Определение по дело №376/2021 на Административен съд - Пловдив

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

 

Номер    346              Година    2021, 01.03.         Град ПЛОВДИВ

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен Съд – Пловдив ІІ отд., VII състав

 

в закрито заседание на 01.03.2021г. в следния състав :

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЯВОР КОЛЕВ

 

като разгледа докладваното от СЪДИЯ КОЛЕВ адм. дело номер 376 по описа за 2021 година и като обсъди :

 

Постъпила е искова молба от В.М.С. ***, чрез назначения му от съда представител по делото – адв.Ч., с която се претендира осъждане на ответника – Дирекция национален строителен контрол/ДНСК/ - София да му заплати сумата от общо 31 000 лева – за претърпяни имуществени вреди(11 обективно кумулативно активно съединени претенции с посочения общ размер, съобразно последното уточнение с молбата от 23.06.2020г. по делото на ОС – Пловдив), ведно със съответните мораторни лихви за забава за всяка една претенция, а също така и сумата от 10 000 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, дължими за периода от 16.02.2015г. до датата на входиране на исковата молба, резултат от тежкото психологическо и здравословно състояние, вследствие на оставането без дом(жилище), като всичкото това е резултат от незаконни действия(поради превишаване на правомощия) при фактическото премахване на незаконен строеж, собственост на ищеца, извършено по възлагане от служители на ДНСК.

Настоящият състав, след като прецени така изложените обстоятелства, вкл. с оглед последното уточнение от 01.03.2021г., намира исковата претенция за недопустима за разглеждане на заявеното основание.

Предявенените искови претенции коренят своето основание в твърдението за причинени имуществени и неимуществени вреди на ищеца от незаконно изпълнение, като в този случай отговорността е на държавата, ако административният орган по изпълнението е държавен(както е в случая), независимо от това дали вредите са причинени виновно.

Искът по чл.299 ал.1 във вр. с чл.128 ал.1, т.7 АПК е самостоятелно исково средство за защита, различно от иска по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, макар да се разглежда по реда на глава единадесета АПК, като се отличава, както по своя фактически състав, така и със специалния по отношение на иска по чл. 1 ЗОДОВ характер.

Видно е от съдържанието на чл.299 ал.1 АПК във фактическия състав на иска се включват следните елементи – наличие на принудително изпълнение с незаконен характер, вреда и причинно-следствена връзка между първите два елемента.

Както сочи законовия текст първото изискването е да е налице „незаконно принудителното изпълнение“, което обаче следва да се установи по съдебен ред в производството по чл. 294 АПК.

Тук е и разликата с общата хипотеза на чл.203 и сл. АПК, доколкото съобразно чл.204 ал.4 АПК „Незаконосъобразността на действието или бездействието се установява от съда, пред който е предявен искът за обезщетението“.

Доколкото в изпълнителното производство по АПК на контрол за законосъобразност пред съд подлежат не само актовете(постановленията), но и  действията и бездействията на органите по изпълнението(така чл.294 АПК), то е налице специален ред за тяхната проверка, където именно следва да се разрешат всички спорни въпроси, възникнали при изпълнението на един стабилен индивидуален административен акт.

В случая това е Заповед №ДК-02-ЮЦР-39/27.01.2011г. на Началник на РДНСК –ЮЦР, гр.Пловдив, която след като е била проверена по съдебен ред, органът по изпълнение по чл.271 ал.1,т.1 АПК е привел към изпълнение, вкл. и чрез възлагане на изпълнение на определени фактически действия по премахване(разрушаване) в имота в гр.Асеновград, които да бъдат изпълнени от трето лице – „Елиста“ООД, определено не произволно, а по реда на Наредба №13 от 23.07.2001г. за принудителното изпълнение на заповеди за премахване на незаконни строежи или части от тях от органите на Дирекцията за национален строителен контрол.

Твърдението в исковата молба, че служители на това дружество са надхвърлили правата си, като са премахнали(разрушили) повече, не обосновава извод за наличие на претенция по общия исков ред – чл.49 във вр. с чл.45 ЗЗД, тъй като проведеното изпълнение е станало единствено по реда на АПК и отговорността на възложителя(ДНСК) ще е именно по реда на чл.299 ал.1 АПК.

Предпоставка за това обаче (в случая от категориите за допустимост на процеса) е отмяната преди това на твърдяното като незаконно действие или бездействие по принудително изпълнение/така изрично 8434 от 29.06. 2020г. на ВАС по адм. д. №5659/2020г., III о., Определение №12352 от 16.10. 2014г. на ВАС по адм. д. № 12888/2014 г., IV о.,  и др./, като този извод не се променя от това – кой фактически е премахвал/разрушавал на място (очевидно е, че не може да се очаква самият орган по изпълнението или негови подчинени служители да събарят плочи и стени на сгради).

Именно в тази връзка и с оглед указанията на съда от 16.02.2021г. ищецът с молбата си от 01.03.2021г. изрично уточни, че част от действията са били оспорени по съдебен ред – действия по принудително изпълнение на Началника на ДНСК, обективирани с писмо изх.№ ПД-35-00-742 от 24.01.2015г., предмет на разглеждане по адм. дело №280/2015г. по описа на Административен съд – Пловдив, приключило обаче с отхвърляне на жалбата на С..

Или към този момент не е налице предпоставката „незаконно“ принудително изпълнение, която обаче не може тепърва да се установява в исковия процес, при наличие на изричен ред в АПК за установяване незаконността на всяко едно принудително изпълнение.

И доколкото С. не е трето лице, за да се възползва от отделната хипотеза на чл.299 ал.2 АПК (където липсва предпоставката „незаконно“) , то в пълна мяра се налага извода – за недопустимост на исковия процес по реда на АПК, поради което и исковата молба следва да се остави без разглеждане, а образуваното по нея съдебно производство се прекрати.

Ето защо и поради мотивите,изложени по – горе АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ІІ отд., VІІ състав :

 

О   П   Р   Е   Д   Е   Л   И

 

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ исковата молба на В.М.С. ***, чрез назначение му от съда представител по делото – адв.Ч., с която се претендира осъждане на ответника – Дирекция национален строителен контрол/ДНСК/ - София да му заплати сумата от общо 31 000 лева – за претърпени имуществени вреди(11 обективно кумулативно активно съединени претенции с посочения общ размер съобразно последното уточнение с молба от 23.06.2020г. по делото на ОС – Пловдив), ведно със съответните мораторни лихви за забава за всяка една претенция, а също така и сумата от 10 000 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, дължими за периода от 16.02.2015г. до датата на входиране на исковата молба, резултат от тежкото психологическо и здравословно състояние, вследствие на оставането без дом(жилище), като всичкото това е резултат от незаконни действия(поради превишаване на правомощия) при фактическото премахване на незаконен строеж, собственост на ищеца, извършено по възлагане от служители на ДНСК.

ПРЕКРАТЯВА производството по адм.дело №376/2021г. по описа на Административен Съд – Пловдив, ІІ отд., VІІ състав.

 

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВАС на РБ в 7 – дневен срок от съобщението до страните за постановяването му.

 

 

 

                                 АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :