РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ

 

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 499

Гр. Пловдив, 21.03.2022 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд – Пловдив, XXIV състав, в публично съдебно заседание на двадесет и четвърти февруари две хиляди двадесет и втора година, в състав:   

                                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗДРАВКА ДИЕВА

ЧЛЕНОВЕ:          ВЕЛИЧКА ГЕОРГИЕВА  

      СВЕТЛАНА МЕТОДИЕВА  

при секретаря ВАНЯ ПЕТКОВА и в присъствието на прокурора БОРИС МЕНДЕВ, като разгледа докладваното от съдия Георгиева КАНД № 3319 по описа на съда за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.

С Решение № 1923/08.11.2021г., постановено по НАХД № 1486/2021 г., състав на Районен съд Пловдив е отменил оспореното НП като неправилно и незаконосъобразно.

            Жалбоподателя ТД на НАП – Пловдив, оспорва решението с твърдението, че същото е незаконосъобразно, като издадено в противоречие с процесуални и материалния закон.  В жалбата се излага, че деянието е формално и обстоятелството дали са настъпили вредни последизи за фиска, не се изследва. В този смисъл неправилно съдът е приел, че е налице маловажен случай. Иска се отмяна на акта и потвърждаване на наказателното постановление. Претендира се юрисконсултско възнаграждение.

            Ответната страна -  „Органик бии проджъкт“ ЕООД, редовно призована, не изпраща представител и не изразява становище по основателността на жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура Пловдив е на становище, че жалбата е основателна и следва да бъде уважена.

            Настоящият състав на Административен съд Пловдив, след като прецени данните по делото, обсъди доводите на страните и извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и законосъобразността на обжалваното решение намира, че касационната жалба е подадена в срок от активно легитимирана страна, което я прави процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е основателна.

Предмет на обжалване е цитираното по-горе решение на Районен съд – Пловдив, с което е отменено НП № 367546-F406505 от 24.10.2018 г. на заместник директора на ТД на НАП – Пловдив, с което на ”Органик бии проджъкт“ ЕООД, ЕИК по Булстат ****, със седалище и адрес на управление: гр. П., бул. „****“ № 144, ет.2, ап.8, представлявано от В. И. А. – А., на основание чл.74 ал.1 от Закона за счетоводството, е наложена имуществена санкция в размер на 200 лева, за нарушение по чл.38 ал.1т.1 от ЗСч.

Пред първоинстанционния съд са събрани писмени и гласни доказателства, които разкриват фактическата обстановка. Така установената фактическа обстановка не се оспорва от санкционирания. Не се оспорва фактъта, че ГФО за 2017 г. не е подаден в указания в закона срок - до 30.06.2018 г. Същият е заявен за вписване и представен за обявяване в Търговския регистър на Агенцията по вписванията на 11.09.2018 г. Установено е също, че „Органик бии проджъкт“ ЕООД е извършвало дейност през отчетния период 2017 г., установено от подадената в ТД на НАП, ГДД по чл.92 от ЗКПО и от приложения към нея годишен отчет за дейността, съгласно която, за данъчната 2017 г. данъчно задълженото лице е реализирало нетни приходи от продажби в размер на 912.00 лева.

Направените с касационната жалба възражения, са били предмет на обсъждане и от първоинстанционният съд. ПРС е приел, че е безспорно установено нарушението от дружеството-жалбоподател; оспореното НП е издадено от компетентен орган; не са констатирани нарушения на административно-производствените правила; правилно АНО е издирил и приложил дестващата санкционна разпоредба. За да отмени процесното НП, съдът е приел, че е налице маловажен случай, тъй като нарушението е първо за дееца; от това нарушение не са настъпили вредни последици за фиска; макар и със закъснение, ГФО е внесен в ТР, и АНО, като не е отчел тези обстоятелства и не еприложил разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, е издал незаконосъобразно НП.

При проверка по документи е констатирано, че жалбоподателят не е спазил изискванията на чл.38 ал.1 т.1 от ЗСч и не е подал в законния срок годишния финансов отчет за 2017 г., срокът за подаването на който, в АВ - ТР е до 30 юни на следващата година, т.е. 2018 г.

„Органик бии проджъкт“ ЕООД е подало ГДД по чл.92 от ЗКПО за 2017 г. на 11.09.2018 г., като съгласно същата данъчно задълженото лице е реализирало нетни приходи от продажби в размер на 912.00 лева.

Агенцията по вписванията установила, че нарушението е извършено на 03.07.2018 г. и на 07.08.2018 г. уведомила органите на НАП за извършеното от дружеството–жалбоподател нарушение, за което, на 12.09.2018 г. от орган по приходите е съставен АУАН № F 406505 с описание на горните констатации, с коеот е нарушена разпоредбата на чл.38 ал.1 т.1 от ЗСч.

Административен съд – Пловдив, в настоящия състав намира, че решението на ПРС е неправилно и незаканосъобразно, тъй като не споделя изводите на първоинстанционния съд за малозначителност на осъщественото дейние.

За да се приеме, че са налице условията за приложение на чл.28 от ЗАНН, следва да е осъществен и доказан състав на нарушението, което обаче да може да се квалифицира като маловажен случай по някой признак - изключително ниска степен на деянието, липса или незначително засягане на обществени интереси и др.

В случая, авторството на противоправното деяние е изяснено от административно наказващия орган и правилно е наложена санкция на ”Органик бии проджъкт“ ЕООД.

           Деянието, обявено от чл.38 ал.1 т.1 от ЗСч за наказуемо е неподаване в срок на годишен финансов отчет на дружеството. Деянието не е резултатно, за да имат значение липсата или незначителността на вредните последици. Достатъчно е наличието на бездействие, за да възникне административнонаказателна отговорност за неподалия ГФО в предвидения от закона срок. Няма никакво значение дали данъчният субект е платил дължимата вноска /данък/ или въобще не е възникнало задължение за плащане на вноска /данък/ поради неразвиване на дейност в съответния период. Неподаването на ГФО в определен от закона срок е деянието, което води до налагане на санкция. В случая, законодателят е предвидил изключително широк диапазон на възможната санкция, даващ възможност за индивидуализация на конкретното наказание в зависимост от конкретните обстоятелства за всеки отделен случай. Така описаната фактическа обстановка не отграничава настоящия случай от други подобни, при които не е приета тезата за маловажност. 

Следва да се имат предвид и целите, поставени от законодателя с оглед постигане на т.нар. “генерална превенция”. Сроковете, предвидени в закона, както и всички останали задължения, са създадени, за да се спазват. Спазването им гарантира обществения порядък. Изводи, че неподаването на заявление за обнародване на ГФО в предвидения срок не следва да бъде санкционирано, в никакъв случай не води до дисциплиниране на всеки отделен субект, който е задължен да подава такъв финансов отчет в АВ - ТР. Напротив, подобен извод и подобна практика биха довела да масово неглижиране на административните задължения, което съвсем не е целта, която законодателят си е поставил при уреждането на подобен род обществени отношения.

            Следва да се отбележи и фактът, че закъснението е повече от месец. Срокът на забавата свидетелства, че задълженото лице, представляващо ЕООД, е неглижирало това законово изискване, след като забавата е за толкова дълъг период от време, а не е случаен пропуск, за кратко време.

Описанието на нарушението е достатъчно подробно и ясно, неоставящо по никакъв начин съмнение относно неговите основни характеризиращи го черти, най-вече какво и от кого е следвало да се направи, в какъв срок, както и, кога и как е преустановено това противоправно бездействие.

Настоящата инстанция не намира каквито и да е пропуски от страна на АНО при изготвяне на атакуваните АУАН и наказателно постановление, което предопределя като основателни възражения на касационния жалбоподателя.

По изложените съображения, настоящият състав на съда намира, че след като първоинстанционният съд е приложил разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, последният е издал едно неправилно и незаконосъобразно решение, което следва да бъде отменено, а наказателното постановление – потвърдено.

            При този изход на спора и предвид претенциите на касационния жалбоподател за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, съдът намира, че такова се следва и същото се констатира в размер на 160.00 лв. за двете инстанции, предвид разпоредбата на чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ.

Воден от горното и на основание чл.221 ал.2 предл. второ от АПК, Административен съд – Пловдив, XXIV състав

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ Решение № 1923/08.11.2021г., постановено по НАХД № 1486/2021 г. по описа на Районен съд – Пловдив,  II н.с., КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВИ:

ПОТВЪРЖДАВА НП № 367546-F406505 от 24.10.2018 г. на заместник директора на ТД на НАП – Пловдив, с което на ”Органик бии проджъкт“ ЕООД, ЕИК по Булстат ****, със седалище и адрес на управление: гр. П., бул. „****“ № 144, ет.2, ап.8, представлявано от В. И. А. – А., на основание чл.74 ал.1 от Закона за счетоводството, е наложена имуществена санкция в размер на 200 лева, за нарушение по чл.38 ал.1т.1 от ЗСч.

ОСЪЖДА ”Органик бии проджъкт“ ЕООД, ЕИК по Булстат ****, със седалище и адрес на управление: гр. П., бул. „***“ № 144, ет.2, ап.8, представлявано от В. И. А. – А., да заплати на Националната агенция за приходите сумата от 160 /сто и шестдесет/ лева разноски за двете инстанции.

Решението е окончателно.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                  ЧЛЕНОВЕ:   1.

 

 

 

                                                                                                                      2.