№ 36472
гр. София, 13.10.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 174 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тринадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА
като разгледа докладваното от РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА
Гражданско дело № 20231110133487 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по искова молба на В. И. П. срещу
„(ФИРМА)“ АД.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба. В същия срок е
предявен насрещен иск. Съдът намира исковата молба по насрещния иск за нередовна,
поради което следва да я остави без движение и да даде указания за отстраняване на
нередовностите.
Съдът намира, че следва да се произнесе по доказателствените искания на страните и
да насрочи делото за разглеждане в открито съдебно заседание.
Към исковата молба и отговора на исковата молба са приложени писмени
доказателства, които съдът намира за относими, необходими и допустими за правилното
решаване на спора, поради което следва да бъде допуснато събирането им по делото.
Искането на ищеца за допускане на СсЧе съдът намира, че следва да остави без
уважение като не необходимо.
Искането на ищеца по чл. 190 ГПК за задължаване на ответника да представи по
делото ОУ следва да се остави без уважение, доколкото такива са приложени към отговора
на исковата молба.
Искането на ищеца по чл. 190 ГПК за задължавана на ответника да представи справка
за датата и размера на отпусната сума, справка за всички дължими от ищцата суми и справка
за сумата, която следва да бъде погасена, следва да се остави без уважение като не
необходимо и неотносимо с оглед предмета на предявените искове.
Съдът намира, че предявените искове са допустими, като по делото следва да бъде
насрочено открито съдебно заседание.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ насрещната искова молба.
УКАЗВА на „(ФИРМА)“ АД в едноседмичен срок от получаване на съобщението да
представи доказателства за платена държавна такса в размер на 65,23 лв. за предявяване на
насрещен иск по сметка на СРС. При неизпълнение на указанията в срок съдът ще върне
1
насрещния иск.
При изпълнение на указанията в срок да се изпрати препис от насрещния иск на
ищеца с едномесечен срок за отговор.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание на 06.02.2024 г. от 11:15 часа, за когато да се
призоват страните, като им се изпрати препис от настоящото определение.
ДОПУСКА събиране на писмени доказателства по делото – представените от
страните документи.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ останалите доказателствени искания на ищеца.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 140, ал. 3 ГПК, СЪДЪТ СЪОБЩАВА на страните проекта
за доклад на делото:
Предмет на делото са предявените от В. И. П. срещу „(ФИРМА)“ АД установителни
искове в условията на евентуалност както следва:
1. Иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК вр. с чл. 11, ал. 1, т.9 и
т. 10 ЗПК за прогласяване нищожността на Договор за потребителски кредит 559077 от
17.04.2023 г. поради противоречие със закона;
2. Евентуален иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1, пр. 2 ЗЗД за прогласяване
нищожността на чл. 4 от Приложение № 5 към Договор за потребителски кредит 559077 от
17.04.2023 г., поради противоречие със закона и заобикаляне на закона;
3. Евентуален иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1, пр. 2 ЗЗД за прогласяване
нищожността на чл. 2 от Приложение № 5 към Договор за потребителски кредит 559077 от
17.04.2023 г., поради противоречие със закона и заобикаляне на закона.
В исковата молба се твърди че между страните е сключен Договор за потребителски
кредит 559077 от 17.04.2023 г. при следните параметри: Сума на кредита 1500,00 лева; Срок
на погасяване на кредита: 17.04.2024 г.; Размер на погасителната вноска с одобрено
обезпечение: 154,12 лева; Размер на погасителната вноска без одобрено обезпечение: 289,17
лева; Брой на погасителните вноски: 12; Начин на усвояване на кредита: Чрез системата на
„Изипей” АД; Годишна лихва за ползване на кредита: 29.40%; Общо дължима сума при
надлежно и правилно изпълнение на задълженията по кредита 1849,44 лева; Годишен
процент на разходите /ГПР/ по Кредита: 49.00%. Освен изложеното се твърди, че в чл. 4 от
Приложение № 5 към Договора била посочена и неустойка за непредоставяне на
обезпечение във вид на поръчителство на две физически лица или банкова гаранция в
размер на 1849,44 лева, представляваща сбор на дължимата главница и лихва за ползване на
кредита, със срок на валидност от 30 дни след крайния срок за погасяване на всички
задължения по договора в срок до края на следващия ден, считано от деня на сключване на
договора за кредит. Тази неустойка се равнявала на „в размер на 4.43 лева средно на ден,
като неустойката на ден не трябвало да надвишава 1% от главницата по кредита.“. Общият
размер на неустойката при непредоставяне на обезпеченията във вида и съгласно
изискванията на кредитодателя възлизал на 1607,60 лева за целия срок на договора.
Аргументира, че с оглед изложеното следвало да върне сумата от 3457,03 лева, която
включва: 1) 1 500 лева - главница; 2) 249,47 лева - лихва; 3) 99,96 лева - такса, съгласно
2
Приложение № 4 към Договора, за разглеждане и оценка на заявката за кандидатстване за
кредит и представената на Клиента преддоговорна информация, подготовка на Договора за
кредит и допълнителните приложения към него, оценка на кредитоспособността и
финансовите възможности на Клиента и проверка на вероятността за погасяване на кредита;
4) 1607,60 лева - неустойка в случай на непредоставяне на обезпечение.
Ищецът твърди, че не е ясно какво включва ГПР. Сочи, че целият договор е нищожен
поради противоречие със закона. Подробно аргументира, че уговорената неустойка
представлява скрито възнаграждение за кредитодателя, което следва да бъде включено в
ГПР. Излага, че неустойката и таксите е следвало да бъдат посочени като част от ГПР и
развива подробни съображения, че неправилното посочване на размера води до нищожност
на целия договор. Счита също и че размерът на неустойката противоречи на добрите нрави.
Досежно евентуалния иск за прогласяване нищожността на чл. 4 от Приложение № 5,
излага подробно, че така уговореният размер на неустойката води до скрито оскъпяване на
кредита, че е добавък към възнаградителната лихва, че противоречи на добрите нрави, както
и че излиза извън присъщите й функции. Аргументира също и че с тази уговорка е
прехвърлен рискът от неизпълнение за предварителна оценка на платежоспособността на
длъжника върху самия длъжник.
Досежно евентуалния иск за прогласяване нищожността на чл. 2 от Приложение № 4
излага, че клаузата е недействителна, доколкото таксите за разглеждане и оценка на заявката
за кандидатстване за кредит, представлявали разход по кредита, но никъде не били посочена
като част от ГПР. Сочи и че е недопустимо да се уговарят такси за изпълнение на
предвидени в закона задължения от страна на кредитодателя.
Моли съда да уважи предявените искове. Претендира разноски.
В срока по чл.131. ал.1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който
предявеният иск се оспорва като неоснователен. Ответникът не оспорва, че между страните е
сключен договор със соченото от ищеца съдържание, като подробно описва и процедурата
по сключване. Твърди, че на 30.04.2023 г. ищецът е упражнил правото си на отказ от
сключения договор, като до момента не били извършени плащания. Оспорва изложените
твърдения от страна на ищеца и развива подробни съображения в насока, че оспорваните
клаузи са валидно уговорени при спазване на законовите изисквания. Сочи, че с оглед
упражненото право на отказ от страна на ищеца, неустойка е начислявана само за периода от
18.04.2023 г. до 30.04.2023 г., която била в размер на 89,32 лева. Моли съда да отхвърли
предявения иск. Претендира разноски.
Ищецът е депозирал становище на 16.08.2023 г., в което подробно е изложил, че когато
договорът за кредит не съдържа компонентите, от които се състои ГПР, потребителят е
възпрепятстван да разбере икономическите последици на поетото задължение. Изложено е
също и че посочването на по-нисък размер от действителния такъв на ГПР, представлява
заблуждаваща търговска практика. Отново подробно е изложено, че уговорената неустойка
не изпълнява присъщите й функции.
3
На 30.08.2023 г. ищецът е депозирал и друго становище, в което е изложил, че когато
договорът е обявен за недействителен, потребителят дължи връщане само на главницата.
Направено е искане за разсрочване на задължението за връщане на главницата съобразно
погасителния план.
В доказателствена тежест на ищеца по главния иск е да докаже, наличието на
облигационно правоотношение по Договор № 559077 от 17.04.2023 г.; че последният е
нищожен поради противоречие със закона; по евентуалните искове в тежест на ищеца е да
докаже, че част от съдържанието на Договор № 559077 от 17.04.2023 г. са оспорените
клаузи; че последните противоречат и заобикалят закона.
В доказателствена тежест на ответника е да установи възраженията си, както и
индивидуалните договорености с ищеца.
Съдът ОТДЕЛЯ КАТО БЕЗСПОРНИ И НЕНУЖДАЕЩИ СЕ ОТ ДОКАЗВАНЕ
следните обстоятелства по делото: че между страните е сключен Договор № 559077 от
17.04.2023 г. със соченото в исковата молба съдържание.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат
становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат
съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на
предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността
да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са
съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да
уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички
съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.
СЪДЪТ НАПЪТВА страните към постигането на СПОГОДБА, като им указва, че
при постигането на такава ще бъде възстановена ½ от внесената държавна такса, и че с
постигането й спора им ще бъде разрешен окончателно още в производството пред първата
инстанция.
УКАЗВА на страните, че за намиране на разрешение на техния спор, могат да
използват и процедура по медиация, като по този начин те спестяват време и
непосредствено участват при определяне на взаимоизгодно решение, без да са обвързани от
типичните за съдебното производство формални критерии и предписани рамки на намеса в
отношенията им, като за целта могат да се обърнат към Програма “Спогодби” при
Софийския районен съд, която предлага безплатно провеждане на процедура по медиация.
Повече информация за Програма “Спогодби” може да бъде получена всеки работен
ден от 09.00 часа до 17.00 часа на телефон 02/8955 423 или 0889 515 423 и в Центъра за
спогодби и медиация, който се намира в гр. София, бул. ЦАР БОРИС III № 54, ет. 2, ст. 204
/Софийски районен съд/.
ПРЕПИС от настоящото определение да се връчи на страните.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4