№ 472
гр. П., 21.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – П., II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на осми декември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Красимир Г. Ненчев
Членове:Албена Г. Палова
Николинка Попова
при участието на секретаря Галина Г. Младенова
като разгледа докладваното от Албена Г. Палова Въззивно гражданско дело
№ 20225200500616 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК. С решение №
260034/30.06.2022 г., постановено по гр.д. № 365/2020 г. П.т районен съд е
отхвърлил иска на П. Г. М., ЕГН **********, от град П., ул. “Т.К.“ № 4, със
съдебен адрес: гр. П., ул. “Х.О.“ № 2, чрез адвокат И. Ц. от ПзАК, против А.
Б. Г., ЕГН **********, от село П., община П., ул. “Е.“ № 8, да бъде прието за
установено по отношение на ответника А. Б. Г., че ищецът П. Г. М. е
собственик на дворно място с площ от около 30 кв.м., представляващо част от
бивш имот планоснимачен № 173 по плана на с. П., общ. П. от 1953 г., което
по сега действащия план на селото е заснето погрешно като част от имот
планоснимачен № 53, вместо като част от имот планоснимачен № 54, като
това дворно място е при граници: от североизток - имот пл. № 53; от
югоизток - улица и от югозапад - имот пл. № 54.
1
Осъдил е П. Г. М., ЕГН **********, от град П., ул. “Т.К.“ № 4, със
съдебен адрес: гр.П., ул.“Х.О.“ № 2, чрез адвокат И. Ц. от ПзАК, да заплати
на А. Б. Г., ЕГН **********, от село П., община П., ул. “Е.“ № 8, сторените
деловодни разноски в размер на 800,00 лв. адвокатско.
Против така постановеното решение в законния срок е постъпила
въззивна жалба от адв.И. Ц. като процесуален пълномощник на П. Г. М. с
изложени оплаквания за незаконосъобразност. В жалбата се твърди, че
неправилно районният съд е ценил събраните по делото доказателства за
различните регулационни планове и значението на тяхното прилагане.
Проследява се регулационният статут на имот пл. № 53 и имот пл. № 54 от
първия действащ план от 1953 г. до момента и законодателното уреждане за
същия период на понятието „приложен план“ с краен извод, че
регулационното изменение, съгласно което от имота на ищеца се придават 48
кв.м. към имота на ответника не е приложено нито по плана от 1953 г., нито
по плана от 1989, а с влизането в сила на ЗУТ отчуждителното действие на
неприложените планове отпада автоматично, без да е необходимо провеждане
на административна процедура. И тъй като и в трите устройствени закона –
ЗПИНМ, ЗТСУ и ЗУТ имало забрана за придобИ.е по давност на реални части
от имоти, ответникът не бил станал собственик на придадената част от имота
на ищеца, а последният си бил възстановил собствеността ex lege с изтичане
на срока за прилагане на регулационния план от 1989 г. съгласно §8, ал.1 от
ПР на ЗУТ. Това означавало, че каквито и да било действия на страните,
извършени след тази дата, нямали отношение към приложението на вече
загубилата сила регулация. По тези причини неправилно районният съд бил
приел, че придаваемата площ била заета по предвидения от закона ред от
ответника.
2
Неправилно също така съдът бил отдал правно значение на протокола за
строителна линия, тъй като той бил издаден въз основа на регулационен план
(от 1953 г.), ободрен при допуснато закоН.рушение – незаконосъобразно
заснемане на регулационни граници като имотни.
Искането е обжалваното решение да бъде отменено, вместо което да
бъде постановено ново, с което искът да бъде уважен с присъждане на
разноски.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника
чрез неговия процесуален пълномощник с изложени съображения в подкрепа
на изводите на съда, с които предявеният иск е отхвърлен. Претендират се
разноски.
