РЕШЕНИЕ № 137
гр. Пазарджик, 22.10.2019 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Пазарджишкият
окръжен съд, търговско отделение, на двадесет и седми септември през две хиляди
и деветнадесета година в публично съдебно заседание в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ВЕНЦИСЛАВ ПЕТРОВ
секретар
Г М
като
разгледа докладваното от съдията търг. дело
№ 349/2018 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявен
е иск от „Обединена Българска Банка“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, районн Триадица, ул. „Витоша“ № 89Б, срещу М.А.Ч., ЕГН **********,***, за признаване за установено, на основание
чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415,
ал. 1, т. 2 от ГПК, че ответникът дължи на
ищеца: сумата от 35 199.68
лева – главница по договор за предоставяне на ипотечен кредит от 21.01.2009
г., изменен с допълнителни споразумения № 1 от 10.01.2011 г. и № 2 от
15.12.2014 г., ведно със законната лихва, считано от 28.09.2017 г. – датата на
подаване на заявлението за издаване на заповедта за незабавно изпълнение
по чл. 417 от ГПК до окончателното погасяване на главницата; сумата от 4 790 лева – договорна лихва за периода от 05.06.2016 г. до 16.08.2017 г.;
сумата от 625.21 лева – наказателна лихва за периода от
05.06.2016 г. до 25.09.2017 г., за които суми е издадена Заповед за незабавно
изпълнение № 487/29.09.2017 г. по ч. гр. дело № 1121/2017 г. на Районен съд – П..
Предявеният
иск се основава на следните фактически твърдения:
На 21.01.2009 г. е сключен договор за ипотечен кредит, по силата на който ищецът
предоставя на ответника кредит в размер на 40 000 лева. Впоследствие
договорът е изменен с подписване между страните на допълнително споразумение №
1/10.01.2011 г. и допълнително споразумение № 2/15.12.2014 г. Сключен е и договор за встъпване в дълг от 15.12.2014 г. с Г И К.
Срокът за връщане на отпуснатия кредит е 05.07.2035 г. Твърди се, че кредитът е
изцяло усвоен на 28.01.2009 г. по банковата сметка на кредитополучателя. С договора за встъпване в дълг от 15.12.2014 г. Г.К.встъпва
в задължението му по договора за кредит, като солидарен длъжник. Излага се, че
съгласно чл. 17, ал. 2 от договора за кредит и на основание чл. 60, ал. 2 ЗКИ
поради неизпълнение от страна на двамата солидарни длъжници на задължение по
договора, изразяващо се в неплащане на 15 погасителни вноски в общ размер от
4 963.80 лева, дължими за периода от 05.06.2016 г. до 16.08.2017 г.,
кредитът е обявен за предсрочно изискуем на 16.08.2017 г. Били изпратени
уведомления до съдлъжниците за обявяването на предсрочната изискуемост на
кредита, които били получени на 07.09.2017 г. от солидарния длъжник Г К и на
30.08.2017 г. от ответника, но не на заявения в договора адрес, а на постоянния
му такъв, който е и настоящ според справка в ГРАО, чрез лице от домакинството на
адресата – А С със задължение за предаване.
Поддържа се, че ответникът в нарушение на чл. 8, ал. 5 от договора, без да
уведоми банката, е променил посочения адрес за кореспонденция. С иницииране на
заповедното производство солидарните длъжници били осъдени с издадената заповед
за изпълнение, довело и до образуване на настоящото исково производство, но
само спрямо кредитополучателя-ответник. Моли за уважаване на иска с присъждане
на разноски.
В
срока по чл. 367, ал. 1 от ГПК ответникът М.А.Ч., чрез назначения от съда
особен представител – адв. И., е подал отговор на исковата молба. Оспорва иска.
Твърди, че не е настъпила предсрочна изискуемост на кредита поради нередовно
връчване на изявлението на банката за това на ответника, както и че договорът
за кредит не предвижда фингирано връчване на съобщения. Ищецът не е положил
достатъчно усилия да уведоми длъжника за обявената предсрочна изискуемост –
напр. по телефон. От едно от направените доказателствени искания може да се
изведе възражение за липса на представителна власт на подписалия от името на
ответника договор за встъпване в дълг, а именно пълномощникът К Т К. Оспорва се
представителната власт и на лицата, изпратили уведомленията за обявяване на
предсрочната изискуемост – адвокати при Адв. дружество „П.и П.“. Лаконично се сочи
„книгите са водени нередовно“.
В
срока по чл. 372, ал. 1 от ГПК ищецът е депозирал допълнителна искова молба, с
която отговаря на възраженията на ответниците – ищецът е положил усилия да
открие ответникът, за да му връчи уведомлението за обявената предсрочна
изискуемост, потърсил го е на всички известни нему адреси. Позовава се на
спазването на чл. 46 от ГПК при връчване на книжата от служител на куриерска
служба „Айпет“ ЕООД. Излага съображения, че уведомяването по телефон не е
вменено задължение на ищеца, а възможност. Представят се доказателства за
надлежно учредена представителна власт на адвокати при
Адв. дружество „П.и П.“.
В
срока по чл. 373, ал. 1 от ГПК е депозиран
допълнителен отговор на допълнителната искова молба. В същия се поддържат
възраженията в отговора на исковата молба. Твърди се, че е налице
вменено задължение в тежест на ищеца за уведомяване по телефона съгласно
договора за встъпване в дълг. Прави се възражение за изтекла погасителна
давност. Уточнява се възражението за нередовно водени книги, а именно за
нередовно водени счетоводни книги, послужили за изготвяне на извлечението,
което от ствоя страна е основание за издаване на заповедта за незабавно
изпълнение.
По допустимостта на производството:
Съдът
се е произнесъл по този въпрос с определение № 408 от 26.06.2019 г. по реда на чл. 374 ГПК, към което препраща.
От фактическа страна съдът приема следното:
На 21.01.2009 г. е сключен договор за ипотечен кредит, по силата на който ищецът
предоставя на ответника кредит в размер на 40 000 лева за закупуване на
подробно описан недвижим имот, находящ се в гр. П., ул. ***. Видно от молба –
декларация за отпускане на кредита, кредитоискателят Ч. декларира, че местоживее на адрес: гр. П., ул. ***, където е под
наем. Срокът за връщане на заетата сума е 05.07.2030 г. Главницата по
кредита е уговорено да се олихвява ежемесечно с 8 % годишен процент. Кредитът се
издължава на 257 анюитетни месечни вноски в размер на 338.51 лева всяка,
включваща главница, лихва и съответната част от годишната такса за управление и
обслужване, считано от 05.03.2009 г. При забава за плащане на анюитетна вноска,
просрочените суми от главницата се олихвяват с наказателна надбавка от 5 пункта
над договорения осем процентов лихвен процент – т. 6 (1). Същото е в случай на
обявяване на предсрочна изискуемост на целия кредит – начислява се неустойка от
договорения лихвен процент и наказателна надбавка от 5 пункта – т. 6 (2).
Съгласно т. 8 (5) от договора, кредитополучателят е длъжен незабавно да уведоми
банката при промяна на адреса, посочен в договора - гр. П., ул. ***, както и при всяка следваща промяна на адреса. При неизпълнение на това задължение, страните са се
съгласили, всяка писмена кореспонденция, изпратена от банката до последния
посочен от кредитополучателя адрес да се счита за редовно връчена в деня на
изпращането й. В т. 17 (2) е предвидено в случай на неизпъление на някоя от
клаузите по договора от страна на кредитополучателя, банката да има правото да обяви кредита изцяло предсрочно изискуем, без да уведомява
длъжника. В т. 18 е прието, че при пълно или частично неплащане на две
погасителни вноски, кредитът става автоматично изцяло предсрочно изискуем, без
да се уведомява длъжникът.
Договорът е изменен с подписване
между кредитор и кредитополучател на допълнително споразумение № 1 на
10.01.2011 г., в сила от 05.02.2011 г., с което е променен размерът на месечната
анюитетна вноска, началният момент на плащането на вноските и срокът за връщане на отпуснатия кредит – 05.07.2035 г.
По-късно договорът отново е изменен
с допълнително споразумение № 2 от 15.12.2014 г., с което Г И К, на основание
договор за встъпване в дълг от същата дата, поема солидарната отговорност за
задълженията на главния длъжник по договора М.Ч.. Договорът е подписан чрез
пълномощник К Т К, действащ за кредитополучателя и солидарния длъжник.
Видно от договор за встъпване в дълг
от 15.12.2014 г., кредитополучателят, като уговорител, ищецът, като кредитор, и
Г.И.К., като поемател, се съгласяват поемателя да встъпи като солидарен длъжник
при условията на чл. 101 от ЗЗД в задълженията на М.Ч., възникнали от сключения
между уговорителя и кредитора договор за кредит от 21.01.2009 г. и двете
допълнителни споразумения към него. И този договор е подписан чрез пълномощника К.Т.К..
По делото е прието като писмено
доказателство Уведомление от банката изх. № 121211/17.08.2017 г. до
кредитополучателя М Ч. и солидарния длъжник Г К за обявяване на целия кредит по
договора от 21.01.2009 г. за предсрочно изискуем. Изрично е отбелязано, че към
16.08.2017 г. са налице неплатени 15 бр. погасителни вноски, включващи главница
в размер на 35 199.68 лева, договорна лихва от 4 790 лева за период
05.06.2016 – 16.08.2017 г. и наказателна лихва от 75.71 лева за период
05.06.2016 – 16.08.2017 г.
Видно от двете обратни
разписки за доставка на куриерска фирма „Айпет“ ЕООД се установява, че
адресатът М.Ч. не е намерен на адреса в гр. П., ул. ***. Връчването на уведомлението на банката изх. № 121211/17.08.2017 г. все пак е осъществено на 30.08.2017
г. на постоянния адрес на длъжника М.Ч. ***, като пратката е получена от А С, посочена като живуща на адреса със задължение за предаване на адресата.
От представена от ищеца справка от НБД „Население“, направена
и от съда във връзка с връчване на съдебни книжа по делото,
се установява, че кредитополучателят е с постоянен и настоящ адрес:***, считано
от 23.01.2009 г. Този адрес е посочен за кредитополучателя Ч. както в допълнителното споразумение № 2/15.12.2014 г., така и в договора за встъпване в дълг от
15.12.2014 г.
От приложеното като писмено доказателство заверено копие на ч.
гр. дело № 1121/2017 г. по описа на РС – П. се установява, че е издадена Заповед за незабавно изпълнение № 487/29.09.2017 г., с
която се разпорежда на М.А.Ч. и Г.И.К. да заплатят солидарно на ищеца
сумата от 35 199.68 лева -
главница; договорна лихва от 4 790 лева за период 05.06.2016 – 16.08.2017
г.; 625.21 лева – наказателна лихва за период 05.06.2016 г. – 25.09.2017 г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 28.09.2017 г. до
окончателното й плащане, както и 812.30 лева – държавна такса и 1 491.07
лева – юрисконсултско възнаграждение. Основанието за издаване на ЗНИ е
извлечение от счетоводни книги на банката-заявител по смисъла на чл. 417, т. 2
от ГПК за неизпълнение на задължения по договор за банков кредит от 21.01.2009
г.
От изготвеното по делото заключение по съдебносчетоводната
експертиза, прието от съда като компетентно изготвено и обосновано, неоспорено
от страните, се установява следното:
Отпуснатият кредит от
40 000 лева е изцяло усвоен от кредитополучателя на 28.01.2009 г. В
изпълнение на задължението за връщане на кредита са изплатени 89 погасителни
вноски за периода от 05.02.2009 г. до 05.06.2016 г., от които 22 759.62
лева – за договорна лихва и 4 800.32
лева – за главница. Остатъкът от задължението за
главница с оглед предсрочната изискуемост
на целия дълг е в
размер на 35 199.68 лева (в
т. ч. падежирали и непадежирали вноски за главница), а на задължението за договорна
лихва е в размер на 4 227.45 лева, но тази сума е изчислена за периода от 05.06.2016 г.
