Р Е Ш
Е Н И Е
№………../30.11.2020г.
гр. София
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VI - 7 състав, в публичното
съдебно заседание на тринадесети
октомври през две хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: СВЕТОСЛАВ
ВАСИЛЕВ
при секретаря Павлинка Славова, разгледа докладваното от
съдията т.д. № 135 по описа за 2020г., и за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск с
правно основание чл. 86 от ЗЗД от „Т.Г.Х.“ АД срещу Агенция „П.И.“ за заплащане
на сумата от 118 038,20 лева – обезщетение за забавено плащане в размер на
6 833 265,67 лева за периода от 13.10.2018 г. до 20.12.2018 г., както
и направените по делото разноски. След частично изменение на иска, се
претендира сумата от 114 241,64 лева с период на формиране 14.10.2018 г. –
20.12.2018 г.
С исковата молба
ищецът твърди, че е кредитор по вземането в посочения по-горе размер по силата
на договор, сключен с ответника на 25.10.2017г. Съгласно договора междинните
плащания следва да бъдат извършени от Агенция „П.И.“ в 30-дневен срок от
издаване на фактурата. Фактурата е издадена на 13.08.2018 г., заедно с
протоколи, КСС, доклад за извършени СМР, подписан от изпълнителя, възложителя и
консултанта. Осчетоводена е при ответника на 13.09.2018 г. и считано от тази
дата настъпва неговия падеж. Плащането е извършено едва на 20.12.2018 г. като
за периода от 13.09.2018 г. до 20.12.2018 г. върху главницата от 6 833 265,67
лева се натрупва законна лихва в размер на 130 981,44 лева към която сума
е прихванато насрещното вземане на ответника срещу ищеца, присъдено с влязло в
сила решение по гр.д. № 39218/2015 г. по описа на СРС. Разликата остава
непогасена към предявяване на иска, с оглед на което се претендира осъждането
на ответника да я заплати.
Ответникът оспорва
твърденията по исковата молба да е получил фактурата на 13.08.2018 г. Твърди,
че е получил същата на 14.08.2018 г.,
както и че съгласно чл. 11, ал. 2 от Договора, забавата настъпва 30 дни след
изтичане на срока за доброволно изпълнение, уреден в чл. 9, ал. 4 от Договора,
което води до друг период на забава и друг размер на иска. Оспорва и
твърденията, че работата по договора, за което е съставена фактурата, е приета.
С допълнителната
искова молба ищецът признава твърденията на ответника, че фактурата е получена
от ответника на 14.08.2018 г., както и че забавата настъпва след изтичане на 30
дни от срока за доброволно изпълнение, уреден в чл. 9, ал. 4 от Договора, с
оглед на което твърди, че забавата е настъпила на 14.10.2018 г. и е продължила
до 20.12.2018 г., като за този период размерът на вземането след прихващане и на
насрещното вземане на ответника срещу ищеца, присъдено с влязло в сила решение
по гр.д. № 39218/2015 г. по описа на СРС е в размер на 114 241, 64 лева.
Твърди, че работата е приета с подписване на Протокол № 6, както и със
съставянето на Акт-образец 15 за обекта. Заявява изменение на иска чрез
намаляване на неговия размер, като същия да се счита предявен за сумата от
114 241,64 лева.
С отговора на допълнителната
искова молба ответникът оспорва твърденията, че работата е приета с
подписването на Протокол № 6, както и със съставянето на Акт-образец 15 за
обекта, като счита, че липсват изрично изявления за приемането на работата,а
подписването на актовете не може да се приеме за конклудентно приемане на
същата.
Съдът, като съобрази доводите на страните и
доказателствата по делото, намира за установено от фактическа страна следното:
За основателността на иска ищецът следва да докаже следните
правопораждащи факти, а именно: съществуване на главното вземане, което включва
сключването на договора, изпълнението на работата на стойност, равна на
фактурата, приемането на работата от възложителя; периодът на забавата и
размерът на претендираното обезщетение.
В тежест на ответника е да докаже способ
за погасяване.
По делото са приети
за безспорни обстоятелствата: че страните по делото са страни и по договора от
25.10.2017 г., че фактурата от 13.08.2018 г. на стойност 6 833 265,67
лева е осчетоводена от ответника на 14.08.2018 г., че плащане по фактурата
ответника извършва на 20.12.2018 г., че страните са подписали Протокол №6 и
акт-образец 15 за обекта, както и че размерът на задължението, в случай, че се
установи съществуването на главницата, за периода от 14.10.2018 г. до
20.12.2018 г. след приспадане на насрещното вземане на ответника срещу ищеца,
присъдено с влязло в сила решение по гр.д. № 39218/2015 г. на СРС възлиза на
114 241,64 лева.
Признатите за
безспорно факти се подкрепят и от представените по делото писмени
доказателства.
Въз основа на
безспорните между страните факти съдът приема, че между тях валидно възниква и
съществува отношение по договор за изработка. Съгласно чл. 266 ЗЗД
възнаграждението на изработващия е дължимо с приемане на работа. Приемането на
работа може да се извърши както с изричен акт на поръчващия, така и с
конклудентни действия. В случая от обстоятелството, че за обекта е съставен Протокол
№6 и акт образец № 15, които в строителството се съставят с цел предаване на
изработеното от изпълнителя на възложителя, след приключване на строителство,
както и от факта, че фактура №**********/13.08.2018г, обективираща претенцията
на изпълнителя за уговореното възнаграждение в размер на 6833265,67 лева, е
осчетоводена от възложителя и последното е заплатено на изработващия,
безпротиворечиво налагат извода, че работата е приета от възложителя.
Съгласно чл. 11,
ал. 2 от Договора, забавата настъпва 30 дни след изтичане на срока за
доброволно изпълнение, уреден в чл. 9, ал. 4 от Договора. Фактура
№**********/13.08.2018г е получена от ответника на 14.08.2018г., а 30-дневния
срок за доброволно изпълнение изтича на 13.10.2018г. Плащането по фактурата
ответника извършва едва на 20.12.2018г. като за периода от 14.10.2018г. до
20.12.2018г. върху главницата от 6 833 265,67 лева се натрупва
законна лихва в размер на 127 184,84 лева.
Следователно по
делото е установено пораждането на главното задължение, настъпването на
неговата изискуемост и изпадането на ответника в забава. За вредите от забавата
ответникът дължи на ищеца
обезщетение под формата на законна
лихва, чийто размер за периода от 14.10.2018г. до 20.12.2018г възлиза на
127 184,84 лева, от която с оглед диспозитивното начало се претендира сума
в размер на 114 241,64 лева.
Ответникът не
твърди и не доказва способ за погасяване на задължението, с оглед на което
искът се явява основателен и следва да бъде уважен в предявения му размер.
Само за пълнота на
изложението следва да се посочи, че възражение за прихващане като способ за
защита може да въведе в производството само ответника. Такова възражение
последният не е направил с отговора или допълнителния отговор на исковата
молба. Не е предявен, респ. не е приеман за съвместно разглеждане в
производството отделен отрицателен установителен иск за недължимост на вземането
на ответника, присъдено му с влязлото в сила решение по гр.д. № 39218/2015 г.
по описа на СРС, 45-ти състав, поради погасяването му чрез прихващане със съдебно
предявеното в настоящото производство вземане на ищеца за мораторно обезщетение
не може да бъде установено. Ето защо съдът не изследва настъпвали и в каква
степен компенсация между двете вземания.
По разноските:
С оглед изхода на
спора, право на разноски има само ищецът, който доказа направата на такива в
размер на 4921,53 лева, от които държавна такса в размер на 4721,53 лева и
юрисконсултско възнаграждение в размер на 200,00 лева.
Така мотивиран,
съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА АГЕНЦИЯ „П.И.“, БУЛСТАТ*********, със седалище и адрес на управление:*** да заплати на „Т.Г.Х.“ АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление:***, както
следва: на основание чл.86, ал1 от ЗЗД сумата
от 114 241,64 лева – обезщетение
за забавено плащане на главницата по фактура №**********/13.08.2018г в размер
на 6 833 265,67 лева за периода от 14.10.2018г. до 20.12.2018г., а на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата от 4921,53 лева – съдебно-деловодни разноски.
Решението може да се обжалва
пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването на преписа.
СЪДИЯ: