№ 590
гр. Сливен, 19.05.2022 г.
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Минчо Ст. Минев
при участието на секретаря РОСИЦА ПЛ. ДЗОБЕЛОВА
Сложи за разглеждане докладваното от Минчо Ст. Минев Гражданско дело
№ 20212230100865 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 09:45 часа се явиха:
Ищцовото дружество, редовно призовано, не изпраща представител. В писмено
изявление на негов процесуален представител –вх.№ 7676/18.05.2022г., се съдържа искане
да бъде даден ход на делото.
Ответницата, редовно призована, не се явява. Не се явява и не изпраща представител
и на второ поименно повикване в 09.45 ч.
Съдът счита, че не са налице процесуални пречки и
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ход на делото.
За изясняване на т.н. предварителни въпроси и фактическата по делото обстановка
съда излага, че от съдържанието на исковата молба може да се направи извод, че
твърдението на ищеца е, че има вземане в размерите посочени в исковата молба, за които и е
депозирал преди това заявление за издаване на заповед за изпълнение/незабавно/ и
изпълнителен лист по чл. 417 от ГПК. Те са му издадени в т.н. заповедно производство,
развило се в рамките на ч. гр. дело № 1813 за 2020 г. на СлРС, но след това, в хипотезата на
чл.415 ал.1, т.2 от ГПК, заповедния съд е дал указания на заявителя, че за вземанията си по
тях трябва да предяви установителен иск за съществуването им. Това именно е принудило
дружеството да заяви вземанията си срещу ответника и в общия исков процес.
Трябва да се отбележи, че исковете са предявени в преклузивния едномесечен срок от
получаване на съобщението с указанията на съда. Исковете са подведомствен на
съдилищата в Република България, подсъдни са на Районен съд - Сливен както по правилата
на родовата, така и на местната подсъдност. Исковете са допустими не само защото са
предявени в срок, а и защото за ищеца е налице правен интерес от тях.
1
Писмен отговор по тях не е депозиран.
Тъй като спогодба в днешното заседание не може да се постигне, предвид
отсъствието на представител на ищеца и на ответницата, съда извърши следния
Д О К Л А Д
І. По т. 1 от ал. 1 на чл. 146 от ГПК:
Съдът ОБЯВЯВА, че ищцовото дружество черпи правата си от следните твърдяни от
него фактически и правни действия:
С Договор за издаване на кредитна карта от 23.12.2005 г. ищцовото дружество е
предоставило на ЕЛ. Г. КЬ. - ответник по настоящото дело, револвиращ кредит под формата
на кредитен лимит в размер на 1450,00 лева. , като по описания в исковата молба начин
цялото задължение на жената е възлязло в размер на 2019,43 лв. Също и от факта, че
дружеството е изпълнило своето задължение, като е превело паричната сума, съгласно
предвиденото в договора. С това за ответницата възникнало задължение да погасява дълга
си - на месечни вноски, но поради непогасяване на минималните месечни вноски по две
последователни месечни извлечения с краен срок за плащане до 05.02.2018 г. и 08.03.2018 г.
ищеца свързва настъпването на предсрочна изискуемост на цялото му вземане- и за всички
следващи погасителни вноски. Ищецът основава това на договорна клауза, че ако
кредитополучателя не е заплатил най-малко минималната месечна вноска, както и всички
задължения, за които е в забава и всяка сума, с която превишава кредитния лимит и не е
заплатил дължимите възнаграждения, включително лихви и такси, настъпва и то
автоматично, предсрочна изискуемост. Всъщност, освен това кредитора изпратил
нотариална покана до ответницата, че счита цялото й задължение за предсрочно изискуемо.
По този начин жената останала задължена за главница в размер 1382,25 лв.; 201,58
лв.- договорна възнаградителна лихва; 344,59 лв.- мораторна лихва,; 196,59 лв. – мораторна
лихва; 161,01 лв. и 78 лв. нотариални такси .
Тези свои вземания дружеството заявило първоначално в заповедното производство,
в което му е издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист, защото заповедния съд
му е дал указания, че за вземанията си по нея трябва да предяви установителен иск за
съществуването им и е сторил това в хипотезата на чл.415 ал.1, т.2 от ГПК- тъй като
ответницата не е била намерена и книжата й са връчени в условията на чл.47 от ГПК.
На ответницата е връчен препис от исковата молба, но в срока по чл. 131 ал. 1 от ГПК
не е депозиран писмен отговор. Както става ясно от съдържанието на предходния абзац, тя
не е подавала и възражение против заповедта за изпълнение в заповедното производство.
2
ІІ. По т. 2 от ал. 1 на чл. 146 на ГПК:
Предявеният от „Юробанк България” ЕАД, със седалище гр. София иск е за
съществуване на вземането по смисъла на чл. 415 ал. 1, във вр. чл. 422 ал. 1 от ГПК -
положителен установителен иск.
ІІІ. По т. 3 от ал. 1 на чл. 146 на ГПК: Не е налице признание на факт или право.
ІV. По т. 4 от ал. 1 на чл. 146 на ГПК:
Не се констатират ненуждаещи се от доказване обстоятелства.
