Решение по дело №34/2025 на Административен съд - Разград

Производството е по реда на чл. 63в ЗАНН във вр. с чл. 208 и сл. АПК.

Постъпила е касационна жалба от С. П. Й. от [населено място], подадена чрез адв. В. Ц. от АК – Разград, против Решение № 1 от 01.01.2025 г., постановено АНД № 20243310200136 по описа за 2024 г. на Районен съд – Исперих, с което е потвърдено наказателно постановление № 23-0275-001326 от 22.02.2024 г., издадено от началник група в ОДМВР – Разград, РУ Исперих. С потвърденото наказателно постановление на основание чл. 179, ал. 1, т. 5 ЗДвП на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 150 лв. за нарушение на чл. 42, ал. 2, т. 2 ЗДвП. В жалбата се твърди, че оспореното решение е неправилно поради нарушаване на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Излагат се съображения, че посоченото в АУАН не кореспондира с реалната фактическа обстановка, че предприетото от жалбоподателя изпреварване е било безопасно, че приложената по преписката снимка е била направена в нарушение на чл. 32, ал. 2 от Конституцията на РБългария, че районният съд е изложил противоречиви мотиви и не е обсъдил приложението на чл. 28 ЗАНН. Иска се решението да бъде отменено, като бъде отменен АУАН на основание чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК.

Ответникът не ангажира становище по делото.

Разградската окръжна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е неоснователна, постановеният съдебен акт е правилен, валиден и допустим, поради което следва да бъде оставен в сила.

Разградският административен съд, като прецени събраните по делото доказателства, оплакванията и възраженията на страните, констатира следното:

Касационната жалба е допустима. Подадена е от надлежна страна съгласно чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу съдебно решение, подлежащо на касационен контрол.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Съгласно чл. 63в ЗАНН решението на районния съд подлежи на касационно обжалване пред административния съд на основанията, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс.

Касационните основания са посочени в чл. 348, ал. 1 НПК, съгласно който решението подлежи на отмяна или изменение по касационен ред: 1. когато е нарушен законът; 2. когато е допуснато съществено нарушение на процесуални правила; 3. когато наложеното наказание е явно несправедливо.

Необосноваността не е основание за отмяна или изменение на въззивно решение по административнонаказателно дело.

Разпоредбата на чл. 63в ЗАНН препраща към АПК само относно процесуалния ред, по който се разглеждат касационните жалби. Съгласно чл. 220 АПК, озаглавен „Забрана за нови фактически установявания“, касационната инстанция преценява прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение. Това означава, че касационния съд се произнася по приложението на материалния закон в рамките на установената от въззивния съд фактическа обстановка.

В казуса районният съд е установил, че обжалваното пред него наказателно постановление е издадено въз основа на АУАН серия GA № 1076258 от 20.09.2023 г., в който е отбелязано, че на 03.08.2023 г. около 13.30 часа в общ. Исперих, обл. Разград, по път III - 205 при км 25+517 с посока на движение от с. Голям Поровец към с. Лудогорци С. П. Й. управлява лек автомобил Мерцедес с peг. № [рег. номер] собственост на ЕТ „Д-Р. Йовчева“, БУЛСТАТ *********, като предприема изпреварване на движещия се пред него товарен автомобил, навлиза в пътната лента, предназначена за насрещно движение без да се е убедил, че има достатъчно видимост и може да извърши изпреварването безопасно и без пречки за другите участници в движението, които се движат в заеманата от него пътна лента за насрещно движение, като създава опасност за живота и здравето на другите участници в движението, както и предпоставки за ПТП - принуждава движещия се срещу него лек автомобил да намали скоростта си на движение и да промени посоката си на движение с цел недопускане на ПТП. АУАН е съставен по преписка с peг. № 275р- 11081/17.08.2023г. по описа на РУ — Исперих, образувана по жалба от М. З. М..

Съгласно чл. 189, ал. 2 ЗДвП редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното. АУАН серия GA № 1076258 от 20.09.2023 г. е редовно съставен и има доказателствената сила да установи признаците на констатираното административно нарушение. Жалбоподателят е оспорил отразените в акта обстоятелства, но не е ангажирал каквито и да било доказателства в подкрепа на твърдението си, че тези обстоятелства не отговарят на реалната фактическа обстановка. При заявеното оспорване на АУАН въззивният съд е изследвал събраните по делото доказателства - писмени, гласни и веществено /снимка/, като в резултат от техния анализ е заключил, че констатираното нарушение е извършено и че негов автор е жалбоподателят. Тези изводи се подкрепят от материалите по административнонаказателната преписка, които съдържат обясненията на очевидци на деянието – В. М., която е пътувала със сина си М. М. /водач на насрещно движещия се автомобил, който е заснел автомобила, управляван от жалбоподателя Й. и е подал сигнала на ЕЕН 112/; [населено място] - водач на лекия автомобил, който се е движел зад жалбоподателя и Д. Д. - водач на изпреварвания товарен автомобил.

Въззивният съд не е допуснал процесуални нарушения нито при събирането на доказателствата, нито при тяхната оценка. При правилно установена фактическа обстановка е потвърдил наказателното постановление в съответствие с материалния закон. Доказано е по делото, че жалбоподателят не е изпълнил задължението си по чл. 42, ал. 2, т. 2 ЗДвП като водач, който изпреварва и при изпреварването навлиза в пътна лента, предназначена за насрещното движение, да не създава опасност или пречки за превозните средства, движещи се по нея. Неспазването на правилата за изпреварване при създадена непосредствена опасност за движението е основание за налагане на глоба в размер на 150 лв. съгласно чл. 179, ал. 1, т. 5 ЗДвП. Наказанието е предвидено в абсолютен размер, поради което не съществува възможност за неговото намаляване или изменение.

С оглед на горното касационната инстанция намира, че не са налице касационните основания по чл. 348, ал. 1 НПК, оспореното решение на въззивния съд е валидно, допустимо и правилно и следва да бъде оставено в сила.

Съдът не възприема тезата на жалбоподателя, че вероятно обясненията на очевидците касаели друг автомобил и друга ситуация на пътя, защото описвали син автомобил Мерцедес, а неговият е чер. Управляваният от жалбоподателя автомобил е индивидуализиран в жалбата на М. З. М. и с регистрационния му номер. Към жалбата е приложена снимка на автомобила, която е част от административнонаказателната преписка и има характера на веществено доказателство. Неоснователно жалбоподателят се позовава на разпоредбата на чл. 32, ал. 2 от Конституцията на РБ, която забранява фотографирането на гражданите без тяхно знание. Заснемането на една вещ не нарушава неприкосновеността на личния живот на жалбоподателя, още повече, че вещта не е негова собственост.

Неоснователен е доводът за допуснато съществено процесуално нарушение поради това, че въззивното решение съдържа противоположни по смисъл изречения: че са налице основания за отмяна на наказателното постановление и че обжалваното наказателно постановление е законосъобразно. Мотивите на въззивния съд не са противоречиви при подробното излагане на относимите факти и решаващите изводи, и не създават съмнение относно формираната воля за потвърждаване на наказателното постановление като законосъобразно.

Неоснователно е и оплакването на жалбоподателя, че въззивният съд не е обсъдил искането му за освобождаване от административнонаказателна отговорност по реда на чл. 28 ЗАНН. Съгласно императивната разпоредба на чл. 189з ЗДвП за нарушенията по този закон не се прилага чл. 28 ЗАНН.

За процесуална прецизност и в отговор на направеното искане за отмяна на АУАН поради неспазване на изискването по чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК касационната инстанция отбелязва, че АУАН не е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК и по отношение на него не са приложими административнопроизводствените правила по АПК. АУАН не подлежи на самостоятелен съдебен контрол за законосъобразност. Съгласно чл. 59, ал. 1 във вр. с чл. 58д, т. 1 ЗАНН на обжалване пред районния съд подлежи наказателното постановление и само то би могло да бъде отменено от съда.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Разградският административен съд

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1 от 01.01.2025 г., постановено АНД № 20243310200136 по описа за 2024 г. на Районен съд – Исперих.

Решението е окончателно.