Р Е Ш
Е Н И Е
№ .....................
гр. Карлово, 21.09.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Карловският районен съд І наказателен състав,
на двадесет и трети юли през две хиляди и двадесета
година
в публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АННА ГЕОРГИЕВА
при секретаря Маргарита Тянчева
като разгледа докладваното от съдията
наказателно административен характер дело № 241 по
описа за 2020 г.,
за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
С
наказателно постановление № К- ЗОБВВПИ-4/04.02.2020 г. на Началника на РУ- К.,
на Г.Т.Д., ЕГН **********,***, П. област, ул. „Б.б.“
№ * е наложено административно наказание на основание чл.178 ал.1 от ЗОБВВПИ и
чл.53 от ЗАНН- глоба в размер на 500 лева, за извършено нарушение на чл.54 ал.1
от ЗОБВВПИ.
Недоволен от наказателното постановление е останал
жалбоподателят и чрез упълномощен процесуален представител го обжалва, като с
жалбата моли съда да отмени същото като неправилно и незаконосъобразно. Счита,
че атакуваното наказателно постановление е издадено в нарушение на
процесуалните правила, поради което се явява незаконосъобразно и неправилно.
В с.з. жалбоподателят, редовно призован, не се явява.
Представлява се от адв. П.- упълномощен по делото.
Поддържа жалбата. Не сочи нови доказателства. Пледира да бъде уважена жалбата и
отменено атакуваното наказателно постановление като неправилно и
незаконосъобразно.
Органът,
издал наказателното постановление, редовно призован, не изпраща представител. Депозирано
е писмено становище, с което се излагат доводи за правилност и законосъобразно
на атакуваното наказателно постановление и се иска оставянето му в сила.
След преценка на събраните по делото гласни доказателства,
съдържащи се в показанията на разпитаните в качеството на свидетели полицейски
служители А. като актосъставител и М. като свидетел
при установяване на нарушението и съставяне на АУАН, както и писмените
доказателства- наказателно постановление № К- ЗОБВВПИ-4/04.02.2020 г., разписка
за връчването му, АУАН бл. № 313784 от 29.01.2020 г., призовка, фактура с №
**********/06.12.2019 г., заповед № 8121з-595/26.05.2015 г., съдът намира за
установено от фактическа страна следното:
С АУАН
бл.№ 313784 от 29.01.2020 г. мл. полицейски инспектор по КОС при РУ- К. приел,
че жалбоподателят Д. е осъществил нарушение на разпоредбата на чл.54 ал.1 от ЗОБВВПИ, тъй като на 29.01.2020 г., около 09,30 часа, в гр. К., в сградата на
РУ- К., след призоваване на лицето и извършена проверка било установено, че Д.
закупил неогнестрелно оръжие пистолет „EKOL LADY“ кал.9 мм. с № ****** на 06.12.2019 г., но не е спазил 14-дневния срок от
придобиването му да уведоми МВР за притежаването му.
Така
съставения АУАН жалбоподателят подписал и собственоръчно писал, че няма
възражения по констатациите в него.
Въз
основа на така съставения АУАН било издадено атакуваното наказателно
постановление, с което при идентични с акта обстоятелства по нарушението на
жалбоподателя било наложено административно наказание на основание чл.178 ал.1
от ЗОБВВПИ и чл.53 от ЗАНН- глоба в размер на 500 лева, за извършено нарушение
на чл.54 ал.1 от ЗОБВВПИ.
Наказателното
постановление било връчено на жалбоподателя на 24.04.2020 г., а жалбата срещу
него депозирана на 30.04.2020 г.
От
приложената по делото фактура с № **********/06.12.2019 г., издадена от „С.“
ЕООД се установява, че на 06.12.2019 г. жалбоподателят Д. закупил
предупредителен и сигнален пистолет „EKOL LADY“ кал.9 мм.
с № ******.
От
показанията на разпитаните по делото свидетели- А. и М., и двамата мл. пол.
инспектори по КОС при РУ- К. се установява, че процесното
нарушение е било установено след проверка на документацията /приходно- разходни
документи и регистър на лицата, закупили огнестрелни, неогнестрелни оръжия и
боеприпаси/ в търговския обект, от където е било закупено оръжието от
жалбоподателя.
Събраните
гласни и писмени доказателства по делото съдът кредитира изцяло при
постановяване на присъдата си, тъй като същите са последователни, безпротиворечиви помежду си и пряко относими
към предмета на доказване по делото.
Обсъждайки
събраните по делото писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът намира за безспорно и категорично доказано, че жалбоподателят
е извършил нарушение на чл.54 ал.1 от ЗОБВВПИ, съгласно която „Български
граждани, граждани на други държави членки,
пребиваващи на територията на Република България, граждани на трета държава, постоянно
пребиваващи на територията на Република България, физически и юридически лица,
регистрирани като търговци по реда на Търговския
закон, лица, създадени със закон или с акт на Министерския съвет, и
юридически лица с нестопанска цел, регистрирани по реда на Закона за юридическите лица с нестопанска цел,
са длъжни в 14-дневен срок след придобиване на предупредително и сигнално
оръжие и/или пневматично оръжие с кинетична енергия над 24 джаула да уведомят
писмено началника на РУ на МВР по адреса на управление на юридическото лице или
по постоянния адрес на физическото лице“. Безспорно доказано е по делото, че
закупувайки на 06.12.2019 г. предупредително и сигнално оръжие „EKOL LADY“ кал.9 мм.
