Мотиви към присъда № 260002/04.02.2021г. по н.о.х.д. № 223 по описа на Районен съд- гр. Г.Т. за 2020г.

            На 12.11.2020г. Районна прокуратура – Г.Т. е внесла за разглеждане в Районен съд – Г.Т., обвинителен акт по досъдебно производство № 127/ 2020г. по описа на РУ - Г.Т., при ОД на МВР - Д., по който е било образувано производство пред първа инстанция против  С.И.К. с ЕГН – **********, за извършено от нея престъпление от общ характер, наказуемо по чл. 183, ал. І от НК.

В диспозитивната част на обвинителния акт е посочено, че за времето от 06.09.2018г. до 06.09.2020г., в гр. Г.Т., като е била осъдена с влязло в сила на 24.07.2018г. Решение № 69/2018г. по гр. дело № 00157/2018г. на Районен съд - Г.Т., да издържа свой низходящ - И. О. И., роден на ***г., съзнателно не изпълнила задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а именно 23,26бр. месечни вноски по 180,00 лева месечно или общо в размер на 4186,45 /четири хиляди сто осемдесет и шест лева и четиридесет и пет стотинки/.

В съдебно заседание представителят на Районна прокуратура – Г.Т., поддържа повдигнатото обвинение и предлага подсъдимата да бъде призната за виновна в извършване на вмененото й престъпление, като се наложи най-лекото наказание предвидено от законодателя.

В съдебно заседание подсъдимата е запозната с правата си, представлява се от адв.П. ***, сама и чрез защитника си изразява претенция делото да бъде разгледано по реда на Глава 27 от особената част на НПК и в частност чл. 371 т.2 и сл. от НПК. Признава се за виновна и изразява съжаление за стореното.

А.Д.Г. в качеството й на лице, осъществяващо заместваща грижа по чл.137, ал.ІV от СК по отношение на малолетния И. О. И., чрез адвокат Ч., е изявила претенция, според която желае да бъде конституирана в качеството й на частен обвинител в процеса. Съдът е уважил искането и е конституирал А.Г. в качеството й на частен обвинител в процеса.

            След преценка на ангажираните в хода на съдебното дирене относими, допустими и възможни доказателства, съдът прие за установено от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА следното:

Детето И. О. И. е било родено па ***г. от родители подс. С.К. и О. И. Т.. Бащата е починал на 07.09.2017г. След смъртта му подсъдимата е напуснала семейното жилище и се дезинтересирала от детето. Не полагала грижи за отглеждането и издръжката му. Поради тази причина със съдебно решение от 23.01.2018г. по гр.д. № 00503/2017г. по описа па Районен съд - Г.Т., детето е било настанено в семейството на роднини, а именно при баба му по бащина линия - А.Д.Г.,***, за срок до навършване на пълнолетие от детето. Подсъдимата продължила да не се интересува от детето, поради което А.Д.Г. *** иск за издръжка. С Решение № 69/28.06.2018г. по гр.д. № 00157/2018г. по описа на Районен съд - Г.Т., в сила от 24.07.2018г., подс. С.К. е била осъдена да заплаща на детето И. И. месечна издръжка в размер на 180 лева, с падеж 5-то число на месеца, чрез неговата баба - свидетеля А.Д.Г.. След влизането в сила на съдебното решение, подсъдимата е била уведомена за него. За периода от 06.09.2018г., когато подсъдимата е изпаднала в забава/не платила две месечни вноски от дължимата издръжка/, след като е била осъдена с влязлото в сила на 24.07.2018 г. съдебно решение, до 06.06.2020г. подс.С.И.К., според заключението от назначената съдебно счетоводна експертиза, не е платила нито една месечна вноска за издръжка на детето И. О. И., като по този начин натрупала задължение в размер на 23,26 месечни вноски или сумата от 4 186, 45 лева.

            Изложената фактическа обстановка съдът намира за безспорно установена въз основа направените самопризнания на подсъдимата съгласието й за приемане на гласни и писмени доказателства събрани в досъдебното производство при условията и по реда предвиден в НПК, които съда да ползва при постановяване на присъдата. Гласните доказателства кореспондират с приложените по делото писмени доказателства, приобщени по приключване на съдебното дирене и на основание чл. 283 от НПК към доказателствения материал по делото, както и от служебно приложените от съда доказателства, които доказателства, преценени от съда съобразно изложените съображения, като безпротиворечиви и взаимнодопълващи се, обосновават решението на съда по следните ПРАВНИ СЪОБРАЖЕНИЯ:

            Подсъдимата С.И.К. е осъществила състава на престъплението по чл. 183 ал. 1 от НК, тъй като за периода от 06.09.2018г. до 06.09.2020г. гр.Г.Т., обл. Д., след като е била осъдена с Решение №69/2018г. по по гражданско дело № 00157/2018г. по описа на Районен съд – Г.Т., влязло в сила на 24.07.2018г. да издържа свой низходящ – И. О. И., роден на ***г., съзнателно не изпълнила задължението си в размер на две и повече месечни вноски – 23,26 на брой или 4186,45лева/четири хиляди сто осемдесет и шест лева и четиридесет и пет стотинки/.

            Съгласно чл.82 ал.І от Семейния кодекс / СК /, родителите са длъжни да дават издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, независимо дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си, и тази издръжка се дължи, даже и да съставлява особено затруднение за родителите /по аргумент за противното от чл.82, ал. от СК/.  Това означава, че за времето  от 06.09.2018г. до 06.09.2020г. подсъдимата не е изпълнявала своите задължения на родител, от  които не може да бъде освободена, дори да няма доходи. За горепосочения период подсъдимата не е заплатила нито една от дължимите ежемесечни издръжки за детето си, като през цялото това време за всичките негови потребности се е грижила А.Д.Г.. Задължението на родителя за издръжка на низходящи е приоритетно и безусловно. Издръжката на ненавършило пълнолетие дете е основния социален и правен аспект на родителското задължение. Тя е най-важния случай в системата на задълженията за издръжка въобще и е свързана с конституционните принципи за особени грижи за децата. Нейната изключителна обществена значимост произтича от връзката й с развитието на подрастващите. Именно тази нейна значимост обуславя специфичния режим на задължението. По смисъла на чл.76 от ЗЗД най-обременителното за един длъжник е задължението му, което като не изпълни влече след себе си наказателна отговорност.

              За да е съставомерно едно деяние по чл.183, ал.І от НК е необходимо от обективна страна издръжката на лицата от кръга на посочените в нормата да е дължима по силата на влязло в сила решение на граждански съд, да не е платена за период не по-малко от два месеца, а от субективна страна това задължение да не е изпълнено съзнателно от  дължащото алиментните задължения лице.  Престъплението по чл.183 от НК е продължено престъпление, което се осъществява с едно деяние във форма само на бездействие и то трайно и непрекъснато в определен период от време. Началото на престъплението по чл.183 от НК е след изтичане на срока, от който нататък осъденият да издържа свой съпруг, възходящ, низходящ, брат или сестра, става неизправен длъжник най-малко за две месечни вноски. Същото престъпление се явява довършено в момента, в който по-нататък деецът изпълни задължението си за издръжка или пък то бъде погасено, при хипотезите посочени в Семейния кодекс.

           Субект на престъплението е подсъдимата. Престъплението е извършено умишлено. Подсъдимата К. е съзнавала общественоопасния характер на деянието, предвиждала е настъпването на общественоопасните последици и е допускала настъпването им. Родителите са длъжни да дават издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, независимо дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си, и тази издръжка се дължи, даже и да съставлява особено затруднение за родителите. Подсъдимата е знаела, от една страна, че като не изпълнява своите задължения по изплащане на издръжките, нарушава влязло в сила съдебно решение, а от друга, не е имала воля да заплати задължението си, които безпротиворечиво се установи по-горе.

Съгласно разпоредбата на чл.183, ал.І от НК, който след като е осъден да издържа свой съпруг, възходящ, низходящ, брат или сестра, съзнателно не изпълни задължението си в размер на две или повече месечни вноски, се наказва с “лишаване от свобода” до една година или  с “пробация”. Следователно разпоредбата на чл.183, ал.І от НК изрично постановява, че се държи наказателно отговорен този, който след като е осъден да заплаща издръжка на свой близък, посочен в закона, съзнателно не изпълни задължението си в размер на две или повече месечни вноски.

Поради това, че същността на издръжката е да задоволява ежедневните нужди на лицата, които са нетрудоспособни и не могат да се издържат от личните си имущества, тя е изискуема през течение на целия месец, за който се отнася. Издръжката следи за задоволяване на бъдещи нужди на лицето, в полза на което е присъдена. По  тези съображения съдебната практика приема, че тя е изискуема от началото на месеца, за който се отнася и не трябва да се изчаква неговото изтичане. В конкретния случай от събраните по делото доказателства, от  показанията на свидетелте дадени в съдебното производство, както и от писмените доказателства събрани на досъдебното производство доказателства, приобщени към доказателствения материал  по реда на чл.283 от НПК, се установява, че подсъдимата К. през периода от 06.09.2018г. до 06.09.2020г. гр.Г.Т., обл. Д., след като е била осъдена с Решение №69/2018г. по по гражданско дело № 00157/2018г. по описа на Районен съд – Г.Т., влязло в сила на 24.07.2018г. да издържа свой низходящ – И. О. И., роден на ***г., съзнателно не изпълнила задължението си в размер на две и повече месечни вноски – 23,26 на брой или 4186,45лева/четири хиляди сто осемдесет и шест лева и четиридесет и пет стотинки/.

