№ 8896
гр. София, 16.11.2021 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 43 СЪСТАВ, в закрито заседание на
шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА
като разгледа докладваното от ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА Гражданско дело
№ 20211110152035 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.140, ал. 1 ГПК.
В срока по чл.131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от ответника.
По отношение обективираното в писмения отговор оспорване на представителната
власт на пълномощника на ищеца следва да се има предвид, че пълномощникът се
легитимира като такъв с представянето на писмено пълномощно отговарящо на
изискванията на чл.33 ГПК. Пълномощното се прилага към исковата молба и въз основа на
него съдът извършва проверка за наличието на представителна власт на предявилия иска
пълномощник и за обема на същата. Тази проверка обаче е ограничена само до
установяващото се от съдържанието на пълномощното като съдът не може да извършва
проверка дали удостовереното с него изявление на упълномощителя действително е
направено. Същевременно пълномощното удостоверява изявление на страна по спора, което
е насочено към възникването на представителна власт на пълномощника, но не и изявления
и/или факти които са от значение за съществуването на спорното право и за основателността
на предявения иск. Извършените от пълномощника процесуални действия обвързват само
представляваната от него страна и пораждат действие само по отношение на нея. Затова
пълномощното нито обвързва, нито вреди на другата страна в производството.
Съществуването на упълномощителната сделка е от значение за отношенията между
упълномощителя и пълномощника, но не и за спорните отношения между далата
пълномощното страна и насрещната такава. Затова пълномощното не се преценява от съда
при постановяване на решението му по съществото на спора. Поради това за насрещната
страна не съществува правен интерес да оспорва съществуването на
упълномощителната сделка, чрез оспорване на съдържанието на пълномощното или
на положения от упълномощителя подпис. Интерес от отпадането на обвързващата сила
на извършени от пълномощник без представителна власт действия има само лицето, за което
се счита за обвързано от тях. Това е лицето посочено като упълномощител в пълномощното
по чл.33 ГПК. По силата на чл. 42, ал. 2 ЗЗД това лице може както да се позове на това, че
1
действията на пълномощника са извършени без представителна власт и не са породили
действия за него, така и по своя преценка да потвърди същите. Правото на потвърждаване
принадлежи само на лицето, от чието име са извършени действията без представителна
власт и затова само то може да се позовава и на липсата на представителна власт на
извършилия действията пълномощник. Трети лица не могат да се позовават на липсата на
представителна власт и да искат да се прилагат последиците от нея, тъй като по този
начин би се стигнало до невъзможност на упълномощителя да потвърди действията. В
този смисъл в т. 2 от ТР № 5/12.12.2016 година, постановено по тълк. д. № 5/2014 година на
ОСГТК е посочено, че договор, сключен от лице, действало като представител, без да има
представителна власт, е в състояние на висяща недействителност и не поражда целените с
него правни последици. Същите настъпват, ако лицето, от името на което е сключен
договорът, го потвърди съгласно чл.42, ал.2 ЗЗД. При липса на потвърждаване, на
недействителността може да се позове само лицето, от името на което е сключен договорът
или неговите универсални правоприемници. Даденото тълкуване се отнася до действието на
договорите, сключени от пълномощник без представителна власт, но даденото с него
разрешение е принципно и следва да намери приложение във всички случаи попадащи в
приложното поле на чл.42, ал.2 ЗЗД, какъвто е и този за липса на представителна власт в
исковото производство (в този смисъл са решение № 296/05.04.2017 г. по гр.д.№ 1776/2016
г., IV г.о. на ВКС и определение № 557/03.07.2019 г. по гр.д.№ 1775/2019 г., III г.о. на ВКС).
С оглед предходното, обективираното в писмения отговор доказателствено искане за
допускане на съдебно-графологична експертиза е неоснователно. По същите съображения
следва да бъде отхвърлено и искането за прекратяване на производството.
След подаване на писмен отговор по делото е постъпила и молба от ответника, в
която отново излага съображения относно липса на представителна власт на пълномощника
подписал исковата молба, които съдът също намира за неоснователни. Действително,
пълномощник, който не е от кръга на лицата по чл.32 ГПК, не може да представлява
упълномощителя в гражданския процес, но при наличие на една от хипотезите на чл.43, ал.2
ЗЗД има право да преупълномощи лице от кръга на посочените в чл. 32 ГПК /в този смисъл
е решение № 44/18.06.2020 по т.д.№ 962/2019 г., II т.о. на ВКС/. В цитираното решение се
приема, че съгласно общите разпоредби на гражданското законодателство - чл.43
ЗЗД, пълномощникът може да преупълномощава друго лице в предвидените в посочената
разпоредба две хипотези - при изрично овластяване или ако преупълномощаването му е
станало необходимо за запазване на интересите на упълномощителя. За да бъде
упълномощен адвокат от пълномощник да предяви иск за обезщетение за неимуществени
вреди и да извършва процесуално представителство по чл. 32 ГПК, е необходимо
пълномощникът да разполага със съответната представителна власт, да е изрично овластен
от представлявания, т.е. да е изпълнена първата предпоставка на чл. 43 ЗЗД – да е
упълномощен да предяви иск от името на представлявания и да преупълномощава за това
други лица. В конкретния случай, видно от приложеното към исковата молба пълномощно е,
че ищцата ОЛГ. Л. е упълномощила Компенсер ЛТД да инициира съдебни производства в
т.ч. да преупълномощава адвокати с правата по пълномощното.
2
Не са налице и твърдяните в писмения отговор и поддържани в последваща молба от
ответника доводи за нередовност на исковата молба.
Към исковата молба са представени документи, които като относими и допустими
следва да бъдат приети и приложени към делото, като на основание чл.183 ГПК на ищеца
следва да бъде дадено указание да завери същите „вярно с оригинала“. При неизпълнение на
даденото указание документите ще бъдат изключени от доказателствената съвкупност.
Към исковата молба е представен процесния електронен билет, поради което
искането на ответника за задължаване на ищеца да го представи, следва да бъде отхвърлено.
Разпоредбата на чл.127, ал.4 ГПК изисква ищецът да посочи банкова сметка или друг начин
на плащане, но и документ, с който да удостоверява кой е титуляра на посочената банкова
сметка. Ето защо, искането на ищеца в тази насока съдът намира за неоснователно, поради
което същото следва да бъде отхвърлено.
Относимо и допустимо, с оглед разпределението на доказателствената тежест в
процеса, съдът намира искането на ищеца да бъде задължено ответното дружество да
представи информация за явяването на гишето за регистрация, но само по отношение на
ищцата. Списък за всички пътници на борда не е необходим.
Условието, при което е обективирано доказателственото искане на ищцата за
допускане на съдебно-техническа експертиза, не се е сбъднало, поради което съдът не
дължи произнасяне в тази насока.
Повод за образуване на настоящото производство е оспорена заповед за изпълнение
по ч.гр.дело № 28675/2021 г. по описа на СРС, поради което следва да се приложи към
настоящето дело.
Налице са предпоставките за насрочване на делото в открито съдебно заседание.
Така мотивиран и на основание чл.140, ал.3 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТХВЪРЛЯ обективираното в писмения отговор искане за прекратяване на
производството по делото.
ПРИЕМА и ПРИЛАГА представените към исковата молба документи по опис,
обективиран в същата, като писмени доказателства по делото.
УКАЗВА на ищеца, че на основание чл.183 ГПК, в срок до първото по делото
открито съдебно заседание, следва да завери представените към исковата молба преписи на
документи „вярно с оригинала“, като НАПОМНЯ, че при неизпълнение на даденото
указание, същите ще бъдат изключени от доказателствената съвкупност.
ПРИЛАГА ч.гр.дело № 28675/2021 г. по описа на СРС към настоящето дело за
послужване.
ОТХВЪРЛЯ доказателственото искане на ответника за допускане на съдебно-
графологична експертиза, задължаване на ищеца да представи билета си за процесния полет,
както и удостоверение за титуляр на банкова сметка, като неоснователни.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл.190, ал.1 ГПК ответното дружество, в 2-седмичен
3
срок от получаване на настоящото определение, да представи по делото /с препис за ищцата/
информация за явяването на ищцата на гишето за регистрация на 02.06.2018 г., като
НАПОМНЯ, че съгласно чл.190, ал.2 ГПК непредставянето на документа ще се преценява
съгласно чл.161.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 25.01.2022 г. от 11:40 часа , за която дата
и час да бъдат уведомени страните, като им се изпрати и препис от настоящото определение,
а на ищцата и препис от писмения отговор и молба с вх.№ 86130 от 11.11.2021 г.
СЪСТАВЯ ПРОЕКТОДОКЛАД по делото, както следва:
В исковата молба са изложени твърдения, че между ищцата ОЛГ. Л. и ответното
дружество „Б.Е.“ ЕООД бил сключен договор за въздушен превоз за редовен полет LB 220
по направление летище М., В. (VKO) – летище В. (BOJ) на 02.06.2018 г., с планиран час на
излитане – 18:30 ч. местно време. Твърди се, че в деня на полета ищцата се явила навреме и
преминала надлежно всички контролни и регистрационни процедури, но поради виновно
забавяне на изпълнението на договора за превоз от страна на ответника, процесния полет
бил изпълнен на следващия ден – 03.06.2018 г. в 09:00 часа. Предходното довело да
пристигане в крайния пункт с повече от 3 часа закъснение. Поддържа се, че на 08.04.2021 г.
на ответника била връчена покана за извънсъдебно уреждане на претенции за изплащане на
обезщетение по Регламент (ЕО) 261/2004 г., в отговор на която от ответната страна било
изразено желание за провеждане на видео-конферентен разговор. В рамките на проведената
на 21.04.2021 г. в платформа Zoom работна среща, от страна на ответника била изразено
съгласие за сключване на извънсъдебно споразумение, но до такова по отношение на
претендираното от ищцата обезщетение, не се стигнало. Поддържа се още, че поради
прекратяване на всякакви комуникации от страна на ответното дружество, било подадено
заявление, въз основа на което било образувано ч.гр.д.№ 28675/21 г. по описа на СРС и
издадена заповед за изпълнение на парично задължения по чл.410 ГПК за суми за главница
и лихва във връзка с претендирано обезщетение за закъснял полет по горепосочения
Регламент. Тъй като издадената заповед била оспорена от длъжника – настоящ ответник,
ищецът обуславя правния си интерес от предявените установителни искове, като счита, че са
налице предпоставките на чл.7 от Регламента и за него е възникнало право на обезщетение в
размер на 400,00 евро, ведно с обезщетение за забава върху главницата. По изложените в
исковата молба доводи се иска съдът да постанови решение, с което да признае за
установено по отношение на ответника, че дължи на ищцата сумата от 400,00 евро,
представляваща обезщетение по чл.7, § 1, б.“б“ от Регламент (ЕО) 261/2004 г. на
Европейския парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 г. за закъснение на полет LB 220
по направление летище М., В. (VKO) – летище В. (BOJ) на 02.06.2018 г, ведно със законната
лихва, считано от 21.05.2021 г. до окончателното изплащане, както и сумата от 226,02 лева,
представляваща лихва за забава за периода от 26.06.2018 г. до 30.04.2021 г. Претендират се и
направените разноски в заповедното и исковото производство.
В подадения в срока по чл.131 ГПК писмен отговор от ответното дружество се
изразява становище за недопустимост и нередовност на исковата молба, а по същество за
неоснователност на предявените искове.
4
Доколкото в мотивите на настоящото разпореждане съдът подробно е обсъдил
доводите за нередовност и недопустимост, в доклада следва да бъдат посочени единствено
наведените от ответника доводи по същество на спора.
В писмения отговор ответникът прави възражение за изтекла погасителна давност,
като сочи, че Регламентът не определя давностни срокове за предявяване на искове пред
националните съдилища, като този въпрос и предмет на националното законодателство на
всяка държава-членка. В тази насока се излага съображения, че отговорността на превозвача
е договорна и се урежда от Закон за гражданското въздухоплаване, който като специален
закон, изключва приложението на общия закон – ЗЗД, уреждащ института на погасителната
давност. Позовавайки се на разпоредбата на чл.135 ЗГВ ответникът изразява становище, че
правото на иск се е погасило с изтичането на двугодишна погасителна давност от деня на
осъществяване на полета – 03.06.2018 г., която към датата на подаване на исковата молба в
съда е била изтекла. На следващо място в отговора се излагат доводи за отсъствие на
елементи от фактическия състав на нормата от Регламента, уреждаща правото на
обезщетение, а именно – наличието на валидно сключен договор между пътника и
авиопревозвача. В тази насока се оспорва „истинността и авторството“ на представения към
исковата молба електронен билет, както и явяването на пътника навреме за регистрация – не
по-късно от 45 минути преди обявения час на излитане. По отношение на сочената в
исковата молба покана за извънсъдебно уреждане на претенции се поддържа становище, че
по делото не е доказано нейното „доставяне“, а приложената електронна кореспонденция
била поверителна и съдържала конфиденциална информация, за която не било дадено
разрешение за разпространение. Оспорват се изложените в исковата молба твърдения за
извънсъдебно признание на претендираните вземания. По изложените в отговора доводи и
съображения се иска отхвърляне на предявените искове. В условията на евентуалност е
заявено възражение с правно основание чл.78, ал.5 ГПК.
Предявен е иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр чл.7 т. 1, буква "б" от
Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 11 февруари 2004
година.
УКАЗВА на ищеца, че в негова тежест е да проведе пълно и главно доказване на
следните правопораждащи факти: възникнало валидно облигационно правоотношение по
силата на договор за въздушен превоз, в съдържанието на което е включено задължение за
ответника да изпълни полет по направление летище М., В. (VKO) – летище В. (BOJ) на
02.06.2018 г., явяване на пътника поне 45 минути преди обявения му час за полет, че е
налице забавяне на полета по смисъла на чл. 6, § 1, б. "б" Регламент № 261/2004 г., а именно:
забавяне, продължило повече от три часа при полети в диапазона 1500 км.-3500 км.
При доказване на горепосочените обстоятелства в тежест на ответника е да докаже
плащане на претендираното обезщетение.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат
становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат
съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на
предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността
5
да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са
съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да
уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички
съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.
ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената
държавна такса се връща на ищеца. УКАЗВА на страните, че за приключване на делото със
спогодба е необходимо лично участие на страните или на изрично упълномощен за целта
процесуален представител, за който следва да се представи надлежно пълномощно.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на
бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните желаят да
използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или медиатор от
Единния регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието
(http://www.justice.government.bg/MPPublicWeb/default.aspx?id=2).
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6