с № ****** жалбоподателят не е уведомил за това началника на РУ-
К., където е местоживеенето му, в 14- дневен срок от придобиването му. Посочените
обстоятелства не са оборени от страна на жалбоподателя.
Предмет
на правния спор е законосъобразността на съставения АУАН и издаденото въз
основа на него наказателно постановление, като се излагат твърдения за липсата
на надлежно посочена дата на извършване на нарушението, както и липса на
надлежно описание на предмета на нарушението. Възраженията съдът намира за
неоснователни.
Що се
отнася до твърденията за липса на надлежно посочена дата на извършване на
нарушението, съдът намира, че в съдържанието на АУАН и наказателното
постановление се съдържат достатъчно и ясно упоменати данни за това, кога е
извършено процесното нарушение. Изрично посочено е,
че закупуването на процесното оръжие е станало на
06.12.2019 г. и от следващия ден за него е започнал да тече 14-дневния срок за
уведомяване на съответния началник на РУ по постоянен адрес. Срокът е изтекъл
на 23.12.2020 г. В този срок, а и до деня на съставяне на процесния
АУАН- 29.01.2020 г. жалбоподателят не е подал необходимото уведомление до
началника на РУ- К., тъй като не е знаел, според доказателствата по делото за
наличието на задължение по чл.54 ал.1 от ЗОБВВПИ. В този смисъл непосочването
на датата на изтичане на 14- дневния срок не се явява съществено процесуално
нарушение, нарушаващо правото на защита на жалбоподателя, тъй като тази дата не
е част от фактическия състав на нарушението, а за лицето същата следва да е
ясна и е въпрос на обикновено аритметично изчисление, ако обаче то е било
наясно със задължението си по чл.54 ал.1 от ЗОБВВПИ. От значение в случая е
посочването на датата на закупуване на процесното
оръжие, от когато започва да тече срока за уведомяване, а същата фигурира в
задължителното съдържание на АУАН и атакуваното наказателно постановление.
На следващо място, съдът намира, че в достатъчна степен е индивидуализирано и оръжието, предмет на нарушението. Направеното възражение за непосочване на вида на процесното оръжие, а именно предупредително и сигнално и/или пневматично оръжие с кинетична енергия над 24 джаула е неоснователно. Безспорно процесното оръжие е предупредително и сигнално. Това обстоятелство не е посочено в АУАН и наказателното постановление, като контролния и наказващия орган са възприели да използват думата неогнестрелно оръжие. Това обаче по никакъв начин не нарушава правото на защита на жалбоподателя, създавайки неяснота, както се твърди в жалбата, доколкото оръжието е точно и ясно индивидуализирано, и категорично не е пневматично такова с кинетична енергия над 24 джаула. Според съда, контролния и наказващият орган биха имали задължение да посочат вида на оръжието единствено в случаите, когато то е пневматично такова с кинетична енергия над 24 джаула, доколкото това обстоятелство има значение за преценка, дали попада в уведомителен режим. В конкретния случай, придобивайки предупредително и сигнално оръжие, т.е. различно от пневматичното с кинетична енергия на 24 джаула, за съответното лице при всички случаи важи уведомителния режим.
В случая е приложена относимата
към нарушението санкционна разпоредба на чл.178 ал.1 от ЗОБВВПИ, която за
физически лица предвижда налагането на глоба в размер на 500 лв. Наложената по вид и размер санкция е съобразена
с изискванията на закона.
Процесният случай не би могло да се счете за маловажен, тъй като
административното нарушение е формално такова и разкрива степен на обществена
опасност, която не може да се определи като по- ниска в сравнение с
обикновените случаи на административни нарушения от същия вид. Обществените
отношения, които урежда ЗОБВВПИ са свързани с осъществяване на дейности,
представляващи повишен риск, както за здравето и живота на хората, така и във връзка
с опазване на обществената и лична собственост, поради което и неспазване на
изискванията, свързани с уреждане на тези обществени отношения не може да се
счете като маловажен случай. В конкретния случай надвишаването на срока за
уведомяване също не е малък.
Предвид
гореизложеното, съдът намира обжалваното наказателно постановление за правилно
и законосъобразно, поради което същото следва да бъде потвърдено изцяло.
С
оглед резултата от делото и при липсата на искане за разноски от въззиваемата страна, то такива не следва да се присъждат.
По
изложените мотиви и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № К- ЗОБВВПИ-4/04.02.2020 г.
на Началника на РУ- К., с което на Г.Т.Д., ЕГН **********,***, П. област, ул. „Б.б.“ № * е наложено административно наказание на основание
чл.178 ал.1 от ЗОБВВПИ и чл.53 от ЗАНН- глоба в размер на 500 лева, за
извършено нарушение на чл.54 ал.1 от ЗОБВВПИ.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на касационно обжалване от страните в 14- дневен срок от получаване на
съобщението, че е изготвено пред Административен съд гр. Пловдив.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
МТ