V. По т. 5 от ал. 1 на чл. 146 от ГПК:
Съдът УКАЗВА, че ищеца следва да установи развилото се по-рано във времето
между същите страни заповедно производство, а също и наличието на договорни отношения
с ответника. Не му разпределя тежестта да установи, че ответницата не е погасявала
задълженията си, тъй като ищеца не трябва да установява този отрицателен факт, а
всъщност ответницата трябва да докаже, ако го е правила, че е погасявала задълженията си.
На основание чл. 146 ал. 2 от ГПК съда УКАЗВА, че ищеца е направил
доказателствени искания за събиране на доказателства за обстоятелства, за които носи
доказателствена тежест - представил е документи за приемане като писмени доказателства,
както и е направил искане да бъде приложено ч. гр. дело № 1813/2020 г. на СлРС. Бе
назначена и счетоводна експертиза, заключението по която предстои да бъде изслушано в
днешното заседание.
На основание чл. 146 ал. 3 от ГПК съда дава възможност на страните да вземат
становище по доклада и дадените указания.
На основание чл. 148 от ГПК съда трябва да се произнесе в съдебно заседание по
доказателствените искания на страните и събере вече допуснатите доказателства. Следва да
се отбележи, че такива са направени от ищцовата страна - в исковата молба и съда е взел
становище с постановено в закрито съдебно заседание определение с № 351 от 14.02.2022 г.,
като е допуснал за приемане като писмени доказателства представените като приложения на
исковата молба- документи по опис, на стр. последна от нея, в т. 1-10 вкл. Становището на
съда и към момента е, че тези документи са допустими и относими към предмета на делото
и необходими за правилното му изясняване. Ето защо, СлРС
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА и ПРИЛАГА като писмени по делото доказателства приложенията на
3
исковата молба – заявление-договор за кредитна карта от 23.12.2005 г. общи условия за
издаване и използване на карта EUROLINE; допълнително споразумение към Заявление-
договор за издаване на кредитна карта / Златна American Express/ Euroline Express № .......;
общи условия на „ Юробанк България“ АД за издаване и използване на кредитни карти;
Приложение №1 към общи условия на „ Юробанк България“ АД за издаване и използване на
кредитни карти; фактура № ********** от 24.12.2005 г.; месечни справки - 2 бр.;
нотариална покана от „ Юробанк България“ АД; разписка от 27.06.2019 г.; банкови бордера-
2 бр.; извлечение от кредитна карта; рамков договор № 9300-0092 от 12.01.2009 г в едно с
Анекс 1 от 02.11,2009 г.; допълнително споразумение от 29.12.2016 г.
Съдът е допуснал за прилагане към настоящото дело ч. гр. дело № 1813/2020г. по
описа на Сливенски районен съд. Тъй като в него се е развило по-рано заповедното
производство между същите страни, то е относимо към настоящото дело. Поради това, СлРС
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЛАГА към настоящото гражданско дело, ч. гр. дело № 1813/2020 г. по описа на
Сливенски районен съд за 2022 г.
Със същото определение съда е назначил съдебно-счетоводна експертиза.
Заключението по нея е изготвено и представено по делото на 14.03.2022 г., т.е. в срок.
Съдът ПРИСТЪПИ към изслушване на вещото лице и сне самоличността му, както
следва:
Т. Ж. Й.- 53 г., български гражданин, неосъждана, без родство и по-особени
отношения със страните.
На осн. чл.200 ал.1 от ГПК съда предупреди вещото лица за отговорността, която
носи по чл. 291 от НК за даване на невярно заключение; обещава да даде заключение по
знание и съвест.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ: Поддържам заключението. В отговор на въпроса Ви заявявам, че
сумата на стр. 3 от заключението 1815.86 лева е цялата сума, усвоена през време на действие
на договора от ответната страна. Текстът след тази таблица следва да се разбира по следния
начин, а именно- че лихва за забава не е начисляване от 2005 г до 2017 г. , а едва от
22.12.2017г., тъй като съгласно договора ако ответницата възстановява ползваната сума в
срок, лихва не й се начислява. Тя е започнала да изпада в забава едва в края на 2017 г. Моля
да се има предвид, че на стр.5 от заключението, горе, последната дължима сума, която е 420
лв. е мораторна лихва за период с начало 23.02.2019 г., а не както съм записала 23.03.2019
4
г.
Тъй като страните не поставят въпроси към експерта съда счита, че експертизата
следва да се приеме и приобщи към доказателствения материал. Ето защо, Сливенски
районен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА заключението на вещото лице и го приобщава към останалия събран по
делото доказателствен материал.
ДА СЕ ИЗПЛАТИ на експерта Т.Ж. Й. възнаграждение от 150,00 лв. (сто и петдесет
лева), внесени от ищеца. /изд. РКО/ 80/04.02.2022 г.
След като изслуша заключението на вещото лице съда счете делото за изяснено по
фактическа страна и
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИКЛЮЧВА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ
ОБЯВЯВА делото за решаване.
СЪОБЩАВА на страните, че ще се произнесе с решение, което ще бъде ОБЯВЕНО
на 17.06.2022 г.
Съдът указва, че постановените днес актове не подлежат на обжалване.
Протоколът се изготви в съдебно заседание.
Заседанието по делото се закри в 10:10 часа.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
Секретар: _______________________
5