ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1073
гр. Бургас, 25.09.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и пети
септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:МАРТИН Р. БАЕВ
при участието на секретаря Евдокия Р. Недкова
в присъствието на прокурора Иван Г. Иванов
като разгледа докладваното от МАРТИН Р. БАЕВ Частно наказателно дело №
20252100201193 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл. 437 и сл. от НПК, вр. чл.
70 от НК и е образувано по молба от осъдения Я. Д. Д. с ЕГН: **********, за
условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на останалата част от
наказанието „Лишаване от свобода“ за срок от две години и девет месеца,
наложено по НОХД № 30/24 г. по описа на ОС - Сливен за престъпление по
чл. 354а, ал. 2 НК.
Представителят на началника на Затвора – Бургас изразява
становище, че молбата на осъдения Д. за условно предсрочно освобождаване е
неоснователна и предлага същата да не бъде уважавана.
Прокурорът от Окръжна прокуратура – Бургас дава заключение за
неоснователност на молбата на осъдения за условно предсрочно
освобождаване и пледира същата да не бъде уважена.
Осъденият Я. Д., заявява, че не желае да ползва адвокатска защита.
Поддържа молбата си, но по същество заявява, че не възразява да доизтърпи
остатъка от наказанието си.
Съдът, след като изслуша становищата на страните и като
прецени поотделно и съвкупно събраните по делото доказателства, прие
следното:
1
Осъденият Я. Д. Д. с ЕГН: ********** е роден на ** г. в гр. *. Той е
** и отскоро е баща на първото си дете. Преди постъпването в затвора е
упражнявал трудова дейност във Великобритания. В миналото е осъждан за
престъпления по чл. 195, ал. 2 НК, чл. 354в, ал. 1 НК и чл. 199, ал. 1 от НК. За
втори път търпи ефективно наказание „Лишаване от свобода“.
По НОХД № 30/24 г. по описа на ОС - Сливен, в сила от 16.01.2024 г.
на Д. било наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 2 години и 9
месеца за извършено престъпление по чл. 354а, ал. 2 НК, като за начало на
изтърпяване на наказание е прието 25.09.2023 г.
Д. постъпил в приемно отделение на Затвор Бургас на 19.01.2024 г. и от
месец март 2024 г. до настоящия момент, е назначен на длъжност по домакинския щат
„работник в затворническа кухня“. Справял се добре с поставените задачи. Не се е
включвал в пенитенциарни мероприятия. Не е участвал в конфликтни ситуации. При
престоя в затвора не били констатирани нарушения на дисциплината, като
поведението му съответствало на правилата и режимните изисквания. Не бил
поощряван и не бил наказван.
Първоначалната оценка на риска от рецидив на Д. е от 24.01.2024 г. и е
в средни стойности - 66 точки. Проблемните зони с най - големи нужди от
въздействие били:
„Отношение към правонарушението“, „Начин на живот и
обкръжение“, „Злоупотреба с наркотици“ и „Умения за мислене“. Рискът от
вреди е в средни нива спрямо обществото и в ниски нива спрямо себе си и
околните в условията на МЛС.
При изготвената втора оценка на риска от рецидив на Д. било отчетено
понижаване на стойностите от 66 точки на 56 точки (отново в средни
стойности), без да се наблюдават категорични промени в проблемните зони.
Поведението на Д. през атестационния период било последователно по
отношение на целите заложени в плана на присъдата, но в проблемните зони,
промяна е настъпила единствено с оглед признаването на самите деяния.
Въпреки това, Д. ги е оправдавал и рационализирал с външни фактори и
обстоятелства. В проблемната зона – „Умения за мислене“, се забелязала
промяна с оглед разпознаването на проблемите, но само донякъде. Лишеният
от свобода продължавал да не обмисля как по приемлив начин, ползотворно и
дългосрочно да ги реши и не се забелязвали добри умения които да му
помогнат да предвижда последиците от личните действия за себе си и
околните, с което да се предпази от понасяне на негативи. Оценката на риска
от вреди за обществото се запазвала в средни стойности.
При изготвената третата оценка на риска от рецидив на Д. във връзка с
настоящето производство било отчетено незначително понижаване на
стойностите от 56 точки на 55 точки. Проблемните зони остават непроменени,
2
но е налице известна положителна тенденция. В проблемната зона
„Отношение към правонарушението“, се наблюдава известно осмисляне на
факторите довели до осъждането му и постъпването в затвора. В „Начин на
живот и обкръжение“ също е налице дистанциране от проблемни
взаимоотношения. В зоната „Умения за мислене“, също се наблюдава известно
редуциране с оглед замислянето над проблемите и последиците от
неадекватните подходи за решаването им. В обобщение в зоните:
„Отношение към правонарушението“ - понижаването е свързано с
частичното осмисляне на факторите довели до престъплението и частично
преосмисляне и приемане на отговорността за извършеното престъпление.
„Начин на живот и обкръжение“ - относителна интеграция в
обществото, коректно поведение в МЛС.
„Злоупотреба с наркотици“ – Д. продължава да не осъзнава вредите и
последствията от злоупотребата с наркотични вещества, въпреки че вижда
връзката между употребата и криминалните прояви.
„Умения за мислене“ – Д. не разпознава проблемите в цялост, не ги
решава по адекватен начин. Налице е осъзнаване на последствията след
настъпването им и постигане на краткосрочни цели.
Към датата на разглеждане на делото от настоящия съд – 25.09.2025 г. от
наложеното му наказание „Лишаване от свобода“ осъденият е изтърпял
фактически 2 години от работа – 7 месеца и 29 дни или всичко - 2 години 7
месеца и 29 дни, с остатък за изтърпяване от 1 месец и 1 ден.
По мнение на затворническата администрация - целите, заложени в
плана на присъдата, към момента не са изпълнени в достатъчна степен,
доколкото не е налице трайна положителна промяна. Въпреки
демонстрираното от Д. положително поведение в условията на МЛС, същия не
приема изцяло отговорността за собственото си криминално поведение и не
разбира напълно мотивите довели до това криминално поведение. С оглед на
това и затворническата администрация е дала отрицателно становище за
условно предсрочно освобождаване на Д., заявявайки, че корекционната
дейност спрямо него би следвало да продължи за изграждане на устойчиви във
времето нагласи за водене на законосъобразен начин на живот и изграждане на
способности за вземане на своевременни адекватни решения в житейски
ситуации.
С оглед на така установените фактически положения, настоящият
съдебен състав счита, че за осъдения Д. не са налице всички предпоставки по
чл. 70, ал. 1 от НК за прилагането на института на условното предсрочно
освобождаване.
Действително, в случая е налице първата предпоставка по чл. 70, ал. 1 от
НК, тъй като осъденият е изтърпял фактически повече от изискуемото от
наложеното му наказание от 2 години и 9 месеца лишаване от свобода.
При извършване на преценката за наличието на втората предпоставка по
3
смисъла на чл. 70, ал. 1 от НК - дали осъденото лице със своето поведение и
отношение към труда е дало доказателства за своето поправяне, настоящият
съд намери, че от данните по делото не може да се направи извод за настъпили
трайни, съзнателни и цялостни положителни промени в поведението на
осъдения Д., които да сочат, че той окончателно се е превъзпитал и поправил.
В разпоредбата на чл. 439а (ДВ, бр. 13 от 2017 г., в сила от 07.02.2017 г.)
от НПК са регламентирани неизчерпателно обстоятелствата, които сочат за
положителна промяна у осъдения по време на изтърпяване на наказанието и
които следва да се отчитат като доказателства за поправяне на осъдения, сред
които са - доброто поведение, участието в трудови, образователни,
обучителни, квалификационни или спортни дейности, в специализирани
програми за въздействие, общественополезни прояви. Доказателствата за
поправянето се установяват от оценката на осъдения по чл. 155 от ЗИНЗС,
работата по индивидуалния план за изпълнение на присъдата по чл. 156 от
същия закон, както и всички други източници на информация за поведението
на осъдения по време на изтърпяване на наказанието.
И след влизането в сила на цитираната норма на чл. 439а от НПК
продължава да бъде приложима и задължителната за съдилищата, установена
с Постановление на Пленума на Върховния съд № 7/1975 г., изм. с ППВС №
8/1987 г., съдебна практика, която приема, че констатацията, че осъденият е
показал примерно поведение следва да се основава на данни за съзнателно и
активно положително отношение към режимните изисквания, вътрешен ред и
дисциплина. От значение са изводите за постигане на целите на наказанието с
оглед промяната в личността и поведението на осъденото лице, както и за
липсата на рискове, което е в защита и на обществения интерес.
Анализирайки в тази връзка всички обстоятелства, характеризиращи
поведението на осъдения и резултатите от пенитенциарното въздействие
спрямо него по време на изтърпяване на наказанието „Лишаване от свобода“,
настоящият съд приема, че набелязаните като план на присъдата цели,
свързани с изграждане на трайни нагласи за законосъобразен начин на живот,
все още не могат да се приемат за напълно постигнати. В тази връзка съдът
взема предвид оценките на риска от рецидив и вреди на осъдения Д., като не
се констатира съществена положителна промяна в стойностите и те се
запазват в средните граници (55 точки). Посочените оценки макар да са в
4
средни стойности, не могат да бъдат отчетени като трайна положителна
промяна в поведението на осъдения, тъй като се наблюдава запазване на
проблемните зони - „Отношение към правонарушението“, „Начин на живот
и обкръжение“, „Злоупотреба с наркотици“ и „Умения за мислене“, които са
в основата на криминалното поведение на осъдения. Видно е, че Д. полага
усилия за поправянето и превъзпитаването си, които вече дават резултат и се
забелязват подобрения в част от проблемните зони, но набелязаните цели все
още не са постигнати в цялост. Д. е многократно * лице, което е изградило
устойчиви криминални нагласи в мисленето си и в начина си на живот. Това
налага спрямо него да се осъществи по-продължителна и интензивна
корекционна работа, за да може да се промени преодолеят констатираните
дефицити.
Декларираното желание за започване на работа след излизане от затвора
е похвално, но самостоятелно не разколебава горните изводи. Не разколебава
горните изводи и това, че по време на изтърпяване на наказанието осъденият е
имал добро поведение и не е нарушавал реда в Затвора. Това е така, доколкото
спазването на режимните изисквания е задължение на всеки лишен от
свобода, несъобразяването с което, води до съответните санкции, а не е нещо
надхвърлящо обичайно дължимото поведение, което да води до категоричен
извод за превъзпитание и поправяне.
В обобщение на изложените съображения, настоящият съдебен състав
приема, че доказателствата, които осъденият Д. е дал за превъзпитанието и
поправянето си по смисъла на чл. 439а от НПК не се характеризират с
достатъчност, трайност и необратимост, поради което и счита, че същите не
са достатъчни, за да мотивират извод за наличие на предпоставките по чл. 70
от НК за допускане на условно предсрочно освобождаване. В тази връзка
молбата на осъдения за условно предсрочно освобождаване следва да се
остави без уважение.
Мотивиран от изложените съображения и на основание чл. 440, ал. 1
НПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на осъдения Я. Д. Д. с ЕГН:
5
**********, за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на
останалата част от наказанието „Лишаване от свобода“ за срок от две години и
девет месеца, наложено по НОХД № 30/24 г. по описа на ОС - Сливен.
УКАЗВА, че на основание чл. 441 НПК нова молба/предложение може
да се направи не по-рано от шест месеца от датата на влизане в сила на
настоящето определение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да бъде обжалвано от осъдения и от
Началника на Затвора – Бургас, и протестирано от прокурора в 7-дневен срок
от днес пред Апелативен съд - Бургас по реда на Глава двадесет и втора от
НПК.
Съдия при Окръжен съд – Бургас: _______________________
6