№ 489
гр. София, 08.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Атанас Кеманов
Членове:Джулиана Петкова
Надежда Махмудиева
при участието на секретаря Мария Ив. Крайнова
като разгледа докладваното от Джулиана Петкова Въззивно гражданско дело
№ 20211000503421 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда на чл. 258 -274 ГПК.
Образувано е по жалби на страните по гр.д. № 8659/2019г. по описа на СГС, І-26
състав срещу решението от 29.06.2021г., с което е уважен частично иска на Б. В. С. срещу
Прокуратурата на РБ по чл. 2, ал.1, т.3 ЗОДОВ за присъждане на обезщетение за
неимуществени вреди от незаконно обвинение в престъпление.
Ищецът С. обжалва решението в частта, с която искът му е отхвърлен за разликата
над 35 000 лева до пълния предявен размер от 250 000 лева с доводи за неправилно
приложение на чл. 52 ЗЗД. Иска отмяна на решението в обжалваната част и присъждане на
пълния размер на претенцията.
Ответникът Прокуратура на РБ обжалва решението в частта, с която искът е уважен,
като твърди необоснованост и неправилно приложение на закона.
Страните взаимно оспорват жалбите си.
Софийски апелативен съд, в изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК, намира
обжалваното решение за валидно, допустимо и частично неправилно. Формираните в
отговор на оплакванията на страните съображения на въззивния съд са следните:
Държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от органите на дознанието,
следствието, прокуратурата, съда и особените юрисдикции от незаконно обвинение в
извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно
производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че
извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното производство е
образувано, след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е
амнистирано – чл. 2, ал.1, т. 3 ЗОДОВ (изм.) Отговорността е обективна и за възникването й
1
по реда на чл. 2, ал. 1, т. 3, пр.2-ро ЗОДОВ са необходими две предпоставки:1) повдигане на
обвинение на лице за извършване на престъпление и 2) прекратяване на образуваното
наказателно производство поради това, че деянието не е извършено от лицето. В случая и
двете предпоставки са налице. По делото е установено, че спрямо ищеца е било повдигнато
обвинение за извършване в качеството му на длъжностно лице на престъпление по чл. 302а
вр. с чл.302, т.1 вр. с чл. 301, ал.1 вр. чл.26, ал.1 вр. с чл. 20, ал.2 НК. За деянието по
повдигнатото на 17.07.2012г. обвинение било образувано досъдебно производство № 19-П/
2012г. по описа на СО-СГП, нов номер ДП № 188/2013г по описа на НСлС, пр.пр. 4-
1101/2012г. по описа на СГП. На 17.12.2014г. по реда на чл. 369, ал.1 НПК на СГП е била
дадена възможност да внесе за разглеждане в съда обвинителния акт срещу ищеца. СГП
спазила указания срок и било образувано нохд № С-40/2015г. по описа на СГС,НК, 18
състав. Последното е прекратено, на основание чл. 369, ал.4 НПК с определение от
05.06.2015г., влязло в сила. Въпреки това, обвинението срещу ищеца е внесено отново в
съда, като е образувано нохд № С-19/2016г., СГС, 18 състав. Новообразуваното дело е
прекратено с разпореждане на съдията докладчик от 30.05.2016г., което е влязло в сила на
15.07.2016г.
Наказателното производство е приключило в досъдебната му фаза за срок от четири
години. Същият не е разумен, за което свидетелства проведената процедура по чл. 369,ал.1
НПК, както и факта, че несъобразеното с процесуалните правила поведение на ответника
(повторно внасяне на обвинението в съда при влязло в сила прекратяване на наказателното
производство ) е удължило с една година периода на наказателно преследване срещу ищеца.
Спрямо ищеца е била приложена за близо четири месеца мярка на процесуална
принуда „задържане под стража“; за два месеца – „домашен арест“ и за около година –
„парична гаранция“.
Заявените за обезвреда морални щети представляват обичайните негативни
преживявания, които едно обвинено в престъпление лице изпитва – душевно безпокойство,
тревога, негативни преживявания, засегнати чувства на лично достойнство и чест, унижение,
уронване на доброто име в обществото, смущения в социалното общуване. Извън
обичайните вреди ищецът сочи такива от прекъсване на професионалното му израстване в
системата на МВР, разрив в интимния му живот и проява на болестно състояние –ерозивен
хроничен гастрит, хиатална херния и рефлукс езофагит.
Формираната по реда на чл. 290 ГПК съдебна практика приема последователно в
последните години, че претендираните по реда на ЗОДОВ конкретни морални вреди, които
са в рамките на обичайните негативни преживявания / тези, които нормално, предвидимо от
правилата на житейската логика и психологията едно обвинено в престъпление,
впоследствие оправдано, лице преживява/, както и причинно – следствената връзка между
тях и обвинението, не подлежат на формално доказване. След като е доказано увреждащото
действие /безспорно в случая/, искът се явява доказан в своето основание. Не е в тежест на
пострадалия да докаже отделните си негативни преживявания в рамките на обичайните
такива, но разпитаните по делото свидетели Сотиров и С. ги потвърждават.
Вредите извън обичайните и пряката им причинно-следствена връзка с обвинението
са в доказателствена тежест на ищцата.
С оглед оплакванията в жалбата на ответника, сред които липсва конкретно такова,
касаещо извода на първата инстанция, че обвинението се е отразило негативно на
професионалната реализация на ищеца, като е попречило да бъде върнат на заеманата преди
уволнението му длъжност, а впоследствие и да израсне кариерно, въззивният съд приема да
е установено по делото, че ищецът търпи вреди от прекъсване на професионалното
израстване в системата на МВР в резултат от незаконното обвинение.
Останалите специфични вреди са недоказани, противно на оплакванията по
жалбата на ищеца. Няма основание да не бъде кредитирано заключението на в.л. Д., според
което заболяванията на ищеца, диагностицирани близо година и половина след повдигане на
обвинението - гастрит, рефлукс и херния, са хронични, като развитието им до изявена
2
болестна симптоматика изисква продължителен период от време ( вж. отговорите на в.л. в
с.з. на 01.09.2020г.), а стресът или приемането на некачествена храна за периода на престоя
на ищеца в ареста, не може да са първопричина за възникването им и следва да се считат
провокиращи изявата на симптомите фактори. Изводите на вещото лице, както и
неоспорената констатация по експертизата, че ищецът е генетично предразположен към
изява на стомашни заболявания, преценени при отчитане на липсата на данни за извършен
надлежен преглед ( гастроскопия) на ищеца при превеждането му в ареста, както и на друга
медицинска документация по делото извън епикризата от 28.02.2014г., следва да бъдат
кредитирани. Ето защо, в изпълнение правилата за разпределение на доказателствената
тежест, съдът приема да не е установена пълно пряка причинно – следствена връзка между
незаконното обвинение и появата на заболяванията. Временното обостряне на общото
здравословно състояние на ищеца обаче, което безспорно се установява от доказателствата
по делото, следва да се отчете като обичайна вреда в резултат от наказателното преследване.
Остава недоказан и разрива в интимните отношения на ищеца. Ангажираните за
установяването му показания на св. С. са схематични, представляват принципни
умозаключения на свидетеля, а не отразяват конкретни преки негови възприятия за
относимите обстоятелства, изолирани са и са в противоречие с представената от лист 383 от
делото на СГС справка, видно от която в ареста ищецът е посещаван от лицето С. Й.,
представила се за негова съпруга ( според свидетеля името на годеницата на ищеца е П.).
Прилагането на принципа на чл. 52 ЗЗД при определяне на размера на обезщетението
налага преценка на обстоятелства, касаещи от една страна наказателното преследване, а от
друга – отражението му върху личността и начина на живот на ищеца.
В случая наказателното производство е приключило в досъдебната фаза, извън
разумния срок; обвинението е за тежко умишлено престъпление, извършено от ищеца като
длъжностно лице; за около година от периода на наказателното преследване ищецът е бил с
мярка за неотклонение, като близо четири месеца – най –тежката „задържане под стража“;
налице са доказателства, че обвинението е добило публичност в национален мащаб, предвид
отразяването му в национални медии. Тук е мястото да се отбележи, че медийното
отразяване на наказателното производство срещу ищеца не е вреда, а обстоятелство, което
влияе върху интензитета на вредите от злепоставяне/накърняване на доброто име на
незаконно обвинения и на преживения от него стрес т.е. преценява се на плоскостта на чл.
52 ЗЗД. В тази връзка няма никакво значение за отговорността на ответника по чия
инициатива е станало обект на репортажи и публикации обвинението срещу ищеца и как е
интерпретирано то от медиите, информационните агенции и от магистрат от състава на
ответника. От значение е единствено обективният факт на медиен отзвук, интензитета и
продължителността на същия. В тази връзка следва да се има предвид, че обвинението
срещу ищеца е отразено масово, макар и в рамките на кратък времеви интервал, и е
коментирано от градския прокурор на София Н. К. в официално интервю, достъпно на уеб
адрес за практически неограничен кръг лица.
Незаконното обвинение е имало силно негативно отражение върху личността и
начина на живот на ищеца. Накърнено е било доброто му име и професионалното му
достойнство, градени в продължение на години и това е създало за него трайни
неблагоприятни последици в професионален и личен план. Тревожността и потиснатостта
на ищеца са били интензивни през целия период на незаконното обвинение, смущението в
социалното общуване е продължило и след прекратяване на наказателното преследване.
Очакванията и изискванията на обществото за почтеност към лицата, заемащи подобна на
длъжността на ищеца ( разузнавач ІV степен в отдел „Контратероризъм“ към ГДБОП -МВР),
са завишени. Неоснователното обвинение на тези лица, особено когато е за престъпление
във връзка със службата им, има по-силно негативно отражение върху неимуществената им
сфера.
При съпоставяне на изброените фактори, изключителен превес имат обуславящите
по – висок размер на обезщетението за неимуществени вреди (определящ по – нисък размер
са обезщетението е единствено обичайният характер на голямата част от вредите), поради
3
което въззивният съд приема, че 50 000 лева е справедлив размер на глобалното
обезщетение за понесените от ищеца морални вреди.
Ответникът не носи отговорност за вредите от лошите условия в ареста по време на
изпълнение на мярката за неотклонение "задържане под стража". Това е обвързващото
тълкуване, дадено в решение №333/31.10.2014 г. по гр. д. №445/2014 г., IV г.о., ВКС,
изведено от обстоятелството, че условията в ареста са под контрола на ГДИН към
Министъра на правосъдието, поради което вреди от несъответствието им с нормативно
установените изисквания се реализират по административен ред. Притесненията, които
ищецът е понесъл в ареста предвид качеството си на служител на МВР ( вж. показанията на
св. С.), са отчетени от настоящия състав при изследване на негативното отражение на
обвинението върху личността му.
Пред въззивния съд не е спорен началния момент, от който се дължи законна лихва
върху обезщетението .
В обобщение на изложеното, като намира за неоснователни оплакванията по жалбата
на ответника и частично основателни тези по жалбата на ищеца, въззивният съд следва да
отмени решението в частта, с която искът е отхвърлен за разликата над 35 000 лева до 50 000
лева и я присъди на ищеца, и потвърди решението в останалите обжалвани части, с които
искът е уважен до 35 000 лева и е отхвърлен за разликата над 50 000 лева до 250 000 лева.
При този изход на спора на ищеца се следват сторените по делото разноски за
въззивното производство, съразмерно на уважената част от иска или 1067 лева, както и още
384, 12 лева над присъдените от СГС.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решението на СГС, І- 26 ти състав от 29.06.2021г. по гр.д. № 8659/2019г. в
частта, с която е отхвърлен предявения от Б. В. С. срещу Прокуратурата на РБ иск по чл. 2,
ал.1, т.3 ЗОДОВ за разликата над 35 000 лева до 50 000 лева и ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Прокуратурата на Р България да плати на Б. В. С. ЕГН **********,
съдебен адрес адв. Л.Н., гр.София, ул. Иван Денкоглу №15, вх.Б, ет.1, на основание чл. 2,
ал.1 т.3 ЗОДОВ разликата над 35 000 лева до 50 000 лева като обезщетение за
неимуществени вреди от незаконно обвинение в престъпление по пр.пр. 4-1101/2012г. по
описа на СГП, ведно със законната лихва върху тази разлика от 15.07.2016г. до
окончателното й изплащане, а на основание чл. 78, ал.1 ГПК - сумата 1451,12 лева за
разноски по делото.
ПОТВЪРЖДАВА решението на СГС, І- 26 ти състав от 29.06.2021г. по гр.д. №
8659/2019г. в останалата обжалвана част, с която искът по чл.2 , ал.1 т.3 ЗОДОВ е уважен
до 35 000 лева и отхвърлен за разликата над 50 000 лева до 250 000 лева.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС при условията на чл. 280, ал.1 ГПК в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4