Окръжният съд след като се запозна с твърденията, изложени във
въззивната жалба и писмения отговор, като обсъди и анализира събраните по
делото доказателства, като взе предвид становищата, изразени в съдебно
заседание и при спазване разпоредбата на чл.235 от ГПК, прие за установено
следното:
В исковата си молба против А. Б. Г. ищецът П. Г. М. е твърдял, че е
собственик на поземлен имот с планоснимачен номер 54, за който е отреден
УПИ VIII-54, в квартал втори по плана на с. П., общ. П., а ответникът А. Б. Г.
бил собственик на съседния имот с планоснимачен номер 53, за който е
отреден УПИ VII-53, в същия квартал, като по кадастралния план на с. П. от
1953 г. имотът му бил с планоснимачен № 173, а този на ответника Г. - с
планоснимачен № 23Б в кв. първи по плана на селото.
По плана от 1953 г. от имота на М., който тогава бил собственост на
3
неговия дядо, се е придавала част към парцел IV-23B, сега собственост на
ответника Г., но регулационни отношения между собствениците не били
уреждани.
По силата на дворищната регулация от 1989 г., утвърдена със Заповед №
293/01.06.1989 г., част от имота на М. с пл. № 54 се е придавала към съседния
УПИ VII-53, собственост на ответника Г., но регулацията не била приложена
и собственикът на съседния имот не бил изплатил дължимо обезщетение за
целта.
Ищецът е твърдял, че при заснемането на имотните граници по този
план била допусната грешка, като границата между двата имота била заснета
погрешно като тангираща с жилищната сгР. в имот № 54 и на практика била
преместена навътре в имота на ищеца, като по този начин от бившия имот №
173 по плана от 1953 г. площ от около 30 кв.м. била заснета като част от
имота на Г. по сега действащия план на с. П.. Ищецът е твърдял, че било
налице условието на § 8 от ПР на ЗУТ и част от имот пл. № 173, придаваща се
по регулация към съседния УПИ IV-23B, в кв. първи по плана от 1953 г.,
както и частта от имот пл. № 54 по сега действащия план на с. П., придаваща
се към съседния УПИ VII-53 в кв. втори, е останала собственост на ищеца в
границите по предходния план на с. П. от 1953 г.
Независимо от това, ответникът Г. претендирал, че е собственик и на
тази част от имота, като бил изпратил нотариална покана до ищеца с искане
да освободи тази част. Ищецът бил поискал от Кмета на Община П. служебно
приложение на § 8 от Преходните разпоредби на ЗУТ, но отговорът бил, че
освен геодезическо заснемане, следвало да се иска съгласие и от ответника Г.,
за да бъде приложена тази законова възмогжност.
4
Искането е съдът да постанови решение, с което да бъде прието за
установено по отношение на ответника А. Б. Г., че ищецът П. Г. М. е
собственик на дворно място с площ от около 30 кв.м., представляващо част от
бивш имот планоснимачен № 173 по плана на с. Попини, общ. П. от 1953 г.,
което по сега действащия план на селото е заснето погрешно като част от
имот планоснимачен № 53, вместо като част от имот планоснимачен № 54,
като това дворно място е при граници: от североизток - имот пл. № 53; от
югоизток - улица и от югозапад - имот пл. № 54. Претендира разноски.
В срока по чл.131 от ГПК е депозиран писмен отговор от ответника А.
Б. Г. чрез неговия процесуален пълномощник, в който е оспорил изцяло
предявения иск като недопустим, а по същество - като неоснователен и моли
същият да бъде отхвърлен.
