№ 10476
гр. София, 02.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 79 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ЦВ. М.
при участието на секретаря Т. Ц.
като разгледа докладваното от ЦВ. М. Гражданско дело № 20231110145672
по описа за 2023 година
Предявени са кумулативно обективно и съединени установителни искове с
правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 422,
ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът .... твърди, че е налице облигационно правоотношение, възникнало между него
и ответниците С. Д. Г. и М. Б. Г., въз основа на договор за продажба на топлинна енергия
при общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е
необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно общите условия е доставил за
процесния период на ответниците топлинна енергия до топлоснабден имот, находящ се на
адрес: .... като те не са изпълнили насрещното си задължение за заплащане на дължимата
цена, формирана на база на прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, както и цена
на услуга за дялово разпределение. Сочи, че съгласно приложимите общи условия, в случай,
че резултатът от изравняването е сума за доплащане, тя се прибавя към първата дължима
сума за съответния период, а когато е сума за възстановяване, от нея се приспадат най-
старите просрочени задължения на потребителя. Твърди, че съгласно общите условия от
27.06.2016 г., в сила от 10.07.2016 г., купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща
същата в 45-дневен срок от изтичане на периода, за който се отнася, което ответниците не са
сторили, поради което претендира от тях при условията на разделност сумите, както следва:
2 627,49 лв., представляваща за цена на топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до
30.04.2021 г.; 429,45 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за цена на
топлинна енергия за периода от 15.09.2020 г. (а не 15.09.2021 г., както погрешно е отразено в
титулната част на доклада по делото) до 04.10.2022 г.; 45,37 лв., представляваща за цена на
услуга за дялово разпределение за периода от 01.09.2019 г. до 30.04.2021 г.; 9,93 лв.,
представляваща мораторна лихва върху главницата за цена на услуга за дялово
разпределение за периода от 31.10.2019 г. до 04.10.2022 г., ведно със законната лихва върху
всяка от главниците от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК - 19.10.2022 г. до
окончателното им заплащане, за които суми по ч. гр. дело № 56801/2022 г. по описа на СРС,
79 състав, е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 31.10.2022 г., поправена с
разпореждане за отстраняване на ОФГ от 30.08.2023 г., при следните квоти: по отношение
1
на С. Д. Г. - 1/2, а именно: 1 313,74 лв., представляваща цена на топлинна енергия за периода
от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г.; 214,72 лв., представляваща мораторна лихва върху
главницата за цена на топлинна енергия за периода от 15.09.2020 г. до 04.10.2022 г.; 22,68
лв., представляваща цена на услуга за дялово разпределение за периода от 01.09.2019 г. до
30.04.2021 г.; 4,96 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за цена на услуга
за дялово разпределение за периода от 31.10.2019 г. до 04.10.2022 г., ведно със законната
лихва върху всяка от главниците от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК -
19.10.2022 г. до окончателното им заплащане; по отношение на М. Б. Г. - 1/2, а именно: 1
313,74 лв., представляваща цена на топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до
30.04.2021 г.; 214,72 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за цена на
топлинна енергия за периода от 15.09.2020 г. до 04.10.2022 г.; 22,68 лв., представляваща
цена на услуга за дялово разпределение за периода от 01.09.2019 г. до 30.04.2021 г.; 4,96 лв.,
представляваща мораторна лихва върху главницата за цена на услуга за дялово
разпределение за периода от 31.10.2019 г. до 04.10.2022 г., ведно със законната лихва върху
всяка от главниците от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК - 19.10.2022 г. до
окончателното им заплащане. Претендира и разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответниците С. Д. Г. и М. Б. Г., чрез назначения по реда
на чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител – адв. С. Д., са подали отговор на исковата молба, с
който оспорват исковете при твърдението, че не е доказано наличието на договорни
отношения с ищеца, доставянето на топлинна енергия, чиято цена да възлиза на посочената
стойност, както и, че качеството на същата съответства на БДС за топлопреносната мрежа.
Считат, че се дължи цена единствено за доставена и реално консумирана топлинна енергия,
а не за презюмирана и начислена такава. Оспорват в периода от 01.05.2019 г. со 30.04.2021 г.
да са използвали доставена от ищеца топлинна енергия. Счита, че е необходима писмена
форма за действителност на договора за доставка на топлинна енергия, какъвто отричат да е
бил сключен. Оспорват писменото приемане на общите условия от тяхна страна. Считат
исковите суми за недължими, позовавайки се на чл. 13 от Директива 2006/32/ЕО на
Европейския парламент и на Съвета от 05.04.2006 г., с който се гарантира реалното отчитане
на консумираното количество енергия от крайния потребител, а не прогнозното такова.
Оспорват коректното разпределение на топлинната енергия между отделните обекти в
рамките на сградата – етажна собственост. Оспорват доказателствената стойност на
представените извлечение от сметки и съобщения към фактури, тъй като удостоверяват
изгодни за издателя им факти, няма данни да са им били връчени, а освен това не отговарят
на изискванията на чл. 6 от ЗСч. Допълват, че съгласно общите условия при неплащане на
дължимите суми за период от повече от 2 месеца, ищецът е следвало да спре
топлоподаването на топлинна енергия, което той не доказва да е сторил. Оспорват и
претенциите за лихва, тъй като не са поставени в забава. Правят възражение за изтекла
погасителна давност на вземанията, чийто падеж е настъпил преди 19.10.2019 г. С тези
съображения отправя искане за отхвърляне на предявените искове.
Третото лице – помагач на страната на ищеца – ...не изразява становище по
предявените искове.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
По искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153
ЗЕ.
Основателността на исковете за цена на потребена топлинна енергия и цена на услуга
за дялово разпределение предполага установяване от ищеца наличието на следните
предпоставки: облигационно правоотношение с предмет продажба /доставка/ на топлинна
2
енергия между топлофикационното дружество, в качеството му на продавач, и потребителя,
в качеството му на купувач; продавачът реално да е изпълнил задължението си да достави
твърдяното количество топлоенергия до имота в претендираната стойност и за купувача да е
възникнало насрещно задължение за заплащане на уговорената цена, както и, че през
исковия период в сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот, е извършвана
услуга за дялово разпределение от лице, с което е сключен договор, при което е възникнало
насрещно задължение за заплащане на нейната цена.
Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ /приложима
редакция след 17.07.2012 г., а с това и в рамките на процесния период/ потребител, респ.
клиент на топлинна енергия за битови нужди е физическо лице – ползвател или собственик
на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или
пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за
домакинството си. Следователно, тази законова уредба сочи за купувач /страна/ по договора
за доставка на топлинна енергия собственикът на топлоснабдения имот или лицето, на което
е учредено ограничено вещно право на ползване, като законодателят е обвързал това
качество с реалното ползване на съответния вид енергия. Именно то е задължено да заплаща
продажната цена за доставената и потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило в
облигационни отношения с ищцовото дружество. В случая, при съвкупна преценка на
писмените доказателства по делото съдът приема, че в рамките на исковия период
ответниците С. Д. Г. и М. Б. Г. се легитимират като собственици на процесния недвижим
имот при посочените от ищеца с исковата молба квоти – по 1/2 за всеки от тях, респ. същите
следва да отговарят за вземанията за цена на топлинна енергия и цена на услуга за дялово
разпределение, касаещи същия, съобразно обема на правата си в съсобствеността. Най-
напред, от съдържанието на представения договор за продажба на държавен недвижим имот
по реда на Наредбата за държавните имоти от 21.01.1991 г. (л. 102 от делото), съставен на
основание заповед № ДИ-03-117/18.01.1991 г. на председателя на ИК на ОбНС „Люлин“, се
установява, че С. Д. Г. и М. Б. Г. са придобили собствеността върху апартамент № 6,
находящ се в гр. София, бл. 730, вх. А, ет. 2, заедно с избено помещение № 6 и 0,970 %
идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, като с
оглед описанието на административния му адрес съдът прави извод, че същият изцяло
съответства на имота, за който се отнасят исковите претенции. По делото няма данни към
момента на осъществяване на придобивната сделка от 21.01.1991 г. посочените лица да са
били в брак, поради което съдът приема, че апартаментът, предмет на същата, е придобит от
тях при условията на разделност, т. е. при равни дялове, с оглед на което всеки един от тях е
станал носител на по 1/2 идеална част от правото на собственост върху него – арг. чл. 30, ал.
2 ЗС. Нещо повече, наличието на съсобственост по отношение на него се потвърждава и от
данните, удостоверени в представеното искане за вписване на възбрана с изх. №
06787/27.01.2020 г. на ЧСИ Милен Бъзински с рег. № 838 на КЧСИ във връзка с образувано
изпълнително дело № 20198380406642 по описа на същия, адресирано до Агенция по
вписванията (л. 20 от делото), по отношение на самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 68134.4360.512.2.6, представляващ апартамент № 6, находящ се в ...., ет. 2,
който по описание и административен адрес също изцяло съответства на имота, описан в
договора за продажба на държавен недвижим имот от 21.01.1991 г. Ето защо, при липсата на
данни по делото относно осъществяването впоследствие на разпоредителни сделки или
настъпването на други юридически факти, довели до промяна в правата върху процесния
апартамент № 6, съдът приема, че в рамките на исковия период именно С. Д. Г. и М. Б. Г. се
легитимират като негови собственици, респ. като клиенти на топлинна енергия за битови
нужди по отношение на него, а това означава, че с оглед действащата нормативна уредба в
областта на енергетиката те се явяват легитимирани да отговарят за процесните вземания,
касаещи същия, съобразно обема от участието си в съсобствеността – по 1/2, като
сключването на изричен писмен договор с ищеца не е необходимо, тъй като обсъдената по-
3
горе нормативна уредба в областта на енергетиката е ясна и категорична и тя обвързва
качеството потребител на топлинна енергия с наличието на право на собственост или
ограничено вещно право на ползване, а в случая първото измежду двете е установено по
делото.
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ облигационните правоотношения между страните се
регламентират от публични известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от КЕВР. Според изричната разпоредба на чл. 150, ал. 2 ЗЕ общите
условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично
писмено приемане от потребителите. Следователно, приемането на общите условия от
абоната става по силата на закона, след изтичане на срока за възражения и/или отправено
искане към ищеца за уговаряне на индивидуални такива. В случая, несъмнено е, че общите
условия на ищцовото дружество са влезли в сила, доколкото са били публикувани, като по
делото нито се твърди, нито се доказва ответниците да са възразили срещу прилаганите от
ищеца такива или да са предложили сключването на индивидуално споразумение с него в
срока по чл. 150, ал. 3 ЗЕ, поради което и с оглед изложените по-горе съображения, че в
рамките на исковия период те са били съсобственици на процесния апартамент № 6 съдът
прави извод, че между тях и ищеца е възникнало договорно правоотношение по продажба
на топлинна енергия за битови нужди с включените в него права и задължения на страните,
съгласно ЗЕ и Общите условия.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ, разпределението на топлинна енергия в
сграда - етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение, а дяловото
разпределение на топлинна енергия между страните в сградата се осъществява от
топлопреносното предприятие или от доставчик на топлинна енергия самостоятелно или
чрез възлагане на лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Топлинната енергия
за отопление на сграда – етажна собственост се разделя на топлинна енергия, отдадена от
сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия
за отопление на имотите в сграда – етажна собственост – арг. чл. 142, ал. 2 ЗЕ. Съгласно чл.
145, ал. 1 от закона топлинната енергия за отопление на имотите в сграда – етажна
собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се
определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти. В случая, видно от
протокол от общо събрание на етажната собственост – Приложение № 1, списък към него,
носещ подписа на ответника С. Д. Г., чието авторство той не е оспорил в хода на процеса,
договор от 17.05.2002 г. (л. 22-27 от делото), данните, отразени в представените
изравнителни сметки и протоколи за отчет (110-113 от делото), както и предвид изложеното
в констативната част от заключението по съдебно-техническата експертиза, в рамките на
исковия период услугата по извършване на индивидуално измерване на потреблението на
топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода в
сградата - етажна собственост, находяща се на адрес: ...., е била възложена и извършвана от
третото лице – помагач - ...
