№ 613
гр. Пазарджик, 05.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на тринадесети септември, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Таня Петкова
при участието на секретаря Соня Захариева
като разгледа докладваното от Таня Петкова Административно наказателно
дело № 20215220200935 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от „Г.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление гр. П., ул. „***“ №7, представлявано от П. Г. Х. К., чрез адв. Н.А. от АК-
П., против Наказателно постановление № 13-002541 от 11.03.2021 г., издадено от
директора на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Пазарджик, с което за нарушение на
чл.415 ал.1 от КТ е наложена имуществена санкция в размер на 1 500 лева.
В жалбата обобщено се излагат съображения за незаконосъобразност на НП,
чиято отмяна се иска, поради постановяване на същото при нарушение на материалния
и процесуалния закон. Не се претендират разноски.
В съдебно заседание дружеството-жалбоподател, редно призовано не се
представлява от законовия и/или процесуален представител. По делото е постъпило
писмено становище от процесуалния представител, с което се поддържа жалбата и се
иска отмяна на НП, поради изложените в нея аргументи. Претендират се разноски в
полза на дружеството-жалбоподател за заплатено адвокатско възнаграждение.
Въззиваемата страна се представлява от процесуален представител, който
оспорва жалбата, ангажира доказателства и излага обосновано писмено становище,
1
относно законосъобразността на НП и отхвърляне на жалбата като неоснователна.
Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за
прекомерност на поисканите разноски за поисканото адвокатско възнаграждение.
Районният съд провери основателността на жалбата, като прецени доводите на
страните, съобразявайки закона, по вътрешно убеждение и като обсъди събраните по
делото писмени доказателства, при съблюдаване разпоредбата на чл.63 от ЗАНН,
намира за установено следното:
Дружеството-жалбоподател е санкционирано с НП, за това че в качеството си на
работодател смисъла на § 1, т.1 от ДР на КТ не е изпълнил дадено задължително за
изпълнение предписание по т.4 от Протокол № 2004208/10.03.20220 г. на ст.
юрисконсулт Р. Т. със срок за изпълнение до 13.03.2020 г., а именно „В обекта на
контрол работодателят да държи на разположение на контролните органи на
инспекцията по труда документи, свързани с разпределението на работното време и
организацията на работа: поименни графици за работа за периода, за който е
установено сумирано отчитане на работното време- основание чл.403а ал.1 от КТ“.
Нарушението било установено и извършено на 26.11.22020 г. по време на
проверка на място в обект на дружеството, представляващ „Заведение за бързо
хранене“, намиращ се в гр. Пазарджик на бул. „Б.“ № 7, когато от страна на
дружеството не били представени поименни графици за работа за м. ноември 2020 г.,
т.е. в деня, следващ изтичането насока за изпълнение на предписанието.
Така констатираното съставлявало нарушение на чл.415 ал.1 от КТ, поради
което против дружеството-жалбоподател бил съставен АУАН № 13-002541/04.12.2020
г. в присъствието на пълномощник на дружеството, надлежно упълномощен от
управителя на същото да го представлява, на който бил предявен и връчен срещу
подпис. В акта не били дадени обяснения и възражения от пълномощника, такива не
постъпили и в писмен вид.
Въз основа на съставения АУАН на 11.03.2021 г. било издадено атакуваното
НП, което било връчено на дружеството по пощата на 04.06.2021 г., видно от известие
за доставяне (л.12). Жалбата против НП била депозирана от надлежно упълномощен от
управителя на санкционираното дружество адвокат чрез АНО до съда, по куриер на
10.06.2021 г. (виж товарителница на л.6), поради което е процесуално ДОПУСТИМА,
като подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, от лице активнолегитимирано да
инициира съдебен контрол за законосъобразност на атакуваното НП пред
компетентния съд.
Гореописаната фактическа обстановка съдът възприе от събраните по делото
2
писмени доказателства и показанията на свидетеля С.А.. Съдът кредитира изцяло
събраните доказателства, т.к. същите са непротиворечиви, хронологично точни и
взаимно се допълват.
Разгледана по същество съдът намира жалбата за ОСНОВАТЕЛНА, поради
следното:
Според настоящия съдебен състав вмененото на дружеството нарушение не е
извършено. Няма спор, че на дружеството-жалбоподател е било дадено задължително
предписание в горния смисъл, чиито срок за изпълнение е бил до 13.03.2020 г.,
включително. Според АНО обаче, осъществяването на нарушението се състои в това,
че дружеството като работодател не е изпълнило даденото предписание, тъй като не е
представило на контролните органи при извършената на 26.11.20202 г. проверка,
поименни графици за работа за м. ноември 2020 г. Според даденото предписание обаче
такива графици е следвало да бъдат изготвени за периода, за който е установено
сумирано работно време. Не става ясно обаче към 13.02.2020 г., когато е приключила
предходната проверка и е дадено предписанието, за които точно периоди на работа е
следвало дружеството до 13.03.2020 г. да представи такива поименни графици и дали
те касаят бъдещ период, какъвто е м. ноември 2020 г. Според показанията на св. А.
такива графици се изготвят от работодателя за всеки месец (на месец) или на три
месеца, като тези графици могат да бъдат променяни. При това положение е
несъмнено, че поименните графици за м. ноември 2020 г. не се отнасят за нито една от
посочените от св. А. хипотези, тъй като въпросният период не попада нито в месечния,
нито в тримесечния период съгласно даденото предписание и при това положение няма
как работодателят да изпълни същото, т.е. до 13.03.2020 г. да изготви поименен график
за работното време в дружеството за м. ноември 2020 г.
На следващо място в АУАН и в НП е посочена изрично възприетата от
актосъставителя и наказващия орган дата на извършване на нарушението, а именно
26.11.2020 г., когато е извършена проверка и в обекта на контрол и не са били
представени поименни графици за м. ноември 2020 г. Даденото задължително
предписание обаче е било със срок за изпълнение 13.03.2020 г. Този срок обаче изтича
по време на извънредното положение, обявено в страната на 13.03.2020 г. с Решение на
Народното събрание по предложение на Министерския съвет и на основание чл.84 т.12
от Конституцията на Република Б. във връзка с разрастващата се пандемия от Ковид-
19, считано от 13.03.2020 г. до 13.04.2020 г., който срок е удължен до отмяна на
извънредното положение на 14.05.2020 г. Същевременно с разпоредбата на чл.4 от
Закон за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с
решение на НС от 13.03.2020 г. (обн. Дв бр.44/13.05.2020 г.) Закона) бяха удължени
определени срокове, изтичащи по време на извънредното положение. Съгласно чл.4 т.2
3
от закона с един месец от отмяната на извънредното положение бе удължен срокът на
действието на административните актове, което е ограничено със срок и изтича по
време на извънредното положение.
Даденото на дружеството задължително предписание по своята правна същност
представлява принудителна административна мярка по смисъла на чл.404 ал.1 т.1 от
КТ и се дава от контролните органи със съответен административен акт, в случая
протокол от извършена проверка №2004208/10.03.2020г., който в частта на дадените
задължителни предписания подлежи на обжалване по реда на АПК. При това
положение не може да има съмнение, че срокът по процесното предписание, по силата
на горецитирания закон, е бил удължен с един месец считано от 14.05.2020 г., т.е. до
14.06.2020 г., включително.
При това положение нарушението е извършено на първия работен ден след
изтичане на срока, в случая на 15.06.2020 г., каквато е и константната практика на
касационната инстанция. Тоест нарушението не е извършено на 26.11.2020 г., както е
възприето от АНО.
Имайки предвид, че датата на нарушението е основно обстоятелство по
неговото извършване (съставомерен елемент от фактическия състав на нарушението) и
същата не може да бъде променяна в хода на съдебното следствие, то в случая НП е
постановено при нарушение на материалния закон, което води до неговата порочност и
обуславя отмяната му.
Предвид всичко казано до тук НП се явява незаконосъобразно и следва да се
отмени.
При този изход от делото, искането на АНО за присъждане в негова полза на
юрисконсултско възнаграждение не може да бъде удовлетворено.
Следва обаче да се уважи претенцията на дружеството-жалбоподател за
присъждане на разноски за заплатено адвокатско възнаграждение, претендирани в
размер на 400 лева за процесуално представителство. Искането е своевременно
направено в хода на съдебното производство с писмена молба от процесуалния
представител на дружеството-жалбоподател, преди делото да бъде обявено за
решаването. Заплащането в брой е надлежно удостоверено с представените по делото
договор за правна защита и съдействие, фактура, платежно нареждане и списък на
разноските (л.32-34). Размерът на възнаграждението е малко над минималния размер
предвиден по чл.7 ал.2 т.2 във вр. чл.18 ал.2 от Наредбата за минималните размери на
адвокатските възнаграждения. Същевременно от страна на процесуалния представител
на АНО своевременно е било направено възражение за прекомерност на
4
претендирания адвокатски хонорар, което съдът счита за основателно и намира
претендирания хонорар за завишен. Това е така, тъй като делото се разгледа в 1
съдебно заседание с разпит на един свидетел, на което процесуалния представител на
въззивника не взе участие, а единствено депозира кратко бланкетно становище по
същество, а освен това делото не е с фактическа и правна сложност и е с малък обем на
доказателствения материал. При това положение съдът намира, че следва да присъди
възнаграждение в размер по-малък от претендирания от 400 лева, а именно 200 лева,
като за разликата до претендирания размер следва да отхвърли искането. Разноските
следва да се възложат в тежест на ИА „ГИТ“- София като ЮЛ със самостоятелен
бюджет, към което е структуриран органът издал НП- Дирекция „ИТ“- Пазарджик.
Така мотивиран и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, Районен съд Пазарджик в
настоящия си състав,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 13-002541 от 11.03.2021 г., издадено
от директора на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Пазарджик, с което на „Г.“ ЕООД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. П., ул. „***“ №7, представлявано от
П. Г. Х. К., за нарушение на чл.415 ал.1 от КТ е наложена имуществена санкция в
размер на 1 500 лева, като незаконосъобразно.
ОСЪЖДА ИЗПЪЛНИТЕЛНА АГЕНЦИЯ „ГЛАВНА ИНСПЕКЦИЯ ПО
ТРУДА“ гр. София, представлявана от изпълнителен директор, ДА ЗАПЛАТИ на „Г.“
ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. П., ул. „***“ №7,
представлявано от П. Г. Х. К. разноски в размер на 200 (двеста) лева за адвокатско
възнаграждение за един адвокат, като ОТХВЪРЛЯ искането за присъждане на
разноски за разликата от 400 лева до 200 лева, като неоснователно.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователно искането на процесуалния представител на
АНО за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд- Пазарджик в 14-
дневен срок от съобщението за изготвянето му.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
5