Решение по дело №33/2021 на Окръжен съд - Разград

Номер на акта: 6
Дата: 10 март 2022 г.
Съдия: Атанас Дечков Христов
Дело: 20213300900033
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 15 юни 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 6
гр. Разград, 10.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на шестнадесети
февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Атанас Д. Христов
при участието на секретаря Небенур Р. Хасан
като разгледа докладваното от Атанас Д. Христов Търговско дело №
20213300900033 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба вх. № 1842 от
15.06.2021г. подадена от Исм. Ч., роден на 30.01.1950 в Йеникьой, Турция,
притежател на паспорт с номер U********, издаден на 06.07.2018г., в
Бандърма валиден до 13.09.2020г., с адрес в Р Турция, с. Йеникьой кьой, общ.
Маняс, обл. Балъкесир, ПРОТИВ "ЕФЕ - 11" ООД, ЕИК *********, седалище
и адрес на управление: Област: Разград, Община: Лозница, с. Манастирско,
п.к. 7285, ул. Н. Й. В. № 2, с управител Юкс. Г. Ид., ЕГН **********, с която
е предявен иск с правно основание чл. 155, т.1 ТЗ.
В молбата се сочи, че дяловете на ищеца съставляват повече от 1/5 от
капитала на ответното дружество и се моли съда да прекрати ответното
дрвужество, на осн. чл. 155, т.1 ТЗ, поради наличие на важни причини –
влошени отношения между съдружниците довели до невъзможност за
нормално функциониране на дружеството. Излага подробни съображения.
В срока по чл. 367 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника ЕФЕ
– 11 ООД, чрез пълномощника му адвокат Н.В. С. от АК – Разград. В
отговора се сочи, че иска е допустим, а по същество - неоснователен. Излага
подробни съобжения, че не са налице важни причини за прекратяването на
ответното дружество. Признава се факта, че между ищеца и другите двама
съдружници отношенията са силно влошени. Признава, че са правени са
опити ищецът да бъде изключен като съдружник от дружеството, но
последвал отказ от АВ за вписване на решението на ОС, поради допуснати
нарушения на поцедурата, каквито са и твърденията на ищеца. Твърди, че
влошените отношения между съдружниците не са довели до преустановяване
или затрудняване на търговската му дейност, нито на дейността на органите
му на управление. Поради икономическите условия в страната дружеството
1
не развива активна стопанска дейност, но при наличието на имушество,
дружеството трябва да продължи да съществува, за да може в бъдеще отново
да развива дейността си. В момента недвижимите имоти на дружеството се
отдавали под наем.
По искане на ответника, по делото на осн. чл. 219 ГПК са привлечени
като трети лица помагачи на страната на ответника - другите двама
съдружници - З. М. и Юкс. Г. Ид.. Същите, чрез пълномощника си адвокат Н.
Х. от АК – Разград, депозират отговор на исковата молба, с който по същество
се присъединяват към отговора подаден от ответното дружество. Сочат, че
след като ищецът не е доволен от участието си в дружеството, то следва да се
възполза от правото си по чл. 125, ал.2 ТЗ и прекрати участието си в
дружеството с писмено преедизвестие, а не да предявява настоящия иск.
Акцентират, че желаят дружеството да продължи да съществува и да развива
търговска дейността.
В срока по чл. 372, ал.1 ГПК, ищецът е подал допълнителна искова
молба. Поддържа първоначалната искова молба и излага допълнителни
съображения. Акцентира, че ищецът фактически е изкючен от управлението
на дружеството, нарушени са членските му права като не му се дава никаква
информация за хода на дружествените работи, няма достъп до дружествената
документация, не е получавал никога разпределена печалба или дивидент, не
се ползва с имоти на дружеството, а налице опит за неговото неправомелно
изключване от дружеството.
В срока по чл. 373, ал.1 ГПК, ответникът депозира допълнителен
отговор. Поддържа първоначалния си отговор, оспорва твърденията в
допълнителната искова молба. Акцентира, че оперативната дейност на
дружеството не била затруднена, тъй като повечето решения се взимали с
мнозинство от 1/2 от капитала, каквото притежавали другите двама
съдружници.
В срока по чл. 373, ал.1 ГПК, третите лица - помагачи на страната на
ответника - другите двама съдружници - З. М. и Юкс. Г. Ид., не депозират
допълнителен отговор.
В открито съдебно заседание ищецът, чрез пълномощника си адвокат
Г.П. от АК – Русе, поддържа исковата претенция и излага подробни
съображения. Претендира разноски. Представя и подробна писмена защита.
В открито съдебно заседание ответникът ЕФЕ – 11 ООД, чрез
пълномощника му адвокат Н.В. С. от АК – Разград, поддържа становището си
за неоснователност на иска. Депозира и подробна писмена защита, на осн. чл.
149, ал.3 ГПК.
В открито съдебно заседание третите лица - помагачи на страната на
ответника - другите двама съдружници - З. М. и Юкс. Г. Ид., чрез
пълномощника си адвокат Н. Х. от АК – Разград, поддържа становището си за
неоснователност на иска. Чрез пълномощника си депозират и подробна
писмена защита, на осн. чл. 149, ал.3 ГПК.
2
След анализ на доказателствата и доводите на страните съдът намира
следното:
Съгласно чл. 155, т. 1 ТЗ, когато важни причини налагат това,
съдружници, притежаващи поне 1/5 от дяловете от капитала на дружество с
ограничена отговорност, могат да поискат неговото прекратяване по съдебен
ред.
Безспорно е, а и се установява от вписването в търговския регистър по
партидата на ответното дружество, че ищецът има легитимация да поиска
прекратяването – притежава дялове с номинална стойност 840 лв. от вписания
капитал в размер от 2 000 лв., което е повече от 1/5 /притежава 42%/.
Спорен е въпросът налице ли са важни причини, които да налагат
прекратяване на дружеството.
Преценката за наличието на "важни причини" за прекратяване на
дружеството се извършва според въведените от ищеца основания и приетите
за установени факти и обстоятелства по спора и при съобразяване с
възприетите в практиката на ВКС критерии при прилагането и тълкуването на
нормата на чл. 155, ал. 1 ТЗ. Така и Определение № 169 от 27.02.2013 г. на
ВКС по т. д. № 311/2012 г., I т. о., ТК.
Тъй като релевираните от ищцеца причини са свързани с влошените
отношения между него от една страна и от друга - другите двама
съдружници /Юкс. Г. Ид. и З. М./ , то в негова тежест е да установи, че тези
отношения са трайно и необратимо влошени в резултат от непреодолимо
разногласие относно начина и средствата за осъществяване на търговската
дейност, както и че в причинна връзка от това влошаване е настъпило трайно
фактическо (поради дезинтересираност) или юридическо (поради блокираща
квота) затруднение за осъществяване на търговската дейност на дружеството.
Между страните няма спор, за това че отношения между ищеца от една
страна и от друга страна - другите двама съдружници са силно влошени още
от 2012г. Причина за това е спор относно сума от продадена от дружеството
стока. Няма спор и че са правени опити от двамата съдружници за
изключване на ищеца от дружеството, но длъжностното лице по
регистрацията при АВ е постановило отказ за вписване на това решение на
ОС поради неспазване на процедурата.
Видно от справка в ТР е, че ответното дружество е с предмет на
дейност е: “животновъдство, земеделие, производство, изкупуване,
преработка и търговия на селскостопанска продукция в страната и
чужбина, внос-износ, преработка, изкупуване и търговия на пчелен мед и
пчелни продукти, покупко-продажба на земеделски земи, недвижими имоти,
транспорт и спедиторска дейност в страната и чужбина; търговия на едро
и дребно с всички видове стоки в страната и чужбина, в това число -
опаковки от пластмаса, полипропиленови чували и конци, и всякаква друга
дейност, незабранена от закон /след получаване на необходимите лицензи и
разрешения, когато се изискват/.“ Основна дейност по НКИД е: Група по
3
НКИД: 014, Клас по НКИД:животновъдство.
Не се спори, че от 2012г. дружеството не е осъществявало търговската
дейност, за която е регистрирано. Недвижимите му имоти се отдават под
наем.
Бездействието обаче не се дължи на липсата на воля у останалите
двама съдружници /притежаващи 58 % от капитала/ за продължаване
дейността му. Този извод следва и от факта че съдружника И. /притежаващ
пълномощно от другия съдружник М./ е извършвал плащания по изп.д. №
20157620400436 по описа на ЧСИ Деян Драганов, с цел запазване
имуществото на дружеството.
При тези факти съдът приема, че е налице един от елементите на
фактическия състав на правото да се иска прекратяване, а именно – влошени
отношения между съдружниците. Извод за такова влошаване, освен че се
признава от ответника и от третите лица помагачи, може да бъде изведен от
предприетите действия по изключване на съдружника-ищец с гласовете на
останалите съдружници. Това неминуемо води до обтегнатост на
отношенията, независимо от това дали изключването е било законосъобразно
или не.
Влошените отношения между съдружниците обаче не са единствена
предпоставка за уважаване на иска. Съгласно Решение № 74/24.06.2019 г. по
т. д. № 2452/2018 г. на ВКС, ТК, І т. о., и цит. там практика, преценката за
наличие на важни причини за прекратяване на дружеството трябва да
изхожда от интересите на дружеството, а не на отделния съдружник, като
същевременно трябва да се установи непреодолима пречка за осъществяване
на дейността на дружеството. Прието е, че "трайната нерентабилност и
тенденцията към натрупване на задължения са само външни белези на
разстройство в дейността на дружеството, но сами по себе си не обуславят
непреодолим характер, тъй като не свидетелстват за причината за това.... "
Необходимо е да се установи, че влошеното финансово състояние е резултат
от бездействието на съдружниците и дезинтересирането им. Дори практиката
приема, че "наличието на съдружник с блокираща квота и съществуваща
възможност същият да предопределя решенията на общото събрание не се
извежда самостоятелно като "важна причина" по смисъла на чл. 155, т. 1 ТЗ",
"хипотетичната възможност за възползване от блокиращата квота не е от
естество да обоснове извод за фактическа невъзможност за функциониране на
органите на управление", а е необходимо да са доказани факти за
действително възползване от блокиращата квота в ущърб на интересите на
дружеството. Отречен е също така характерът на важна причина и на факта на
"разпореждане с имуществото на дружеството в полза на друго свързано
лице", ако не се установява това да е рефлектирало върху отношенията между
съдружниците и върху възможността дружеството да осъществява
търговската си дейност.
При това следва да се посочи, че за разлика от производството по
4
несъстоятелност, в настоящото не е необходимо да се установи добра
ликвидност на дружеството, достатъчно е дружеството да осъществява своята
дейност или ако е преустановило същата, това да не се дължи на
влошените членствени отношения.
По делото липстват доказателства, че преустановяването на
дейността се дължи на влошените членствени отношения.
Относно твърденията на ищеца за липса на осигурен достъп до
документацията на търговеца, както и възможност да участва, следи и
контролира дейността му.
Действително законът признава безусловно правото на съдружника да
бъде информиран за хода на дружествените дела и на достъп до водените от
дружеството книжа – чл. 123 ТЗ. Средство за реализация на тези права се
явява задължението на управителният орган да я осигури. Евентуалното
пренебрегване на правилото сочи на нарушение на членственото
правоотношение, но само по себе си не влияе върху дейността на
дружеството. При поисканата в случая защита и ограничената при тези
условия съдебна намеса в отношенията между страните – арг. от чл. 6, ал. 2
ГПК, разглеждането по същество на наведените доводи за накърнено
членствено право се явява безпредметно. Съдът не намира посочените
оплаквания относими към прилагане нормата на чл. 155, т. 1 от ТЗ.
Евентуалното накърняване на правата му може да бъде защитено по реда на
чл. 71 от ТЗ, според възможностите предвидени в чл. 123 от ТЗ. Следва да се
подчертае, че ищецът притежава над 1/10 от капитала, т.е. има право да свика
общо събрание на съдружниците в дружеството с предложен от него дневен
ред /чл. 138 от ТЗ/. Вж. Решение № 209 от 7.05.2012 г. на ПАС по в. т. д. №
362/2012 г., Решение № 772 от 20.07.2011 г. на СГС по т. д. № 80180/2009 г.,
Решение № 21 от 2.03.2010 г. на ВКС по т. д. № 471/2009 г., I т. о., ТК.
Ищецът е поискал от дружеството с нарочна молба /л. 42/, да бъде
изчислен дела му от дружеството и да му бъде отправено писмено
предложение за изкупуване на дела му. Безспорно, е че това негово искане не
е удовлетворено. Същото обаче не представлява обективна пречка за
функциониране на общото събрание, което съобразно чл. 137, ал. 3 от ТЗ
може да бъде проведено при наличие на кворум с присъствие на съдружници,
притежаващи повече от 1/2 от капитала. Обстоятелството, че ОС не може да
вземе решение относно горепосочените въпроси не обосновават извод за
липса на възможност дружеството да функционира нормално и да извършва
търговска дейност. Вж. Решение № 1049 от 10.06.2013 г. на СГС по т. д. №
7146/2012 г.
Въз основа на всичко изложено настоящият състав счита, че
независимо от влошените отношения между ищеца и другите съдружници, не
е налице причина, която да обоснове прекратяване на дружество. Ето защо
искът следва да бъде отхвърлен.
Така мотивиран, съдът
5
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска на Исм. Ч., роден на 30.01.1950 г. в Йеникьой,
Турция, притежател на паспорт с номер U********, издаден на 06.07.2018г., в
Бандърма, валиден до 13.09.2020г., с адрес в Р Турция, с. Йеникьой кьой,
общ. Маняс, обл. Балъкесир, иск с правно основание чл. 155, т. 1 ТЗ за
прекратяване на "ЕФЕ - 11" ООД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление: Област: Разград, Община: Лозница, с. Манастирско, п.к. 7285, ул.
Н. Й. В. № 2, с управител Юкс. Г. Ид., ЕГН **********.
Решението е постановено при участието на:
- З. М., гражданин на Р Турция, роден на **********г., с постоянен
адрес в Р Турция, обл. Истанбул, общ. Зейтинбурну, Йенидоган мах, Ш. К.Г.
сок, с адрес за призоваване, чрез адв. Н. Х., вписан в АК – Разград, ул. Иван
Вазов № 7, ет.1, офис 3,
- Юкс. Г. Ид. с ЕГН **********, с постоянен адрес обл. Разград,
общ. Лозница, с. Манастирско, ул. Н. Й. В. № 2,
като трети лица - помагачи на страната на ответника "ЕФЕ - 11" ООД,
ЕИК *********, седалище и адрес на управление: Област: Разград, Община:
Лозница, с. Манастирско, п.к. 7285, ул. Н. Й. В. № 2, с управител Юкс. Г. Ид.,
ЕГН **********.
Препис от решението да се връчи на страните, на осн. чл 7, ал.2 ГПК.
Решението може да се обжалва пред Апелативен съд – гр. Варна в
двуседмичен срок от връчване на препис.
Съдия при Окръжен съд – Разград: _______________________
6