до 28.09.2017 г., респ. за исковия период от 05.06.2016 г. до 16.08.2017 г.
договорната лихва е в размер на 3 958.25 лева (тъй като лихвата
съгласно месечната вноска за 05.09.2017 г. е 269.20 лева, или 4 227.45 лв.
– 269.20 лв. = 3 958.25 лв.), респ. 625.21 лева – наказателна лихва, начислена за периода
05.06.2016 г. до 25.09.2017 г. Към датата на изготвяне на ССчЕ вноските за главница, за които е настъпил падежа за плащане съгласно погасителен план, а не поради
настъпила предсрочна изискуемост, т. е. падежиралите вноски, са в размер на общо 2 567.52
лева, респ. непадежиралите вноски за
главница са в размер на 32 632.16 лева.
Правни
изводи:
Предявен
е иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК с предмет установяване
съществуването на вземане по издадена заповед за незабавно изпълнение. На
доказване подлежи наличие на валидно възникнало облигационно правоотношение по
посочения в исковата молба договор за кредит, предоставянето на сумите от кредитодателя на
кредитополучателя и настъпила, съобразно уговореното, изискуемост на отделните
вземания. Предметът на делото се определя от правните твърдения на
ищеца за съществуване на вземането, за което вече е издадена заповед за
изпълнение. В случая ищецът се позовава на сключен на 21.01.2009 г. договор за ипотечен кредит и
допълнителни споразумения към него, като твърди настъпила предсрочна
изискуемост на кредита, поради допусната забава в плащанията на 15 месечни
погасителни вноски за определен период.
Съгласно указанията на т. 18 на ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на
ВКС, в хипотезата на предявен иск по чл. 422, ал. 1 от ГПК вземането по договор
за банков кредит става изискуемо, ако кредиторът е упражнил правото си да
направи кредита предсрочно изискуем, като кредиторът трябва да е уведомил
длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита. Волеизявлението
на банката – кредитор следва да е обективирано в писмен документ и да съдържа
ясно изразено позоваване на обстоятелствата по чл. 60, ал. 2 от ЗКИ или на
обстоятелствата, уговорени в договора, които дават право на кредитора да
упражни правото си. Предсрочната изискуемост на вземането настъпва от датата на
връчване на длъжника на документа, съдържащ волеизявлението на кредитора, ако към
този момент са налице обективните предпоставки, обуславящи изискуемостта. Във
всички случаи писменото волеизявление на банката следва да е достигнало до
длъжника – кредитополучател. Съобразно разрешенията по т. д. № 2400/2015 г. и т. д. №
2072/2015 г., дадени от състав на ВКС, ТК, І т. о., въз основа цитирания акт на
нормативно тълкуване, редовността на връчването на уведомително писмо на
банката, с което кредитът се обявява за предсрочно изискуем, е поставена в
зависимост от избрания от кредитора начин за уведомяване. В случай, че
кредиторът е избрал да връчи уведомление на длъжника чрез пощенска пратка, то
съгласно чл. 36, ал. 2 от Закона за пощенските услуги (в ред. преди изм. с ДВ.
бр. 53/2019 г.; след изменението чл. 6, ал. 4 от с. з.) условията за доставянето
на пощенските пратки се определят според Общи правила за условията за доставяне на пощенските пратки и
пощенските колети, приети от Комисията за
регулиране на съобщенията с решение № 581/27.10.10 г.
Удостоверителна сила за получаване на съобщението има
осъществено връчване в случаите на препоръчана пощенска пратка, която е
доставена на адреса на получателя срещу подпис (чл. 5, ал. 1 от Общите правила)
или на пълнолетен член на домакинството на получателя, живеещ на адреса, срещу
подпис и документ за самоличност (чл. 5, ал. 2 от Общите правила). Допустимо е в договора между
страните да са уредени способи за връчване на кореспонденция между тях, както и да се предвиди, че изявлението на едната от
страните ще се счита за достигнало до другата страна, без фактически същото да
е получено. В случай, че
договорът не съдържа уговорки в посочения смисъл, волеизявлението на кредитора
за обявяване на предсрочна изискуемост на вземането по договор за кредит следва
да е достигнало до длъжника, като връчването може да е удостоверено по реда на
чл. 5, ал. 1 и ал. 2 на Общите правила за условията за доставяне на пощенските
пратки и пощенските колети. Клауза, която фингира недоставено или само
изпратено съобщение като получено, би била в съответствие с принципите на
добросъвестно упражняване на правата на кредитора, ако ясно разписва определени
предпоставки, при наличието на които ще се счита, че е положена дължимата
грижа, както и ако според договора опитът за предаване на съобщението (на адрес
или на адресат) се приравнява на фактическото му получаване
(в този смисъл Решение № 101 от 19.08.2019 г. на ВКС по т. д. № 439/2017 г., ІІ
т. о.).
От
събраните доказателства се установява, че кредитът от 40 000 лева е
предоставен на
ответника на
28.01.2009 г. Няма спор, че последното плащане от длъжника по него
е на 05.06.2016 г., като при условие, че дължимите анюитетни вноски са месечни,
очевидно кредитополучателят е в неизпълнение на договора за кредит – по т. 17 и 18
за много повече
от две вноски,
съобразено към датата на отправяне на уведомлението на банката изх. № 121211/17.08.2017 г. Това обуславя извод за наличие на неизпълнение
от страна на кредитополучателя по договора.
Относно
субективната предпоставка – нарочно волеизявление на кредитора за отнемане преимуществото
на срока му, съдът приема следното:
В
конкретния случай страните са уговорили изрична клауза, която фингира
връчването на изпратено до длъжника съобщение, като получено. Съгласно т. 8, ал. 5 от договора, кредитополучателят е длъжен незабавно да
уведоми банката при промяна на адреса, посочен в договора
като гр. П., ул. ***, както и при всяка
следваща промяна на адреса, като при неизпълнение на това задължение, страните са приели, всяка писмена кореспонденция, изпратена от банката до
последния посочен от кредитополучателя адрес да се счита за редовно връчена в
деня на изпращането й.
Независимо, че и на двете страни по договора е било
известно, че адресът в гр. П., ул. *** се обитава от длъжника временно, по силата
на наемно правоотношение (видно от молбата - декларация за отпускане на
кредита), това не дерогира задължението на кредитополучателя при евентуална
промяна на адреса, настъпила поради каквато и да е причина, да уведоми банката
за това обстоятелство. Без значение е, че в случая длъжникът се премества на
адреса, на който се намира имотът, именно за който е получил кредит от банката
– гр. П., ул. ***. Както е било възможно ответникът да декларира промяната на
постоянния си адрес в ГРАО на 23.01.2009 г., така е било
възможно да уведоми и кредитора. Неизпълнението на това негово задължение
активира предвидената в т. 8, ал. 5 от договора санкционна последица, а именно
изпратената до длъжника писмена кореспонденция да се счита за редовно връчена.
Посочената клауза е в съответствие с принципите на добросъвестно упражняване
правата на кредитора, доколкото пределно ясно разписва единственото задължение на
кредитополучателя – да уведоми банката, ако
промени адреса си на местоживеене.
В
случай, че не се споделя изводът на съда за наличие на клауза, която фингира
връчването, то следва да се приеме, че връчването е редовно осъществено и на
друго основание:
Установи
се, че ищецът е бил наясно с промяната на адреса на длъжника към релевантния
момент – връчването на уведомлението за обявяване на кредита за предсрочно
изискуем – през 2017 г., видно от посочването на вече променения адрес гр. П., ул. *** както в допълнителното споразумение № 2/15.12.2014 г., така и в договора за встъпване в дълг от
15.12.2014 г. Именно с оглед на това узнато
обстоятелство, ищецът изпраща уведомлението освен на декларирания пред банката
адрес в гр. П., ул. ***, на който не е спорно, че няма редовно връчване, но и на
променения адрес в гр. П., ул. ***. Връчването,
осъществено на 30.08.2017 г. на пълнолетен член на домакинството на получателя,
живеещ на адреса – А С съгласно разпоредбата на чл. 36, ал. 2 от ЗПУ вр. чл. 5,
ал. 2 от Общите правила, има удостоверителна сила.
На това основание следва да се приеме, че и субективната предпоставка за
обявяването на кредита за предсрочно изискуем е налице. Да се приеме обратното
означава превратно да се тълкуват обективните факти и добросъвестното поведение
на ищеца по реализиране на субективното си право. Като обобщение, ищецът
надлежно е обявил кредита за предсрочно изискуем на длъжника М.Ч., поради което
и с оглед заключението по съдебносчетоводната експертиза искът по чл. 422, ал.
1 ГПК е основателен за сумата от 35 199.68
лева – предсрочно изискуема
главница, 3 958.25 лева – договорна лихва за периода от 05.06.2016
г. – 16.08.2017 г. (като за разликата над тази сума до претендираната
4 790 лева искът подлежи на отхвърляне), както и 625.21 лева – наказателната лихва за периода 05.06.2016 – 25.09.2017 г. Основателността на иска води до присъждане и на законната
лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на ЗНИ
до окончателното й плащане.
По разноските:
На
основание т. 12 от ТР № 4/2013
г. на ОСГТК на ВКС съдът, който разглежда иска,
предявен по реда на чл. 422 от ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на
разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на
спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното
производство.
Съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК, в полза на юридически лица или еднолични търговци се
присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били
защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да
надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда
на чл. 37 от Закона за правната помощ. Разноските, направени от ищеца включват: 250 лв. – депозит за вещо лице, по 812.30 лева държавна такса за заповедното и исковото п-во, 200 лв. за юрисконсултско
възнаграждение по реда на чл. 25, ал. 2 от Наредба за заплащането на
правната помощ съгл. чл. 78, ал. 8 ГПК, от които 100 лева за заповедното и 100 лева – за исковото п-во, 2 451.29 лева – разноски за особен
представител. Разноските следва да се възложат в тежест на ответника съразмерно на
уважената част от иска – чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО
на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, че М.А.Ч., ЕГН **********,***, дължи на „Обединена Българска
Банка“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н
Триадица, ул. „Витоша“ № 89Б, сума в общ
размер от 39 783.14 лева (тридесет и девет хиляди седемстотин осемдесет и три лева и 14 ст.), от които: 35 199.68 лева (тридесет и пет хиляди
сто деветдесет и девет лева и 68 ст.) – главница по договор за предоставяне
на ипотечен кредит от 21.01.2009 г., изменен с допълнителни споразумения № 1 от
10.01.2011 г. и № 2 от 15.12.2014 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 28.09.2017 г. до окончателното й погасяване; 3 958.25 лева (три хиляди деветстотин
петдесет и осем лева и 25 ст.) – договорна
лихва, начислена за периода 05.06.2016 г. до
16.08.2017 г.; 625.21 лева (шестстотин двадесет и пет
лева и 21 ст.) – наказателна лихва,
начислена за периода 05.06.2016 г. до 25.09.2017 г., за които е издадена Заповед за незабавно
изпълнение № 487 от 29.09.2017 г. по ч.
гр. дело №
1121/2017 г. на
Районен съд – П., като
ОТХВЪРЛЯ иска за
разликата над присъдените 3 958.25 лева (три хиляди деветстотин
петдесет и осем лева и 25 ст.) до
претендираните 4 790 (четири хиляди седемстотин и деветдесет) лева
– договорна лихва за периода 05.06.2016 г. до 16.08.2017 г., като неоснователен.
ОСЪЖДА М.А.Ч., ЕГН **********,***,
да заплати на „Обединена Българска
Банка“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н
Триадица, ул. „Витоша“ № 89Б, сумата от 893.62 лева (осемстотин деветдесет и три лева и
62 ст.) – разноски в заповедното
производство, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА М.А.Ч., ЕГН **********,***,
да заплати на „Обединена Българска
Банка“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н
Триадица, ул. „Витоша“ № 89Б, сумата от 3 539.59 лева (три хиляди петстотин тридесет и
девет лева и 59 ст.) – разноски в исковото производство, на осн. чл.
78, ал. 1 от ГПК.
Решението
подлежи на обжалване пред Пловдивския апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: