№ 3850
гр. София, 19.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-11 СЪСТАВ, в публично заседание
на тринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Петя Т. Стоянова Владимирова
при участието на секретаря Диана Ст. Борисова
като разгледа докладваното от Петя Т. Стоянова Владимирова Гражданско
дело № 20241100101454 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 153, ал. 1 от ЗОНПИ, образувано по искова молба,
подадена от Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество (КОНПИ) срещу Ш.
Б. (S.B.), роден на **** г. в гр. Муш, Република Турция, с турски персонален № ****,
притежаващ международен паспорт №U ****, издаден на **** г. от Р.Турция, с постоянен и
настоящ адрес: Р.Турция, обл. Хаскьой, гр. Муш, ул. ****
По делото е предявен иск за отнемане в полза на държавата от ответника на сума в
размер на 199800 евро, с левова равностойност съгласно фиксирания валутен курс на БНБ
към дата 21.06.2023 г., в размер на 390 774,83 лв., на основание Решение №112/30.1.2024г. на
КОНПИ въз основа на постъпило уведомление от Районна прокуратура - Хасково, за това, че
Ш. Б. е привлечен в качеството на обвиняем по Бързо производство №96/2023 г. по описа на
ТД „Митница“ - Бургас, пр.пр. №3509/2023 г. по описа на Районна прокуратура - Хасково,
ТО - Свиленград, за това, че на 10.08.2023 г. на ГКПП „Капитан Андреево” - шосе, при
излизане от Република България за Република Турция, не е изпълнил задължението си да
декларира пред митническите органи писмено във валутна митническа декларация парични
средства - сумата от 199800 евро с обща левова равностойност, съгласно фиксирания
валутен курс на БНБ към 10.08.2023 г., възлизаща на 390 774,83 лв., пренасяни през
границата на страната, която граница е външна граница на Европейския съюз, като е
нарушил разпоредбите на Валутния закон (чл. 11а, ал. 1, ал. 5, чл. 14 г., чл. 2, ал. 1, чл. 8, ал.
3, чл. 9, ал. 1 и чл. 9, ал. 2) - престъпление по чл. 251, ал. 1 от НК.
Образуваното наказателно производство е приключило с одобрено от Районен съд
Свиленград споразумение от 16.08.2023 г. по НОХД №20235620200467/2023 г., по описа на
PC - Свиленград с което Ш. Б., се е признал за виновен за извършеното престъпление по чл.
251, ал.1 от НК. Лицето е осъдено на наказание „Лишаване от свобода“ за срок от една
година и три месеца, като на основание чл. 66, ал. 1 от НК изпълнението на наложеното е
отложено за срок от три години. Постановено е паричните средства, представляващи
веществени доказателства по делото да се върнат на подсъдимия или на упълномощено от
него лице.
1
Сочи се, че с протокол №ТД 08 ПЛ/УВ-8890/17.08.2023 г. по описа на ТД Пловдив на
КОНПИ е образувана проверка за установяване на значително несъответствие в
имуществото на лицето. Поддържа се, че намерените парични средства са с неустановен
произход, а ответникът не е дал никакви сведения или доказателства в тази връзка,
включително и след предоставена възможност от Комисията. При извършена от КОНПИ
проверка не са установени доходи, приходи или източници на финансиране, обичайни и
извънредни разходи, нито друго имущество, освен процесната сума. При така описаната
фактическа обстановка ищецът счита, че е налице значително несъответствие над 150 000
лева за целия проверяван период в имуществото на проверяваното лице по смисъла на чл.
107, ал. 2 от ЗОНПИ, във вр. с § 1, т. 3 от ДР на ЗОНПИ, като са налице предпоставките в чл.
153. ал. 1 и чл. 154, ал. 1, във връзка с чл. 141, във връзка с чл. 142, ал. 2, т. 1 и чл. 147 от
ЗОНПИ за отнемане на процесната сума, като незаконно придобито имущество.
В срока по чл. 131 ГПК, не е постъпил отговор от ответника Ш. Б..
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
От представеното уведомление от РП Хасково, постъпило в Комисията на 16.08.2023 г.,
и постановление за привличане на обвиняем от 11.08.2023 г. по БП № 96/2023 г. по описа на
ТД Митница Бургас, се установява, че ответникът Ш. Б. е бил привлечен като обвиняем за
престъпление по чл. 251, ал. 1 НК. Представен е Протокол за възлагане на проверка от
17.08.2023г., съгласно който е образувана проверка по чл.107, ал.2 от ЗПКОНПИ – заглавие
изменено в ЗОНПИ, с ДВ, бр. 84 от 2023 г., в сила от 6.10.2023 г., поради това че
престъплението, за което ответникът е бил привлечен като обвиняем, е предвидено в чл. 108,
ал. 1, т. 17 от ЗОНПИ /загл. изм. – ДВ, бр. 84 от 2023 г., в сила от 6.10.2023 г. /. Видно е, че
проверката обхваща период от 10 години назад – от 17.08.2013г. до 17.08.2023г.
С Протокол от съдебно заседание на 16.08.2023г. по НОХД № 467/2023 г. на РС
Свиленград е одобрено споразумение, с което обвиняемият Ш. Б. се признал за виновен в
това, че на 10.08.2023 г. на ГКПП "Капитан Андреево" при излизане от Република България
за Република Турция не е изпълнил задължението си да декларира пред митническите
органи писмено във валутна митническа декларация парични средства – сумата от 199800
евро с обща левова равностойност съгласно фиксирания валутен курс на БНБ към 10.08.2023
г., възлизаща на 390 774,83 лв., пренасяни през границата на страната, която е външна на ЕС,
като е нарушил разпоредбите на Валутния закон - чл. 11а, ал. 1 и ал. 5 и чл. 14 г, както и чл.
2, ал. 1, чл. 8, ал. 3 и чл. 9, ал. 1 и 2 на Наредба № Н-1 от 01.02.2012 г. за пренасянето през
границата на страната парични средства, благородни метали, скъпоценни камъни и изделия
с и от тях и водене на митнически регистри по чл. 10а от Валутния закон – престъпление по
чл. 251, ал. 1 НК, за което му е наложено наказание лишаване от свобода а срок от една
година и три месеца, отложено за срок от три години.
С решение № 32-512092 от 11.08.2023 г. на директора на ТД Митница Бургас, на
основание чл. 7, § 1, б. б" от Регламент № 2018/1672 са задържани временно парични
средства в размер на 199800 евро от Ш. Б., за срок от 30 дни, считано от 10.08.2023г., като с
решение от 08.09.2023 г. срокът за задържане е удължен с 60 дни.
2
С определение №12686 от 24.10.2023 г. по гр. д. №11897/23 г. на СГС е допуснато
обезпечение чрез налагане на запор върху сумата в размер на 199800 евро. Представен е
протокол за опис на движимо имущество от 10.11.2023 г., с който е наложен запорът,
описани са и са иззети паричните средства от Ш. Б..
По делото не са събрани никакви доказателства за произхода на средствата. От
постановлението за привличане на Ш. Б. като обвиняем се установява, че той работи като
международен шофьор в „MUS YOLU TURIZM”, а от Справка за пътуване на лице-чужд
гражданин се установява, че в проверявания период Ш. Б. многократно е влизал и излизал от
територията на страната. От описаната фактическа обстановка в решение № 32-512092 от
11.08.2023 г. на директора на ТД Митница Бургас се установява, че Ш. Б. е шофирал автобус,
придружен от още един турски гражданин, като превозното средство се изнасяло от
Нидерландия за Йордания. Недекларираните средства били установени около кръста на Ш.
Б., в зоната на гърба, защипани с колана му и в две мъжки кожени чанти. Обяснението, което
дал Ш. Б. било, че в Република Турция събрали пари за джамия, които му били дадени,
защото му имали доверие, а не ги декларирал защото не знаел, че трябва.
