Р Е
Ш Е Н
И Е
|
Номер |
|
година |
27.07.2020 |
град |
Кърджали |
||||||
|
В
ИМЕТО НА НАРОДА |
|||||||||||
|
Кърджалийският |
административен съд |
състав |
|
||||||||
|
|
|||||||||||
|
На |
01.07.2020 |
година |
|
||||||||
|
|
|||||||||||
|
В публично заседание и
следния състав: |
|||||||||||
|
|
|||||||||||
|
Председател: |
АНГЕЛ МОМЧИЛОВ |
||||||||||
|
|
|||||||||||
|
Членове: |
ВИКТОР АТАНАСОВ АЙГЮЛ ШЕФКИ |
||||||||||
|
|
|||||||||||
|
|
|
||||||||||
|
|
|||||||||||
|
Секретар |
Мелиха Халил |
|
|||||||||
|
|
|||||||||||
|
Прокурор |
Росица Георгиева
от
Окръжна прокуратура - Кърджали |
|
|
||||||||
|
|
|||||||||||
|
като разгледа докладваното от |
съдията Виктор Атанасов |
|
|||||||||
|
|
|||||||||||
|
Кас. Адм.
Нак. Дело |
номер |
57 |
по
описа за |
2020 |
година |
||||||
|
|
|||||||||||
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.63, ал.1, предл.ІІ/второ/ от ЗАНН, във връзка
с чл.208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс/АПК/.
Образувано е по касационна жалба от Ж.Х.К. от ***, подадена чрез адв.Г.М. ***, против Решение №33 от 27.02.2020 год.,
постановено по АНД №31/2020 год. по описа на Районен съд - Момчилград, с което
е потвърдено наказателно постановление №4891/2019г. от 07.01.2020 год.,
издадено от с.д. началник на отдел „МРР Тракийска” – град Пловдив към ГД „МРР” в
ЦМУ - Агенция „Митници”.
Касаторът твърди в жалбата, че при
постановяване на своя съдебен акт първоинстанционният съд неправилно е възприел
факти и обстоятелства, които са недоказани и че са налице
несъответствия в показанията на всички свидетели,
разпитани в хода на съдебното дирене, както и че за
някои факти и обстоятелства съдът е направил коментар и заключения,
без да са налични доказателства. Твърди също, че една
част от фактологията и обстоятелствата, които били основания за
обжалването на инидивидуалния административен акт (!?) от жалбодателя К., били
оставени без внимание и коментар, а твърденията
на жалбодателя пред първата инстанция за пропуски и допуснати процесуални
нарушения относно цялата процедура,
проведена от административнонаказващия орган, въобще не били
прокоментирани от Районен съд - Момчилград, въпреки че тези нарушения
на законоустановените процедури и императивни норми били
ясно посочени и били безспорни. Касаторът твърди на първо място, че погрешно и неправилно Районен
съд - Момчилград оставил без внимание и не се съобразил
и изпълнил задължителната
съдебна практика за съдилищата, вменена от ТР №1/12 декември 2007 год. по ТД №1/2017 год. на НК на ВКС, постановено във връзка с условията и реда за прилагане на
разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. На следващо място твърди, че първоинстанционният съд е постановил
решението си, без да съобрази допуснатите от АНО процесуални нарушения, а
именно: АНО се е мотивирал, като е посочил и чл.27, ал.2 от ЗАНН, но пропуснал
да изложи факти и мотиви по изискването на следващата хипотеза по смисъла на
чл.27, ал.3 от ЗАНН - смегчаващи вината
обстоятелства - добросъвестни самопризнания, пълно съдействие на длъжностните
лица и готовност за оказване на допълнително съдействие в процедурата, липса на
предишни, санкционирани или не, нарушения. Освен това, административнонаказващият
орган пренебрегнал и разпоредбите на чл.28 от ЗАНН, като не е преценил,
дали има основание за прилагане хипотезата за „маловажен случай”. Касаторът сочи, че правната норма на чл.28 от ЗАНН
предвижда, че за „маловажни случаи”
на административни нарушения наказващият орган може да не наложи наказание,
като предупреди нарушителя, устно или писмено, че при повторно извършване на
нарушение ще му бъде наложено административно наказание. Неправилно, според касатора, Районен съд - Момчилград кредитирал в пълен обем
показанията на актосъставителя В. А. П. и свидетелите Г. Т. К. и В. М. М., като
ги възприел за логични и взаимно допълващи се, както и
че неправилно,
при постановяване на своя акт съдът оставил
без внимание допуснатото от АНО сериозно процесуално нарушение на чл.58, ал.1
от ЗАНН, по смисъла на който: „Препис от наказателното постановление се
връчва срещу подпис на нарушителя и на поискалия обезщетение.”.
В тази връзка, касаторът
твърди, че обжалваното
НП не било връчено лично
на адресата на санкцията, а на съвсем различно лице, което се идентифицирало
като Ц. Х. М., която не била в никаква връзка с жалбодателя. Твърди също, че представените в тази насока писмени
доказателства потвърждавали, че обжалваното НП не е връчено лично
на адресата - жалбодател, а на трето, нямащо никакво отношение към казуса, лице и че това процесуално нарушение не може да бъде санирано
и опорочавало процедурата по налагане на административното наказание, но Районен съд - Момчилград не оценил това. Според касатора, друго доказателство за погрешното и
неправилно решение на първоинстанционния съд, било това,
че нямало логична връзка в допуснатите
противоречия с администрирането на обжалваното наказателно постановление, а
именно -
датирането
на наказателното постановление №4891 било от 2019г. и в пълно несъответствие с датата на изписаната от
АНО в текстуалната част - вписано било, че е съставено на 07.01.2020 год. и това било
сериозен пропуск или несъответствие, което в противоречие със законоизискуемата
точност и вярност на хронологията в цялостната административно санкционна процедура. На следващо място касаторът твърди, че съдът
не оценил и посоченото от
жалбодателя ноторно известно обстоятелство, че към момента на налагане на административната санкция „глоба”, в
размер на 500/петстотин/ лева, администрирано в наказателно постановление №4894/2019г.,
издадено от началник
отдел „МРР
Тракийска”
– град Пловдив
при ГД „МРР” в
ЦМУ - Агенция „Митници”
- на
07.01.2020 год., размерът на минималната работна заплата/МРЗ/ бил 610/шестстотин
и десет/ лева, а стойността на административното нарушение била в
размер на 202.75/двеста и два лева и седемдесет и пет стотинки/ и че това било
дори три пъти под размера на МРЗ към момента на налагане на санкцията. Касаторът сочи, че прилагането на освобождаване от
санкционната процедура не може да се базира на преценка по целесъобразност, а в
постановеното решение Районен съд - Момчилград не констатирал, че за
административнонаказващия орган били
налице предпоставките за прилагане на правилата на чл.28 от ЗАНН, но въпреки
това последният не ги приложил, както и не се е мотивирал,
защо не прилага този текст на закона, въпреки неговата императивност. Според касатора, при анализа и проверката на верността
на всичко изложено следвало да се посочи, че макар и формално да
е осъществен състав на едно административно нарушение, то не е довело или поне
не се установява да е довело до някакви неблагоприятни последици, не било
повторно и по характера си разкривало
много по-ниска степен на обществена опасност в сравнение на обикновените случаи
на нарушение на обществения ред. На следващо
място, в жалбата се твърди, че вмененото нарушение и наложеното
наказание е несъставомерно, като се сочи, че цялото
количество инкриминирани цигари: 5 стека
по 10 кутии - 50 кутии по 20 къса цигари, марка „***”, 80 мм, без бандерол, били
произведени в ***, като Районен съд - Момчилград
не се произнесъл, дали фискът
е ощетен и че количеството цигари били
иззети и конфискувани. Според касатора, при тази
фактология, налагането на административно
наказание, дори и в този размер, в който е
наложено, било несъразмерно тежко спрямо степента на
обществена опасност на деянието и дееца, като касаторът
счита, че след като Районен съд - Момчилград
не е взел под внимание всичко изброено по-горе, е постановил едно неправилно
решение, което следва да бъде отменено. С
оглед на изложеното, касаторът моли в
жалбата, съдът да постанови
решение, с което да отмени изцяло Решение №33 от
27.02.2020 год., постановено
по
АНД №31/2020 год.
по описа на Районен съд - Момчилград и да
отмени наказателно
постановление №4891/2019г., издадено от началник
отдел „МРР Тракийска”
– град Пловдив
при ГД „МРР” в
ЦМУ - Агенция „Митници”.
Редовно призован за съдебното заседание, касаторът – Ж.Х.К.
от ***, не се явява и не се представлява. От редовно упълномощения му
процесуален представител – адв.Г.М. ***, преди съдебното заседание е постъпила
молба, в която заявява, че поддържа изцяло подадената касационна жалба, като
излага доводи и съображания за незаконосъобразност на атакуваното решение, идентични
с тези, развити в касационната жалба. Отново моли да бъде отменено атакуваното
Решение №33 от 27.02.2020 год., постановено по АНД №31/2020 год. по описа на Районен
съд – Момчилград и да бъде отменено и наказателно постановление №4891/2019г. от
07.01.2020 год., издадено от с.д. началник на отдел „МРР Тракийска” – град
Пловдив към ГД „МРР” в ЦМУ - Агенция „Митници”.
Ответникът
по касация – началник на отдел „Митническо
разузнаване и разследване Тракийска” – град Пловдив
към ГД „МРР” в ЦМУ - Агенция „Митници”, редовно
призован, не се явява и не изпраща процесуален представител. От
В. Н., като пълномощник на началник
на отдел „Митническо разузнаване и разследване Тракийска” - град Пловдив към ГД „МРР” в ЦМУ - Агенция „Митници”, е постъпила преди съдебното заседание молба-становище,
в която заявява, че оспорва касационната жалба,
като счита същата за неоснователна и недоказана. Излага
доводи и съображения в подкрепа на атакуваното решение, като моли съда да
постанови съдебен акт, с който да остави в сила Решение №33 от 27.02.2020 год.,
постановено по АНД №31/2020 год. по описа на Районен съд – Момчилград. В молбата-становище е направено и искане от процесуалния представител на
ответника, за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер, определен по реда на чл.37 от Закона за правната помощ.
Представителят на Окръжна прокуратура - Кърджали предлага
да бъде потвърдено първоинстанционното решение на Районен съд – Момчилград,
с което е било потвърдено НП, издадено спрямо лицето Ж.Х.К., за извършено нарушение по чл.123,
ал.1 от ЗАДС. Счита, че безспорно е установено, че лицето е
държало 5/пет/ стека по 10/десет/ кутии цигари, без поставен акцизен бандерол, произведени в ***, като сочи, че по делото е
установен и е изчислен правилно размерът на дължимия акциз, в размер на 202.75 лева. Счита, че в този смисъл, е неприложима нормата
за маловажен случай, която е предвидена в специалния Закон за акцизите и
данъчните складове, в чл.126б, както и намира, че останалите доводи, които са развити
в касационната жалба, с които се иска приложението на чл.28 от ЗАНН, за маловажност на деянието, извършено от Ж.Х.К., не могат да бъдат споделени, тъй
като безспорно се касае за извършено нарушение във вид, който не позволява
приложението на този институт. Предлага настоящата съдебна инстанция да остави в сила първоинстанционното решение в
цялост, като правилно и законосъобразно.
Кърджалийският административен съд, в настоящия съдебен
състав, като извърши проверка на атакуваното решение и прецени допустимостта и
основателността на касационната жалба, с оглед наведените в нея касационни
основания, приема за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 от АПК,
от страна по делото, за която то е неблагоприятно и като такава е процесуално
допустима.
Релевираното от касатора касационно основание е това по
чл.348, ал.1, т.1 от НПК - нарушение на закона.
Разгледана по същество, касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.
С Решение №33 от 27.02.2020 год., постановено по АНД №31/2020
год., Момчилградският районен съд е потвърдил наказателно постановление №4891/2019г.
от 07.01.2020 год., издадено от с.д. началник на отдел „МРР Тракийска” – град
Пловдив към ГД „МРР” в ЦМУ - Агенция „Митници”, с което, на Ж.Х.К. от ***, с
ЕГН **********, на основание чл.123, ал.1 от Закона за акцизите и данъчните
складове/ЗАДС/, е наложено административно наказание „глоба”, в размер на 500.00/петстотин/
лева, за извършено нарушение на чл.99, ал.2, т.2 от Закона за акцизите и
данъчните складове и на основание чл.124, ал.1 от ЗАДС, са отнети в полза на
Държавата, акцизните стоки - предмет на нарушението – 5/пет/ стека х 10/десет/
кутии (50 кутии по 20 къса) или общо 1000/хиляда/ къса цигари, марка „***”, 80
мм, всички ппроизведени в ***, без акцизеин бандерол, когато такъв е
задългжинтелен.
За да постанови своя
съдебен акт, Момчилградският районен съд, от представените и приети в производството доказателства, е приел за установено от фактическа страна, че на 09.03.2019 год., на трасе „***” на ГКПП „***”, от РБългария за ***, се явил
пътнически автомобил, марка „Форд”, модел „Транзит”, с ДК №***,
управляван от И. Д. Ц., ЕГН **********, с пълномощно с рег. №***/***год. от
кмета на ***. При извършване на физическа проверка на автомобила от полицейския
служител, работещ на работно място „***” - *** А. А. К. и дежурният митнически
служител от отдел „МРР Тракийска” – град Пловдив
- К. Р. А., същите открили
на пода,
пред предна дясна седалка, неопределен брой стекове с
цигари без бандерол, когато такъв е задължителен, като на
зададените му
въпроси, И. Д. Ц. отговорил, че тези цигари са техни, закупени от пазара в ***
от непознато лице,
за лична употреба и че отиват да работят в земеделието
на ***. Като пътници в микробуса били лицата: С. С.
Ж., ЕГН **********; Ж.Х.К.,
ЕГН **********; А. М. Ц., ЕГН **********; В. А. В., ЕГН **********;
К. Х.М., ЕГН ********** и С. К. П., ЕГН **********. Впоследствие
било извършено първо процесуално-следствено действие „Претърсване и изземване с
последващо одобрение от съда”, за което бил
съставен,
от старши разследващ полицай Й. Г., Протокол за претърсване и
изземване в случай на неотложност с последващо одобрение от съда от
09.03.2019 год., с приложен
фотоалбум по образувано БП №**/*** год. по
описа на ГПУ - Момчилград, който с Разпореждане №*** от ***
год.
на Районен съд - Момчилград бил
одобрен. Във връзка с извършената проверка, от *** А. А. К., бил съставен
Протокол за извършена проверка на лични вещи, превозни средства,
кораби, въздухоплавателни средства, контейнери и на вещите, превозвани в тях,
от 09.03.2019 год. с УРИ ***/*** год. В резултат на
извършеното претърсване в пътническия автомобил, марка „Форд”, модел
„Транзит”,
с ДК №***, били
открити и иззети акцизни стоки - цигари, в нарушение на ЗАДС, както следва: на
пода на автомобила, пред предна дясна седалка - 20 стека х 10 кутии, общо
200 кутии х 20 къса, всичко 4000 къса, марка „***”, 80 мм,
всички произведени в ***, без бандерол, когато такъв е
задължителен. На пода под предна лява седалка били открити 10
стека х 10 кутии, общо 100 кутии х 20 къса, всичко 2000
къса, марка „***”,
80 мм, всички произведени в *** или всичко
открити акцизни стоки - цигари, в нарушение на ЗАДС, били 30
стека х 10 кутии = 300 кутии х 20 къса, общо 6000 къса, марка „***”, 80 мм,
всички произведени в ***, без бандерол, когато такъв е задължителен.
За изясняване на обстоятелствата, на 09.03.2019 год. било
снето писмено обяснение от И.
Д. Ц., в което същият заявил, че намерените в автомобила 300 кутии с цигари са
закупени от непознато лице на пазара в ***, по 15 лева за един стек от 10 кутии,
за лична употреба, тъй като почти всички в автомобила пушели, а в *** цигарите били
много скъпи.
В рамките на преобразуваното ДП №***/*** год., с Протокол за разпит на
свидетел от 09.03.2019 год., били снети показания от служителите ГПУ -
Момчилград при РД „Гранична полиция” - Смолян: *** А. А. К. и *** В. К.,
свидетели при констатиране на нарушението. В същите, полицаите подробно,
обективно и непредубедено разказали за обстоятелствата по констатираното на
09.03.2019 год. държане в пътнически автомобил, марка „Форд”, модел „Транзит”,
с ДК №***, общо 30 стека х 10 кутии = 300 кутии х 20 къса, общо 6000 къса,
марка „***”, 80 мм, всички произведени в
***, без бандерол, когато такъв е задължителен.
С Протокол за
разпит на свидетел от 15.03.2019 год. били снети показания от И. Д. Ц., като
видно от съдържанието му, И. Ц. потвърдил дадените на 09.03.2019 год. обяснения
и допълвал, че едва когато полицаите са претърсили целия автомобил е разбрал,
че общото количество цигари е 30 стека от една и съща марка „***”, като заявил, че иска да
бъдат разпитани в качеството на свидетели всички лица, които са били в
микробуса по време на граничната проверка на 09.03.2019 год. С Постановление от 08.08.2019 год. по
Пр.Пр.№***/*** год. по описа на Района прокуратура - Момчилград и в
изпълнение на задължителните указания, съдържащи се в Протоколно определение от
18.07.2019 год. по НОХД №172/2019 год. по описа на Районен съд - Момчилград, било
постановено по ДП №**/*** год. да се разпитат като
свидетели отново всички пътуващи с пътнически автомобил, марка „Форд”, модел
„Транзит”, с ДК №***.
С Протокол за
разпит на свидетел от 01.10.2019 год. били снети показания от И. Д. Ц., като
видно от съдържанието му, И. Ц. заявил, че лично негови за 3/три/ стека от
всичките цигари, държани във въпросния автомобил. С Протокол за разпит на свидетел от 01.10.2019 год. били снети
показания от С. С. Ж., ЕГН **********, като видно от съдържанието му, С. Ж.
заявила, че лично нейни са 4/четири/ стека от всичките цигари, държани във
въпросния автомобил. С Протокол за
разпит на свидетел от 01.10.2019 год. били снети показания от касатора в
настоящото производство Ж.Х.К., ЕГН **********, като видно от съдържанието му, Ж.К.
заявил, че лично негови са 5/пет/ стека от всичките цигари, държани във
въпросния автомобил. С Протокол за
разпит на свидетел от 01.10.2019 год. били снети показания от А. М. Ц.,
ЕГН **********, като видно от съдържанието му, А. Ц. заявила, че лично нейни са
3/три/ стека от всичките цигари, държани във въпросния автомобил. С Протокол за разпит на свидетел от
01.10.2019 год. били снети показания от В. А. В., ЕГН **********, като видно от
съдържанието му, В. В. заявил, че лично негови са 5/пет/ стека от всичките
цигари, държани във въпросния автомобил. С Протокол за разпит на свидетел от 01.10.2019 год. били снети
показания от К. Х.М., ЕГН **********,
като видно от съдържанието му, К. М. заявил, че лично негови са 5/пет/
стека от всичките цигари, държани във въпросния автомобил. С Протокол за разпит на свидетел от
01.10.2019 год. били снети показания от С. К. П., ЕГН **********, като видно от
съдържанието му, С. П. заявил, че лично негови са 5/пет/ стека от всичките
цигари, държани във въпросния автомобил.
С Постановление
от 07.11.2019 год., на основание чл.199 и чл.243, ал.1, т.1 от НПК, във
вр. с чл.24, ал.1, т.1 от НПК, било прекратено ДП №**/*** год. по описа на ГПУ - Момчилград, съставляващо Пр.Пр.№***/*** год. по описа на Районна прокуратура - Момчилград.
В резултат на проверката от служителите на ГПУ -
Момчилград било установено, че на 09.03.2019 год., на трасе „***” на ГКПП „***”,
от РБългария за ***, в пътнически автомобил, марка „Форд”, модел „Транзит”, с
ДК №***, Ж.Х.К., ЕГН **********, държал
5 стека х 10 кутии = 50 кутии х 20 къса, общо 1000 къса, марка „***”, 80 мм, всички произведени в
***, без бандерол, когато такъв е задължителен, с което е нарушил забраната на
чл.99, ал.2, т.2 от ЗАДС и осъществил състава на чл.123, ал.1 от ЗАДС.
На основание чл.37, ал.1, б „а” и чл.40, ал.4 от ЗАНН,
във връзка с чл.128, ал.3 от ЗАДС, бил съставен АУАН №*** от *** год./серия *** бланков № ***/, в присъствието Ж.Х.К. и
на свидетелите при съставяне на акта: Г. Т. К. и В. М. М., служители на ГПУ -
Момчилград. Този АУАН №*** от *** год./серия *** бланков № ***/ бил връчен и подписан на
01.10.2019 год., без възражения, като в законоустановения срок не постъпило
писмено възражение по акта, на основание чл.44, ал.1 от ЗАНН.
С Приемо-предавателен
протокол на веществени доказателства от 13.11.2019 год., изх.№***/*** год., всичките 30 стека х 10 кутии = 300 кутии х 20 къса,
общо 6000 къса, марка „***”, 80 мм, всички произведени в
***, без бандерол, когато такъв е задължителен, били предадени в Митническо
бюро - Кърджали. Акцизната стока, предмет на нарушение по АУАН №*** от *** год./серия *** бланков №***/, била приета на съхранение
в ТД „Тракийска” – град Пловдив, със Складова
разписка №***/Референция ***/ от *** година.
Въз основа на посочения акт
за установяване на административно нарушение било
издадено и наказателно постановление №4891/07.01.2020
год. на с.д.началник на отдел „МРР Тракийска”
- Пловдив, с
което, на касатора Ж.Х.К., с ЕГН **********, с адрес: ***, на основание чл.123, ал.1 от ЗАДС, било наложено административно наказание „глоба”, в размер на 500 лева и на
основание чл.124, ал.1 от ЗАДС били
отнети в полза на държавата акцизни
стоки - 5 стека х 10 кутии = 50 кутии х 20 къса, общо 1000
къса, марка „***”, 80 мм, всички произведени в ***, без
бандерол, когато такъв е задължителен. В наказателното постановление било
прието, че дължимият акциз
на задържаните 5 стека х 10 кутии = 50 кутии х 20 къса,
общо 1000 къса, марка „***”, 80 мм, всички
произведени в ***, без бандерол, когато такъв е задължителен, предмет на
нарушението, е в размер на 202.75/двеста
и два лв. и 75 ст./ лева. Същият бил изчислен
от ТД „Тракийска”,
съгласно писмо вх.№***/*** год., на
основание чл.41, във връзка с чл.29, ал.1 и чл.39 от ЗАДС.
Районният съд е посочил, че изложената фактическа
обстановка се подкрепя от събрания доказателствен материал: материали по
преписка ДП №***/*** год. по описа на ГПУ - Момчилград при РД „Гранична
полиция” - Смолян; Постановление за
прекратяване на наказателно производство от 07.11.2019 год. на РП - Момчилград;
писмо с рег.индекс №***/*** год.; писмо с изх.№***/***г. от *** год.; писмо с рег.индекс №***/*** год.; писмо с рег.индекс №***/*** год.; писмо с рег.индекс №***/*** год.; писмо с изх.№***/***г. от *** год.; Заповед №***/*** от *** год.; Заповед №***/*** год.; Складова разписка №***/Референция ***/ от *** год.; АУАН №*** от *** г./серия *** бланков № ***/; писмо с рег.индекс ***/*** год.; писмо с рег.индекс ***/*** год. Съдът е посочил също, че от разпита на
актосъставителя В. П. и свидетелите по акта В. М. и Г. К. безспорно се
установява, че на посочената дата жалбодателят е извършил нарушението, за което
му е съставен акт, като същият е държал 5
стека или общо
1000 къса цигари,
марка „***”, 80 мм, всички произведени в ***, без
бандерол, когато такъв е задължителен.
При така установеното от фактическа страна, от правна страна районният съд е приел, че административното нарушение е безспорно установено и доказано. По направеното възражение от пълномощника на
жалбодателя за номерирането на наказателното постановнление, съдът е приел, че
същото е неоснователно, като е посочил, че номерът, посочен като такъв на НП, е
номерът на административнонаказателната преписка, а датата на издаване на НП е
изрично посочена и че тя е 07.01.2020 год. на седдщо място е посочил, че НП е
връчено чрез „Български пощи” ЕАД, на лице, което се именува Ц. Х., в
качеството й на *** на жалбодателя. Възражението на пълномощника на
жалбодателя за необсъждане на чл.28 от ЗАНН, решаващият състав на съда също е
приел за неоснователно, като е посочил, че напротив - в обстоятелствената част
на НП е обсъден и този въпрос, но по нормата, която касае наличието на
маловажен случай или неговата липса, а именно - чл.126б, ал.2 от ЗАДС. С оглед
на това, районният съд е приел, че така издаденото НП не страда от пороци и че
нарушението е установено по безспорен и категоричен начин и че така
определеното наказание е правилно и законосъобразно. Съдът е отбелязъл също, че
предвид обстоятелството, че е налице нарушение на разпоредбата на чл.123, ал.1
от ЗАДС, законова последица се явява приложението на чл.124, ал.1 от същия
закон, съгласно която
стоките - предмет на
нарушението, се отнемат в полза на държавата, независимо от това чия
собственост са.
Така, по тези съображения, Момчилградският районен съд е
извел и окончателния си извод, като е приел, че атакуваното наказателно постановление №4891/2019г. от 07.01.2020 год., издадено от с.д. началник на отдел „МРР
Тракийска” – град Пловдив към ГД „МРР” в ЦМУ - Агенция „Митници”, следва да бъде изцяло потвърдено, като правилно и
законосъобразно.
При извършената служебна
проверка, в съответствие с разпоредбата на чл.218, ал.2 от АПК и с оглед
правомощията на касационната инстанция, съгласно цитираната разпоредба,
настоящият състав намира най-напред, че оспореният съдебен акт е валиден, като
постановен от надлежния районен съд, съобразно правилата на родовата и местната
подсъдност, в надлежен съдебен състав и в рамките на правораздавателната власт
на този съд. Решението на Момчилградския районен съд, също така, е допустимо,
като постановено по подадена от надлежно легитимирано лице, в законоустановения
срок и по законоустановения ред жалба, т.е. не са налице процесуални пречки,
изключващи допустимостта на проведеното пред този съд производство и не са
налице основания за неговата ревизия в този смисъл.
Установената от районния съд фактическа обстановка изцяло
се споделя от настоящия съдебен състав, тъй като е в съответствие със събраните
по делото гласни и писмени доказателства. По съществото на
спора, настоящата инстанзия намира, че правилно е прието, че описаното в процесното наказателно постановление
нарушение на ЗАДС
е доказано от обективна и субективна страна.
В тази връзка следва да се посочи, че държането
на процесните акцизни стоки /описаното количество
цигари от посочената марка/ от касатора, не се оспорва и се
установява от приложените по делото писмени обяснения, от неговите показания,
дадени в хода на ДП №3/2019 год.,
както и от показанията на разпитаните по делото
свидетели - В. П., В. М. и Г. К. Последните
показания правилно са били кредитирани от съда, тъй като са взаимно свързани,
последователни и се подкрепят от останалия доказателствен материал. В тази
връзка правилно е установено, че касаторът е държал процесните 50 кутии цигари
без акцизен бандерол, когато такъв е задължителен, за което деяние е
бил санкциониран с издаденото наказателно
постановление.
Неоснователни, по изложените в
оспореното решение доводи, които настоящата инстанция споделя напълно, са възраженията
в касационната жалба за допуснати процесуални нарушения.
В тази връзка следва да се отбележи, че не всяко нарушение на
изискванията за съставяне на акта или издаване на НП е съществено и води до
незаконосъобразност на НП. Съществено е това нарушение,
което би довело до ограничаване на процесуалните права на жалбодателя, а такова
ограничаване ще е налице при нарушения, които биха могли да доведат до различни
констатации относно нарушението, нарушителя или неговата вина. Такива нарушения са налице
и когато създават пречка, чрез надлежна проверка да се установи, че деянието е
извършено и че деецът е
известен. В конкретния случай, такива съществени
нарушения на процесуалните правила не
се констатират, защото по
никакъв начин не се променя крайния извод нито за самоличността на дееца, нито за извършеното от него нарушение, с всичките му съставомерни признаци от
субективна и обективна страна. В тази връзка
съдът в настоящия състав намира за неоснователно оплакването в касационната
жалба, за допуснато съществено нарушение на нормата на чл.58, ал.1 от ЗАНН,
поради това, че процесното наказателно постановление не било връчено лично на
нарушителя, а на друго лице. Тук следва да се посочи, че наказателното
постановление е изпратено с препоръчана пощенска пратка, видно от приложеното
известие за доставяне с баркод *** на „Български пощи” ЕАД/на л.15 от АНД
№31/2020 год на МРС/, на посочения от жалбодателя адрес, който адрес е вписан
и в съставения АУАН, а именно – ***. Видно от посоченото известие за доставяне,
пратката, съдържаща наказателното постановление, е получена на датата
13.01.2020 год., от лице, посочено с име и фамилия, а именно - Ц. Х., за която
на две места в известието е вписано, че е същата е *** на адресата на пратката, т.е. на нарушителя Ж.Х., както
и изрично е отбелязано, че тя е и член на домакинството му, т.е. същата живее заедно с него, в едно жилище или в част от жилище. Предвид тези обстоятелства, а и предвид факта, че няма
твърдения, това лице – *** на нарушителя Х., получила пощенската пратка, съдържаща процесното
наказателно постановление, да е малолетно или непълнолетно, както и предвид
факта, че същият е подал в законоустановения седемдневен срок жалбата си против
полученото на 13.01.2020 год. наказателно постановление, ясно сочи, че не е
налице допуснато съществено нарушение на процесуалните правила в извънсъдебната
фаза на административнонаказателното производство, което да е попречило на
наказаното лице да осъществи правото си на защита в пълен обем.
Освен изложеното по-горе, следва да се посочи, че съставеният
АУАН и издаденото въз основа на него НП съдържат подробно описание на
нарушението и на обстоятелствата, при които е извършено, а видно
от доказателствата по делото, санкционираното лице – касатор в настоящото производство, е осъществило
правото си на защита в пълен обем. АУАН и наказателното
постановление са съставени от компетентен орган, с необходимите реквизити по
чл.42 и чл.57 от ЗАНН, съответно, правилно
са приложени и относимите законови разпоредби към установеното административно
нарушение. Съответен на закона е и изводът на районния
съд, за законосъобразност на вида и размера на наложеното наказание, както и на
постановеното отнемане на вещите –
акцизните стоки, предмет на нарушението. По отношение доводите за неизвършена преценка за маловажност на нарушението
по смисъла на чл.28 от ЗАНН, следва да се посочи, че в случая, при
наличието на специална норма, регламентираща маловажните случаи на нарушения по
ЗАДС, каквото е и процесното, а именно
чл.126б, ал.2 от ЗАДС, според която, маловажни случаи по ал.1 /т.е. нарушения по чл.118,
120, 122, 123, 126 и 126а от ЗАДС/,
са тези, при които двойният размер на акциза за стоките - предмет на
нарушението, не надвишава 100 лева,
то явно не са налице предпоставките за
прилагането на общата разпоредба на чл.28 от ЗАНН.
От своя страна, предвид установения размер на дължимия в случая акциз
– 202.75 лева, то двойният
размер на дължимия акциз е 405.50
лева,
поради което и е неприложима и
хипотезата на чл.126б, ал.2 от ЗАДС,
т.к. този размер неколкоктратно надвишава размера от 100
лева, определен като
горна граница в посочената норма. За пълнота на
изложението следва да се посочи, че в процесното наказателно постановление – на
стр.2 от същото, предпоследен абзац, от страна на административнонаказващия
орган тази преценка е направена, както и са отчетени отегчаващите и
смекчаващите вината обстоятелства, съобразно изискването на чл.27, ал.2 от ЗАНН, поради което АНО е стигнал до извода, че санкцията следва да бъде
наложена на нарушителя в минимално предвидения в санкционната норма размер от
500/петстотин/ лева.
Ето защо, с оглед всичко гореизложено,
касационната инстанция в настоящия състав намира касационната жалба на Ж.Х.К. от
***, подадена чрез пълномощник – адв.Г.М. ***, с изложените
в нея доводи и оплаквания, за неоснователна и недоказана, а обжалваното решение
на Районен съд – Момчилград намира за правилно и законосъобразно, като
постановено при правилна преценка на събраните по делото писмени и гласни
доказателства, при правилно приложение на материалния закон и без допуснати
съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Следва,
при това положение, от настоящата инстанция да бъде постановено решение, с
което обжалваното решение на Момчилградския районен съд да бъде оставено в
сила.
При
този изход на спора и във връзка с направеното в представената молба-становище искане от процесуалния представител на
ответника, за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер, определен по реда на чл.37 от Закона за правната помощ, съдът
намира, че искането следдва да бъде уважоено и в
полза на ответника следва да бъдат присъдени направените по делото разноски,
представляващи юрисконсултско възнаграждение в минималния размер от 100.00/сто/
лева, на основание чл.78, ал.8 от ГПК, във вр. чл.37
от Закона за правната помощ и във вр. с чл.24 от
Наредбата за заплащането на правната помощ, съгласно която, по административни
дела възнаграждението за една инстанция е
от 100 до 200 лева.
По изложените съображения и на основание чл.221, ал.2, предл.І/първо/, във
връзка с чл.221, ал.1 от АПК и във връзка с чл.63, ал.1, предл.II/второ/ и ал.3 от ЗАНН,
Административният съд
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №33 от 27.02.2020 год., постановено по АНД №31/2020 год. по описа
на Районен съд – Момчилград.
ОСЪЖДА Ж.Х.К. от ***, с ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на Агенция „Митници”, с
адрес - ***, с ЕИК ***, направените в
касационното производство деловодни разноски, в размер на 100.00/сто/ лева,
представляващи юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.