Искът бил недопустим, тъй като възражението на ищеца касаело
признаването на материално право по смисъла на чл. 33, ал. 1 от отменения
ЗТСУ. Спорната реална част от имота била включена в границите на УПИ
VII-53 и била собственост на ответника съгласно Заповед № 293 от 01.06.1989
г., като същата действала към датата на предявяване на иска. Собствеността
върху придаваемите части преминавала по силата на самата регулация, но
получавала значение на безусловно придобивно основание в деня, когато е
приложена, тъй като до тогава при евентуалното й изменение или създаване
на изцяло нова регулация, се изхождало от първоначалното положение на
имотите, съгласно чл. 33, ал. 1 и ал. 2 от ЗТСУ, като следвало да се счита, че
един дворищно-регулационен план е приложен съгласно разясненията, дадени
в Тълкувателно решение № 3/15.07.1993 г., постановено по гр.д. № 2/1993 г.
на ОСГК на ВС. Съгласно § 6, т.2 от Преходните разпоредби на ЗУТ,
5
действащите към деня на влизане в сила на ЗУТ - 31.03.2001 г., дворищно-
регулационни планове можели да бъдат приложени по предвидения в
предходния устройствен закон ред, в 6-месечен срок. Според ответника А. Г.,
след изтичане на 10-годишния срок, съгласно разпоредбите на ЗТСУ и
разясненията, дадени в Тълкувателно решение № 3, регулацията се считала за
приложена, ако от деня на заемане на придаваемите от стария регулационен
план части по законния ред, до издаването на новия план при грешки в
кадастралната основа или при явна фактическа грешка на плана, е изтекъл 10-
годишен срок. Ответникът е твърдял, че след изтичането на тези 10 години
владение, закоН.рушението по съставянето на предишния план се санирало
съгласно разп. на чл. 79, ал.1 от Закона за собствеността. ЗУТ безусловно
зачитал регулационните граници на имотите по влезлите в сила и приложени
дворищно-регулационни планове като имотни граници, съгласно чл. 15, ал.1
от ЗУТ, като веднъж урегулирани, поземлените имоти не подлежали на
последващо урегулиране, освен в предвидените от ЗУТ случаи. Предвиденото
в чл. 15, ал. 2, 3, 4 и 5 от ЗУТ изменения на ПУП, касаещ промяна на
границите на УПИ и придаването на части от един имот към съседен нему
имот, се допускало само със съгласието на собствениците на двата имота,
изразено със заявление и предварителен договор за прехвърляне на
собственост, като принудително, без съгласието на собствениците изменение
на границите на УПИ, при действието на ЗУТ се предвиждало само по
изключение, например хипотезата на чл. 16 от ЗУТ.
Ответникът е твърдял, че липсва каквото и да било основание за
прилагането на § 8, във връзка с § 6 на преходните разпоредби на ЗУТ,
доколкото бил налице влязъл в сила и приложен по съответния ред
регулационен план, предвиден в отменените ЗТСУ и ПП ЗТСУ, по отношение
6
на процесното придаваемо по регулация място, който следвало безусловно да
бъде зачетен.
Твърдял е още, че парцелите били обособени за първи път с
регулационния план на с. П. от 1953 г. и с последващо изменение на плана,
съгласно Заповед № 293 от 01.06.1989 г. за имота на ищеца с пл. № 54 бил
отреден УПИ VII- 54, а за имота на ответника Г. бил предвиден УПИ VII-53
за имот с пл. № 53. В действителност било налице разминаване в
регулационните граници на двата парцела по отношение на плана от 1953 г. и
по одобрения със Заповед № 293/01.06.1989 г., но те били приети при
действието на ЗТСУ, в който било допустимо части от един имот да се
придават към съседен парцел и планът имал непосредствено отчуждително
действие по отношение на придаваемите части. Ответникът е твърдял, че ако
планът е одобрен при грешка в кадастралната основа, прилагане е налице,
когато придаваемите части се заемат и владението върху тях от новия
собственик продължи повече от 10 години. Изяснявал е понятието приложен
план по смисъла на чл. 32, ал.1, т. 5 от ЗТСУ, като е твърдял, че моментът на
преминаване на собствеността настъпва от момента на влизане в сила на
заповедта, с която регулационният план е одобрен и отчуждителното
действие на този план е установено с нормата на чл. 110, ал.1 от отменения
ЗТСУ, съгласно която недвижимите имоти се смятат отчуждени от деня на
влизане в сила на дворищно-регулационния план.