Съдът намира, че претендираните от ищеца суми действително се основават на
съставени от него частни документи - извлечения от сметки и съобщения към фактури,
които не представляват доказателство за удостоверените в тях правнорелевантни факти, тъй
като не се ползват с обвързваща съда материална доказателствена сила, поради което не са
от естество да установят реално доставеното количество топлинна енергия през релевантния
период за процесния имот. В същото време обаче за установяване на факта на предоставяне
на топлинна енергия в обема, съответстващ на претендираната цена, по делото е прието без
оспорване от страните заключение на вещото лице по съдебно-техническата експертиза,
според което количеството постъпила топлинна енергия в сградата – етажна собственост,
находяща се на адрес: гр. С..., е измервана чрез определено от ЗЕ средство за измерване –
общ топломер, който е отчитан в края на всеки месец, като технологичните разходи са
приспаднати от общото количество топлинна енергия, влязло в абонатната станция, и са за
4
сметка на топлофикационното дружество. Изяснява се, че през процесния период в имота на
ответниците са начислявани суми за отопление, битово гореща вода и сградна инсталация,
като детайлно е посочено как се формират те, възприемайки се крайният извод, че това е
ставало съобразно изискванията на действащата нормативна уредба. Така сумите за
отопление са начислявани с оглед наличието на 2 броя отоплителни тела с топлинни
разпределители и щранг лира, които не са редовно отчетени, тъй като абонатът не е
осигурил достъп, за което са съставени съответните протоколи, с оглед липсата на осигурен
достъп сумите за битово гореща вода са начислявани на база за един потребител по 140
литра дневно съгласно т. 5.2 от Приложение към чл. 61, ал. 1 на Наредба № Е-РД-04-1 от
12.03.2020 г. за топлоснабдяването, а тези за топлинна енергия, отдадена от сградна
инсталация, са начислявани на база посоченото в т. 6.1.1. от Методиката за дялово
разпределение към горната Наредба – между абонатите съобразно пълния отопляем обем на
имота – 158 куб. м. и този на етажната собственост – 8 433 куб. м. От техническа гледна
точка фирмата за дялово разпределение също е изготвяла индивидуалните изравнителни
сметки в съответствие с нормативните изисквания, с оглед на което вещото лице изяснява,
че е било отразено реално доставеното количество топлинна енергия и е извършено
изравняване между начислената от ищеца и реално дължимата сума. При анализ на
протоколите и свидетелствата за метрологична проверка, касаещи исковия период,
експертът е достигнал до извод, че общият топломер в абонатната станция е преминал
изискуемите метрологични проверки в съответствие с изискванията на ДАМТН, като от
страна на ответниците не са ангажирани доказателства за опровергаване на този извод. В чл.
155, ал. 1 ЗЕ от действащата през процесния период нормативна уредба се предвижда, че
потребителите на топлинна енергия в сграда – етажна собственост заплащат доставената
топлинна енергия по един от следните начини: 1) на 11 равни месечни вноски и една
дванадесета изравнителна вноска, респ. на 10 равни вноски и 2 изравнителни – след
изменението на ЗЕ от ДВ, бр. 74/2006 г.; 2) на месечни вноски, определени по прогнозна
консумация за сградата, и една изравнителна вноска и 3) по реална месечна консумация. Ето
защо, при определяне стойността на действително потребената през процесния период
топлинна енергия следва да бъдат взети предвид резултатите от изравнителните сметки в
края на отчетния период, които показват дали фактурираните през този период суми са били
завишени или занижени, като отразяват реално доставеното количество енергия след
проверка на място на показанията на индивидуалните уреди за измерване. Съдът намира, че
посочените по-горе разпоредби на ЗЕ не са в противоречие с чл. 13 от Директива
2006/32/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно ефективността на крайното
потребление на енергия и осъществяване на енергийни услуги. Тази Директива е
транспонирана в българското законодателство и изискванията са въведени както в Закона
за енергетиката, така и в Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването, поради
което няма пряк ефект и са приложими нормите на националното ни законодателство.
Поради спецификата на самостоятелните обекти в сгради – етажна собственост и начина на
потребление на топлинна енергия в същите, законодателят е предвидил както монтиране на
средства за търговско измерване на количествата топлинна енергия в абонатната станция,
така и монтиране след него на индивидуални разпределители на топлинна енергия,
инсталирани върху всички отоплителни тела и/или индивидуални топломери за имотите. По
този начин е спазен и принципът, залегнал в т. 2 на чл. 13 от Директива 2006/32/ЕО за
изготвяне на сметките въз основа на реално енергийно потребление. В случая, според чл.
155, ал. 1, т. 2 ЗЕ и уговореното в Общите условия, сумите за топлинна енергия за
процесния период са начислявани от ищеца именно по горния ред, а именно: по прогнозни
месечни вноски, за които са издавани фактури, като след края на отоплителния период са
изготвяни изравнителни сметки от дружеството, извършващо дялово разпределение. В
случая, при съобразяване на резултата от изравнителните сметки, изготвяни в края на всеки
отчетен период, експертизата е приела, че реално реално доставеното до имота на
5
ответниците количество топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г.
възлиза на 2 627,44 лв., представляваща разлика между прогнозно начислените суми по
фактури (3 176,36 лв.) и сумите за възстановяване на абоната по изравнителните сметки
(548,92 лв.), като посочената стойност е без предишни неплатени и просрочени суми и без
начисляване на лихви по тях. От страна на ответниците не са ангажирани доказателства във
връзка с възражението им относно качеството на предоставяната услуга, поради което с
оглед констатациите по съдебно-техническата експертиза съдът приема, че същата е в
съответствие с БДС.
Ето защо, въз основа на заключението по съдебно-техническата експертиза по делото
са установени по категоричен начин доставената и потребена в процесния имота
топлоенергия в определено количество и нейните стойности за исковия период.
Тук следва да се отбележи, че пораждането на задължението за цената на потребената
топлинна енергия не е обусловено нито от изпращане и получаване от абоната на отделните
месечни фактури, нито от отправянето до него на изрична покана за това.
При този извод на съда следва да се даде отговор на въпроса каква част от тази сума
всеки един от ответниците дължат да заплатят, като в тази връзка бъде разгледано
своевременно релевираното от тях възражение за изтекла погасителна давност.
Съгласно задължителните, разяснения, дадени с ТР № 3/2011 г., ОСГТК на ВКС,
вземанията на топлофикационни, електроснабдителни и водоснабдителни дружества, както
и на доставчици на комуникационни услуги, са периодични плащания по смисъла на чл.
111, б. „в“ ЗЗД и за тях се прилага тригодишната давност. Предявяването на иска спира
течението на давността, като в случая заявлението по чл. 410 ГПК е подадено в съда на
19.10.2022 г., а за времето от 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г. /за период от два месеца и 7 дни/
срокът е спрял да тече на основание чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на
извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за
преодоляване на последиците, във връзка с § 13 от ПЗР на ЗИД на Закона за здравето /обн.
ДВ, бр. 44/2020 г., в сила от 14.05.2020 г./, поради което извън погасителната давност са
всички вземания, чиято изискуемост след и на 12.08.2019 г. - арг. чл. 114, ал. 1 ЗЗД. От
страна на ищеца се претендират вземания за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., като
съгласно чл. 33, ал. 1 от приложимите към релевантния период общи условия на ищеца –
тези от 27.06.2016 г., в сила от 11.08.2016 г., месечните дължими суми за топлинна енергия
по чл. 32, ал. 1 и ал. 2 са платими в 45-дневен срок от изтичане на месеца, за който се
отнасят. Следователно, действително е налице изтекла погасителна давност по отношение
на вземането за м. май 2019 г., тъй като то е станало изискуемо на 15.07.2019 г., т. е. преди
12.08.2019 г. Тук следва да се отбележи, че обстоятелството, че ищецът претендира
вземания, представляващи месечни дължими суми за прогнозна консумация на топлинна
енергия, които са погасени по давност, позовавайки се на обща фактура, издадена едва на
31.07.2020 г., и чрез включването им в тази фактура е незаконосъобразно, доколкото с това
действие се цели избягване на евентуални възражения за давност от клиентите на топлинна
енергия. В случаите на чл. 155, ал. 1, т. 1 или т. 2 ЗЕ задълженията на потребителите за
заплащане на месечни вноски /равни или прогнозни/ не са в зависимост от изравнителния
резултат в края на съответния отчетен период, а имат самостоятелен характер.
Изравнителният резултат не влияе на дължимостта на месечните вноски в установените за
тях срокове, а до възникване на ново вземане в полза на една от страните по
облигационното правоотношение в размер на разликата между начислената суми по
прогнозните вноски и стойността на действително доставеното количество топлинна
енергия, отчетено в края на периода. В зависимост от това дали начислените прогнозни
месечни вноски са в по-голям или по-малък размер от стойността на действително
доставеното количество топлинна енергия, отчетено в края на периода, то това ново вземане
възниква в полза на потребителя или в полза на топлопреносното предприятие. Това ново
6
„изравнително“ вземане обаче винаги е самостоятелно и различно от вземанията на
топлопреносното предприятие за месечни вноски /равни или прогнозни/, а не се касае до
корекция на тези вноски със задна дата. Издаването на изравнителната сметка не променя
срока, в който месечните вноски стават дължими, а следователно и момента, от който
започва да тече погасителната давност за тях. Съгласно заключението по съдебно-
техническата експертиза стойността на задължението за цена на топлинна енергия само за м.
май 2019 г. се равнява на сумата от 28,20 лв., поради което тя следва да се приспадне от
общо дължимата такава за целия исков период от 2 627,44 лв., при което размерът на
месечните задължения за цена на топлинна енергия за периода от 01.06.2019 г. до 30.04.2021
г., които съдът прие, че не са обхванати от изтекла погасителна давност, възлиза на 2 599,24
лв., която сума ответниците не твърдят и не доказват да са заплатили.
Ето защо, при съобразяване на размера на дълга им – по 1/2, С. Д. Г. и М. Б. Г. се
явяват задължени за сумата от по 1 299,62 лв. (1/2 от 2 599,24 лв.), до които размери
предявените срещу тях главни искове за цена на топлинна енергия за периода от 01.06.2019
г. до 30.04.2021 г. са основателни и следва да бъдат уважени, като се отхвърлят за разликата
до пълните предявени размери от 1 313,74 лв., или за размера от 14,12 лв., и за периода от
01.05.2019 г. до 31.05.2019 г.
Към стойността на задължението за цена на топлинна енергия следва да се добавят и
дължимите годишни такси за извършваната услуга за дялово разпределение, чиято стойност
за периода от 01.09.2019 г. до 30.04.2021 г. не се спори, че се равнява на посочения от ищеца
размер от 45,37 лв. Това е така, тъй като съгласно разпоредбите на чл. 36 от общите условия,
чл. 61, ал. 1 от Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването и на чл. 10 от общите
условия на договорите между .... и търговец за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинната енергия между потребителите в сграда – етажна собственост,
тези разходи се заплащат от потребителите на топлинна енергия на ищцовото дружество,
което от своя страна заплаща цената за извършените услуги на дружествата за дялово
разпределение.
Ето защо, предвид ангажираните по делото доказателства, ищецът .... се легитимира
като носител на вземането за цена на извършваната услуга дялово разпределение за периода
от 01.09.2019 г. до 30.04.2021 г., чиято обща стойност съдът приема, че възлиза на
посочената от ищеца сума от 45,37 лв., която също не се твърди и не се доказва да е била
заплатена от ответниците. Във връзка с възражението за изтекла погасителна давност следва
да се отбележи, че в общите условия на ищеца не е предвиден срок за изпълнение на това
задължение, поради което кредиторът може да иска изпълнение веднага - арг. от чл. 69, ал. 1
ЗЗД. Следователно, погасителната давност следва да бъде отнесена към момента на
възникване на задължението, при което най-ранното месечно задължение - това за м.09.2019
г. се счита за възникнало на 30.09.2019 г., или същото е станало изискуемо на 01.10.2019 г.,
т. е. след 12.08.2019 г., поради което нито то, нито последващите такива, включени в
рамките на исковия период, не са обхванати от изтекла погасителна давност.
Отново при съобразяване на дълга на всеки един от ответниците – по 1/2, С. Д. Г. и М.
Б. Г. се явяват се явяват задължени за сумата от по 22,68 лв., колкото са и заявените от
ищеца размери, поради което предявените срещу тях главни искове за цена на услуга за
дялово разпределение за периода от 01.09.2019 г. до 30.04.2021 г. са основателни и следва да
се уважат изцяло.
Всяка една от посочените по-горе суми следва да се присъди ведно със законната лихва
от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 19.10.2022 г. до окончателното им
заплащане.
По искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Основателността на исковете за лихва за забава предполага установяване от ищеца
наличието на следните предпоставки: главен дълг; изпадане на ответниците в забава и
7
размера на обезщетението за забава.
Съгласно чл. 33, ал. 1 от общите условия на ищеца от 2016 г., в сила от 11.08.2016 г.,
относими към релевантния период, клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими
суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 и ал. 2 в 45 – дневен срок от изтичане на месеца, за
който се отнасят. Ето защо, за вземанията за цена на топлинна енергия за периода от
01.06.2019 г. до 30.04.2021 г., за които съдът прие, че не са обхванати от изтекла
погасителна давност, не е необходимо отправянето на покана или предприемането на други
действия от страна на ищеца, за да се поставят клиентите в забава /така решение № 4273 от
16.07.2020 г. на СГС по в. гр. д. № 11883/2019 г./. По изложените съображения, определена
по реда на чл. 162 ГПК, съдът счита, че размерът на лихвата за забава върху главното
задължение за цена на топлинна енергия за периода от 01.06.2019 г. до 30.04.2021 г.,
попадащо в обхвата на общите условия от 2016 г., се равнява на сумата от 411,56 лв.,
начислена за претендирания период от 15.09.2020 г. до 04.10.2022 г. Отново при
съобразяване на дълга на всеки един ответниците – по 1/2, С. Д. Г. и М. Б. Г. се явяват
задължени за сумата от по 205,78 лв., до който размер предявените срещу тях акцесорни
искове за лихва за забава върху задължението за цена на топлинна енергия са основателни
следва да бъдат уважени, като се отхвърлят за разликата до пълния предявен размер от по
214,72 лв., или за размера от по 8,94 лв.
По отношение на задължението за цена на услуга за дялово разпределение липсва
предвиден срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което
длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. В случая, по делото не са
представени доказателства за отправена покана от кредитора за плащане на това задължение
от дата, предхождаща подаването на заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 19.10.2022 г. и
касаеща процесния период, поради което в тази част акцесорните претенции за сумата от по
4,96 лв., начислена за периода от 31.10.2019 г. до 04.10.2022 г., са неоснователни и следва да
се отхвърлят изцяло спрямо всеки един от ответниците.
По отговорността за разноските:
В съответствие със задължителните разяснения, дадени с т. 12 на ТР № 4/18.06.2014 г.
по тълк. дело № 4/2013 г., ОСГТК, ВКС, съдът следва да се произнесе по разпределението
на отговорността за разноски в заповедното и исковото производство. При този изход на
спора – частична основателност на предявените искове, право на разноски има всяка от
страните, съразмерно с уважената, респ. отхвърлената част. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в
полза на заявителя – ищец се следват направените разноски в производството по ч. гр. дело
№ 56801/2022 г. по описа на СРС, 79 състав, както и в исковото производство, съразмерно с
уважената част от исковете, които съответно възлизат на 110,22 лв. – платена държавна
такса и юрисконсултско възнаграждение, както и 839,27 лв. - платена държавна такса,
депозит за особен представител на ответниците, депозит за СТЕ и юрисконсултско
възнаграждение. Съдът определи в минимален размер юрисконсултското възнаграждение на
заявителя - ищец в двете съдебни производства на основание чл. 78, ал. 8 ГПК (изм. ДВ, бр.
8 от 2017 г.), вр. чл. 37 от Закон за правната помощ и съответно чл. 26 от Наредбата за
заплащането на правната помощ (по отношение на юрисконсултското възнаграждение в
заповедното производство) и чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ
(по отношение на юрисконсултското възнаграждение в исковото производство), като
съобрази вида и обема на извършената дейност от процесуалния му представител, както и
липсата на фактическа и правна сложност на делото, приключило в рамките на едно открито
съдебно заседание. При това положение всеки един от ответниците следва да бъде осъден да
заплати на заявителя - ищец сумата от по 55,11 лв. (1/2 от 110,22 лв.) – разноски по
заповедното дело, както и сумата от по 419,63 лв. (1/2 от 839,27 лв.) – разноски по исковото
дело. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на ответниците не следва да се присъждат
разноски, съразмерно с отхвърлената част от исковете, тъй като те не претендират, а и не
8
доказват извършването на такива.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от ...., ЕИК ...., със седалище и адрес
на управление: .... срещу С. Д. Г., ЕГН ********** и адрес: гр. С..., ет. 2, ап. 6, кумулативно
обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл.
79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че С. Д. Г. дължи
на .... сумата от 1 299,62 лв., представляваща цена на топлинна енергия за периода от
01.06.2019 г. до 30.04.2021 г. по отношение на топлоснабден имот, находящ се на адрес: ....,
ет. 2, ап. 6, с аб. № 183086; сумата от 22,68 лв., представляваща цена на услуга за дялово
разпределение за периода от 01.09.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва върху
всяка от главниците от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 19.10.2022 г. до
окончателното им заплащане, както и сумата от 205,78 лв., представляваща мораторна
лихва върху задължението за цена на топлинна енергия за периода от 15.09.2020 г. до
04.10.2022 г., за които суми по ч. гр. дело № 56801/2022 г. по описа на СРС, 79 състав, е
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 31.10.2022 г., поправена с разпореждане
за отстраняване на ОФГ от 30.08.2023 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за цена на топлинна
енергия за разликата над уважения размер от 1 299,62 лв. до пълния предявен размер от 1
313,74 лв., или за размера от 14,12 лв., и за периода от 01.05.2019 г. до 31.05.2019 г.; иска за
мораторна лихва върху задължението за цена на топлинна енергия за периода от 15.09.2020
г. до 04.10.2022 г. за разликата над уважения размер от 205,78 лв. до пълния предявен
размер от по 214,72 лв., или за размера от 8,94 лв., както и иска за мораторна лихва върху
задължението за цена на услуга за дялово разпределение в размер на 4,96 лв. за периода от
31.10.2019 г. до 04.10.2022 г.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от ...., ЕИК ...., със седалище и адрес
на управление: .... срещу М. Б. Г., ЕГН ********** и адрес: гр. С..., ет. 2, ап. 6, кумулативно
обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл.
79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че М. Б. Г. дължи
на .... сумата от 1 299,62 лв., представляваща цена на топлинна енергия за периода от
01.06.2019 г. до 30.04.2021 г. по отношение на топлоснабден имот, находящ се на адрес: ....,
ет. 2, ап. 6, с аб. № 183086; сумата от 22,68 лв., представляваща цена на услуга за дялово
разпределение за периода от 01.09.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва върху
всяка от главниците от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 19.10.2022 г. до
окончателното им заплащане, както и сумата от 205,78 лв., представляваща мораторна
лихва върху задължението за цена на топлинна енергия за периода от 15.09.2020 г. до
04.10.2022 г., за които суми по ч. гр. дело № 56801/2022 г. по описа на СРС, 79 състав, е
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 31.10.2022 г., поправена с разпореждане
за отстраняване на ОФГ от 30.08.2023 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за цена на топлинна
енергия за разликата над уважения размер от 1 299,62 лв. до пълния предявен размер от 1
313,74 лв., или за размера от 14,12 лв., и за периода от 01.05.2019 г. до 31.05.2019 г.; иска за
мораторна лихва върху задължението за цена на топлинна енергия за периода от 15.09.2020
г. до 04.10.2022 г. за разликата над уважения размер от 205,78 лв. до пълния предявен
размер от по 214,72 лв., или за размера от 8,94 лв., както и иска за мораторна лихва върху
задължението за цена на услуга за дялово разпределение в размер на 4,96 лв. за периода от
31.10.2019 г. до 04.10.2022 г.
ОСЪЖДА С. Д. Г., ЕГН ********** и адрес: гр. С..., ет. 2, ап. 6 да заплати на ...., ЕИК
...., със седалище и адрес на управление: ...., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 55,11
лв., представляваща разноски в производството по ч. гр. дело № 56801/2022 г. по описа на
9
СРС, 79 състав, както и сумата от 419,63 лв., представляваща разноски в исковото
производство.
ОСЪЖДА М. Б. Г., ЕГН ********** и адрес: гр. С..., ет. 2, ап. 6 да заплати на ...., ЕИК
...., със седалище и адрес на управление: ...., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 55,11
лв., представляваща разноски в производството по ч. гр. дело № 56801/2022 г. по описа на
СРС, 79 състав, както и сумата от 419,63 лв., представляваща разноски в исковото
производство.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на третото лице – помагач на страната на
ищеца „... – ...
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10