Решение по дело №2995/2024 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК, вр. чл. 118 от Кодекса за социално осигуряване КСО).

Образувано е по жалба на търговско дружество „СЛЪНЧЕВ ДАР“ АД гр. Варна, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул. „Мария Луиза“ № 9, представлявано от изп. директор С. И. Д., чрез адвокат Г. Г. - АК - Плевен, срещу Решение № 2153-03-171 от 14.11.2024 г. на Директора на ТП на НОИ-Варна, с което е оставена без уважение жалба вх.№ 5104-03-188#1/15.10.2024 г. против Разпореждане № 5104-03-188/02.10.2024 г., издадено от длъжностно лице по чл. 60, ал. 1 КСО в ТП на НОИ-Варна, с което настъпилата на 15.06.2024 г. злополука с Р. Х. Р. - [ЕГН], е приета за трудова по чл. 55, ал. 1 КСО.

В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на оспореното решение, поради постановяването му при допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, при неправилно приложение на закона и несъответствие с целта на закона. Сочи че, административният орган се е произнесъл без да са изяснени всички обстоятелства от значение за случая, включително, относно механизма на настъпване на злополуката, мястото и времето на настъпването й. Намира и че не са доказани всички изискуеми от закона предпоставки, въз основа на които да се приеме че злополуката има характер на трудова. Подчертава, че в случая липсват преки очевидци на злополуката с Р. Х. Р. и че тези, дали обяснения, са само и единствено свидетели на последствията от нея, т. е. казаното от тях е единствено предположения за действията на пострадалия, които в никакъв случай не могат да обосноват хронологията на неговото поведение. Счита се, че издаденият административен акт не може да почива на предположения, а следва да даде ясно и недвусмислено заключение, направено въз основа на събраните факти и доказателства, като в случай, че е била констатирана необходимост, е следвало да бъде направена техническа експертиза, която да даде заключение за монтажа на процесното външно тяло, както и за работата на самия климатик. Подробно се развиват съображения, че Р. Р. съзнателно и на своя преценка, с риск и отговорност за здравето си, е извършил несвойствени с длъжностната му характеристика дейности, като вземане на стълба, която е собственост на друго дружество, взимане на личния винтоверт, качване на стълбата, без да има каквато и да е работа с нея, в нарушение на всички разпоредби и правила за поведение, съгласно трудовия си договор и нормативните разпоредби за поведение в трудовата му функция, което е "довежда" до настъпване на злополуката. С тези доводи се иска от съда да отмени решението на директора на ТП на НОИ – Варна.

Жалбоподателя редовно призован, в съдебно заседание се представлява от процесуалния си представител адв. Г. Г. от АК-Плевен, който поддържа жалбата. По същество на спора и в писмени бележки дава становище за незаконосъобразност на решението и моли съда да го отмени. Претендира присъждане на разноски.

Ответникът по жалбата - Директорът на ТП на НОИ-Варна, редовно призован, чрез процесуалния си представител ст. юриск. М. К., който оспорва жалбата. В съдебно заседание по същество и допълнително в писмени бележки дава мнение, че атакувания административен акт е законосъобразен, издаден съобразно доказателствата по административната преписка и затова счита, че следва да бъде потвърден. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Заинтересованите страни Д. Г. Р. и Х. Р. Р., чрез процесуалния си представител адв. П. Д. от АК-Враца, оспорват жалбата като неоснователна и считат, че тя следва да се отхвърли. По същество на спора в писмени бележки дават становище за недоказаност на твърдените от жалбоподателят основания за отмяна на административният акт, поради което молят жалбата да бъде отхвърлена и претендират присъждане на разноски.

Съдът, след като се запозна със становищата на страните, съобразно доказателствата по делото, приети по реда на съдебното следствие, прие за установено следното:

Предмет на проверка за законосъобразност в настоящото производство е Решение № 2153-03-171/14.11.2024 г., издадено от Директора на ТП на НОИ-Варна, с което е оставена без уважение жалба от "СЛЪНЧЕВ ДАР" АД срещу Разпореждане № 5104-03-188/02.10.2024 г., издадено от длъжностно лице по чл. 60, ал. 1 КСО при ТП на НОИ-Варна, с което е призната за трудова злополука по чл. 55, ал. 2 КСО настъпилата на 15.06.2024 г. смъртна злополука с лицето Р. Х. Р., [ЕГН], декларирана с Декларация за трудова злополука вх.№ 5101-03-132#1/01.08.2024 г. Съгласно постъпилата декларация, осигурителят е посочил, че пострадалият е постъпил на работа в предприятието на 19.11.2022 г. като електротехник. Работно му време в деня на злополуката е било от 08:00 ч. до 12:00 ч. и от 13:00 ч. до 17:00 ч. Посочено е, че злополуката е станала около 15:30 ч., като място на злополуката с записано: „пострадалият работник, упражнява трудова дейност на територията на зърнобазата в гр. Долна Митрополия. Дейността му няма точно фиксирано работно място, а е свързана с обход и наблюдение на работата на ел. мотори и подобно оборудване на силози за съхранение на зърно. Физическото място на инцидента, няма никаква връзка с трудовите му задължения и предполагаемо място за осъществяването им. Мястото на падането от стълбата е сграда - ГРУ. Осигурителят е посочил на вид работа: „Във времето преди настъпване на злополуката, пострадалият самоволно и без да му е възлагано, в отклонение от задълженията си е взел стълба, която не е собственост на работодателя и е предприел действия може би по укрепване на външно тяло на климатик. Това са предположения с оглед мястото на което е открит падналия и обяснения на работници, които са го намерили“. На специфично действие, извършвано от пострадалия и свързаният с това действие материален фактор е отразено: „Пострадалият се е качил на преместваема стълба, която укрепил върху стената на сградата – ГРП, на която е имало монтирано външно тяло на климатик. Видно от обясненията на свидетелите, които са го открили след падането от стълбата, същите предполагат, че е правил опит за пристягане. Не е ясно какво го е накарало да предприеме подобна дейност, тъй като същия е бил в изправност и с работил нормално“. В отклонения от нормалните действия и условия, и материалния фактор, свързан с тези отклонения е записано: „Самоволно вземане на решение да вземе преместваема стълба и да извършва някаква дейност по външно тяло на климатик. Причината за падането от стълбата не може да бъде установено“. В точка начин на увреждането и материален фактор, причинил увреждането е записало: „множество травматични увреждания“. На вид на увреждания и увредени части от тялото е посочено: „Съчетана механична травма“, а на последици – „смърт“.

Видно от Съдебномедицинска експертиза на труп № 52/2024, издадена от ОСМ при УМБАЛ „Д-р Г. Странски“ ЕАД - Плевен, смъртта на Р. Х. Р. се дължи на съчетана механична травма, настъпила по механизма на бързо прогресирали мозъчен оток, дихателна и сърдечна недостатъчност, вследствие на падане от стълба, от около 5 м. височина върху бетонна площадка.

От Протокол № 1/08.07.2024 г. за резултатите от разследването, предвиден в чл. 2, ал. 3 от НУРРОТЗ, комисия на осигурителя „СЛЪНЧЕВ ДАР“ АД - Варна, за организираното от него разследване на злополуката с Р. Х. Р., станала на 15.06.2024 г., се установява, че осигурител на пострадалото лице е „СЛЪНЧЕВ ДАР“ АД - Варна, като същият е назначен на длъжност - електротехник. На място и време на злополуката е посочено, че злополуката е настъпила на 15.06.2024 г. на територията на зърнобаза в гр. Долна Митрополия, обл. Плевен, във времето между 15:00 - 16:00 часа. На свидетели на злополуката е посочено, че преки свидетели не са установени, тъй като такива не е имало. Лицата, от които са снети обяснения, установяват самите последици от злополуката. Същите са открили пострадалия паднал на земята в безпомощно състояние и са се организирали да му окажат първа помощ, както и да повикват спешна помощ и полиция. За лица, оказали първа помощ, са посочени - Б. А. В. и Л. П. С., които са го открили паднал. На обща характеристика, извършвана от пострадалия преди злополука е записано, че Р. Х. Р. е назначен на длъжност електротехник и като такъв е имал задължения за поддръжка на наземните агрегати (електромотори) и др. подобни, които са свързани с работата на силозите, в които се съхранява зърното. В деня на злополуката, видно от обясненията на колегите на пострадалия, дадени пред комисията, същите е следвало да се занимават и са извършили профилактика и обслужване на агрегати, свързани с работата на конкретен силоз. На действия на пострадалия към момента на злополуката и свързаните с това материални фактори е посочено, че от писмените обяснения на Б. А. В. и Л. П. С. се изяснило, че безпричинно и без да е имало предварително обсъждане или някой да е възлагал подобни действия, Р. Х. Р. самоволно взел стълба, която се съхранявала в стълбищното пространство на ГРУ (Главно разпределително устройство), и с помощта на същата се е опитвал да пристяга външното тяло на поставения в сградата климатик, като е посочено, че това са предположения, направени от горепосочените лица, с оглед мястото, където е била поставена стълбата и това къде е бил паднал пострадалият. В точка „Отклонения от нормалните дейности“ е отразено, че от обяснения на Б. А. В., Л. П. С. и Т. И. Н. - техник системи сигурност, назначен като работник в „Октопод инвест холдинг“ ЕАД се установило, че пострадалият Р. Х. Р. самоволно и след като се отклонил от възложените му дейности във връзка с упражнявания от него труд, като електротехник с конкретни задължения е предприел действия по работа с преносима стълба (която не била собственост на осигурителя, а била оставена само за съхранение от трето лице - Т. И. Н., на което е предадена за работа), като може би е извършвал дейности по външно тяло на монтиран в сградата климатик. Лицата, които имат достъп до сградата, включително и пострадалия, са били уведомени от Т. И. Н., че не трябват да работят със стълбата и че тя временно е оставена в сградата за съхранение. Посочено е, че осигурителят не разполага с преносими стълби и не е предвидена работа на територията на зърнобазата с подобни стълби от работници на осигурителя „СЛЪНЧЕВ ДАР“ АД - Варна. По тази причина, работници на „СЛЪНЧЕВ ДАР“ АД - Варна не са били инструктирани за работа с подвижни стълби, както и не са предвиждани специални обучения и предпазни средства за работа с тях. На работниците в базата, включително пострадалия и на неговите колеги, дали обяснения, е бил известен фактът, че климатици и подобни системи се закупуват от външни фирми и е установен ред за тяхната поддръжка и ремонт. Осигурителят ,,СЛЪНЧЕВ ДАР“ АД - гр. Варна не разполага с подобен квалифициран персонал, както и не е възлагал но никакъв начин (писмено или устно) дейности, свързани с работата на климатиците на свой персонал. На начин на увреждането и свързаните с него материални фактори е посочено, че увреждането и начина на неговото настъпване като механизъм от комисията не може да бъде установено, тъй като няма преки свидетели на случилото се, а само и единствено на настъпилите последици. Комисията е поискала и е предоставена, изготвената медицинска експертиза по образуваното досъдебно производство № 2270 / 2021 г., по описа на Окръжна прокуратура гр. Плевен, от която се установява механизмът на увреждането и причините за настъпилия фатален край. Заключението на същата е че уврежданията са настъпили вследствие падане от стълба и настъпилите многобройни и тежки наранявания са довели до смъртта на пострадалия, настъпила в болнично заведение. На допуснати нарушения на нормативните актове комисията е установила, че пострадалия се е отклонил от трудовите си задължения с оглед неговата длъжностна характеристика, като е извършил нарушение на трудовата дисциплина на територията на зърнобазата, което е довело до настъпване на злополуката. Комисията не е установила лица, извършили нарушения на нормативните актове, довели до настъпване на злополуката или такива допуснали извършването им. Комисията посочва, че пострадалият работник се е отклонил от задълженията си и самоволно е предприел работа, която не му е възлагана. Не е установено климатикът в сградата да не е работил или да е имал нужда от конкретен ремонт. Климатиците се закупували от външни търговци с които се сключвал и договор за поддръжка и ремонт в случай, че се появи подобна нужда. Комисията счита, че опита да извърши дейност, която не му е възлагана, довела до злополуката не би могла да бъде определена и като такава в интерес на предприятието.