Спорен ответника спорната граница между двата имота била материализирана
към момента на приемането на плана от 1989 г. и разделителната граница
между двата имота, представляваща огР., одобрена с Протокол № 2 от
20.04.1991 г., издаден от Отдел „Архитектура и Б.устройство“ на село П. за
7
определяне на строителна линия и ниво в парцел № VII-53, като изградената
масивна огР. била нанесена в кадастралния план и по време на изработването
му е съществувала. Видно било от строително разрешение № 7 от 08.06.1982
г. и протокол № 5 за дадена строителна линия и определено ниво от 1982 г.,
че още преди приемането на плана на с. П. от 1989 г. имотът е владян от А. Г.
в границите, в които се простирал и към момента на кадастралното заснемане
след изменението на регулационния план от 1953 г. и към датата на
депозиране на писмения отговор. Повече от 30 години след издаване на
Заповед № 293/01.06.1989 г. и повече от 40 години от придобИ.ето на
процесната част от имота, ищецът М. не бил предявявал претенции за
неправилно обособени граници между двата имота или претенции за
собственост върху оспорваната реална част от него.
Искането е съдът да постанови решение, с което да отхвърли
предявения иск неоснователна. Претендира разноски.
Установява се от приложения по делото нот. акт за право на
собственост върху недвижим имот, признато чрез обстоятелствена проверка
№ 93, том I, н. д. № 196 от 1975 г. по описа на П. районен съд за нотариалните
дела, че П. М. М. от с. П., е признат за собственик по давностно владение,
наследство, делба и покупка върху следния недвижим имот: Дворно място от
1030 кв.м., със застроени в него: паянтова жилищна сгР. на 43 кв.м. и навес на
40 кв.м., за който имот е отреден парцел II и парцел III, в имот пл. № 173, в
кв. първи по плана на с. П., при съседи: Д.П. М., Б. И.ов Г., дере и улица.
Видно от нот. акт за покупко-продажба на недвижим имот № 89, том V,
нот.дело № 673 от 2007 г. по Общия регистър на Нотариус № 390 - П.К., с
район на действие Районен съд - П., М.П. М., Ц.П.О., Н.П. М., Н. И.ова М.а,
8
И. Г. М. и С. Г.а Г.а са продали на ищеца П. Г. М. собствените си 15/16
идеални части от придобитите по наследство от П. М. М. идеални части от
недвижим имот, представляващ: Дворно място, с площ от 515 кв.м., за който
имот е отреден УПИ VIII-54, в кв. 2 по плана на с. П., като уличната
регулация не е приложена за разликата от 32 кв.м., както и 15/16 идеални
части от застроените в недвижимия имот едноетажна масивна жилищна сгР. с
приземен етаж на 43 кв.м., едноетажна паянтова сгР. на 60 кв.м., при съседи
на УПИ VIII-54: североизток УПИ VII-53, запад - земеделски земи извън
строителните граници, югозапад - УПИ IX-54 и югоизток - улица.
Като доказателство по делото е приложена Нотариална покана от А. Б.
Г. до ищеца П. Г. М., от която се установява, че ответникът е поискал от М.,
поради неоснователно ползване на част от имота му, в 7-дневен срок, считано
от датата на получаване на нотариалната покана, ищецът да освободи
доброволно ползваната от него част от имота.
