№ 70
гр. Кюстендил, 31.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, V СЪСТАВ, в публично заседание
на седемнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Пенка Н. Братанова
Членове:Мирослав М. Начев
Веселина Д. Джонева
при участието на секретаря Любка Евг. ***а
като разгледа докладваното от Пенка Н. Братанова Въззивно наказателно
дело от частен характер № 20221500600223 по описа за 2022 година
Производството е по реда на част IV, глава XХІ НПК- “Въззивно производство”.
С присъда № 260001 от 24.01.2022г. на Дупнишкия районен съд, постановена по
НЧХД № 89/2021 г. по описа на същия съд подсъдимият Г. Н. Л. е признат за виновен в това, на
27.07.2020 г. в гр. Дупница е казал унизителни за честта и достойнството на АЛ. ИВ. П. думи-
„***“, „***“ и „***“, като обидите са нанесени на публично място. ДнРС е приел, че Л. е
извършил престъпление по чл. 148, ал. 1, т. 1 от НК във вр. с чл. 146, ал. 1 от НК, като на
основание чл.78а от НК го е освободил от наказателна отговорност и му е наложил
административно наказание „глоба“ в размер на 1 000 лева. Със същата присъда Л. е признат за
невиновен по обвинението, че по същото време и място и причинил лека телесна повреда на АЛ.
ИВ. П., като го е оправдал по повдигнатото обвинение по чл.130, ал.2 НК. Със същата присъда Л.
е оправдан и по повдигнатото обвинение по чл.170, ал.1 НК- затова, че по същото време и място и
влязъл в чуждо жилище, употребявайки за това сила и заплашване. Уважен е и предявения от АЛ.
ИВ. П. граждански иск за сумата от 2000 лева, представляващи обезщетение за претърпени
неимуществени вреди от деянието на подсъдимата, като същият е отхвърлен за разликата над
2 000 лева до 4 000 лева. Отхвърлен е и гражданския иск, предявен в размер на 3 000 лева,
претендирани като обезщетение за неимуществени вреди в резултат от престъплението по чл.130,
ал.2 НК. Подсъдимият Л. е осъден да заплати и държавна такса за уважения граждански иск в
размер на 80 лева, както и разноските по делото.
Срещу оправдателната част на присъдата по чл.130, ал.2 НК и по чл.170, ал.1 НК е
постъпила въззивна жалба от тъжителката А.П. чрез повереника й адв. М.Г.. Изтъкнати са доводи
за доказаност на посочените обвинения. Сочи се, че мотивите на първостепенния съд за липса на
1
субективна страна по отношение на твърдяните деяния са неправилни. Иска се отмяна на
оправдателната присъда в посочените части, признаване на подсъдимия за виновен, налагане на
съответните наказания и уважаване на гражданските искове в пълен размер.
Присъдата се обжалва от адв.И.А.- защитник на подс. Л. в осъдителната й наказателна и
гражданска част. Изтъкват се доводи за неправилна преценка на доказателствения материал по
делото и необоснованост на присъдата. Иска се нейната отмяна, оправдаване на подс. Л.и
отхвърляне на гражданския иск.Предявено е алтернативно искане за намаляване на гражданския
иск.
В съдебно заседание пред окръжния съд поверениците на тъжителката- адв. Г. и адв. ***
поддържат жалбата и изтъкват доводи за нейното уважаване. Искат отмяна на присъдата в
оправдателната наказателна и отхвърлителна гражданска част и постановяване на нова, с която
подс. Л. бъде признат за виновен по всички повдигнати обвинения, респ. се уважат предявените
граждански искове в пълен размер.
Защитникът на подсъдимия Л.- адв. И.А. поддържа жалбата си. Изтъква доводи за
недоказаност на обвинението и пледира за оправдателна присъда по обвинението по чл.148, ал.1,
т.1 вр. чл.146, ал.1 НК, както и за отхвърляне на гражданския иск.
Подсъдимият Г. Н. Л. не се явява пред окръжния съд и не е взел становище по жалбите.
Кюстендилският окръжен съд, след цялостна проверка на събрания фактически и
доказателствен материал, след като прецени доводите и становищата на страните, и при пределите
на въззивната проверка, установени от чл. 314 НПК, намира въззивните жалби за допустими,
доколкото са предявени от надлежни страни с право и интерес от търсената защита и в срока по
чл. 319 НПК. Разгледани по същество, същите са неоснователни, поради което постановената
присъда следва да се потвърди като правилна и законосъобразна по следните съображения:
Фактическата обстановка е подробно изяснена от ДнРС. По делото са събрани в
съответствие с процесуалния ред необходимия обем доказателства, имащи съществено значение за
правилното му решаване. Доказателственият материал по делото, събран в хода на съд. следствие,
проверен и приобщен от съда по реда на НПК е анализиран от първоинстанционния съд
задълбочено, поотделно и в своята съвкупност. Той изяснява по несъмнен начин всички
обстоятелства от съществено значение за правилното решаване на делото по същество, направен е
подробен и пълен анализ на събраните доказателства, като въз основа на техния анализ ДнРС е
приел следната фактическа обстановка, която изцяло се споделя от КнОС:
Семействата на тъжителката и подсъдимия са роднини по съребрена линия и живеят в
обща къща, чието ползване е разпределено между тях. Това довело до влошени отношения от
дълги години, като елементарни битови ситуации, свързани с ползването на общите
части, ставали повод за разправии между тях.
На 27.07.2020г. св.*** и *** (съответно вуйна и братовчед на тъжителката) били на гости у
последната, като *** паркирала автомобила си на улицата пред къщата. Докато си говорели на
приземния етаж (ползван от семейството на тъжителката), подс.Л. пристигнал със собствения си
автомобил.
Съпругата му св. Л.а видяла, че той не може да спре пред къщата и докато той се качвал
към жилищния им етаж, излязла на двора, където бил приятеля на тъжителката и настояла
автомобила да бъде преместен.
2
След известно време св. *** излязла да стори това и била последвана от П.. Св.Л.а,
ядосана от забавянето, предизвикала скандал с П.. Подс.Л. излязъл на стълбището и също се
намесил в скандала, отправяйки обиди към нея, като я нарекъл „***“, “***“,“***“. При опита й да
се прибере, същият я задържал за ръката, като продължавал да вика и да я обижда. Св.*** чул
виковете, излязъл на стълбището и издърпал тъжителката да се приберат на етажа. Те били
послдевани от двамата съпрузи, които продължавали да крещят, че къщата е тяхна, отправяли
клетви, както и твърдения,че тъжителката е осиновена, „майка и я донесла от някъде“, била за
лудница и т.н.
П. се обадила на баща си- св.***, а двамата съпрузи излезли навън. Св.*** преместила
автомобила си, подс. Л. също преместил неговия. Междувременно се се прибрал св.*** и
разправата продължила между него и двамата съпрузи.
От назначената по делото СПЕ, изготнвена от в.л. *** се установява, че П., в резултат на
описаните по-горе събития, е била в състояние на силно безпокойство, висока степен на
тревожност и преживян стрес.
От приетата по делото СПЕ на в.л. д-р. А.л*** се установява, че подс.Л. не страда от
душевна болест и е могъл както към момента на деянието, така и понастоящем, да разбира
свойството и значението на извършеното от него и да ръководи постъпките си.
За да стигне до описаната фактическа обстановка, първостепенният съд е събрал всички
доказателства, необходими за правилно решаване на делото. Направил е анализ на събрания по
делото доказателствен материал, като го е обмислил както поотделно, така и в съвкупност. Провел
е пълен и подробен разпит на св. ***, ***, ***, П., *** и Л.а; проявил е необходимата активност,
като е назначил съдебно психологическата експертиза на пострадалата, изготвена от в.л. Е.***
както и СПЕ, изготвена от в.л. А.***. При провеждане на съдебното производство ДнРС не е
допуснал съществени нарушения на съдопроизводствените правила. При изготвянето на мотивите
си този съд е обсъдил подробно доказателствения материал, обосновал защо го кредитира, като
при тази си дейност не го е подложил на превратно тълкуване, нито пък е игнорирал или изопачил
част от него. ДнРС е взел решенията си по вътрешно убеждение, основано на обективно,
всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, ръководейки се от закона и е
положил максимални усилия за събиране на пълния обем от доказателства, необходими за
цялостно и всестранно решаване на делото от фактическа страна. Това той е сторил при стриктно
спазване на надлежния процесуален ред, гарантиращ тяхната процесуална годност и възможността
върху тях да изгради фактическите си и правни изводи. ДнРС в мотивите си се позовал
единствено на доказателствени средства, събрани по надлежния процесуален ред. Вярната
интерпретация на доказателствената съвкупност е позволила на решаващия съд да достигне до
верни логически изводи относно фактите, имащи значение за обвинението.
Във връзка с доводите в жалбите, КнОС следва да подчертае следното: ДнРС, при
анализа на доказателствения материал, обосновано е преценил наличието на две групи свидетели,
/от една страна св. ***, ***, *** и П. и от друга- св. Л.а/. Тези показания са анализирани
задълбочено и са изложени убедителни аргументи кои и защо от тях са кредитирани като
достоверни и кои от тях са отхвърлени. Първостепенният съд е спазил разпоредбите на чл.305,
ал.3 НПК и в този аспект мотивите на съда не страдат от релевираната във въззивната жалба
лаконичност и липса на съображения. Следва изрично да се подчертае, че показанията на първата
група свидетели- очевидци- св. ***, *** и ***, възприети от ДнРС като достоверни, са
3
съпоставени помежду им от съда; към тях е подходено критично и е съобразена тяхната
роднинска връзка с пострадалата, като обосновано е приета тяхната обективност, логичност и
последователност. Наличието на роднинска връзка не означава автоматично, че показанията и
следва да се отхвърлят; напротив- същите подлежат на внимателен анализ, което е сторено от
ДнРС. Този съд е изтъкнал мотивирани доводи относно причините, поради които не е приел
показанията на св. *** в частта относно упражненото спрямо тъжителката физическо
съприкосновение (блъскане), които се споделят от настоящата инстанция и не се налага да се
преповтарят. В този аспект показанията на цитираните свидетели- очевидци са напълно
еднопосочни по отношение на начина на протичане на случката, времето, мястото и механизма на
деянието; показанията им са последователни, логични и безпротиворечиви и се потвърждават
взаимно; те се подкрепят косвено и от пок. на св. П.- майка на пострадалата, на която същата е
разказала случката и от пок. на св. ***- нейна приятелка, възприела последиците от случая върху
психиката й. Изложени са и мотиви относно несъстоятелността на показанията на св. Л.а, като
същите правилно са били изключени от доказателствената съвкупност, доколкото същата освен че
е съпруга на подсъдимия, е взела активно участие в инициирания скандал.
Въззивният съд изцяло се съгласява с доводите на ДнРС за недоказаност на
обвинението по чл.130, ал.2 НК и по чл.170, ал.1 НК. Фактът, че подс. Л. е държал пострадалата
за ръката, за да предотврати възможността същата да се прибере и да не слуша обидите по неин
адрес, не означава, че й е нанесъл телесно увреждане. Обективни данни в тази насока (като
медицинско свидетелство, установяващи наличие на следи от физическо съприкосновение), не са
събрани. Възможността същата да е претърпяла болка от тези действия, не означава, че същият е
действал умишлено- с цел причиняване на увреждане, а действията му са били продиктувани
единствено от намерението му да осигури присъствието й при отправяне на обидните думи спрямо
нея, респ. възприемането им от нейна страна. Доводите на ДнРС в тази насока са правилни и се
споделят от насотящата инстанция.
Те се споделят и в частта относно деянието по чл.170, ал.1 НК. При влизането му в
стаята на тъжителката несъмнено не е употребена сила или заплашване, а това действие е
осъществено с цел продължаване на вече започналия скандал. Изтъкнатите доводи на ДнРС
относно липсата на субективната страна това деяние са обосновани и изцяло се подкрепят от
настоящата инстанция.
В заключение- при обсъждането на доказателствения материал ДнРС стриктно е спазил
процесуалните правила и ясно е заявил на какви доказателствени средства дава вяра, в коя част и
защо- в тази насока е спазил изискванията на разп. на чл. 305, ал.3 НПК и не е допуснал
нарушение на чл.14 НПК. Наличието на преки доказателства, изразяващи се в пок. на св. ***, ***,
***, които предават лични, а не опосредени възприятия относно начина на извършване на
деянието, налагат на единствения възможен извод за доказаност на авторството на деянието
„обида“ по см.на чл.146, ал.1 НК.
ДнРС е изложил и доводи относно деянието по чл. 148, ал.1, т.1 вр. чл.146, ал.1 НК от
обективна и субективна страна, с които настоящата инстанция изцяло се съгласява. ДнРС е приел,
че действията на подс. Л.- отправянето на думите „***“, „***“, „***“ спрямо пострадалата П. имат
обиден характел. Фактическият състав на престъплението по чл.146, ал.1 НК- нанасяне на обида се
осъществява чрез отправяне на думи или действия, унизителни за честта и достойнството на
лицето в негово присъствие. Извършителят на такова деяние изразява с думи личната си негативна
4
оценка на лицето, по отношение на което ги употребява, като пряката му цел е да засегне личната
чест и достойнство на адресата на обидата с цел да се въздейства пряко върху неговите вътреши
чувства и преживявания.
КнОС се солидаризира с извода на ДнРС, че действията на подс. Л. следва да се
квалифицират по първата форма на изпълнителното деяние по чл.146, ал.1 НК – отправяне на
думи, обидни за честта и достойнството на пострадалата П. и представляващи по естеството си
отрицателна оценка и мнение за нея. Тя е осъществена в нейно присъствие, възприета е от нея и
от присъстващите две лица- св.*** и св.***. Отправените думи съдържат съзнателно,
целенасочено унижаване на чувството за лично достойнство на пострадалата и противоречи на
добрите нрави. Обоснован е и извода, че е налице квалифицирания състав на чл.148, ал.1, т.1 НК-
че обидата е публична, доколкото същата е осъществена в присъствието на жертвата и още на три
лица, респ. е възприета от тях, респ. присъдата следва да се потвърди в частта по обвинението по
чл.148, ал.1, т.1 вр. чл.146, ал.1 НК. От друга страна изложените доводи от страна на ДнРС
относно субективната страна /с пряк умисъл, с ясното съзнание за уронващите честта и
достойнството изрази/ на деянието са обосновани и се споделят изцяло от настоящата инстанция.
В заключение- изводите на ДнРС за доказаностна обвинението по чл. 148, ал.1, т.1 вр.
чл.146, ал.1 НК са правилни и законосъобразни.
Законосъобразни са изводите на първоинстанционния съд относно приложението на
чл. 78А от НК при определяне на наказанието по отношение на подс.Л.. ДнРС правилно е посочил
предпоставките, визирани в този текст и е преценил, че основанията в него са налице, респ. че
същият следва да бъде приложен. В този аспект подсъдимата законосъобразно е освободена от
наказателна отговорност и й е наложено административно наказание „глоба” в полза на държава в
размер на 1 000 лева, което наказание в пълна степен ще способства за постигане целите на
наказателната репресия.
Вследствие причиненото от деянието на подс.Л. деяние, тъжителката А.П. е понесла
неимуществени вреди, за репарирането на които е предявила граждански иск в размер на 4 000
лева. Присъдената сума в размер на 2 000 лева е справедлива. Безспорно в случая са налице
елементите от фактическия състав на непозволеното увреждане по чл.45 ЗЗД, като П. като
пострадала несъмнено е от кръга на лицата, имащи въможност да търсят обезщетение за
неимуществените вреди, причинени от престъплението, респ. подсъдимата е длъжна да репарира
виновно причинените й вреди. Пострадалата тежко е изживяла нанесената й от подсъдимия обида.
Почувствувала се е засегната, шокирана, унизена и е страдала, че е засегното нейното достойнство
и лична чест, още повече, че същата е млад, необременен човек, в началото на житейския си път, с
крехка психика и и подхождаща с доверие и уважение спрямо възрастните хора, какъвто
несъмнено е подсъдимия. Същата е претърпяла силно безпокойство и тревожност вследствие
преживения стрес, проявили са се симптоми на понижена самооценка, мисли за безполезност и
виновност вследствие на новата непозната за нея обстановка. Посоченото събитие несъмнено има
травматичен характер и в този аспект определеното обезщетение е справедливо, респ. не се налага
намаляването му в какъвто аспект са доводите на подс. Л., с оглед на което и присъдата в
атакуваната й гражданска част се явява законосъобразна и следва да бъде потвърдена.
Присъдата следва да се потвърди в частта за разноските, доколкото разпоредбата на
чл.189, ал.3 НПК правилно е приложена спрямо подс. Л. и същият законосъобразно е осъден да
заплати държавна такса за уважения граждански иск в размер на 80 лева, както и правилно са му
5
възложени разноските на тъжителката.
Пред окръжния съд тъжителката П. е представила договор за правна защита и
съдействие, в което е отразена сумата от 500 лева- платена като адвокатско възнаграждение на адв.
*** и ***. С оглед разпоредбата на чл.189, ал.3 НПК и доколкото е сторено искане за това,
посочените разноски също следва да се възложат на подсъдимия.
Водим от гореизложеното и на осн. чл. 314 НПК, вр. 334, и т.6 НПК вр. чл.338 НПК,
окръжният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло присъда № 260001, постановена на 24.01.2022 г. от
Дупнишкия районен съд по НЧХД № 89/2021 г. по описа на същия съд.
ОСЪЖДА Г. Н. Л. да заплати на АЛ. ИВ. П. сумата от 500 лева (разноски пред
окръжния съд).
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6