След деклариране на злополуката в ТП - Варна на НОИ, където е регистрацията на осигурителя, с писмо изх. № 5101-03-132#2 / 08.08.2024 г., на ТП - Варна на НОИ, на основание чл. 58, ал. 1 от КСО документите са изпратени за извършване на разследване на злополуката, на ТП - Плевен на НОИ, в чийто район е настъпила злополуката.

Резултатите от извършеното разследване на злополуката са обективирани в Протокол № 5103-14-10 / 12.09.2024 г. на ТП - Плевен на НОИ, от който се установява, че Р. Х. Р. е постъпил на работа на 19.11.2022 г. Назначен е на длъжност - електротехник. Злополуката е станала на 15.06.2024 г., около 15:30 часа в зърнобаза гр. Долна Митрополия, собственост на „СЛЪНЧЕВ ДАР“ АД - гр. Варна. Като непреки свидетели на злополуката са посочени Л. П. С. - електромонтьор в „СЛЪНЧЕВ ДАР“ АД - гр. Варна, Б. А. В. - електромонтьор в „СЛЪНЧЕВ ДАР“ АД - гр. Варна и Т. И. Н. - работник на „Октопод инвест холдинг“ ЕАД - техник системи за сигурност на територията на „СЛЪНЧЕВ ДАР“ АД в гр. Долна Митрополия. На специфично физическо действие, извършвано от пострадалия в момента на злополука и свързания с това действие материален фактор е посочено, че по данни и предположения, пострадалият Р. Х. Р. взел винтоверт и искал да притегне тялото на климатика и затова предприел действия със стълба, която не била собственост на дружеството. В протокола е посочено, че в сграда (ГРУ) регулярно се събирали електротехници и електромонтьори за обсъждане на съответните проблеми по поддръжката на съоръженията, като температурата в помещението се подържала от климатик, чието външно тяло било разположено на външната стена на сграда - ГРУ, където се разпределя електрозахранването в зърнобазата. Посочено е че в деня на злополуката било горещо и задушно с типични за региона високи летни температури на въздуха. Производствените необходимости също налагали поддържане на определени стойности на температурата. Предполага се, че Р. Х. Р. се е качил на трираменна стълба, подпряна на външната стена на производствената сграда - ГРУ, върху която е било монтирано външното тяло на климатика, който поддържал температурата във вътрешната зона на сградата, при което изгубил равновесие и паднал върху бетонна площадка, находяща се под стълбата. На отклонения от нормалните действия и условия, и материалния фактор, свързан с тези отклонения е посочено, че лицето е предприело действия по укрепване и пристягане на външното тяло на климатик без да е обезопасено, вследствие на което губи равновесие и пада от 5 метрова височина. На анализ на причините за възникване на злополуката, освен гореизложеното е записано, че е допуснато стълба, която не е собственост на дружеството да се остави в производственото помещение, в което работят работници на осигурителя СЛЪНЧЕВ ДАР“ АД - гр. Варна, които не са инструктирани да работят с нея. Единият от свидетелите е съобщил, че преди известно време е имало силен вятър и външното тяло на климатика се клатело. Направено е обосновано предположение, че за целите и в интерес на работа, пострадалото лице е предприело действия по укрепване па климатичното тяло, за да се избегнат повреди и вредни последици от тях.

