Р Е
Ш Е Н И Е
№… Разград
7. ІІ.2020 Разградски
окръжен
година Град
2020
съд
7.ІІ.
закрито
На Година
РАЯ
ЙОНЧЕВА
В заседание
в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВАЛЕНТИНА ДИМИТРОВА АТАНАС ХРИСТОВ
ЧЛЕНОВЕ:
в.
гражданско 2020 №22
Като разгледа
докладваното от съдия Йончева
дело по описа за година
за да
се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 437,
ал. 1-ал. 4 във връзка с чл. 435, ал. 2, т. 6, предл. ІІ-ро и следващите от ГПК.
Обжалвано е разпореждане №…/23.ХІІ.2019г. на ЧСИ
Г.Солаков, рег.№761 с район на действие Окръжен съд гр. Разград по изпълнително дело №20097610400269, с което
е отказано прекратяване на изпълнителното производство по
молба на длъжник. Отказът с указания за едноседмичния срок за обжалването му е
връчен на длъжника на 7.І.2020г.
Недоволни от така постановения отказ,
в качеството си на длъжници в изп. производство, С.О.И. – в личното си
качество и като управител на представляваното от нея „ Миракъл
травел“ЕООД, ЕИК116581354 обжалва същото с депозирана на 20.І.2020 в
регистратура на ЧСИ ч.жалба вх. №470/20.І.2020г. Позовано на твърдения за необоснованост,
незаконосъобразност и неправилност, жалбоподателката моли за отмяна на
обжалваното разпореждане и за уважаване на молбата й за прекратяване на
воденото срещу нея изп. производство на
осн.чл.433, ал.1, т. ГПК- настъпила в производството перемпция, поради
непредприети в предвидения за това преклузивен срок действия по изпълнение от
взискателя;
С
отговор, депозиран чрез представляващия
го юриск.Кирилов, в предоставения му за това срок взискателят „Еос Матрикс“ЕООД
, ЕИК131001375 оспорва жалбата като неоснователна и моли за оставянето й без уважение. Мотивира
законосъобразност на постановения по
искането на жалбоподателката отказ за прекратяване на воденото срещу нея изпълнително
производство.
В срока и в изпълнение на чл. 436,
ал. 3 ГПК ЧСИ Г.Солаков, с рег. № 761КЧСИ
и район на действие при РОС е изложил мотиви,
че подадената от длъжниците жалба е
допустима, но е неоснователна. Мотивира законосъобразност на постановения по искането на жалбоподателката отказ за
прекратяване на воденото срещу нея изпълнително производство.
Съдът, като взе предвид доводите на страните, мотивите на частния съдебен изпълнител и въз основа на доказателствата по приложеното изпълнително дело, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в срока по
чл. 436, ал. 1 ГПК, от надлежна страна -
длъжник в изпълнителното производство и срещу действие на съдебния изпълнител,
подлежащо на съдебен контрол с оглед разпоредбата на чл. 435, ал. 2, т. 6 ГПК,
поради което е процесуално допустима.
Разгледана
по същество е неоснователна.
Изп.
дело 269/2009 е образувано по опис на ЧСИ Г.Солаков в съответствие с изискванията на чл.42 ГПК по
молба вх.№ 03844/4.ІХ.2009г., подадена от „Райфайзенбанк(България)“ЕАД Като към молбата, в
основание за образуване на изпълнителното производство са приложени, издадени срещу
въззивниците изпълнителни листи по
реда на чл.417 ГПК.
Ведно с подадената по реда на чл.426 ГПК
молба, взискателят е сезирал ЧСИ и с искане за възбрана на недвижимото
имущество и запорирне трудовото възнаграждение, вземанията и движимите вещи на
длъжниците като действия по принудително
събиране на
вземанията.
За образуваните срещу нея заповедни и изп. производство,
въззивницата е била надлежно уведомена с лично връчената й на 9.ІХ.2009г. покана за доброволно
изпълнение(ПДИ).
След
извършване на възложените му от взискателя справки, ЧСИ е предприел
принудително събиране на вземанията с наложен върху трудовото възнаграждение на
въззивницата запор. По делото са налице доказателства, че в изпълнение на наложения запор, считано и към днешна дата,
работодателят на въззивницата превежда по обслужващата изп. дело см/ка на ЧСИ
дължимите по погасяване на вземанията й
вноски. За удържаните от тр. й
възнаграждение вноски и отнасянето им в погашение на процесните вземания,
въззивницата е ежемесечно уведомявана. Като до цедиране на вземанията на 18.VІІV2014г., същите са отчитани като дължими към взискател „Райфайзенбанк(България)“ЕАД , а след тази дата, като титуляр на
вземанията, в погашение на които са отнасяни удръжките от тр. възнаграждение на
въззивницата, е посочено „Еос Матрикс“ЕООД. Същото е конституирано като взискател, в качеството си
на частен правоприемник по Договор за цесия от 18.VІІ.2014г.. С подаване на молбата за конституирането му
като взискател, „Еос Матрикс“ЕООД е заявило изрично, че потвърждава извършените до момента изп. действия и държи за продължаване на същите до погасяване на
вземанията.
След конституиране на новия взискател, ЧСИ е отнасял извършваните по см/ката преводи от трудовото
възнаграждение на въззивницата в
погашение на процесните вземания с указване на „Еос Матрикс“ЕООД като
техен титуляр.
В приложение по изп. дело се установиха: адресирани до
въззивницата-длъжник съобщения за
наложени върху вземанията й запори по искане на взискателя „Еос Матрикс“ЕООД ;
периодично
подавани от „Еос Матрикс“ЕООД молби, уточняващи актуалния размер на подлежащото
на изпълнение вземане. От съдържанието на последната, депозирана такава е видно, че взискателят е поддържал действията
по събиране на предявените по изп. дело вземания.
На 23.ХІІ.2019г. длъжниците в изп.
производство сезират ЧСИ с искане за прекратяването му при
хипотези на чл.433, ал.1, т.8 ГПК.
Съдът счита, че по образуваното изпълнително
дело частният съдебен
изпълнител се е ръководил от доказателствата по делото и действията му са
съобразени със закона. За да откаже да прекрати воденото срещу жалбоподателите изпълнително призводство ЧСИ приема, че не са налице визираните в чл. 433 ГПК предпоставки.
Противно на установените по
делото факти е твърдението на въззивниците за настъпване на визираната в
чл.433, т.8 ГПК перемпция като основание за пркатяване на образуваното срещу тях
изп. производство. Съгласно Решение № 83/11.ІV.2018 г. на ВКС по гр. д. №
1667/2017 г., IV г. о., ГК, ВКС, и решение № 48/14.VІІ.2016 г. по търг. дело №
404/2015 г. на II-ро търг. отд. на ВКС: " Срокът за прекратяване на
изпълнителното производство по перемция започва да тече (респ. - и изтича) от
последното валидно предприето спрямо длъжника
изпълнително действие". Според Тълкувателно решение № 2 от 26.VІ.2015
г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС , по см. на чл.
116, б. "в" ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на действия за
принудително изпълнение, поради което в изпълнителното производство за събиране
на парични вземания давността се прекъсва с предприемането на кое да е
изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ /независимо от
това дали прилагането му е поискано от взискателя или е предприето по
инициатива на ЧСИ по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ/. В т.
10 от Тълкувателното решение са изброени примерно действия по принудителното
изпълнение, прекъсващи давността: насочването на изпълнението чрез налагане на
запор или възбрана; присъединяването на кредитор; възлагането на вземане за
събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ,
назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т. н. до
постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени
лица. Съобразно задължителните разяснения в Тълкувателното решение, в
изпълнителния процес давността се прекъсва многократно – с предприемането на
всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително
действие, изграждащо съответния способ. Както е посочено по – горе, по своята
правна същност запорът върху вземане на длъжника от трето лице(в случая дължимо
от работодател трудово възнаграждение) е способ в изпълнителното производство
за удовлетворяване на взискателя. Постъпването на суми от наложения запор по
изпълнителното дело представляват плащания от трето лице в резултат на
извършени изпълнителни действия от конкретно посочен изпълнителен способ. В
този смисъл всяко постъпление на суми е реализиране на изпълнителния способ,
като поддържането на висящността на изпълнителния процес по този начин от
страна на взискателя прекъсва погасителната давност, както и срока по чл. 433,
ал. 1, т. 8 ГПК.
Водим от така изложените мотиви,
РОС
Р Е
Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ ч.жалба вх. №470/20.І.2020г. , подадена от длъжниците С.О. Илиева, ЕГН **********
– в личното й качество и като управител на представляваното от нея „ Миракъл
травел“ЕООД, ЕИК116581354 срещу Разпореждане
№…/23.ХІІ.2019г. на ЧСИ Г. С., рег.№761, с район на действие
Окръжен съд гр. Разград по изпълнително
дело №20097610400269 , с което е отказано прекратяване на изпълнителното производство на осн. чл.433, ал.1, т.8 ГПК.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.