Р Е Ш Е Н И Е
№……...../………..2022 г.
Административен съд – Варна, ШЕСТИ ТРИЧЛЕНЕН СЪСТАВ, в
публичното съдебно заседание на седемнадесети март две хиляди двадесет и втора
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВГЕНИЯ БАЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕВЕЛИНА ПОПОВА
МАРИЯНА БАХЧЕВАН
При участието на секретаря КАМЕЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА и на
прокурора СИЛВИЯН И. като разгледа докладваното от съдия ЕВЕЛИНА ПОПОВА
к.н.а.х.д. № 320 по описа на съда за две хиляди двадесет и втора година, за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на глава ХІІ от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 63в от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба на Н.И.М. срещу решение № 1161/21.12.2021 г., постановено по
н.а.х.д. № 3449/2021 г. по описа на Районен съд – Варна, с което е потвърдено наказателно
постановление № 283/21.06.2021 г., издадено от заместник-кмета на община Варна,
с което, за нарушение на чл. 6, т. 1 от Закона за движението по пътищата
/ЗДвП/, на Н.И.М. е наложено, на основание чл. 183, ал. 2, т. 1 ЗДвП, административно
наказание „глоба“ в размер на 20 лева. По съображения за допуснато нарушение на закона – касационно
основание по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 от Наказателно-процесуалния кодекс
/НПК/, се иска отмяна на въззивното решение и постановяване на ново от
касационната инстанция по същество на спора, с което да се отмени оспореното по
реда на чл. 59 ЗАНН наказателно постановление.
Ответната страна – община Варна, редовно призована, не
изразява становище по касационната жалба.
Представителят на Окръжна прокуратура – Варна дава
заключение за нейната неоснователност.
След преценка на процесуалната допустимост и
основателност на жалбата, извършена в рамките на касационната проверка по чл.
218 АПК, във връзка с чл. 63в ЗАНН, съдът намери за установено следното:
По допустимостта на жалбата: Предявена е пред родово и
местно компетентния съд, срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт,
съгласно изричната разпоредба на чл. 63в ЗАНН, от процесуално легитимирано
лице, съгласно чл. 210, ал. 1 АПК и в преклузивния срок за упражняване на
правото на жалба, визиран в чл. 211, ал. 1 АПК. Съобщение за изготвеното
въззивно решение е получено редовно от касатора на датата 06.01.2022 г. /л. 19
от н.а.х.д. № 3449/2021 г. по писа на ВРС/, а касационната жалба е предявена в
рамките на срока за обжалване на решението на 18.01.2022 г. съгласно поставения
върху нея печат /л. 3 от делото/. Кумулативното наличие на обсъдените
положителни процесуални предпоставки обуславя извод за допустимост на
касационното производство.
Разгледана по естеството на изложените оплаквания и в
рамките на задължителната касационна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК,
касационният състав намира жалбата за неоснователна.
С оспореното пред Районен съд – Варна наказателно
постановление касационният жалбоподател е наказан за нарушаването на чл. 6, т.
1 ЗДвП, съгласно който участниците в движението съобразяват своето поведение
със сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират или да
контролират движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните
знаци и с пътната маркировка. Санкционната разпоредба на чл. 183, ал. 2, т. 1 ЗДвП, на основание на която е наложено административното наказание на М.,
предвижда ангажирането на административнонаказателна отговорност на водач,
който неправилно престоява или е паркирал неправилно.
В случая от събраните по делото доказателства по
категоричен начин се установява, че на датата 28.05.2021 г. около 17:40 ч. в
гр. Варна на ул. „Беласица“ № 16 М. е паркирал управлявания от него лек автомобил
с рег. № В **** ТА в зоната на действие на пътен знак В27, забраняващ престоя и
паркирането /вж. чл. 47, ал. 3 от Правилника за прилагане на ЗДвП/, което
обстоятелство не се оспорва от касатора. Неспазването на посочения забранителен
знак несъмнено представлява несъобразяване на поведението на М., в качеството
му на участник в движението по смисъла на § 6, т. 28 от ДР на ЗДвП, с пътните
знаци, което безсъмнено е нарушение на изискването на чл. 6, т. 1 ЗДвП, за
което правилно водачът е подведен под административнонаказателна отговорност по
санкционната разпоредба на чл. 183, ал. 2, т. 1 ЗДвП.
Неоснователно е единственото релевирано с касационната
жалба възражение за приложимост на разпоредбата на чл. 50, ал. 2, т. 3 от
Правилника за прилагане на ЗДвП /ППЗДвП/. Посочената подзаконова правна норма
регламентира, че забраните, въведени с пътни знаци В2, В3, В14, В27 – по
отношение на престоя, и В28 – не се отнасят за пътни превозни средства,
обслужващи лица, притежаващи документ за инвалидност. Независимо че касаторът Н.И.М.
е притежавал към момента на извършване на изпълнителното деяние визирания в чл.
50, ал. 2, т. 3 от ППЗДвП документ /по административнонаказателната преписка е приложено
Експертно решение на ТЕЛК, според което М. е с трайно намалена работоспособност
75 %/, доколкото в наказателното постановление е посочено, а и не е оспорено от
жалбоподателя, че автомобилът му не е престоявал, а е бил паркиран на
посоченото място, то по аргумент от противното на чл. 50, ал. 2, т. 3 от ППЗДвП
въведената за участъка с пътен знак В27 забрана за паркиране е била относима и
за управляваното от него превозно средство. Поради това е правилно крайното
заключение на районния съд за осъществено правонарушение от М., подлежащо на административно
наказване по чл. 183, ал. 2, т. 1 ЗДвП.
Решението не страда от визираните в касационната жалба
пороци, като е постановено при спазване на изискванията на процесуалния и
материалния закон, поради което следва да се остави в сила от касационната
инстанция, съгласно правомощието й по чл. 221, ал. 2, изречение първо,
предложение първо АПК, във връзка с чл. 63в ЗАНН.
Воден от изложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №
1161/21.12.2021 г., постановено по н.а.х.д. № 3449/2021 г. по описа на Районен
съд – Варна.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/ 2/