От субективна страна деянията са извършени умишлено, при условията на пряк умисъл. Това е така, защото деецът по чл.183, ал.І от НК предвижда неизбежно неблагоприятните последици от противоправното си поведение, предвиждала е и е искала настъпването на общественоопасните последици. Налице е умисъл на дееца, тъй като при осъществяването на престъпното деяние последният е имал съзнанието, че извършва престъплението, като е искал от тази дейност да настъпят желаните общественоопасни последици. Осъзнавала е факта на влезлите в сила решения по гражданското дело, както и произтичащото от  него задължение за изплащане на издръжка, но въпреки това не е престирала това свое задължение. От друга страна се събраха безспорни доказателства за обективната възможност деецът да заплаща присъдените издръжки.

Съгласно разпоредбата на чл.183, ал.ІІІ от НК  деецът не се наказва, ако преди постановяване на присъдата от първата инстанция изпълни задължението си и не са настъпили други вредни последици за пострадалия. Тази разпоредба не се прилага повторно. Съдебните решения относно заплащане ежемесечна издръжка на низходящ се изпълняват от родителя, който е задължен да намери начин за престиране на сумите, при условията, посочени в решението на съда. Съдът намери, че не са налице предпоставки за приложение на тази хипотеза. С чл.183, ал.І от НК са създадени допълнителни гаранции за своевременно изпълнение на съдебните решения относно заплащане на издръжка от родител на дете. Осигурена е наказателно-правна защита на интересите на низходящия с цел да се създадат възможно най-благоприятни условия за  неговото отглеждане и получаване на образование. Защитено е и правото на родителя за принос и оказване материална подкрепа на неговото дете.

Вредни последици има всяко престъпление. Всяко престъпно деяние като обективен факт, винаги оказва въздействие върху обекта на престъплението.

           Причините и условията, способствали за извършване на престъплението, са ниското правно съзнание на дееца, демонстрираното нежелание да се съобрази с установените по силата на съдебното решение свои задължения, както и следва да се търсят в липсата на родителска отговорност у подсъдимата.

При определяне вида и размера на наказанието, което следва да се наложи за извършеното престъпление, съдът съобрази следните обстоятелства:

В случая като отегчаващи вината обстоятелства се отчетоха обществената опасност на престъплението с оглед на неплащане на повечето от дължимите вноски. Като смекчаващи вината обстоятелства съдът намира чистото съдебно минало и липса на данни за водени срещу подсъдимата наказателни производства, добри характеристични данни, поради което съдът намери за резонно прилагане разпоредбите на чл. 55 от НК.

Прилагането на глава ХХVІІ от особената част на НПК и в частност чл.371, т.2 от НПК задължават съдът при определянето на наказанието да приложи разпоредбите на чл. 58а от НК. В случая едновременно са налице условията по ал. 1 – 3 на чл. 58а от НК и условията на чл. 55, поради което съдът следва да приложи само чл. 55 от НК, с оглед обстоятелството, че е по-благоприятен за дееца. За да определи конкретното наказание на подсъдимата съдът се съобрази не само с това, но и със степента на обществена опасност на извършеното деяние, данните за личността й.

При постановяване на крайния си акт, съдът взе предвид степента на обществена опасност на конкретно извършеното от нея деяние и данните за личността й и констатира следните обстоятелства, от значение за отговорността:

С.И.К. е  родена на ***г***, обл. Д., с ЕГН – **********.

Съдът намира, че е налице превес на смекчаващите вината обстоятелства, което го мотивира да наложи наказание за при условията на  чл.55 от НК, а именно „Пробация” при следните пробационни мерки: задължителна регистрация по настоящ адрес:***, с периодичност два пъти седмично,  за срок от шест месеца; задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от шест месеца; Включване в програма за обществено въздействие за срок от шест месеца.

Така определеното по вид и размер наказание, съдът счете за съответен на обществената опасност на деянието и на дееца и за постигане целите на лична и генерална превенция по чл.36 от НК.

На основание чл. 189 от НПК подсъдимата С.К. е осъдена да заплати сторените по делото разноски – 109,80лева/сто и девет лева и осемдесет стотинки/ по сметка на ОД на МВР - Д..

                        Водим от горното, съдът постанови присъдата си.

                                                                                     Съдия:

                                                                                                /Р. Стоянов/