Проверката по чл. 107, ал. 2 ЗОНПИ започва с акт на директора на съответната
териториална дирекция, когато лице е привлечено като обвиняем за изрично изброените
престъпление по чл. 108, ал. 1 ЗОНПИ, като гражданството на лицето е без значение за
възможността за започване на проверка и за предявяване на исковете. Аргумент в тази
насока е и, че проверката започва и по отношение на лице, за което е допуснат трансфер на
наказателно производство в друга държава – чл. 108, ал. 2, т. 5 ЗОНПИ. В случая проверката
е започнала за престъпление, което попада в чл. 108, ал. 1, т. 17 ЗОНПИ, извършено е на
територията на България и има влязло в сила споразумение, с което ответникът се е признал
за виновен. Налице е компетентност за българския съд, като ЗОНПИ намира приложение,
доколкото ответникът е чужденец и на основание чл. 107 ГПК претенцията е подсъдна на
настоящия съд.
Предявени са искове по чл. 154, ал. 1 във вр. с чл. 153, ал. 1 от ЗОНПИ. Внесеното
искане за отнемане на незаконно придобито имущество е против лице, което е привлечен
като обвиняем за престъпление, посочено в чл. 108, ал. 1, т. 17 ЗОНПИ, като искането е
предшествано от проверка, започнала и осъществена въз основа на акт на директора на
компетентната териториална дирекция, поради привличане на ответника като обвиняем за
посоченото престъпление.
Уважаването на така предявените искове се предпоставя от кумулативното наличие на
следните материалноправни предпоставки: ответникът следва да е привлечен като обвиняем
за престъпление измежду тези, които са изброени в чл. 108, ал. 1 ЗОНПИ; през проверявания
период да е налице значително несъответствие в имуществото на проверяваното лице по
смисъла на дефинитивната разпоредба на § 1, т. 3 от ДР на ЗОНПИ, т. е. да е налице
несъответствие между имуществото и нетния доход, надвишаващ 150 000 лева за целия
проверяван период; въз основа на доказателствата по делото да е формирано основателно
предположение, че придобитото от проверяваното лице имущество е от незаконен източник,
3
като съгласно чл. 107, ал. 2 ЗОНПИ, обосновано е онова предположение, когато се установи
значително несъответствие в имуществото на проверяваното лице; имуществото да е
придобито в срока по чл. 112, ал. 3 от ЗОНПИ – в период от 10 години назад считано от
датата на започване на проверката, и имуществото да не е придобито със законен източник
на средства.
Първите четири материални предпоставки следва да бъдат установени от ищеца
процесуалния субституент на държавата, чрез пълно и главно доказване съгласно чл. 154, ал.
1 ГПК, а на ответника принадлежи процесуалното задължение да установи, че имуществото,
което е на значителна стойност, е придобито със средства от законен произход.
Обстоятелството, че производството се води срещу лице, което не е български гражданин и
няма имущество на територията на България /освен това, за което се иска отнемане/ не
освобождава ищеца от вменената му по закон доказателствена тежест.
Целта на ЗОНПИ е да се защитят интересите на обществото чрез предотвратяване на
възможностите за незаконно придобиване на имущество и разпореждането с него.
Отнемането на такова имущество е мярка, която може да бъде наложена независимо от това
извършено ли е престъпление и установено ли е то по надлежния ред, а повдигането на
обвинение за извършване на някое от посочените в ЗОНПИ престъпления, съответно
невъзможността да бъде повдигнато такова обвинение, са само основание за започване на
проверката от КОНПИ, а последващият ход и изход на обвинението е без значение за
допустимостта на производството по отнемане пред комисията и пред съда.
При зачитане на Решение № 13/13.10.2012 г. по конст. д. № 6/2012 г. на
Конституционния съд на Република България, Решението от 19.03.2020 г. по дело С-
234/2018 и Решението от 28.10.2021 по дело С-319/2019 следва да се приеме, че предмет на
отнемане по ЗОНПИ не е собствеността, придобита от законови източници, а собственост с
незаконен произход, който не може да бъде оправдан с правно допустимите средства за
увеличаване на индивидуалното богатство. По същество законът цели преодоляване на
последиците от неоправданото забогатяване от извършването на дейност, която поначало е
забранена, като напр. укриване на данъци, неплащане на задължителни осигуровки,
контрабанда, корупция, трафик на хора и наркотици, изнудване, крупни кражби и т. нат.
Придобиването и съответното натрупване на имущество с незаконен източник се намира в
пълен дисонанс с редица конституционни ценности като справедливостта по смисъла на
преамбюла на Основния закон, принципа на правовата държава по чл. 4, ал. 1, принципа на
равенство на гражданите пред закона по чл. 6, ал. 1 и принципа на законовото гарантиране
на еднакви правни условия за стопанска дейност по чл. 19, ал. 2. Основно задължение на
гражданите е да спазват и изпълняват Конституцията и законите, да зачитат правата и
интересите на другите (чл. 58, ал. 1 от Конституцията). Лицата, които се засягат от
гражданската конфискация по ЗОНПИ, като са се обогатили по незаконен начин, не могат да
получат закрилата по чл. 17, ал. 1 – 3 от Конституцията, която се дължи само на законните
приобретатели на имуществени права. Чужденците – лицата, които не са български
граждани, и пребивават/намират се на територията на Република България, също са адресати
4
на ЗОНПИ. Съгласно чл. 26, ал. 2 от Основния закон, те имат всички права и задължения по
тази Конституция. Те също не трябва да се обогатяват с имущество, придобито от дейност,
която се намира извън закона. Задължението им произтича също от основния закон.
Конституцията и ЗОНПИ не го свързват с българското гражданство, а с обществения
интерес, а санкцията е в ЗОНПИ. Следователно материалното право на държавата да отнеме
незаконно придобито имущество по реда и условията на ЗОНПИ може да възникне и когато
ответникът/проверяваното лице е чужденец – лице, което не е български гражданин, но към
момента на престъплението, за което е привлечен като обвиняем и поради което е
образувана проверката от КОНПИ, е пребивавал макар и за кратък период в Република
България/преминал е транзитно през нейната територия.
Зачитайки двете решения на СЕС, следва дса е приеме, че ЗОНПИ е извън
приложното поле на Рамково решение 2005/212/ПВР на Съвета от 24 февруари 2005 г., на
Директива 2014/42/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 03.04.2014 г., включително
на Хартата за основните права на Европейския съюз, но вътрешноправната уредба на това
право следва да се разгледа не само според Основния закон, но и според ЕКПЧ и § 1 от
Първия допълнителен протокол към нея. В своите решения Европейският съд по правата на
човека приема, че чл. 1 от Протокол № 1, който гарантира правото на мирно ползване на
притежанията, включва три отделни правила. Първото установява принципа на мирното
ползване на притежанията като цяло. Второто касае лишаването от притежания и го
подчинява на определени условия. Третото признава на договарящите страни право да
контролират използването на собствеността в съответствие с общия интерес. Второто и
третото правило, които се отнасят до конкретни случаи на намеса в правото на мирно
ползване на собствеността, трябва да се тълкуват в светлината на общия принцип, заложен в
първото правило. ЕСПЧ приема също, че намесата в правото на собственост по чл. 1 от
Протокол 1 трябва да е законосъобразна, да е в обществен интерес и да постига справедлив
баланс между изискванията на общия интерес и индивидуалните права на засегнатото лице.
Затова националният съд, който е съд и по прилагането на ЕКПЧ (чл. 5, ал. 4 от
Конституцията), трябва да прецени в каква степен правилата на националното
законодателство са достатъчно точни и предвидими, и съдържат ли всички необходими
мерки за правна защита срещу произвол според стандартите на ЕКПЧ.
Първото условие, за да може да се счита намесата на държавата за съвместима с чл. 1
от Протокол № 1 към ЕКПЧ, е тя да е законна. В случая, ЗОНПИ предвижда правото на
отнемане на незаконно придобито имущество в полза на държавата, поради което първото
условие е на лице. Доколкото правото на отнемане по ЗОНПИ е с легитимна цел - да
осигури отнемане на това, което по същество е облага от престъпление или облага от
дейности, забранени от Конституцията и законите, е на лице и второто условия. Третото
условие по чл. 1 от Протокол № 1 към ЕКПЧ - изискването за пропорционалност, т. е.
постигане на справедлив баланс между интереса на обществото и изискванията за защита на
индивидуалните права на засегнатото лице, задължава националният съд да отчете
особеностите на конкретния случай. Държавата има право да отнеме по гражданскоправен
5
ред имуществото/финансовата облага от забранена от закона дейност това, което
проверяваното лице е придобило не само чрез извършване на престъпленията в чл. 108
ЗОНПИ, но и чрез други престъпления или административни нарушения. Съдът в исковото
производство извършва дължимата преценка за пропорционалност - налице ли е значително
несъответствие в смисъла по § 1, т. 7 ДР ЗОНПИ и дали конкретното имущество, чието
отнемане се претендира, е придобито през 10-годишния период чрез доходи от наказателни
или административни нарушения, които са извършени от ответника /от проверяваното лице,
по начин, установяващ връзката между тези нарушения и придобитото имущество /в този
смисъл Определение № 30 от 07.01.2025г. по ч. гр. д. № 3264/2024 г., ГК, ІV ГО на ВКС/.
ЕСПЧ постанови през 2023 г. няколко осъдителни решения, в които констатира нарушение на
чл. 1 от Протокол № 1 към ЕКЗПЧ и върна делата за възобновяване на националното
производство и повторно разглеждане, защото националните органи: "не са установили
престъпната дейност да е довела до придобиване на имущество, подлежащо на отнемане,
както и каква е връзката между тази дейност и въпросното имущество" (вж. § 138 от Дело Й.
и др. срещу България от 23.09.2023 г. по жалби № 265/17 и 26473/18 ). В това дело, както и в
цитираното в него "дело Т. и други", както и в другите постановени решения, ЕСПЧ след
като приема, че намесата в правото на собственост – чрез отнемане на имущество - може да
е законосъобразна (защото е въз основа на законова норма) и да преследва легитимна цел (да
предотврати незаконно придобито имущество чрез престъпна дейност), изисква
националният съд да извърши преценка и дали намесата е пропорционална на
преследваната цел. Приема, че за да е постигнат изискуемият се справедлив баланс, следва:
"националният съд, постановяващ отнемането, да предостави някои подробности относно
престъпното поведение, от които се твърди, че произхожда имуществото, което трябва да
бъде отнето и да покаже по обоснован начин, че това имущество би могло да бъде облага от
това поведение" (вж. § 122 от Дело Й. и др. срещу България)".
В случая Ш. Б. се е признал за виновен в извършването на престъпление по чл.251,
ал.1 НК, като доколкото деянието е от 10.08.2023г., то следва да се прилага редакцията на
разпоредбата преди ДВ бр.82 от 29.09.2023г., а именно Който не изпълни задължение за
деклариране на парични средства, благородни метали, скъпоценни камъни и изделия със и
от тях, пренасяни през границата на страната, която е външна граница на Европейския съюз,
и стойността на предмета на престъпление е в особено големи размери, се наказва с
лишаване от свобода до пет години или с глоба в размер на една пета от стойността на
предмета на престъплението. Видно е, че изпълнителното деяние в случая е неизпълнение
на задължение за деклариране на средства, което не може само по себе си да е източник на
незаконни доходи. Ш. Б. е наказан за неизпълнение на вменени му със закон задължения за
деклариране на средства, но не може да се презумира, че тези средства са от незаконен
произход. Това обстоятелство следва да се докаже и е в тежест на ищеца. Не са представени
доказателства, че конкретното имущество, чието отнемане се претендира, е придобито през
10-годишния период, чрез доходи от наказателни или административни нарушения,
извършени от ответника, като не е доказана и пряка връзка между тези нарушения и
придобитото имущество. Не са представени доказателства, че ответникът притежава или
6
контролира незаконно придобито имущество. Обстоятелството, че с превозно средство на
трето лице са били пренасяни недекларирани парични средства по никакъв начин не води до
извод, че физическото лице има незаконни доходи. След като лицето не живее и не работи
на територията на страната, то естествено е да не могат да се установят доходи и негово
имущество. Освен това само по себе си пренасянето на парични средства, които не са
декларирани не обуславя презумпция за незаконен техен източник. Необходимо да се
отбележи и обстоятелството, че самият молител не излага твърдения относно това какво е
било имуществото на ответника в началото и в края на проверявания период.
Отделно от това следва да се отбележи, че не могат да бъдат споделени доводите на
КОНПИ за установено "значително несъответствие" по смисъла на § 1, т. 3 от ПЗР на
ЗОНПИ, съставляващо абсолютна предпоставка за правото на държавата да претендира и
извърши отнемането. Комисията изобщо не е подложила на анализ доходите и имуществото
на ответника, за които нито е събрала доказателства, нито е направила констатации за липса
или наличие на доходи и друго имущество, с изключение на иззетите парични средства.
Лицето е турски гражданин, постоянно пребивава в република Турция, работи като
международен шофьор, при което е напълно естествено той да не е реализирал доходи и да
не е придобил имущество в Република България. Това обаче не прави имуществото му
незаконно придобито, нито може да обуслови извод за несъответствие между доходи и
имущество, придобито от тях. Следва да бъде съобразен факта, че не е и доказана пряка
причинно-следствена връзка между твърдението на Комисията за незаконни доходи и
придобито имущество. Следователно намесата в правата на ответника не е пропорционална
на преследваните цели и е налице нарушение на чл. 1 от Протокол № 1. Само при пълна и
всеобхватна проверка на имуществото на лицето би могло да се установи дали между
притежаваното от проверяваното лице имущество в началото и в края на проверявания
период е налице разлика и в каква посока е тя, както и дали е налице несъответствие между
имуществото и нетния доход, надвишаващ 150 000 лева за целия проверяван период.
Ищецът се възползва от реда по специалния ЗОНПИ без да е изпълнил задължението си да
направи пълна и всеобхватна проверка на доходи, разходи и имущество на ответника-
чужденец, като по този начин го поставя в условията на неравно третиране спрямо
българските граждани. Формалната процедура извършена само на територията на Република
България за лице, което няма връзка с територията на нашата държава, не обуславя пълно и
главно доказване на елементите от фактическия състав на претенцията. Не са изследвани
наличното имущество на проверяваното лице, неговите доходи, приходи и разходи, или
което и да е от останалите релевантни обстоятелства по чл. 114, ал. 1 ЗОНПИ извън
територията на България, които имат значение за изясняване произхода на имуществото и
начина на придобиването му. Тези обстоятелства не са установяват и в хода на настоящото
съдебно производство. Липсата на посочените предпоставки води до невъзможност за
прилагане на презумпцията по чл. 107, ал. 2 ЗОНПИ, че имуществото, чието отнемане се
иска, е придобито незаконно.
По изложените съображение, искът като недоказан и неоснователен подлежи на
7
отхвърляне.
Относно разноските:
При този изход на спора, разноски се дължат на ответника, но от същия не е
направено искане за присъждане на такива до приключване на съдебното дирене по делото.
Ищецът, на основание чл. 157, ал. 2 ЗОНПИ, дължи държавна такса по
производството, възлизаща на сумата от общо 15 630.99 лв. По иска по чл. 153 ЗОНПИ
държавна такса се дължи, но не се внася предварително, а се присъжда с решението в
зависимост от изхода на делото. Комисията дължи заплащане на държавна такса, когато
искът е отхвърлен или производството е прекратено. В случая при отхвърляне на исковете
на Комисията, както и при отказ от исковете с оглед на чл. 157, ал. 2 ЗОНПИ, идентична чл.
78, ал. 2 ЗОПДНПИ(отм.), се присъжда дължимата държавна такса с оглед на стойността на
имуществото, чието отнемане се е искало – определение № 148 от 15.01.2025 г. по ч. гр. д. №
4847/2024 г. на III г. о. на ВКС, определение № 5453 от 26.11.2024 г. по ч. гр. д. № 4286/2024
г. на III г. о. на ВКС, определение № 4954 от 31.10.2024 г. по ч. гр. д. № 3785/2024г. на III г. о.
на ВКС, определение № 3398 от 03.07.2024 г. по ч. гр. д. № 1983/2024 г. на III г.о. на ВКС,
определение № 2958 от 13.06.2024 г. по ч. гр. д. № 1921/2024 г. на III г. о. на ВКС,
определение № 3278/26.06.2024 г. по ч. гр. д. № 5262 по описа за 2023 г. на IV г. о. на ВКС,
определение № 2510 от 23.05.2024 г. по ч. гр. д. № 1814/2024 г. на IV г. о. на ВКС,
определение № 2476 от 21.05.2024 г. по ч. гр. д. № 1016/2024 г. на IV г. о. на ВКС,
определение № 2488 от 21.05.2024 г. по ч. гр. д. № 1344/2024 г. на IV г. о. на ВКС,
определение № 1801 от 11.04.2024 г. по ч. гр. д. № 323/2024 г. на III г. о. на ВКС,
определение № 1097 от 11.03.2024 г. по ч. гр. д. № 285/2024 г. на III г. о. на ВКС,
определение № 935 от 01.03.2024 г. по ч. гр. д. № 532/2024 г. на IV г. о. на ВКС, определение
№ 653 от 15.02.2024 г. по ч. гр. д. № 228/2024 г. на III г. о. на ВКС, определение № 1666 от
15.06.2023 г. по гр. д. № 170/2023 г. на IV г. о. на ВКС, определение № 2810 от 03.10.2023 г.
по ч. гр. д. № 3705/2013 г. на IV г. о. на ВКС, определение № 2833 от 4.10.2023 г. по ч. гр. д.
№ 3948/2023 г. на III г. о. на ВКС и др.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Комисия за отнемане на незаконно придобитото
имущество, БУЛСТАТ *********, с адрес: гр. София, пл. "Света Неделя" № 6, против Ш. Б.
(S.B.), роден на **** г. в гр. Муш, Република Турция, с турски персонален № ****,
притежаващ международен паспорт №U ****, издаден на **** г. от Р.Турция, с постоянен и
настоящ адрес: Р.Турция, обл. Хаскьой, гр. Муш, ул. **** иск за отнемане в полза на
държавата по реда на чл. 154, ал. 1 във вр. с чл. 153, ал. 1 ЗОНПИ на основание чл. 142, ал. 2,
т. 1 във вр. с чл. 141 ЗОНПИ от Ш. Б. на парични средства в размер на 199800 евро, с обща
левова равностойност, съгласно фиксирания валутен курс на БНБ към 10.08.2023 г.,
възлизаща на 390 774,83 лв., открити в автобус, управляван от Ш. Б., на 10.08.2023 г. на
8
ГКПП „Капитан Андреево” - шосе – при излизане от Република България.
ОСЪЖДА Комисия за отнемане на незаконно придобитото имущество, БУЛСТАТ
*********, с адрес: гр. София, пл. Света Неделя № 6, да заплати на Софийски Градски Съд,
на основание чл. 157, ал. 2 ЗОНПИ, сумата от общо 15 630.99 лв. /петнадесет хиляди
шестстотин и тридесет лева и деветдесет и девет стотинки/, представляваща дължима
държавна такса по производството.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
9