Видно от заявление, приложено по делото, П. Г. М. е отправил искане
до Кмета на Община П., в което е заявил, че е собственик на Поземлен имот,
за който е отреден УПИ VIII-54, в кв. 2 по плана на с. П., общ. П. и по силата
на дворищната регулация, утвърдена със Заповед № 293/01.06.1989 г. от част
от неговия имот, към съседния, УПИ VII-53 се е придавала определена част,
но регулацията не е приложена и собственикът на съседния имот не е
изплатил дължимото обезщетението за това. М. счита, че са налице условията
на § 8 от Преходните разпоредби на ЗУТ, поради което моли да бъде изменен
ПУП за УПИ VHI-54 и УПИ- VII-53, в кв. 2 по плана на с. П. от 1953 г., като
регулационната граница мине по имотната граница. Сочи, че по отменения
план от 1953 г. на същото село, имотът на М. е бил с пл. № 173, а съседният
имот на ответника Г. е бил с пл. № 236.
9
Община П. е отговорила на това искане с Уведомително писмо № 94-00-
2446/05.07.2016 г., в което е уведомила ищеца, че за да бъде приложен § 8 от
ПР на ЗУТ, където собствениците на поземлени имоти могат да поискат
вътрешните регулационни линии на техните имоти да бъдат поставени в
съотвествие със съществуващите граници на поземлените имоти, е
необходимо на основание ЗКИР и Наредба № 3 за съдържанието, създаването
и поддържането на Кадастралната карта и кадастралните регистри, ищецът М.
да представи в Община П. проект за изменение на кадастралния план на с. П.,
в който имотните граници на имот пл. № 173 от стария план да бъдат
показани като граници на имот пл. № 54 по новия план, като се поиска
поправка на основание чл. 57, т.3 или т. 9 от Наредба № 3. В уведомителното
писмо на Общината е посочено, че при разглеждане на проекта следва да бъде
уведомен ответникът Г., като е необходимо и неговото съгласие, за да бъде
издадена заповед на Кмета за нанасяне на корекция на плана, но при негово
възражение тази корекция се нанася в кадастралния план въз основа на
скицата-проект след разрешаване на спора по съдебен ред.
Видно от приложения по делото нот. акт за право на собственост върху
недвижим имот, признато чрез обстоятелствена проверка № 23, том I, н.дело
№ 42/1980 г. по описа на П. районен съд за нотариалните дела, А. Б. Г. е
признат за собственик по наследство, делба и давност на дворно място с площ
от 320 кв.м., със застроени в него паянтова жилищна сгР. на 43 кв.м., при
съседи: улица - от две страни, дере и наследници на П. М. М., за който имот е
отреден парцел I, имот пл. № 236, в кв. 1 по плана на с. П., общ. П..
От приложеното по делото Строително разрешение № 7, издадено на
08.06.1982 г. се установява, че на Р. Г.а е разрешено застрояването на
10
жилищна сгР. в парцел IV-236, в кв. 1 по плана на с. П., при съседи: от две
страни - улица и наследници на П. М. М.. Същото се констатира и от
приложения по делото Протокол № 5 за дадена строителна линия и
определено ниво от 08.06.1982 г., като е установено, че жилищната сгР. е с
площ от 78 кв.м.
Видно от приложения по делото Протокол № 5 за дадена строителна
линия и ниво от 20.04.1991 г., на А. Б. Г. е разрешено да построи огР.,
успоредно на масивната жилищна сгР..
За изясняване на делото от фактическа страна пред районния съд е
назначена и изслушана техническа експертиза, от заключението на която се
установява, че ПИ № 23, в кв. 1 по обезсиления план на с. П. от 1953 г., е
разделен с улица - тупик, която е широка 4 метра и е предназначена за два
имота: 23А и 23Б. Вещото лице сочи, че за имот 23А са отредени два УПИ:
УПИ V-23A и УПИ Х-23А, а за имот 23Б е отреден един - УПИ IV-23B. За
създаването на УПИ IV-23B към имот 23Б се придават 48 кв.м. от ПИ № 173,
в кв. 1 по плана на с. П.. По плана на с. П. от 1989 г. имотната граница между
имот 501.54 и имот 501.53 съвпада с регулационната граница между УПИ
VIII-54 и УПИ VII-53 в кв. 1, като регулацията и за двата УПИ според вещото
лице не е приложена, тъй като в Община П. нямало данни за уреждането на
регулационни сметки между собствениците на имоти 173 и 23Б в кв. 1 по
Кадастралния регулационен план на с. П. от 1953 г.
В проведеното открито съдебно заседание вещото лице е пояснило, че
съгласно действащия регулационен план от 1998 г. на с. П., имотната и
регулационната граница между УПИ VII-53 и УПИ VIII-54 са идентични, а
придаваемата площ между двата имота възлиза на около 48 кв.м.
11
Експертизата е приета в с.з. и не е оспорена от страните, поради което
съдът я кредитира като компетентно и изчерпателно изготвена.
Пред районния съд са разпитани и свидетели, като според свидетеля В.
Л. Г. съществуващата в момента огР. между имотите на ищеца и ответника е
построена през 2007 или 2008 г., около 6-ти май, като свидетелят свързва
строителството с празника Гергьовден, когато бил отлят бетонът. На това
място преди това е имало стара огР. която била отчасти паднала, поради което
и била бутната. Новата огР. била изградена на височина метър и половина
навътре в мястото на М.. Според свидетеля старата огР. е била разрушена, тъй
като се свличали камъни от нея, а новата била направена навътре в имота на
Г. по взаимно съгласие на страните, за да не стои разграден дворът.
Свидетелят е твърдял, че границата между двата имота не била до къщата, а е
имало разстояние около 70 см, колкото една стреха. ОгР.та е била разрушена,
понеже градежът бил от сух камък, теренът бил под наклон и се събирала
вода, която водела до поддаване и рушене на огР.та. ОгР.та била около 1,5
метра висока и представлявала бетонен постамент, върху който имало
поставена телена огР. с височина около 60-70 см.
От разпита на свидетелката М. Б.а Т. се установява, че огР.та, която е
разделяла двата имота е била каменна, строена през 1953 г. с височина около
1-1,5 метра. Представлявала изградени колонки от тухли, а между тях имало
сковани дъски една над друга, които свидетелката нарича „перде“. Изяснява,
че строителството на новата огР. е осъществено след 2000 година, като
границата не е била изменяна, а е строено върху старата огР.. Описва същата
огР., която описва и свидетелят В. Г., като сочи, че представлява постамент от
бетон, а отгоре имало монтирана мрежа. Твърди, че след 1989 г. нито от
12
страна на ищеца, нито от страна на ответника е имало претенции за
доплащане или за завземане на земя.
Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна съдът
намира обжалваното решение за валидно и допустимо, тъй като не стР. от
пороци, обосноваващи неговата нищожност или недопустимост.
Разгледана по същество въззивната жалба е неоснователна по следните
съображения:
Спорен между страните е въпросът дали регулацията от 1953 г. и 1989 г.
е приложена и „върната“ ли е собствеността върху придадената част от имота
на ищеца към парцела на ответника по силата на §8, ал.1 от ПР на ЗУТ.
В своята практика ВКС трайно приема, че съобразно разпоредбата на чл.
110, ал. 1 ЗТСУ (отм.), собствеността на придадените по
дворищнорегулационния план недвижими имоти към парцели на други лица
се придобива по силата на самия план. Тоест, дворищнорегулационният план
е имал непосредствено вещноправно действие досежно придадените към
парцели части от имоти и с влизането му в сила собствеността върху същите
се е придобивала от собственика на парцела, към който се придават.
Въвеждането със ЗУТ на факта на незаплащане на придадени по регулация
части от имоти в законоустановените срокове като основание за изменение на
влезлите в сила дворищнорегулационни планове, предвиждането на
специална процедура за това, както и обстоятелството, че "връщането" на
придадени по регулация места към имота, от който са били отнети, следва да
бъде разпоредено от административен орган и да намери отражение в плана
чрез нанасяне на новите граници на имотите, налагат извода, че
прекратяването на отчуждителното действие на неприложения
13
дворищнорегулационен план не настъпва по силата на закона, а след промяна
на плана по разпореждане на административен орган (заповед на кмета на
общината)./В този смисъл - Решение № 1216 от 22.01.2009 г. на ВКС по гр. д.
№ 4698/2007 г., I г. о., ГК/.
От друга страна дворищнорегулационните планове /ДРП/, приети при
действието на ЗТСУ (отм.), имат отчуждително действие в две хипотези –
когато по силата на плана част от един имот се придава към съседен парцел и
когато от два или повече съседни имота се образува съсобствен парцел. При
създаването на следващия регулационен план възниква необходимост да се
установи вярната имотна граница между имотите. Когато е имало придаваеми
площи по предходния регулационен план, вярната имотна граница зависи от
това дали този план е приложен. Разяснение за това кога един
дворищнорегулационен план следва да се счита за приложен е дадено в ТР №
3/15.07.1993 г. по гр. д. № 2/93 г. на ОСГК на ВС. В това тълкувателно
решение се приема, че хипотезата на чл. 33, ал. 1 ЗТСУ предвижда изменение
на дворищно регулационния план при условията на чл. 32, ал. 1, т. 2, 4 и 5
ЗТСУ - при грешка в кадастралния план, при явна фактическа грешка,
свързана с регулационните предвиждания и при утвърждаването му при
съществено закоН.рушение. ВС приема, че в тази хипотеза се касае или до
закоН.рушение при одобряване на регулацията, или до нарушаване на
материални субективни права на собствениците на имотите, поради което за
настъпване на ефекта на съвпадение на регулационните с имотни граници при
изменение на основанията, визирани в чл. 32, ал. 1, т. 2, 4 и 5 ЗТСУ, са
предвидени кумулативно изпълнение на условията за заемане на
придаваемите части, както и самото им заемане, като владението върху тях
следва да продължи минимум десет години. Тези допълнителни изисквания
14
са обусловени от обстоятелството, че дворищната регулация е
незаконосъобразна и не съответства на действителното положение, поради
което не би следвало да бъде съобразявана при нейното изменяне и
изработване на новия план и трябва да се изхожда от положението на имотите
преди нея. След изтичане на десетгодишния срок на владение върху
придадените части новият план ще се изработи въз основа на създадените с
опорочената регулация парцелни граници, които ще се третират за имотни с
оглед усложненията, които биха настъпили след един такъв дълъг период от
време от отпадането с обратна сила на отчужденията по отменения план
поради фактическите промени, които евентуално са засегнали придаваемите
имоти (например извършване на строежи или други подобрения в тях).
Следователно приложението на плана е понятие относимо към вярната
имотна основа, при която следва да се изработи новият план. В този смисъл е
разпоредбата на чл. 86, ал. 2 ППЗТСУ, според която приложеният дворищно
регулационен план става кадастрална основа за последващия, а
регулационните линии по предходния - имотни граници за действащия план
на населеното място. В случай че предшестващият план не е приложен, се
отива към по-ранния, докато се установи приложен план или положението на
имотите към първия одобрен дворищно регулационен план на населеното
място.
ВС посочва, че общото на двете хипотези на чл. 33, ал. 1 и чл. 33, ал. 2
ЗТСУ е, че независимо от различието, касаещо предпоставките за
стабилизиране последиците от отчуждителното действие на отменената
дворищна регулация - по ал. 2, е необходимо само изпълнение на условията за
заемане на придаваемия имот, а по ал. 1 освен заемане на придаваемата част и
нейното владение, продължило минимум десет години, превръщането на
15
парцелните граници по отменения план в имотни по новия план дефинира
дворищно регулационния план като приложен. Това е понятието, което
обхваща и двете хипотези, а не само фактическите действия по заемане на
придаваемите части, предвидени в едната от тях -чл. 33, ал. 2 ЗТСУ, касаеща
изменението на законосъобразната дворищна регулация.
Отнесено към настоящия казус, това разяснение, дадено от практиката
на ВС и ВКС, дава основание на въззивния съд да приеме, че ответникът е
собственик на спорната придаваема част. От показанията на свидетелите се
установи, че огР. между имотите е имало още към 1953 г., която е била от
камъни със суха зидария и поради разпадането й през 1991 г. е издаден
протокол за строителна линия и изградена огР. от тухлени колони с дъски
между тях по регулационната линия, която по плана от 1989 г. съвпада с
имотната граница между двата имота и по този начин имотите са се владели
до 2006-2007 г., когато е изградена новата, съществуваща към момента огР..
Следователно между 1991 г. и 2001 г. /когато влиза в сила ЗУТ/ имотите са
владени от страните в процеса в граници, съвпадащи с регулационните по
плана от 1989 г., т.е. придаваемото място по плана от 1953 г. е било заето и
владяно от ответника поне 10 години, поради което макар и одобрен при
условията на допусната грешка в кадастралната основа /тъй като имотът на
ответника е бил заснет заедно с придаваемото място по предходния план от
1953 г., който не е бил приложен/, регулационният план от 1989 г. е
стабилизиран и ответникът е станал собственик на придаваемото място по
силата на непосредственото отчуждително действие на регулационния план.
Владението е продължило и от 2001 г. до 2006-2007 г., когато е изградена
съществуващата към момента огР. и това владение следва да бъде
16
присъединено към предходното, тъй като съгласно чл.200, ал.2 от ЗУТ реални
части от парцели могат да се придобиват чрез правна сделка или по давност,
ако частта от поземления имот се присъединява към съседен имот при
условията на чл. 17, а оставащата част отговаря на изискванията на чл. 19 или
се присъединява към съседен имот.
От друга страна, както беше посочено по-горе, "връщането" на
придадени по регулация места към имота, от който са били отнети, следва да
бъде разпоредено от административен орган и да намери отражение в плана
чрез нанасяне на новите граници на имотите, т.е. прекратяването на
отчуждителното действие на неприложения дворищнорегулационен план не
настъпва по силата на закона, а след промяна на плана по разпореждане на
административен орган (заповед на кмета на общината). От събраните по
делото писмени доказателства в конкретния случай не само не се установи
дворищнорегулационният план от 1989 г. да е изменен на основание §6 и §8
от ПР на ЗУТ и по предвидения в закона ред спорните части от парцела на
ищеца да са приобщени към неговия имот чрез съответна промяна на
границите в плана, но и е установено по безспорен начин, че Общината не е
извършила промяна в плана, тъй като от една страна не е изготвен и
представен проект, а от друга страна липсва съгласие на собственика, към
чийто имот се е придавало спорното място, поради което следва да се приеме,
че отчуждителното действия на дворищнорегулационния план не е
прекратено и ответникът е собственик на спорния имот.
Като е достигнал до подобни изводи, районният съд е постановил
правилен съдебен акт, който следва да бъде потвърден. С оглед изхода на
спора в полза на А. Б. Г. следва да бъдат присъдени деловодни разноски за
тази инстанция в размер на 650 лв.
17
Като взе предвид гореизложеното, Пазарджишкият окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260034/30.06.2022 г., постановено по гр.д.
№ 365/2020 г. по описа на П. районен съд.
ОСЪЖДА П. Г. М., ЕГН **********, от град П., ул. “Т.К.“ № 4, със
съдебен адрес: гр. П., ул. “Х.О.“ № 2, чрез адвокат И. Ц. от АК-П., да заплати
на А. Б. Г., ЕГН **********, от село П., община П., ул. “Е.“ № 8, деловодни
разноски за тази инстанция в размер на 650 /шестстотин и петдесет/ лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен
срок от съобщението.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
18