Решение по дело №1383/2024 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на Глава ХІІ от АПК, във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Делото е образувано по касационната жалба на „Лифт Груп Аспект 1“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: [населено място], ***, чрез адв. И. А. от АК – Пловдив, преупълномощен от адв. Ст. П. – управител на Адв. др-во “Д., П. и Б.“ със съдебен адрес: [населено място], [улица], *** против Решение № 594/ 08.05.2024 г., постановено по НАХД № 252/ 2024 г. по описа на РС – Варна, с което е потвърдено НП № 03-2301045/ 06.12.2023 г. на директора на Д „Инспекция по труда“, с което на касатора е наложена „имуществена санкция“ в размер на ** лв. на основание чл. 414, ал. 5 във вр. с чл. 414, ал. 3 за нарушение на чл. 63, ал. 2 от КТ, като е намален размера на същата на ** лв. за допуснато нарушение на чл. 63, ал. 2 от КТ.

В жалбата не са наведени конкретни касационни основания за оспорване, като при тълкуване се извежда – нарушение на процесуалния закон – чл. 42, т.3 и т.7 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН – липса на конкретно място на извършване на нарушението, както и точно описание на евентуалното нарушение и обстоятелствата, при които същото е било извършено.

В съдебно заседание по делото, касаторът, редовно призован не изпраща представител.

Ответникът по касационната жалба – директорът на Д “Инспекция по труда“ - Варна, редовно призован не изпраща представител.

Представителят на контролиращата страна – Варненска окръжна прокуратура, изразява становище за неоснователност на касационната жалба и пледира решението да бъде оставено в сила, тъй като е постановено при спазване на процесуалните правила и материалния закон.

Административен съд гр. Варна, след като обсъди първоинстанционното решение, посочените в жалбата касационни основания, доводите и становищата на страните, доказателствата по делото и след като извърши служебно проверка съгласно чл. 218 от АПК, намери за установено следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, отговаря на изискванията на чл. 212 и чл. 213 от АПК и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения:

С обжалваното решение първоинстанционния съд е изменил НП
Директора на Д“ИТ“-Варна, с което на „Лифт Груп Аспект 1“ ЕООД е наложена “Имуществена санкция ” в размер на ** лева на основание чл. 53 от ЗАНН, във вр. с чл. 416, ал. 5, във вр. с чл. 414, ал. 3 за нарушение на чл. 63, ал. 2 от КТ като е намалил санкцията на ** лв. за допуснато нарушение на чл. 63, ал. 2 от КТ.

За да измени обжалваното пред него НП въззивният съд е установил от фактическа страна, че на 17.10.2023 г., служители при ДИТ-Варна - св. С. И., извършили проверка по спазване на трудовото законодателство в обект - студентско общежитие, находящ се в [населено място], [улица], **, стопанисван от „Лифт Груп Аспект 1" ЕООД. В хода на проверката на обекта били установени лица в работно облекло, които полагали труд. Едно от лицата бил В. Н. Л., който проверяващите възприели да кърти мазилка в асансьорна клетка. На ** е била предоставена за попълване декларация, в която той е отразил, че работи за "Лифт Трейд" ЕООД на длъжност „монтажник", като извършва монтаж на асансьор в общежитието, с работно време от 08.00 ч. до 17.00 ч., при уговорено месечно възнаграждение от 800 лева, при почивни дни събота и неделя и почивки в работния ден от един час. Последното си възнаграждение св. ** е посочил, че е получил на 15.10.2023г. и същото е било в размер на 600 лева. Лицето декларирало още, че има сключен трудов договор, няма граждански такъв, както и посочило, че му е предоставено заверено уведомление и екземпляр от трудов договор. Конкретно е посочил, че подготвят релсов път, къртят вар. Часът на попълване на декларацията, отразен от ** е бил 14,00 часа. Последствие било установено, че лицето полага труд не за посоченото от него в декларацията дружество, а за „Лифт Груп Аспект 1" ЕООД. Трудов договор с *** е бил сключен на 16.10.2023г., като уведомлението до ТД НАП е било подадено на 17.10.2023г. в 15:27:03 часа. На 20.11.2023г. св. И. е съставила Акт за установяване на административно нарушение против дружеството, за това че като работодател е допуснал до работа лицето В. Н. Л. като „монтьор, ремонт на машини и оборудване" в обекта , при определено работно място, определено работно време и договорено трудово възнаграждение, без да е предоставено на лицето копие от уведомлението до ТД на НАП - Варна. Била е посочена и правна квалификация на деянието. АУАН е бил надлежно предявен и връчен на представляващ дружеството, който вписал в съдържанието му наличието на възражения. По преписката постъпили допълнително възражения, но били преценени като неоснователни. Въз основа на АУАН административно-наказващият орган (АНО) е издал НП №03-2301045 /06.12.2023г., възприемайки изцяло установената от служителите на ДИТ фактическа обстановка и давайки правна квалификация на извършеното нарушение по чл.63 ал.2 от КТ. На дружеството е било наложено наказание на основание чл.414 ал.3 от КТ - имуществена санкция [рег. номер]., което е над минималния размер.

