районен съд – Варна е видно, че въз основа на подадено на 25.05.2018
г. заявление от „В.и к.” ООД срещу
Г.Н.Х. е
издадена заповед № 3993/30.05.2018 г. за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК за главница за ползвани в периода от 02.05.2012 г. до 20.05.2018 г.
ВиК услуги в размер на 725,07 лв., ведно със
законната лихва, считано от датата на заявлението – 25.05.2018 г. до
окончателното изплащане на задължението, лихва за забава в размер на 100,77
лв., начислена за периода от 04.08.2012 г. до 20.05.2018 г., както и разноски в
общ размер на 75 лв., от които 25 лв. за внесена държавна такса и 50 лв. за
юрисконсултско възнаграждение. Заповедта е връчена на длъжника по реда на чл.
47, ал. 5 ГПК и установителните искове за вземанията, предмет на заповедта, са
предявени в указания на заявителя едномесечен срок по чл. 415, ал. 4 ГПК.
При така установената фактическа обстановка,
съдът намира от правна страна следното:
Обективно кумулативно
съединените положителни установителни искове, с които съдът е сезиран, са
допустими, доколкото са налице общите предпоставки за съществуването и
надлежно упражняване на правото на иск, както и специалните такива, свързани с реда за
търсената защита по чл. 422, ал. 1 ГПК (съгласно т. 10а от Тълкувателно решение
по тълк. дело №
4/2013 г., ОСГТК на ВКС), установени от приобщеното заповедно дело.
Предмет на предявените по реда на чл. 422, ал.
1 ГПК искове е установяване със сила на присъдено нещо съществуването на обективираните в издадената заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК вземания за главница за незаплатена консумирана вода в периода от
02.05.2012 г. до 02.05.2018 г. по издадени от ВиК
оператора фактури за периода от 04.07.2012 г. до 03.05.2018 г., както и лихва
за забава върху главницата, начислена от 04.08.2012 г. до 20.05.2018 г., относно
обект на потребление с абонатен № ***, находящ се в
гр. Варна, ***. Съгласно правилата за разпределяне на доказателствената тежест
в процеса, обективирани в разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК, в тежест на ищцовото дружество е да установи, при условията на пълно и
главно доказване, наличието на валидна облигационна връзка между него и
ответника, реалното количество на доставените ВиК
услуги, както и тяхната стойност, а в случай, че се касае за служебно начислени
количества - предпоставките за извършеното начисляване.
От обсъдените писмени доказателствени средства
се установява, че ответницата Г.Н.Х. е придобила правото на собственост върху
процесния обект на потребление с абонатен № *** през 2007 г., тоест преди началото на исковия
период (2012 г.), поради което същата има качеството на потребител на ВиК услуги по смисъла на § 1, ал. 1, т. 2 от Закона за
регулиране на водоснабдителните и канализационни услуги и чл. 2, ал. 1 от ОУ от
2006 г. и от момента на придобиване на собствеността
между страните по делото е възникнало облигационно правоотношение с предмет
предоставяне на ВиК услуги за питейно-битови нужди от
ищеца, като ВиК оператор, до ответницата като
собственик на водоснабдения имот.
Редът и начинът на
измерване, отчитане и разпределение на количествата питейна вода и на
количествата отведени и пречистени отпадъчни води е уреден в разпоредбите на
Глава ІІІ от ОУ от 2006 г. и от 2014 г., както и в тези на Глава VІ от Наредба
№ 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и
за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, издадена от
министъра на регионалното развитие и благоустройството, обн.,
ДВ, бр. 88 от 8.10.2004 г. (Наредба № 4).
Според приложимата
нормативна уредба изразходваните количества питейна вода се отчитат по водомер,
монтиран на водопроводното отклонение от ВиК
оператора и/или в имотите на потребителите (чл. 20 от ОУ от 2006 г., респ. чл. 22
от ОУ от 2014 г.), като на отчитането на водомерите се извършва в присъствието
на потребителя или на негов представител, който с подписа си удостоверява
съответствието на показанията с данните в отчета (чл. 21, ал. 4 от ОУ от 2006
г., респ. чл. 23, ал. 4 от ОУ от 2014 г.). Доставянето на питейна вода и/или
отвеждането и/или пречистването на отпадъчни води се заплащат въз основа на
измереното количество изразходвана вода от водоснабдителната мрежа, отчетено
посредством монтираните водомери, за което ВиК
операторът издава ежемесечни фактури, дължимите суми по които потребителите са
длъжни да заплащат в 30-дневен срок след датата на фактуриране (арг. от чл. 30 и чл. 31 от ОУ от 2006 г., респ. чл. 32 и
чл. 33 от ОУ от 2014 г.).
