Решение по дело №3321/2020 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 367
Дата: 19 февруари 2021 г.
Съдия: Лазар Кирилов Василев
Дело: 20203100503321
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 12 ноември 2020 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 367
гр. Варна , 19.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ в публично заседание на двадесети
януари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Ирена Н. Петкова
Членове:Наталия П. Неделчева

мл.с. Лазар К. Василев
като разгледа докладваното от мл.с. Лазар К. Василев Въззивно гражданско
дело № 20203100503321 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Въззивното производство е образувано по повод въззивна жалба с вх. №
263691/01.09.2020 г., депозирана от Община Варна, в качеството на трето лице помагач на
страната на ответниците, представлявана от кмета Иван Портних, действащ чрез
юрисконсулт С.Ц., против Решение № 3767/07.08.2020 г., постановено по гр. д. №
6862/2018г. по описа на РС Варна , ГО, 11 съдебен състав, в частта, в която Е ПРИЕТО ЗА
УСТАНОВЕНО в отношенията между ищците С. Х. И. с ЕГН **********, с адрес: *** и
И. Х. И. с ЕГН *********, с постоянен адрес в ***, от една страна и ответниците
„АЛБАТРОС BE" ООД с ЕИК ********* , със седалище и адрес на управление: гр.
Севлиево, ул. „Никола Петков" № 20 и „ АЛ РЕАЛ" ООД с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Севлиево, ул. „Никола Петков" № 20, от друга страна, че ИЩЦИТЕ
СА СОБСТВЕНИЦИ на реална част с площ от 272 кв.м. от Поземлен имот с
идентификатор 10135.2563.1664, целият с площ от 1063 кв.м., при граници: имоти с
идентификатори №№ 10135.2563.1663, 10135.2563.1720, 10135.2563.1719, 10135.2563.626,
10135.2563.62, 10135.2563.545, 10135.2563.59 по КК и КР на гр. Варна, при граници на
реалната част: имоти с идентификатори: 10135.2563.626, останалата част от
10135.2563.1664, 10135.2563.1719, която реална част е заключена между точки 6, 7, 10, 11, 3,
4 и 9 на комбинирана скица № 3 от заключението на вещото лице Р.И.П. по допълнителната
съдебно-техническа експертиза, приложена на л. 291 от делото, която скица, приподписана
от съда, съставлява неразделна част от съдебното решение, както и че е налице грешка в
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Варна, одобрени със Заповед № РД-18-
92/14.10.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК, като процесната реална част
неправилно е включена в имота на ответниците с идентификатор 10135.2563.1664, на
основание чл. 54, ал. 2 ЗКИР.
1
Жалбоподателят твърди, че съдът не е спазил основните принципи в гражданския
процес, а именно принципа за диспозитивното начало и този за служебното начало, като
само формално е кредитирал приетото по делото заключение на вещото лице. Поддържа
твърдението си от първа инстанция, че с конкретния индивидуален административен акт за
улица от о.т. 21-20-2-3-4, между кв. 20 и 1, 21 п.р. на гр. Варна, е отчуждена част от
процесния имот, като към заповедта е бил съставен и оценителен протокол 28.05.1998г.,
съставен от комисия при Община Варна. Съгласно протокола е прието Община Варна да
заплати на собственика Л.В.Б. 104 кв.м от дворно място, отредено за улица пред прилежащи
парцели XVIII-1063, XVIII-1063 и 1060. Сочи, че отчуждаването на недвижимия имот не е
било отменено, както и че няма данни изплатеното обезщетение да е върнато от получилата
го Л.В.С./. Твърди, че по делото не е станало ясно как Любов Владимирова е продала на
двамата ищци собствения си недвижим имот, придобит на основание дарение, предвид така
посочената отчуждителна процедура.
Жалбоподателят сочи, дори и да не бъде възприето, че УПИ пл. № 1063 от кв. 20,
идентичен на ПИ 10135.2563.64 по КККР, е урегулиран по силата на одобреното през 1995г.
ИЗРП, както и с влизане в сила на коментираната Заповед 1158/14.07.1998г. на Кмета на
Община Варна, по която правоимаща е била праводателката на ищците, то имотът е бил
урегулиран през 2002г. с влизане в сила на Заповед № Г-1б/15.02.2002г. Този акт е издаден
по искане на двамата ищци, обективирано в молба вх. № АБ-00-и- 821/08.01.2001г.
Въпросният ПУП-ПРЗ е одобрен на основание чл. 129, ал. 2 ЗУТ. Този текст касае
одобряване на първоначален подробен устройствен план. ПУП за територии с
неурегулирани поземлени имоти или за такива с неприложена първа регулация, който
включва план за улична регулация и ПРЗ на имотите попада под приложното поле на чл.
110, ал. 1, т. 1 ЗУТ. Твърди, че в конкретния случай, Планът одобрен със Заповед № Г-
16/15.02.2002г. има за предмет план за улична регулация и за регулация на имота на ищците,
като това е индиция за неправилност на решението на ВРС както и за неправилно приемане
доводите на вещото лице в насока неприложен ПУП, както и за това, че по силата на НА №
34, том II, per. 5278, дело № 271 от 15.05.2001г. И. Х. И. и С. Х. И. са придобили правото на
собственост върху неурегулиран поземлен имот.
Жалбоподателят сочи, че при постановяване на съдебното решение, съдът не е
съобразил прокламираното в чл. 200, ал. 1 и ал. 2 ЗУТ и тъй като претендираната площ от
ищците е в размер на 272 кв.м., същата се явява невъзможен предмет на правото на
собственост, поради липса на изискванията за минимална площ и лице, съгласно чл. 19 ЗУТ.
Предвид това жалбоподателят твърди, че съдът е следвало да отхвърли иска като
недопустим. Община Варна намира решението за неправилно и поради неправилната
констатация на съда относно прекратяване отчуждителното действие на плана на основание
§ 8 ал.1 ПР на ЗУТ, като счита, че евентуално изводите на съда могат да бъдат приети за
правилни само и единствено относно процесните 173 кв.м. от претендираната реална част с
площ 272 кв.м., тъй като за тях безспорно е установено, че не са включени в патримониума
на ответниците. За тези 173 кв.м. няма уредени сметки по регулация и само и единствено по
отношение на тях би могло да се приеме, че е налице хипотезата на Параграф 6. ал. 2 ПР на
ЗУТ, но и при това положение отново не е съобразена императивната разпоредба на чл. 200.
ал. 1 ЗУТ.
Предвид всичко изложено в жалбата, Община Варна моли за отмяна на атакуваното
решение и за постановяване на ново, с което да бъде отхвърлена исковата претенция.
В срока по чл. 263 ГПК е постъпил отговор от „АЛБАТРОС BE" ООД и „АЛ РЕАЛ"
ООД. Дружествата намират въззивната жалба на Община Варна за основателна и
обоснована, а обжалваното решение за недопустимо и неправилно. Същите обосновават
твърдението за недопустимост с това, че съдът не е съобразил императивната разпоредба на
2
чл. 200, ал. 1 и 2 от ЗУТ, като претендираната от ищците реално обособена част е по-малка
от 300 кв.м. Твърдят, че между тях и ищците е нямало материалноправен спор, като същите
са заявили още с отговора на исковата молба, че не владеят 255 кв.м. от прецесните идеални
части. Що се касае до исковата претенция, сочат че не могат да признаят същата, тъй
като са засегнати и права, който не са техни, а на Община Варна, поради което и са
релевирали искане за привличането като трето лице по спора . Сочат, че неправилно
съдът е приел, че е прекратено отчуждителното действие на плана, одобрен със Заповед №
1158/14.07.1998г. на Кмета на гр. Варна, тъй като същата е постановена на основание чл. 93
от ЗТСУ, чл. 63, ал. 1 от ЗТСУ и чл. 262 от ППЗТСУ, поради което §6, ал. 2 от ПР на ЗУТ е
неприложим относно случаите за отчуждаване на имоти за улици. Твърдят, че предвид
заключението на вещото лице може да се приеме, че действието на плана е отпаднало само
по отношение на 173 кв.м. от претендираните 272 кв.м.
В срока по чл. 263 ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемите
С. Х. И. и И. Х. И..
В проведеното открито съдебно заседание въззивникът Община Варна, чрез
процесуалния си представител юрисконсулт Ц., поддържа въззивната жалба и пледира за
отмяна на атакуваното решение. Моли за решение по същество, с което да бъде отхвърлена
исковата претенция, предявена от И. Х. И. и С. Х. И. с правно основание чл. 54, ал. 2 ЗКИР,
вр.чл. 124, ал.1 ГПК. Претендира и за присъждане на сторените пред въззивната инстанция
съдебно-деловодни разноски, в това числа държавна таса и юрисконсултско
възнаграждение.
„АЛБАТРОС BE" ООД и „АЛ РЕАЛ" ООД, редовно уведомени, не изпращат
представител и не се представляват по делото.
Въззиваемите И. Х. И. и С. Х. И., чрез процесуалния си представител адвокат Я.,
молят атакуваното съдебно решение да бъде потвърдено. Сочат, че изложените съображения
за отмяна на решението във въззивната жалба са неотносими към спора, доколкото касаят
улична регулация, а спорът е за дворище, за неуредени регулационни сметки, за §6, за
автоматичното действие, все обстоятелства, които нямат нищо общо или поне голяма част от
изложеното в жалбата нямат нищо общо с настоящото производство. Сочат, че през целия
процес ответниците признават иска, като това е направено още с отговора на исковата
молба, а единствено спорно е било правото на собственост върху 17 кв.м., за които в процеса
се е установило, че не попадат в исковата претенция на ищците. Предвид изложеното, молят
за потвърждаване на съдебното решение, както и за присъждане на разноските пред
въззивната инстанция.
За да се произнесе по спора, съставът на Окръжен съд-Варна съобрази следното:
Производството по гр. д. № 6862 по описа за 2018 г. на РС-Варна, ГО, е образувано
по предявен положителен установителен иск от ищците С. Х. И. с ЕГН **********, с адрес:
*** и И. Х. И. с ЕГН **********, с постоянен адрес: ***, срещу ответниците "АЛБАТРОС
ВЕ" ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Севлиево, ул. „Никола
Петков“ № 20 и "АЛ РИАЛ" ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Севлиево, ул. „Никола Петков“ № 20 с правно основание чл. 54, ал. 2 ЗКИР, за установяване
в отношенията между страните, че ищците са притежатели на правото на собственост по
отношение на реална част с площ 272 кв.м., затворена т.1, т.2, т.4, т.6 и т.2 на скица – лист
64 на делото от поземлен имот с идентификатор 10135.2563.1664, целия с площ от 1603
квадратни метра, при граници: имот с ид. №№ 10135.2563.1663; 10135.2563.1720;
10135.2563.1719; 10135.2563.626; 10135.2563.62; 10135.2563.545; 10135.2563.59 по КК и КР
на гр. Варна при граници на реалната част: имоти с идентификатори: 10135.2563.626;
3
останалата част от 10135.2563.1664; 10135.2563.1719, както и че е налице грешка в
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед РД-18-92/14.10.2008г.
на Изпълнителен директор на АГКК, като процесната реална част неправилно е включена в
имота на ответниците с идентификатор 10135.2563.1664.
Ищците твърдят, че реалната част с площ от 272 кв.м. от имота на ответниците е
тяхна собственост, като придадена по силата на регулацията от 15.09.1993г., с регулационен
план на ж.к. "Бриз", одобрен със заповед № Г- 170/1993г., съгласно който част от имот 1063
попада в предвидената по регулационния план улица, с ширина 14 метра, а останалата част
се придава към имот пл. 1061, 1060. Твърдят също, че със следващия регулационен план на
ж.к. "Бриз-юг", одобрен със Заповед № Г-96/09.11.2001г., върху КП от 1977г., предвидената
в предходния регулационен план улица, с площ от 14 метра, преминаваща през ПИ № 1063
се запазва, а останалата част от имота /ПИ 1063/ на юг от пътя отново се придава към УПИ
№VI-1060, заключена между т.1-2-4-6-3, с площ от 272 кв.м. Този план също не е приложен
на място. С приетия със Заповед Г-11б/08.06.2004г. на кмета на Община Варна регулационен
план на ж.к. "Бриз юг" придадената от ПИ 1063 част е изключена от границите на
новоотредения УПИ Ш-1060,1061 и процесиите 272 кв.м. реални части, не се включени в
УПИ III- 1060,1061. Излагат, че към настоящия момент не е приложен нито един РП, с който
се придава процесната реална част с площ от 272 кв.м., заключена между т.1-2-4-6-3 от
приложената по делото скица, към ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 10135.2563.1664,
по КККР на гр.Варна.
В исковата молба се твърди, че в кадастралната карта са допуснати грешки при
отразяването на ПИ с идентификатор 10135.2563.1664 и 10135.2563.1663. По представения
проект за изменение на КК за имот с идентификатор 10135.2563.60 от инж. С., който имот се
разделя на два отделни имота, с идентификатори 10135.2563.1664 и 10135.2563.1663, общата
площ е отразена на 2497 кв.м., вместо 2242 кв.м., като новите имоти са с площи съответно
894 кв.м. за ПИ 10135.2563.1663 и 1603 кв.м. за ПИ 10135.2563.1664. Така според
твърденията на ищците, към момента на приемане на кадастралната карта и кадастралните
регистри на гр. Варна, респ. ж.к. "Бриз-юг", със Заповед РД-18-92/14.10.2008г. на АГКК, е
бил в сила регулационния план на ж.к. "Бриз-юг", одобрен със заповед Г-116/08.06.2004г. на
кмета на Община Варна, съгласно който придадените площи от ПИ 1063 се изключват от
границите на новоотредения УПИ 111-1060,1061. Процесиите 272 кв.м. реални части, не
попадат в УПИ III-1060,1061.
В срока по реда на чл. 131 ГПК, ответниците депозират отговор, с който
оспорват иска. Считат, че ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 10135.2563.1664, находящ
се в гр. Варна, общ. Варна, обл. Варна, жк „Бриз-юг", по кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрен със Заповед №РД-18-92/14.10.2008г. на Изпълнителния
директор на АГКК, целият с площ-преди промяната 1603,00 кв.м., след исканата промяна
следва да има площ 1348 кв.м. а не 1305 кв.м, както е определена в Скица-проект №15-
449013-13.09.2016г., каквато площ на имота претендират да са придобили в собственост.
Сочат, че в проведеното административно производство пред Административен съд Варна е
бил внесен отговор от Община Варна, в който е изразено становище за наличие на
материалноправен спор по отношение на процесния имот между общината и ищците.
Предвид това ответните дружества намират, че предявеният иск засяга права на трето
лице – Община Варна, което следва да бъде привлечено като необходим другар по
настоящото дело, който има право да встъпи, доколкото има правен интерес да участва като
страна и да бъде постановено съдебно решение в негова полза, както и да бъде обвързан от
силата на пресъдено нещо с решението по делото. Поради това ответниците са поискали на
основание чл. 219, ал. 1 от ГПК, Община Варна да бъде привлечена по делото като трето
лице.
4
С определение № 3458/23.1.2019г. съдът е конституирал Община Варна със
седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. „Осми приморски полк" 43, като трето лице
– помагач на страната на ответниците "АЛБАТРОС ВЕ" ООД, ЕИК ********* и "АЛ РИАЛ"
ООД с ЕИК *********, по предявените срещу тях искове.
В отговора си по исковата молба и по този на ответниците третото лице помагач
на ответниците – Община Варна оспорва установителния иск за неоснователен.
Твърди, че желаното изменение на кадастралната карта засяга имот, представляващ улица,
която е публична общинска собственост, придобита от общината при успешно проведена
отчуждителна процедура, съгласно §7, ал.1, т.4 от ПЗР на ЗМСМА, чл. 2, ал. 1, т. 4 и т. 5 от
ЗОС /редакция обн. ДВ, бр. 26 от 29.03.2000г. и действаща до последващо изм. обн. ДВ, бр.
101 от 16.11.2004г. Твърди се, че отчуждаването не е отменено по отношение на част от
имот пл. № 1063 в кв. 20, собственост на Л.В.Б.С., като липсват данни полученото от нея
обезщетение да е върнато, поради което и оспорва транслативното действие на покупко-
продажбата, с която Л.В.Б. е прехвърлила на ищците отчуждената в полза на Община варна
част от имота.
Настоящият съдебен състав, като съобрази предметните предели на въззивното
производство, очертани в жалбата и отговора, и като взе предвид събрания и приобщен по
делото доказателствен материал – в съвкупност и поотделно, на основание чл. 12 и чл.
235, ал. 2 от ГПК, приема за установени следните фактически положения:
Видно от представения по делото договор за покупко-продажба на недвижим имот,
обективиран в нотариален акт № 34, том 2, рег. № 5278, дело № 271 от 15.05.2002г. на
нотариус Диана Стоянова, с рег. № 192 в НК, с район на действие Районен съд-гр.Варна,
ищците И. Х. И. и С. Х. И. закупуват недвижим имот от Л.В.Б., придобит на основание
дарение, а именно: Дворно място, с площ от 2100 кв.м., представляващо УРЕГУЛИРАН
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ 1063, находящ се в ***, при граници път, УПИ 1062, УПИ 1065.
От нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот 130/10.12.2003г. се
установява, че “Албатрос Ве“ ЕООД закупува дворно място, находящо се в гр. Варна ж.к.
„Бриз юг“, цялото с площ от 3100 кв.м., представляващо имот № 1060.
От нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 75/05.09.2006. на
нотариус Росица Табакова се установява, че „Албатрос Ве“ ЕООД продава на Л.Й.В.
следния свой собствен недвижим имот, а именно само 1424 кв.м. ид.ч. от поземлен имот с
площ от 3666 кв.м., находящ се в гр. Варна и представляващ УПИ ІІІ-1060,1061 в кв. 1 по
плана на ж.к. „Бриз-юг“.
С договор за доброволна делба от 30.10.2006г., „Албатрос Ве“ ЕООД придобива дял
втори, представляващ реална част от поземлени имоти № 1060 и 1061 в ж.к. „Бриз юг“ кв.1 с
площ на целия дял от 2242 кв.м.
Видно от декларация с вх. рег. № 17481/02.08.2013г. в СВ-гр.Варна се установява, че
„Албатрос Ве“ ООД е внесло като непарична вноска в капитала на „Ал Риал“ ЕООД само
1 533,43 кв.м. и.ч. от поземлен имот с площ от 1603 кв.м. находящ се в гр. Варна, ж.к. „Бриз
юг“, представляващ поземлен имот с идентификатор 10135.2563.1664.
От заключението по допусната съдебно-техническа експертиза се установява, че
съгласно действащата кадастрална карта, одобрена със заповед № РД-18-92/14.10.2008 г. на
ИД на АГКК, процесният имот представлява ПИ с идентификатор 10135.2563.64 с площ по
кадастрална карта 1,336 дка., трайно предназначение: урбанизирана територия, начин на
трайно ползване - средно застрояване (от 10 до 15 т), стар идентификатор: кв. 20 пл.№ 1063,
при съседи: 2563.626, 2563.63, 2563.39. В КП на м. „Св. Никола/Акчелар", изготвен 1977г.,
5
имотът представлява ПИ № 1063, при граници имоти №№: 1062,1065, път/пътека и 3178.
Регулационният план ж.к. „Бриз - юг", одобрен със заповед № Г-116/08.06.2004г., запазва
предвидената с предходния регулационен план улица с широчина 14.00метра, преминаваща
процесния имот № 1063 от КП/1977г. Със същата разработка се отрежда УПИ 111-1060,1061
от кв. 1, обединяващ УПИ 111-1061 от кв. 1 и УПИ VI-1060 от кв. 2 от предходния
регулационен план, одобрен със заповед № Г-96/09.11.2001г., като северната граница на
новоотредения УПИ 111-1060,1061 от кв. 1 преминава по кадастралната граница на ПИ 1063
от КП/1977 г. ПИ с идентификатор 10135.2563.1664, представлява част от УПИ 111-
1060,1061 в кв. 1., част от предвидената улица по регулация и част от ПИ 1063 от КП 1977г.
Придадените площи по предходната заповед за улица и УПИ VI-1060 от кв. 2 обозначени с
лилав щрих на скица № 2 се изключват от границите на новоотредения УПИ 111-1060.1061
от кв. Изключената част от бившия имот № 1063 по КП от 1977 г., понастоящем попадаща в
ПИ 10135.2563.1664 и е с площ от 272 кв.м. на комбинираната скица № 1 е показана с лилав
щрих и се заключава между точки №№: 11,12,9,4 и 3. Съгласно заключението 173 кв.м.
попадат в имота на ответниците (имот № 10135.2563.1664), но не попадат в трасето на
улицата, предвидена по регулация. Съгласно регулационния план на ж.к. „Бриз", одобрен
със заповед № Г-170/15.09.1993г., за имот № 1063 се отреждат УПИ XIX- 1063 и УПИ XVIII-
1063 от кв. 20, част от имот № 1063 попада в предвидената по регулационния план улица с
широчина 14.00м. Със заповед № 1158/14.07.1998г. на Кмета на Община Варна се
отчуждават по пазарни цени части от недвижими имоти в ЖК „Бриз", за мероприятие
„Улица с осови точки" 21-20-2-3-4 между квартали 20 и 1 в 21 подрайон, съгласно
възлагателно писмо № АГ 9303/48/17.04П997г. и заповеди №№: Г -105/13.08.1996г. и № Г -
324/18.12.1995г.
Видно от заключението на вещото лице Рени Попова по допусната допълнителна
съдебно-техническа експертиза, което съдът кредитира като обективно и обосновано,
площта от бившия имот 1063 по КП от 1977 г., попадаща понастоящем в ПИ
10135.2563.1664 в размер на 272 кв.м. на комбинираната скица № 1 е показана с лилав щрих
и се заключава между точки №№: 11,12,9,4 и 3. Съгласно заключението 173 кв.м. попадат в
имота на ответниците (имот № 10135.2563.1664), но не попадат в трасето на улицата,
предвидена по регулация.
В проведеното по делото открито съдебно заседание вещото лице уточнява, че
процесният имот отговарящ на скицата, неразделна част от исковата молба, се заключва
между т. 6 , 7 , 10, 11, 3, 4 и 9 на скицата, приложена на л. 291 от делото. Процесният имот
(идеални части от имота на ответниците) по искова молба е с площ от 272 кв.м., а по
заключението излиза 274 кв.м. Същият се състои от две части: първа част е 101 кв. м.,
оцветена в жълто на скицата, заключена между т. 6, 7, 10, 11 и 12 и надписана със 101 кв.м.,
а втора част, която е оцветена в лилав щрих се заключва между т. 9, 12, 11, 3, 4 и 9, и е с
площ от 173 кв.м. Тези две части от процесния имот са с обща площ от 274 кв.м., а по
искова молба 272 кв.м., като същите попадат в Кадастралните граници на имот 1664 (имота
на ответниците), като следва да се има предвид, че на място е изградена ограда от ищците,
която на скицата е означена със син щрих. Тази ограда обхваща част от процесния имот
между т. 4, 7, 10, 8, 3 и 4, като част от него излиза извън оградата на ищците и попада в
кадастралната граница на ответниците. Тази част е с площ от 32 кв.м. и се заключава между
т. 9, 12, 6, 7, 4 и 9. Това е част от имота на ищците, която попада в кадастралната граница в
имота на ответниците, но извън оградата, която е направена от ищците. Една част от имота
на ответниците с площ от 17 кв.м., които се заключват между т.3, 11, 10, 8 и 3, попада в
частта, която ищците са оградили с горепосочената ограда. Тя е извън исковата претенция
на ищците, описана в исковата им молба и респективно не е част от процесния имот.
Имотът на ищците по предходен план, по които те са предявили исковата претенцията, е
отразен в жълто. Вещото лице е установило, че черната кадастрална граница на сега
6
действащата КК е 6710, а границата по която ищците претендират е жълтата границата от
1977 г. т.10, 11 , 3 и 9, т.е. претенцията се заключва между действащата КК и КП от 1977г.
Грешка е допусната в действащата КК и за това ищците искат тази поправка. Частта, която
попада в трасето на уличната регулация от имота по исковата молба се заключва между т.
12, 6, 7, 10, 11 и 12, е маркирано с жълт щрих в тази част и е в размер на 101 кв.м. Тази част
на имота е от уличната регулация, а останалата е чисто от имота на ищците. Вещото лице е
посочило, че уличната регулация е отразена с дълга червена линия и пресича щрихованата в
жълто графика, като същата е с площ 101 кв.м. Експертът е установил, че улична регулация
има, но същата не е приложена, защото имотът е ограден от ищците с масивна ограда, която
не е изградена по регулация, а е по КК (посочена от вещото лице в синьо на скицата).
Вещото лице е достигнало до извода, че уличната регулация не е приложена на място,
защото действащата кадастрална карта не върви съгласно уличната регулация, а се отдръпва
надолу и обхваща само част от предвидената улица.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, настоящият състав на
съда достигна до следните правни изводи:
Съобразно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, в правомощията на въззивния съд е да се
произнесе служебно по валидността на решението, а по отношение на допустимостта – в
обжалваната му част.
Постановеното решение е издадено от надлежен съдебен състав, в рамките на
предоставената му правораздавателна власт и компетентност, при спазване на
законоустановената писмена форма, поради което същото е валидно.
По отношение на главните страни по спора, съдебният акт е постановен при наличието
на всички положителни процесуални предпоставки за възникването и надлежното
упражняване на правото на иск, като липсват отрицателните такива.
Що се касае до конституирането на Община Варна в качеството на помагач на страната
на ответниците, настоящият състав намира, че същото е незаконосъобразно, доколкото не са
били налице предпоставките на чл. 219 ГПК. Съображенията в тази насока са следните:
Встъпването на подпомагаща страна е средство за защита на правата на третото лице
срещу неблагоприятните последици, които биха могли да настъпят спрямо него вследствие
на неправилно решение по висящия спор, поради което то има право да участва в
образуваното преди това исково производство. Привличането на трето лице - помагач в
процеса е средство за защита и право на привличащата страна, чрез което тя цели да улесни
защитата си срещу противната страна с помощта на привлеченото лице, като при
неблагоприятен за нея изход на делото да подчини привлеченото лице на задължителната
сила на мотивите. И в двете хипотези конституирането на трето лице - помагач има за цел да
обвърже третото лице - помагач в отношенията му със страната, на която помага или която
го е привлякла със задължителната сила на мотивите на решението /чл. 223, ал. 2 ГПК/, а
предпоставка за това привличане винаги е наличието на правен интерес.
Видно от отговора на исковата молба, от депозираната въззивна жалба, както и от
пледоариите по същество на спора, Община Варна претендира изцяло свои права по
отношение на спорния по делото предмет, а именно твърди, че част от процесния имот е
публична общинска собственост – улица. Тези твърдения и претенции на третото лице
помагач са несъвместими с процесуалната роля на подпомагаща страна, доколкото помагач е
лице, което участва в чужд исков процес, за да помага на една от страните с цел постигане
на благоприятен резултат за нея. Както беше посочено и по-горе, това благоприятно
решение би защитило третото лице от неблагоприятни последици за него, които биха
7
настъпили в случай, че делото не бъде решено в полза на подпомаганата страна. Именно в
това се изразява и правния интерес от привличането или встъпването на трето лице помагач
по делото.
При така предявения иск и въведените твърдения от Община Варна, при
евентуалното отхвърляне на исковата претенция и доказване на твърдението на ищците за
неправилно отразяване на собствения им имот в кадастралната карта, за ответниците (на
чиято страна е привлечена Общината) не биха възникнали регресни права спрямо
подпомагащата страна. Не се установява и правен интерес лично за общината, тъй като
решението не би я обвързало на основание чл. 226, ал. 2 от ГПК, доколкото същата не е
приобретател на спорното право. При това положение съдът намира, че не е налице правен
интерес от участието на Община Варна в качеството на трето лице помагач на страната на
ответниците. Напротив, общината има интерес от провеждане на исков процес срещу
страните, в който като главна страна да установи правото си на собственост върху частта от
имота, която според нея представлява публична общинска собственост, придобита след
провеждане на процедура по отчуждаване.
Когато спорът между страните по делото бъде пренесен във въззивната инстанция,
последната на основание чл. 230, ал. 3 от ГПК следва служебно да провери допустимостта
на участието на страните в производството, респективно да извърши проверка относно
допустимостта на конституирането на подпомагаща страна. В случай че се установи, че не
са налице законоустановените предпоставки за конституиране, тоест липса на правен
интерес у конституираното лице от благоприятно разрешаване на спора по отношение на
подпомаганата страна, то първоинстанционното решение следва да бъде обезсилено спрямо
помагача, а производството по отношение на него прекратено. Това е единствената
възможност за контрол на законосъобразността на участието на подпомагаща страна в
процеса.
Спорът пред настоящата инстанция е пренесен само по въззивна жалба от третото лице
– помагач, като ищците не са подали отговор на жалбата, а ответниците са депозирали
такъв, в който излагат становище за основателност на същата, доколкото намират, че
Община Варна има засегнати имуществени права от предмета на спора. В отговора си
ответниците поддържат застъпеното от тях становище пред първата съдебна инстанция, че
не оспорват иска, че между тях и ищците няма спор за право на собственост, че не са
дали повод за завеждане на делото, както и че исковата претенция не засяга техни
права. Това се установява и от приетото и неоспорено от ответниците заключение на
вещото лице, съгласно което „17 кв.м., които се заключват между т. 3, 11, 10, 8 и 3 от
приложена на л. 291 от делото скица, не са част от имота на ищците, а са заградени от тях.
Те са извън претенцията и не са част от процесния имот. Ищците са ги оградили, но те не са
част от исковата претенция“.
При така развилото се въззивно производство, инициирано по въззивна жалба само от
подпомагащата страна, настоящият състав следва да се произнесе само по сезиращата го
жалба, без да разглежда спора между главните страни по същество. В действителност, видно
от твърденията и становищата на главните страни, спор за право на собственост между тях
не е и налице.
Предвид всичко изложено по-горе, обжалваното решение по отношение на Община
Варна се явява недопустимо и спрямо нея същото следва да бъде обезсилено.
Относно съдебно-деловодните разноски:
При този изход от делото, претенцията на въззиваемите за компенсация на
8
разноските, направени за защита във въззивното производство, следва да бъде уважена.
Същите са представил списък по чл. 80 от ГПК, ведно с Договор за правна защита и
съдействие от 18.11.2020г., с който претендират разноски в размер на 650 лева,
представляващи заплатено в брой адвокатско възнаграждение. Доколкото въззивната жалба
е подадена от третото лице помагач, то и разноските следва да бъдат възложени в негова
тежест, на основание чл. 78, ал. 10 от ГПК, съгласно който на третото лице помагач не се
присъждат разноски, но то дължи разноските, които е причинило със своите процесуални
действия.
Водим от изложените мотиви, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА Решение № 3767/07.08.2020 г., постановено по гр. д. № 6862/2018г.
по описа на РС Варна, ГО, 11 съдебен състав, В ЧАСТТА, в която е постановено при
участието на Община Варна, в качеството й на подпомагаща страната на ответниците
„АЛБАТРОС BE" ООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Севлиево, ул. „Никола Петков" № 20 и „АЛ РЕАЛ" ООД с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Севлиево, ул. „Никола Петков" № 20, конституирана на основание
чл. 219 от ГПК с Определение от 11385 от 09.10.2018 г.
ПРЕКРАТЯВА производството по делото по отношение на Община Варна,
представлявана от кмета Иван Портних.
ОСЪЖДА Община Варна, представлявана от кмета Иван Портних, ДА ЗАПЛАТИ
на С. Х. И. с ЕГН **********, с адрес: *** и И. Х. И. с ЕГН *********, с постоянен адрес в
***, сумата от 650 лв. /шестстотин и петдесет лева/, представляваща сторени пред
въззивния съд съдебно-деловодни разноски за адвокатско възнаграждение, на основание чл.
78, ал. 10 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен срок
от съобщаването му на страните, при условията на чл. 280 ГПК.
ПРЕПИС от решението да се обяви в регистъра по чл. 235, ал. 5 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9