На 17.09.2024 г. в ТП — Варна на НОИ са постъпили възражения срещу констатациите и съдържанието на Протокол № 5103-14-10/12.09.2024 г. на ТП - Плевен на НОИ, подадени от представителя на осигурителя и от представителя на работниците и служителите в КУТ на „СЛЪНЧЕВ ДАР“ АД - Варна, участвали в комисията, извършила разследването на злополуката.

С Разпореждане № 5104-03-188/02.10.2024 г., декларираната от осигурителя „СЛЪНЧЕВ ДАР“ АД - Варна злополука вх.№ 5101-03-132#1/01.08.2024 г., станала на 15.06.2024 г. с Р. Х. Р., е приета за трудова по чл. 55, ал. 1 от КСО.

Горната фактическа обстановка се установява от приобщените по делото писмени доказателства, касаещи пълната административна преписка по обжалвания административен акт, получена с вх. № 18796/10.12.2024 г. на Административен съд – Варна, които съдът кредитира изцяло като научно и методологически обосновани, логични, изготвени с необходимата пълнота и яснота, без възникнали съмнения в тяхната правилност.

По делото са разпитани в качеството на свидетели и по искане на жалбоподателя лицата: С. И. П. (главен експерт по осигуряването при ТП на НОИ гр. Плевен и Председател на Комисията по чл.58 ал. 1 от КСО, съставила Протокол № 5103-14-10/12.09.2024 г.), И. П. П. (служител на „СЛЪНЧЕВ ДАР“ АД и Председател на комисията, назначена от работодателя за извършване на разследване на злополуката, както и участник в комисията по чл. 58, ал. 1 от КСО) и Л. П. С. (работник на „СЛЪНЧЕВ ДАР“ АД, дал обяснение като свидетел на последиците от трудовата злополука).

При разпита си в съдебно заседание свид. С. П. посочва, че протоколът е изготвен, като предварително са събрани факти и доказателства, предоставени от ТП на НОИ – Варна. Посочва, че е направено разследването по реда на тяхната компетентност, поради това, че служителите от Дирекция „Инспекция по труда“ са компетентни за случая, като те са излъчили представител в комисията, заедно с този представител, който предварително е бил на място заедно със свой колега и има съставен протокол. Пояснява, че този колега от ДИТ-Варна, заедно с друг свой колега, са направили оглед на местопроизшествието в същия ден - на 15.06, и това е описано в изготвения от нея протокол, като са взаимствани техните предписания, обсъдени са и техните заключения, относно необходимите мерки и нарушенията, които е направил работодателя, във връзка с този инцидент. Посочва, че имената на тези колеги са Х. В. Р. и Д. Й., която тя не участва в нейната Комисия, а е участвала само в Комисията на ДИТ. Уточнява, че й е бил предоставен контакт на И. и първоначално е разговаряла с него по телефона, а след това е и дошъл в ТП на НОИ. Посочва, че при изготвяне на протокола е използвала показанията на свидетелите, защото те са били приложени по преписката, както и всичко, приложено в документацията на осигурителя, включително декларацията за трудова злополука, съпроводителното писмо и протокола за вътрешното им разследване, като всичко се е препокривало, нямало е противоречие. Заявява, че преди да изготви протокола, съдържанието му е обсъждано с другите членове на Комисията, както и първо е обсъден със свид. И. П. на място, нанесени са корекции и след това в ТП на НОИ е връчен на жалбоподателя.

При разпита си свидетелят И. П. П. заявява, че дейностите, които са осъществявани по поддръжката на климатичните тела в базата, респективно обезопасяването им и правилното им функциониране не са били включени в служебните задължения на пострадалото лице. Пояснява, че в задълженията на Р. са влизали единствено машините и съоръженията, които са свързани с тази дейност на съхранение, приемане, разтоварване на зърно, товарене. Уточнява също, че площта на базата е около 320 дка и разстоянията са големи, като сградата, в която е станала злополуката, е в съвсем друга част на имота. Посочва, че сградата била стара и се използва само за зърносъхранение, като липсата на електрозахранване или охлаждане не влияе на процеса и не е фатално за продукцията. Разказва, че като са му се обадили за станалия инцидент, веднага е тръгнал натам и се е обадил на телефон 112, за да съобщи за инцидента и да изпратят линейка и полиция. Когато е пристигнал на мястото е видял, че двама колеги са с Р., докато той е бил на земята, дишал е трудно, а те са го плискали с вода. След това е отишъл на портала, за да посрещне и упъти линейката и полицията. Посочва, че собствеността на стълбата е на друга фирма, а не на дружеството. Допълва, че преди съставяне на протокола свид. П. се е свързала с него, за да му съобщи, че тя е лицето, което ще трябва да извършва проверката, след което е дошла в базата, за да направи оглед на мястото на инцидента. Посочва, че в деня на огледа не му е предявяван протокола в работен вариант за корекции, а когато е отишъл в офиса й в ТП на НОИ, тогава му е представен протокола и тогава е установил, че има несъответствия в него, които е посочил и са били отстранени от свид. П.. Бил му е връчен и екземпляр от протокола. Съдържанието на протокола не е било съгласувано с него.

В показанията си свид. Л. П. С. заявява, че не е бил свидетел на инцидента, а е видял Р., когато е бил вече на земята долу, не е видял как пада. Посочва, че е намерил Р. паднал по гръб и първо е бръкнал в устата му, за да провери дали не си е глътнал езика. Установил, е че диша, но е бил в безсъзнание. Двамата с колегата му са го изтеглили на сянка, защото циментът отдолу е бил нагрят от слънцето. Забелязал е, че стълбата е била на стената, а личният винтоверт на Р. е бил отгоре върху климатика.

При така изяснената фактическа обстановка и събраните по делото доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът прави следните правни изводи:

Съдът намира, че жалбата е допустима, като е подадена в срока по чл. 118, ал. 1 КСО и от лице, което има право на оспорване по смисъла на чл. 147, ал. 1 АПК.

Разгледана по същество, тя е неоснователна поради следните съображения:

Обжалваното решение представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 АПК. Същото е оспорено от страна с активна процесуална легитимация – участник в административното производство, чийто права и интереси са пряко засегнати. Директорът на ТП на НОИ- Варна е компетентният административен орган, притежаващ законовото правомощие да издава актове от вида на процесния по силата на разпоредбата на чл. 117, ал. 3 вр. ал. 1, т. 2 б. "г" КСО. Оспореното решение е издадено в предвидената от закона писмена форма и съдържа реквизитите на чл. 59, ал. 1 АПК. Актът формално е мотивиран, като за фактическо основание за издаването му са посочени и обсъдени всички налични доказателства.

Не са налице съществени пороци на формата и на административно – производствените правила, водещи до неговата нищожност. Наведените от жалбоподателя съображения, че в административното производство са допуснати процесуални нарушения са неоснователни. Изпълнени са изискванията на Наредбата за установяване, разследване, регистриране и отчитане на трудовите злополуки (НУРРОТЗ) и КСО. За резултатите от разследването е съставен протокол, съобразно изискването на чл. 58, ал. 6 КСО, съдържащ данните по чл. 10, ал. 1 от НУРРОТЗ. Всички документи свързани с процесния случай са надлежно подписани от участващите в производството лица (което апропо се доказа и от събраните по делото гласни доказателства). В тази връзка твърденията, че представителите на жалбоподателя не са били запознати със съдържанието на протокола е неоснователно, до колкото се установи, че същият им е предявен преди подписването, като след това лично е подписан от всеки един.

По отношение на съответствията на обжалвания административен акт с материалноправните разпоредби и административно производствените правила, съдът прие следното:

Законосъобразно с обжалвания административен акт е прието, че липсват основания за отмяна на издаденото Разпореждане № 5104-15-311/08.11.2016 г. от длъжностно лице по чл. 60, ал. 1 КСО при ТП на НОИ-Варна за признаване на трудова злополука по смисъла на чл. 55, ал. 1 КСО относно пострадалия работник Р. Р..

От събраните доказателство безспорно се установява, че към датата на приетата от административния орган настъпила трудова злополука Р. Р. е имал качеството на осигурено лице по чл. 4 КСО.

Съгласно даденото в чл. 55, ал. 1 КСО легално определение на понятието „трудова злополука"“, това е всяко внезапно увреждане на здравето станало през време и във връзка или по повод на извършваната работа, както и при всяка работа, извършена в интерес на предприятието, когато е причинило временна неработоспособност, трайно намалена работоспособност или смърт. Или фактическият състав на злополуката, изведен от първата от цитираните норми включва: внезапно увреждане на здравето на работник, имащо за последица временна неработоспособност, трайна неработоспособност или смърт; причинна връзка между увреждането и неблагоприятния резултат; функционална връзка между увреждането и изпълняваната работа или условията на труд. По отношение на последния елемент следва да се отбележи, че за да се приеме дадено увреждане за трудова злополука, е необходимо наличието на две кумулативно предвидени обективни условия: първо - да е настъпило през време на извършваната работа и второ - да е във връзка с извършваната работа, алтернативно - по повод на тази работа, както и въобще всяка работа, извършена в интерес на предприятието. Разпоредбата на чл. 55, ал. 2 КСО определя като трудова и злополуката, настъпила с осигурено лице по чл. 4, ал. 1 и чл. 4а от кодекса, по време на обичайния път при отиване или при връщане от работното място до: 1.) основното място на живеене или до друго допълнително място на живеене с постоянен характер; 2.) мястото, където осигуреният обикновено се храни през работния ден; 3.) мястото за получаване на възнаграждение.

Видно от съдържанието на изброените елементи на относимия към случая фактически състав на чл. 55, ал. 1 КСО, законодателят е установил само обективни обстоятелства, които длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 КСО е задължено да изследва, без да е предвидено изясняване на субективното отношение на пострадалото лице.

Релевантно за придаване качеството трудова злополука на едно внезапно (травматично или нетравматично) увреждане на здравето е връзката му с работата, което разграничава трудовата злополука от всяко друго внезапно увреждане на здравето на човека. Това е все извършвана по трудовото правоотношение работа по смисъла на чл. 55, ал. 1 КСО, като включва и „всяка работа, извършена в интерес на предприятието“. Като професионален риск трудовата злополука винаги се характеризира с това, че увреждането на здравето е във връзка с изпълнението на работата по трудово правоотношение. Тази връзка има функционален характер - увреждането настъпва при изпълнението на работата, макар и да не се предизвиква от него. За изясняване на този въпрос се съобразява, както фактическата обстановка, при която е настъпило увреждането, така и какви са били задълженията на пострадалия съобразно трудовата функция, която е имал. Две са формите, в които може да се прояви връзката между внезапното увреждане и изпълняваната по трудовото правоотношение работа. В първата, увреждането настъпва през време на работа и във връзка с работата. Изискването увреждането да е настъпило през време на работа се приема, че следва това да е станало през работното време на работника, а изискването увреждането да е настъпило във връзка с изпълняваната работа се приема, че следва да е при непосредствено изпълнение на работата. Функционална връзка съществува и при втората форма, когато увреждането настъпва по повод на работата. В тази хипотеза не е необходимо внезапното увреждане да е настъпило през работното време на работника, нито пък при непосредствено изпълнение на работата му по трудово правоотношение. Връзката по повод на работата се изразява в осъществяване на действия и извън непосредственото изпълнение на трудовата функция, но в интерес на предприятието.

При съвкупен анализ на ангажираните по делото писмени доказателства и гласни доказателствени средства, настоящият съдебен състав намира за установено, че на 15.06.2024 г. около 15:30 ч., Р. Х. Р. се е качил на стълба за да пристегне (укрепи) външното тяло на поставен в сградата на осигурителя климатик, при което е паднал от около пет метра височина върху бетонна площадка, вследствие на което е настъпило внезапно увреждане на здравето, довело до летален изход. Именно тези фактически установявания определят злополуката като трудова.

Неоснователен е доводът на жалбоподателя, че в случая не е налице един от елементите на фактическия състав на трудовата злополука, а именно увреждането да е настъпило при и по време на изпълнение на възложените трудови функции. Злополука е всяко внезапно увреждане на здравето, което може да бъде травматично (причинено от външно, обикновено физическо въздействие върху тялото и организма) или нетравматично (болест - § 1, т. 36 ДР на ЗЗ). Съществените белези на злополуката е, че тя представлява внезапно - непредвидено и спонтанно - увреждане на здравето, което е резултат (последица) на външно или вътрешно (болестно) въздействие върху човешкото тяло или организъм.

Видно от представения по делото трудов договор № 520/18.11.2022 г., сключен между „Слънчев дар“ АД и Р. Х. Р., последният е назначен на длъжност „ел. техник“. А видно от длъжностна характеристика за работно място електро монтьор и електротехник в „Слънчев дар“ АД, в „Основни функции и задължения“ е посочено: в т.1 „Да монтира и демонтира електрическо оборудване, да го експлоатира и поддържа в изправност“, в т.2 „Да не създава предпоставки за възникване на аварии или нещастни случаи“, т.3 „При възникване на аварии да ги отстранява своевременно, компетентно и качествено“, т.4 „Да контролира правилния режим на работа, състоянието и изправността на електрическите съоръжения, състоянието на сигналите и защитните средства“. В тази връзка, дори да се приеме тезата на жалбоподателя, подкрепена с показанията на неговите служители и косвени очевидци на злополуката Л. С. и И. П., че пострадалото лице самоволно е взело стълба и с помощта на същата се е опитвало да пристяга външното тяло на поставения в сградата климатик, не може да бъде споделено, че това действие е извършено извън кръга на поверените по длъжностна характеристика задължения. Дори и дружеството да е имало сключен договор с външна фирма, която да извършва поддържа на климатичните системи в зърнобазата, една от задачите, изпълнявани от Р. в качеството му на електротехник, е била да поддържа в изправност електрическото оборудване.

Както вече беше посочено, трудовата злополука е злополука (внезапно увреждане на здравето), станала при извършване на възложената от работодателя (за работници и служители по трудово правоотношение) или от органа по назначаването (за държавните служители) работа, както и при всяка работа, извършена в интерес на предприятието (чл. 55, ал. 1 КСО). Следователно трудовата злополука, като внезапно увреждане на здравето, е резултат (последица, следствие) на извършваната работа. От това обстоятелство следват изводите: а) за да бъде определено като трудова злополука едно внезапно увреждане на здравето, то трябва да е "станало през време и във връзка или по повод на извършваната работа", вкл. и когато тя не се обхваща от трудовата функция, но е извършена в интерес на предприятието; б) обстоятелството, дали са били спазени нормативно установените правила за безопасни и здравословни условия на труд, е ирелевантно за определянето на злополуката като трудова, ако тя е възникнала при възложената работа, респ. при работата, извършена в интерес на предприятието; това обстоятелство е релевантно в отношенията, регулирани от Закона за здравословни и безопасни условия на труд, както и за евентуалната отговорност на работодателя или възложителя на работата за вреди; в) трудовата злополука, като внезапно увреждане на здравето, е следствие, а извършваната работа е причината за това следствие, т. е. внезапното увреждане на здравето и извършваната работа са в причинно-следствена връзка или само в причинна връзка по смисъла на Наредбата за медицинската експертиза.

В практиката на ВАС при тълкуването и прилагането на нормата на чл. 55 КСО се приема становището, че не следва строго ограничително да се изследват и квалифицират фактите, при които е настъпила злополуката, а същите да се анализират цялостно, всеобхватно и мащабно с цел тяхното обосновано подвеждане под действието на закона. В настоящия случай анализът на всички доказателства води до извод за настъпване на злополуката през време и във връзка с извършваната работа в интерес на предприятието, от което следва, че са налице всички предвидени от закона материално-правни предпоставки за квалифициране на злополуката като трудова.

В случая са извършени необходимите действията, обективирани в Протокол № 5103-14-10 от 12.09.2024 г. за резултатите от извършено разследване на злополуката на ТП на НОИ-Плевен, в чийто район е настъпила злополуката, Варна, ДИТ-Варна и осигурителя "Слънчев дар" АД, и правилно с разпореждането е прието, че декларираната злополука вх.№ 5101-03-132#1/01.08.2024 г. на ТП на НОИ-Варна от осигурителя "Слънчев дар" АД, станала с Р. Х. Р. на 15.06.2024 г. е трудова злополука по чл. 55, ал. 1 КСО.

Предвид изложеното, настоящият съдебен състав намира за доказан и другият основен елемент на трудовата злополука - причинна връзка между увреждането и неблагоприятния резултат в случая временната неработоспособност. Настъпилата смърт на лицето Р. Р. в резултата на падане от стълба от височина около 5 метра върху бетонна площадка в сграда на т.нар. ГРУ на територията на зърнобазата в гр. Долна Митрополия, т.е. в работната зона, където пострадалият ежедневно изпълнява трудовата си дейност, попада в тази категория. Р. Р. е получил увреждането на работното си място при извършване на дейност по закрепване на външно тяло на климатик, собственост на дружеството и в негова полза, което обуславя функционалната им връзка. Доколко е налице функционална връзка с извършваната работа при настъпване на внезапното увреждане на здравето, административният орган наред с останалите признаци от фактическия състав на чл. 55, ал. 1 КСО е изследвал и него при постановяване на своите актове. Жалбоподателят не опровергава обстоятелството, че злополуката с Р. Р. е настъпила по време, когато лицето е изпълнявало служебните си задължения на посочената в оспорвания акт дата.

За прецизност следва да се отбележи, че съгласно разпоредбата на чл. 55, ал. 3 КСО не е налице трудова злополука, когато пострадалият умишлено е увредил здравето си. По делото не са събрани доказателства, установяващи при условията на пълно главно доказване факти от правната действителност, които да сочат на умишлено причинено самоувреждане. Евентуалното съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия също не може да дисквалифицира злополуката като трудова по смисъла на чл. 55, ал. 1 КСО.

Развитите от оспорващия съображения, че Р. Р. съзнателно и на своя преценка, с риск и отговорност за здравето си е извършил несвойствени с длъжностната му характеристика дейности, като вземане на стълба, която е собственост на друго дружество, взимане на личния винтоверт, качване на стълбата, без да има каквато и да е работа с нея, в нарушение на всички разпоредби и правила за поведение, съгласно трудовия си договор и нормативните разпоредби за поведение в трудовата му функция, което е довело до настъпване на злополуката, се основават на ирелевантни за спора обстоятелства.

Съгласно чл. 11, ал. 2 от Наказателния кодекс умисълът като форма на вината е налице, когато деецът не само е съзнавал характера на постъпката си и е предвиждал нейните последици, но едновременно с това е искал или допускал настъпването на тези последици. При евентуалния умисъл е необходимо до голяма степен конкретност при предвиждането на вредите, а не същите да са само абстрактна възможност, като при последната ще е налице небрежност. При нея всъщност лицето не е предвиждало настъпването на последиците, но е било длъжно и е могло да направи това, а е и имало субективната възможност и субективното задължение да предвиди тези последици. Възможността на лицето да "предвиди" се преценява конкретно за всеки един случай и то в рамките на дължимото поведение, т. е. възможността зависи от конкретните обективни условия и от индивидуалните особености на личността - способностите, опита, физическо и психическото му състояния. Наличието на тези качества позволява на субекта, като мобилизира тези си качества, да изведе в съзнанието си представа за конкретния при това вредоносен резултат. Не се установява пострадалия да е съзнавал и да е искал и целял настъпването на вредоносния резултат. Дори и да се приеме, че е проявил груба небрежност, това не променя заключението за трудовия характер на злополуката.

Обстоятелствата дали пострадалия към момента на настъпване на злополуката е използвал собствения си винтоверт и чия собственост е била стълбата, от която е паднал или били ли са спазени нормативно и ненормативно установените безопасни и здравословни условия на труд е ирелевантно за определяне на злополуката като трудова, ако тя е възникнала при възложената работа, респективно при работата, извършена в интерес на работодателя. Това обстоятелство е релевантно в отношенията, регулирани от Закона за здравословни и безопасни условия на труд, както и за отговорността на работодателя или възложителя на работата. Трудовата злополука като внезапно увреждане на здравето, е следствие, а извършваната работа е причината за това следствие, т.е. внезапното увреждане на здравето и извършваната работа са в причинна връзка. Те са относими към непредпазливостта като форма на вина и евентуалното съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия не може да дисквалифицира злополуката като трудова по смисъла на чл. 55, ал. 1 КСО.

За пълнота на изложението следва да се отбележи, че наличието на съпричинителство от страна на пострадалия работник за настъпване на злополуката може да бъде аргумент в друго производство и пред друг съд – в исково производство по чл. 200, вр. чл. 201, ал. 2 от Кодекса на труда КТ), което се развива пред гражданския съд. Вярно е, че в тези производства съдът е обвързан от влязлото в сила разпореждане по чл. 60, ал. 1 КСО, но само досежно факта на настъпване на злополуката и нейното квалифициране като трудова. Разпореждането не ограничава съда да събира нови доказателства за установяване наличието на предпоставки за намаляване отговорността на работодателя, каквото е предвидено в хипотезата на чл. 201, ал. 2 КТ.

Предвид изложеното, съдът приема, че са налице всички визирани в чл. 55, ал. 1 КСО предпоставки, а именно: причинено е внезапно увреждане, това увреждане е причинило смърт, налице е причинна връзка между увреждането и настъпилия резултат (смъртта на лицето е пряко следствие на внезапното увреждане, а не на други обстоятелства), пострадалото лице е осигурено по чл. 4 от КСО и е налице функционална връзка с извършваната работа, тъй като увреждането е станало през време на работа и извършената работа е била в интерес на предприятието, поради което правилно и законосъобразно е квалифицирана като трудова злополуката станала с Р. Х. Р. на 15.06.2024 г. по смисъла на чл. 55, ал. 1 от КСО.

По изложените съображения, съдебният състав намира, че обжалваното решение е законосъобразно и следва жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна.

При посочения изход на спора, в полза на ТП на НОИ – Варна за осъществената юрисконсултска защита следва да се присъди сумата в размер на 100 лв., съгласно чл. 24 от НЗПП, във връзка с чл. 37, ал. 1 от ЗПП, във връзка с чл. 78, ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 144 АПК. На заинтересованите страни Д. Г. Р. и Х. Р. Р. следва да се присъди сумата от 1600 лв. съобразно договорено и заплатено адвокатско възнаграждение на адв. Д., съобразно представения договор за правна защита и съдействие от 10.03.2025 г. (л. 65 от делото).

По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2, предл. последно АПК, Административен съд – Варна, XIV състав

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „СЛЪНЧЕВ ДАР“ АД гр. Варна, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул. „Мария Луиза“ № 9, представлявано от изп. директор С. И. Д., чрез адвокат Г. Г. - АК - Плевен, срещу Решение № 2153-03-171 от 14.11.2024 г. на Директора на ТП на НОИ-Варна, с което е оставена без уважение жалба вх.№ 5104-03-188#1/15.10.2024 г. против Разпореждане № 5104-03-188/02.10.2024 г., издадено от длъжностно лице по чл. 60, ал. 1 КСО в ТП на НОИ-Варна, с което настъпилата на 15.06.2024 г. злополука с Р. Х. Р. - [ЕГН] е приета за трудова по чл. 55, ал. 1 от КСО.

ОСЪЖДА „СЛЪНЧЕВ ДАР“ АД, ЕИК *********, да заплати на ТП на НОИ-Варна сумата в размер на 100 (сто) лева за юрисконсултско възнаграждение.

ОСЪЖДА „СЛЪНЧЕВ ДАР“ АД, ЕИК *********, да заплати на Д. Г. Р., [ЕГН], и Х. Р. Р., [ЕГН], двамата с адрес гр. П., [улица], сумата от 1600 (хиляда и шестстотин) лв., представляваща разноски за адвокатско възнаграждение по делото.

Решението може да бъде обжалвано в 14-дневен срок от съобщението пред Върховния административен съд.