Р Е Ш Е Н И Е
№ 491
гр. Плевен, 08.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛЕВЕН, първи касационен състав, на двадесет
и четвърти септември две хиляди двадесет и първа година в публично
съдебно заседание в състав:
Председател: НИКОЛАЙ ГОСПОДИНОВ
Членове: ЕЛКА
БРАТОЕВА
КАТЯ АРАБАДЖИЕВА
С участието на Прокурор от Окръжна прокуратура - Плевен:
ИВО РАДЕВ
При Секретар: БРАНИМИРА МОНОВА
Като разгледа докладваното от съдия
Братоева Касационно административно-наказателно дело № 603/2021г. по
описа на съда, на основание доказателствата по делото и закона, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 208 и следващите
от Административно-процесуалния кодекс вр. чл.63 ал.1 изр. 2
от Закона за административните нарушения и наказания.
Образувано е по касационна жалба на „Проучване
и добив на нефт и газ“ АД – гр. София, чрез юрисконсулт С.Г. срещу Решение № 260221/18.12.2020 г. на Районен съд – Плевен,
постановено по н.а.х.д. № 2146/2020 г. по описа на съда.
С решението си съдът е изменил НП № 480404-F513209/
Касаторът обжалва решението с доводи за
неговата неправилност поради нарушение на закона – касационно отменително
основание по чл. 348 ал. 1 т. 1 от НПК. Счита,
че решаващият състав не е обсъдил в
мотивите си възраженията за допуснато съществено нарушение на чл. 42, т. 3, т.5
и чл. 57, ал.1, т. 5, т.6 от ЗАНН относно датата на нарушението и правната му
квалификация. В АУАН и впоследствие в НП не е посочена недвусмислено датата на
извършване на нарушението, с оглед на това, че двете дати след изтичане на посочения
7-дневния срок – 07.09. и 08.09.2019г. са почивни дни и ведомственият обект - бензиностанция
не е работел. Не е визирано кои конкретно законни разпоредби на чл. 118 от
Закона за данъка върху добавената стойност са нарушени. Посочването единствено
на чл. 41, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2016 г. на МФ не е достатъчно, тъй като
в проверяваният обект не се извършват продажби и съответно разпоредбите за отчетност
на оборотите от извършените продажби, включително за отпечатването на съкратен
месечен отчет не са приложими за този ведомствен обект -бензиностанция, който
не е търговски обект по смисъла на т.41 от §1 ДР на ЗДДС. В този обект не се
извършват покупко-продажби на горива, а се зареждат МПС на дружеството, като поради
тази причина съкратеният месечен отчет за регистриране и отчитане чрез фискални
устройства на продажбите в търговските обекти не служи за данъчно или
счетоводно отчитане на заредените горива. Констатираното нарушение не нанася
щета на бюджета, предвид това, че не са констатирани данъчни задължения, както
и не влияе на счетоводната отчетност в дружеството. Горивата, с които се
зареждат служебните автомобили в обекта - ведомствена бензиностанция са
закупени с фактури за покупка на съответното гориво и са начислени и платени
всички дължими данъци и в случая се касае за организационен пропуск, който не е
извършен умишлено. Затова неправилни са изводите на решаващия съд, че
нарушението не представлява маловажен случай по чл. 28 от ЗАНН. Неотпечатването
на съкратен месечен отчет представлява деяние с изключително ниска обществена
опасност, не са настъпили вредоносни последици, които да накърняват
защитаваните от закона цели, не е налице избягване на данъчни задължения и пропускът
за неотпечатване на съкратен месечен отчет не влияе върху счетоводната
отчетност на дружеството. Нарушението е извършено за първи път и този организационен
пропуск е отстранен веднага след проверката в обекта. Моли, се да се отмени
постановеното от РС – Плевен решение, а по същество – да се отмени НП.
Ответникът по касация – ТД на НАП – В.
Търново, чрез юрисконсулт М.изразява становище за неоснователност на касационната жалба.
Прокурорът от Окръжна прокуратура - Плевен
дава заключение, че решението на първоинстанционния съд е правилно и предлага
да се остави в сила.
Настоящият състав на Административен съд –
Плевен, като прецени допустимостта и основателността на касационната жалба,
доводите на страните, както и след служебна проверка на осн. чл.218 ал.2 АПК за
валидност, допустимост и съответствие на решението с материалния закон, въз основа
на установените факти, приема следното от правна страна:
Касационната жалба е подадена в срока по
чл.211 ал.1 АПК, от надлежна страна и затова е процесуално ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество, жалбата е
НЕОСНОВАТЕЛНА.
Решението на Районен съд – Плевен е валидно,
допустимо и правилно с оглед доказателствата по делото и закона.
Съдът е приел за безспорно доказано
визираното нарушение, при липса на допуснати съществени процесуални нарушения в
хода на административно-наказателното производство и е изменил размера на
наложеното наказание към законоустановения минимум.
Съдът е обсъдил изложените доводи,
поддържани и в касационната жалба и обосновано ги отхвърлил като неоснователни.
Мотивите на първоинстанционния съд се споделят от настоящия касационнен състав
и не следва да се преповтарят.
В АУАН и в НП ясно и подробно са посочени
всички факти и обстоятелства от фактическия състав на соченото нарушение – чл.
41 ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ, а именно дружеството не е отпечатало съкратен месечен
отчет от фискалната памет на действащото фискално устройство в обекта –
ведомствена бензиностанция за периода 01.08.2019г. – 31.08.2019г. в 7-дневен
срок от изтичане на месец август / до 07.09.2019г./. Посочването на нормативно
установения в наредбата срок за отпечатването на съкратен месечен отчет до 07.09.2019г., в който срок най-късно е
следвало да се изпълни задължението, в достатъчна степен конкретизира датата на
извършване на нарушението, изразяващо се чрез бездействие. Безспорно е, че
такъв съкратен месечен отчет не е бил отпечатан до изтичането на този срок.
Правната квалификация на нарушението правилно е посочена. Неоснователни са
доводите на касатора, че за него не произтича такова задължение. За да отговори
на това възражение в решението си съдът се е аргументирал с разпоредбата на чл.
118 ал.8 ЗДДС, според която и данъчно задължените лица, които извършват
зареждане на превозни средства, машини, съоръжения или друга техника за
собствени нужди с течни горива, са длъжни да регистрират и отчитат зареждането
по реда на Наредбата по чл. 118 ал.4 ЗДДС т.е. по реда на Наредба №
Н-18/13.12.2006г. В този смисъл ведомствените бензиностанции не са освободени
от задължението да отчитат зареждането на горива за собствени нужди чрез
фискални касови устройства, респективно не са освободени от задължението по чл.
41 ал.1 от Наредба № Н-18/2006г. за отпечатване на съкратен месечен отчет и
това е свързано с изискването за строга отчетност на използваните горива.
Наказващият орган при налагане на
наказанието е съобразил обстоятелството, че от нарушението не са настъпили
вредни последици за фиска и на това основание е наложил наказание по привилегирования
състав на чл. 185 ал.1 вр. ал.2 ЗДДС, който предвижда имуществена санкция в
размер от 500 до 2000 лв. Съдът е съобразил характера на нарушението и
обстоятелствата при извършването му, както и че е извършено за първи път и е
намалил размера на наложеното наказание към законоустановения минимум. Правилно
е преценил, че извършеното деяние не е маловажен, а е типичен случай на нарушение
от този вид, тъй като не се отличава с изключителни или множество смекчаващи
отговорността обстоятелства, които да обосноват прилагането на чл. 28 ЗАНН. А всички
изтъкнати от жалбоподателя аргументи относно обществената опасност на деянието
са съобразени при преценката на приложимата санкционна норма и при определяне
на конкретния размер на наказанието.
Решението на Районен съд – Плевен е
правилно и следва да се остави в сила.
Водим от горното и на основание чл. 221
ал.2 от АПК съдът
Р Е Ш И
:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 260221/18.12.2020
г. на Районен съд – Плевен, постановено по н.а.х.д. № 2146/2020 г. по описа на
съда.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕПИС от
решението на осн. чл. 138 ал.1 АПК да се изпрати на страните и Окръжна
прокуратура – Плевен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.