Въззивният съд е приел от правна страна, че административно-наказателното производство по установяване на нарушението е било съобразено с изискванията на АУАН, и при издаване на НП са спазени всички срокове и процедури по тяхното издаване. Съобразени са изискванията на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Проверяващите обективно, всестранно и пълно са отразили фактическата обстановка на база на събраните доказателства - собствените си възприятия; попълнени декларации от работещото лице, обяснения и др. В АУАН е била посочена правилната правна квалификация на описаното адм.нарушение. АНО, на база на събраните доказателства е направил единствения възможен извод за извършено адм. нарушение от категорията на нарушенията чл.62 ал.1 вр. чл.1 ал.2 и чл.61 ал.1 от КТ. Що се отнася до наведените доводи за отмяна на НП, съдът не споделя същите, предвид на следното: Изразява се позиция, че не е осъществен състав на нарушение, тъй като е налице гражданско правоотношение между лицето и дружеството. Счита се, че в хода на административно-наказателното производство не е констатирано лицето да е полагало труд по трудово правоотношение.

Съдът, при проверка на обстоятелствените части на АУАН и НП не е констатирал да е допуснато нарушение на процесуалните правила. Напротив - и в АУАН, и в НП се съдържат място на извършване на нарушението, както и всички обстоятелства на извършване на нарушението -посочено е конкретно лице, осъществяващо конкретни трудови функции на конкретно работно място. По отношение на това лице е посочено неизпълнението на задължението да бъде предоставен екземпляр от уведомлението до ТД на НАП-Варна, като и е конкретизиран работодателя и виновното лице, т.е. в обстоятелствените части на акта и на постановлението са описани всички елементи от състава на нарушението, изразило се в бездействие на дружеството на работника да бъде предоставен екземпляр от уведомлението до ТД на НАП-Варна. Издавайки НП АНО с достатъчна категоричност е определил позицията си за наказване на нарушителя, очевидно не споделяйки наведените от него възражения. Излагането на подробни мотиви защо тези възражения не се споделят не представлява императивна част от съдържанието на наказателното постановление.

Решението на въззивния съд е валидно, допустимо и правилно, постановено в съответствие с приложимия материален закон.

Настоящата инстанция намира, че установените от въззивния съд факти кореспондират със събраните по делото доказателства. Изводите му са съобразени с установените факти и с приложимото право. Налице е съответствие между мотивите и диспозитива на съдебното решение, а нарушението е безспорно установено, поради което всички възражения на касационния жалбоподател са неоснователни.

Въз основа на установените по делото факти, въззивният съд при правилно приложение на процесуалния и материалния закон обосновано е приел, че касационният жалбоподател е извършил административното нарушение, за което законосъобразно е ангажирана отговорността му с налагане на административно-наказателна санкция. Направил е извод, че са налице доказателства, сочещи предоставяне на работна сила в нарушение на чл. 62, ал. 2 от КТ и наличие на трудово правоотношение между дружеството и В. Л., което не е уредено като такова чрез сключване на трудов договор в писмена форма, преди постъпването на лицето на работа.

Районният съд е обсъдил доказателствата по делото, извършил е обстоен анализ на събрания доказателствен материал и е изяснил обстоятелствата от съществено значение за правилното решаване на спора, поради което настоящата инстанция споделя направените от въззивния съд правни изводи и приема, че обжалваното решение е законосъобразно. Всички доводи в обратния смисъл, изложени в касационната жалба, са неоснователни.

Извършеното от дружеството-касатор адм. нарушение правилно е квалифицирано от наказващия орган като такова по чл. 62, ал. 2 от КТ, касаещо непредставянето на копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3 от КТ, заверено в ТД на НАП – Варна като работник на обекта, стопанисван от дружеството. При правилна преценка на събраните по делото гласни и писмени доказателства, Районният съд е извел обоснован извод, че е осъществен съставът на това адм. нарушение. Събраните доказателства по делото обосновават несъмнен извод, че В.Л. е престирал работна сила в обект на проверяваното дружество при съществуващи елементи на трудово правоотношение. От подписаните от работника декларации несъмнено се установява, че *** е осъществявал трудова функция като работник без трудов договор, както и условията на изпълнение на трудовия договор, тъй като в случая е установена длъжността, работното място, трудовото възнаграждение, йерархическата подчиненост, възнаграждението, и почивката и др. Настоящата съдебна инстанция споделя извода на въззивния съд, че В.Л. е предоставял работна сила по трудово правоотношение, без същото да е било уредено като такова с трудов договор в писмена форма. В този смисъл е правилен и обоснован изводът на решаващия съд, че нарушението е доказано и дружеството следва да понесе предвидената в закона имуществена отговорност.

Гореизложените изводи не се променят от представения по делото граждански договор. Видно от съдържанието на същия, уговорените в него дейности не са идентични с трудовите дейности, извършвани от работника в момента на направените проверки от служителите на Дирекция "Инспекция по труда"– Варна.

По изложените съображения, Районният съд правилно е потвърдил процесното НП, издавайки валидно, допустимо и в съответствие с материалния закон решение, при чието постановяване не са допуснати посочените в касационната жалба нарушения, поради което същото следва да бъде оставено в сила.

При този изход от оспорването съдът приема, че разноски не следва да бъдат присъждани.

Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, съдът

 

РЕШИ:

 

ОСТАВЯ С СИЛА Решение № 594 от 08.05.2024 г. по нахд № 20243110200252/2024 г. по описа на Районен съд – Варна.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване или протест.