От обсъденото
съдържание на приобщените карнети е видно, че от
началото на процесния период - 02.05.2012 г., до 02.05.2017 г.,
включително, фактурираните количества вода са от реален отчет, като последно
положеният подпис в графата за потребител е от дата 01.09.2016 г. Доколкото
автентичността на карнетния лист, представляващ
частен свидетелстващ документ, е бланкетно оспорена с обективираното в отговора
на исковата молба твърдение на особения представител, че абонатът „не е
подписвал карнетни листи“, но не са ангажирани
доказателства в подкрепа на оспорването, съдът приема, че документът е подписан
от ответницата - абонат или неин представител, с което е удостоверено
съответствието на показанията на водомера с отразените в отчета данни, по
аргумент от разпоредбата на чл. 23, ал. 4 от ОУ от 2014 г. Следователно с
подписването на карнета за извършен отчет на 01.09.2016 г. абонатът е приел
отчетените на тази дата показания на водомера, респективно до тогава посочените
в карнета кубични метри вода са изразходвани от него и предявеният главен иск
за периода на потребление от 02.05.2012 г. до 01.09.2016 г. е доказан по основание.
Съдът намира, че същият
е доказан и за отчетния период от 03.10.2016 г. до 02.05.2017 г., включително.
Макар представеният карнетен лист да не съдържа
подпис на потребителя за сочения период, отразените в него показания са от
реален отчет на водомера и не са оспорени от насрещната страна, поради което
следва да се приеме, че документът коректно отразява потребеното
помесечно количество вода от 7 куб.м. Последното освен
това съответства на потреблението, отчетено в предходен отчетен период.
За периода от
01.06.2017 г. до 02.05.2018 г. отчетът е извършван служебно, като до м.
октомври 2017 г., вкл., на ответницата са начислявани по 10 куб.м вода месечно,
а от м. ноември 2017 г. до края на периода – по 12 куб.м на месец. За
извършения служебен отчет ищецът се позовава на приложението на методиката по
чл. 34а, ал. 5 и чл. 39, ал. 5, т. 1 и ал. 6 от Наредба № 4 (л. 130 – гръб и л.
143).
Според чл. 34а, ал.
1-3 от Наредба № 4 периодичните проверки на индивидуалните водомери като
средства за измерване и разпределение на изразходваното количество вода в
сгради - етажна собственост, се извършват през 10 години по искане и за сметка
на потребителите, като резултатите от тях се удостоверяват със знаци по реда на
Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол, приета
с ПМС № 239 от 2003 г. Ал. 4 от същата разпоредба предвижда задължение на
операторите да осигуряват комплексна услуга за сметка на потребителите, която
включва демонтаж на индивидуалните водомери, периодична проверка, монтаж и
пломбиране. Съгласно чл. 34а, ал. 5 когато длъжностно лице на оператора
установи потребители с непроверени индивидуални водомери при посочените
условия, срокът за извършване на периодична проверка на водомерите е три
месеца, след изтичането на който количеството изразходвана вода се начислява по
реда на чл. 39, ал. 6. Според чл. 39, ал. 6 във вр.
ал. 5 от Наредбата до поставянето на индивидуални водомери в сгради - етажна
собственост, или на водопроводно отклонение с повече от един потребител
месечното количество изразходвана, отведена и пречистена вода да се заплаща по
6 куб. м при топлофицирано жилище и по 5 куб. м - при
нетоплофицирано жилище за всеки обитател, които количества вода се завишават
всяко тримесечие с по 1,0 куб. м за всеки обитател.
Аналогична уредба се
съдържа и в чл. 21 във вр. чл. 16, ал. 4 от ОУ от
2014 г., предвиждаща отправяне на предписание на оператора до потребителя за
извършване на периодична проверка на непроверените индивидуални водомери след
изтичане на десетгодишния срок на тяхната метрологична годност, което
предписание следва да бъде изпълнено в тримесечен срок и при неизпълнение
изразходваната вода се начислява служебно по реда на чл. 25, ал. 8 и 10 от ОУ –
по 6, респ. 5 куб.м за всеки обитател със завишение от 1,0 куб. м на
тримесечие.
За установяване
приложението на горепосочената методиката по делото е представена справка за
регистрираните на адреса лица и уведомително писмо от 04.07.2016 г., което няма
данни да е получено от потребителя. Последното съдържа подпис на трето лице –
Айсун Муса, положен вероятно на 25.10.2017 г. със забележка „не съм
собственик“. От страна на ищеца, чиято е доказателствената тежест да установи
предпоставките за приложението на методиката, на която се позовава, не са
ангажирани други доказателства, в това число такива за датата, на която е изтекла
валидността на метрологичната проверка на индивидуалния водомер, както и за
надлежно отправено и получено от абоната предписание за извършване на
периодична проверка на измервателния уред, респ. за началото на тримесечния
срок за изпълнение на това предписание, едва след изтичането на който е
приложим служебният отчет.
По изложените мотиви
съдът приема за недоказан, респ. неоснователен, предявеният иск за главница от 378,33 лв. за периода на
служебно отчитане от 01.06.2017 г. до 02.05.2018 г., за което са издадени
фактури в периода 06.07.2017 г. – 03.05.2018 г. С оглед неоснователността на
главния иск, неоснователна се явява и акцесорната претенция за мораторна лихва
върху посочената главница за сумата от 13,33
лв., начислена за периода от 06.08.2017 г. до 20.05.2018 г.
Предвид крайния извод
за основателност на предявения иск за главница само за отчетен период от
02.05.2012 г. до 02.05.2017 г., включително, по издадени фактури в периода 04.07.2012 г. – 02.06.2017 г.,
съдът дължи произнасяне по релевираното от ответника възражение за изтекла погасителна
давност на тези вземания.
Според задължителните
указания, дадени в Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г. по тълк. д. № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС, заплащането на
стойността на доставените до абоната ВиК услуги
съставлява „периодично плащане” по смисъла на чл.111, б. „в” ЗЗД, поради което същото се погасява с кратката тригодишна
давност. На основание чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от деня, в
който вземането е станало изискуемо. Според чл. 31, ал. 2 от ОУ от 2006 г.,
респ. чл. 33, ал. 2 от ОУ от 2014 г., потребителите са длъжни да заплащат
дължимите суми за ползваните от тях ВиК услуги в
30-дневен срок след датата на фактуриране. Следователно изискуемостта на
процесното вземане за главница по всяка отделна фактура настъпва с изтичане на
30-дневен срок, считано от датата на издаването й. От тогава започва да тече и
тригодишната давност за фактурираното вземане, която се прекъсва и спира да
тече, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК (агр. от чл. 422, ал. 1 ГПК).
В случая заявлението
за издаване на заповед за изпълнение е подадено на 25.05.2018 г., поради което
за погасени по давност следва да се считат всички задължения за потребени ВиК услуги, чийто падеж
е настъпил до 25.05.2015 г. Такива задължения са начислени по издадените
фактури в периода от 04.07.2012 г. до 02.08.2013 г., респективно вземането на
ищеца за главница по тези фактури на обща стойност от 103,01 лв. за отчетен период 02.05.2012 г. – 01.08.2013 г. е погасено по давност и посочената
сума не се дължи от ответницата към настоящия момент. Същата не дължи и
мораторна лихва върху тази сума от 54,59
лв., начислена за периода от 04.08.2012 г. до 20.05.2018 г.
В заключение, съдът
приема, че в полза на ищцовото дружество съществуват
вземания срещу ответницата само по фактурите, издадени в периода 05.07.2016 г.
– 02.06.2017 г. От приетото заключение по изготвената съдебно-счетоводна
експертиза, което, на основание чл. 202 ГПК, настоящата съдебна инстанция
кредитира като обосновано и правилно, се установява, че размерът на вземането
за главница по тези фактури за отчетен период от 01.08.2013 г. до 01.06.2017 г.
е на обща стойност от 243,73 лв., до
която сума предявеният иск се явява основателен и доказан и следва да бъде
уважен, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението
в съда – 25.05.2018 г., до окончателното изплащане на задължението. Предвид
основателността на иска за главница до посочения размер, основателен е и установителният иск за обезщетение за забава в плащането на
тази сума в размер на 32,85 лв.,
дължима за периода 05.08.2016 г. – 20.05.2018 г.
За разликата над
сумата от 243,73 лв. до пълния предявен размер на вземането за главница от
725,07 лв. (която разлика включва главница от 103,01 лв. за отчетен период от
02.05.2012 г. до 01.08.2013 г. по издадените фактури в периода 04.07.2012 г. -
02.08.2013 г. и главница от 378,33 лв. за отчетен период от 01.06.2017 г. до
02.05.2018 г. по издадени фактури в периода 06.07.2017 г. – 03.05.2018 г.),
както и за разликата над сумата от 32,85 лв. до пълния предявен размер на
вземането за лихва за забава от 100,77 лв. (която разлика включва лихва от
54,59 лв. за периода от 04.08.2012 г. до 20.05.2018 г. и лихва от 13,33 лв. за
периода от 06.08.2017 г. до 20.05.2018 г.), установителните искове следва да
бъдат отхвърлени като неоснователни.
По разноските:
На основание чл.
78, ал. 1 ГПК, с оглед изхода на делото и предвид направеното искане, в полза
на ищеца следва да бъде присъдена сумата от 227,74 лв. за сторени съдебно-деловодни разноски в настоящото
производство, съразмерно с уважената част от исковете, при обща размер на
разноските по делото от 680 лв., от които 75 лв. за държавна такса (л. 75), 200
лв. за депозит за вещо лице (л. 111), 300 лв. за депозит за особен представител
(л. 94), 5 лв. за съдебно удостоверение (л.136) и 100 лв. за юрисконсултско
възнаграждение, определено по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК във връзка с чл. 25,
ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Съгласно задължителните указания, дадени в т. 12 на Тълкувателно решение №
4/2013 г., ОСГТК на ВКС, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл.
422 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в
заповедното производство. Такива са присъдени с издадената заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК в размер на 75 лв. (25 лв. за заплатена държавна
такса и 50 лв. за юрисконсултско възнаграждение), като от тях, съразмерно с
уважената част от исковете, в тежест на ответника следва да бъде възложена
сумата от 25,12 лв.
Ответникът не е
представил доказателства за направени разноски по делото, поради което такива
не следва да му бъдат присъждани.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните по
предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК установителни искове, че ответникът Г.Н.Х., ЕГН **********,***,
дължи на ищеца „В.и к.” ООД, ЕИК
***, със седалище и адрес на управление:***, следните суми: сумата от
243,73 лв. (двеста четиридесет и три
лева и седемдесет и три стотинки), представляваща главница
за стойността на ползвани и незаплатени ВиК услуги за
период на потребление от 01.08.2013 г. до 01.06.2017 г. по издадени фактури в периода 05.07.2016 г. – 02.06.2017 г. за обект с абонатен № ***, находящ се в гр.
Варна, ***, ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на заявлението в съда – 25.05.2018 г., до
окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 32,85 лв. (тридесет и два лева и осемдесет и пет стотинки),
представляваща обезщетение за забава, начислено за периода от 05.08.2016 г. до 20.05.2018
г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №
8058/2018 г. по описа на Районен съд – Варна, на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД и
чл. 86, ал. 1 ЗЗД, като ОТХВЪРЛЯ
предявените установителни искове за разликата
над сумата от 243,73 лв. (двеста четиридесет и три лева и седемдесет и три
стотинки) до пълния предявен размер на
вземането за главница от 725,07 лв. (седемстотин
двадесет и пет лева и седем стотинки) за период на потребление от 02.05.2012 г.
до 01.08.2013 г. и от 01.06.2017 г. до 02.05.2018 г., както и за разликата над сумата от 32,85 лв. (тридесет и два лева и
осемдесет и пет стотинки) до пълния
предявен размер на вземането за обезщетение за забава от 100,77 лв. (сто лева и седемдесет и седем стотинки) за периода от 04.08.2012 г. до
20.05.2018 г. и от 06.08.2017 г. до 20.05.2018 г.;
ОСЪЖДА Г.Н.Х., ЕГН **********,***, да заплати на „В.и к.” ООД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, сумата от 227,74 лв. (двеста двадесет и седем лева и седемдесет и четири стотинки), представляваща сторени в настоящото
производство съдебно-деловодни разноски, съразмерно с уважената част от
исковете, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК във вр.
чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ;
ОСЪЖДА
Г.Н.Х., ЕГН **********,***, да заплати на „В.и к.” ООД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, сумата от 25,12 лв. (двадесет и пет лева и дванадесет стотинки), представляваща сторени в заповедното производство съдебно-деловодни
разноски, съразмерно с уважената част от исковете, на основание чл. 78, ал. 1 и
ал. 8 ГПК във вр. чл. 26 от Наредбата за заплащането
на правната помощ;
Решението подлежи на
обжалване пред Окръжен съд - Варна в двуседмичен срок от връчването му на
страните;
ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните, чрез процесуалните им
представители, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: