Подсъдимият признава изцяло фактите ,изложени в обстоятелствената
част на обвинителния акт и не желае да се събират доказателства за тези факти
.В последната си дума заявява,че има
желание да плаща издръжката за децата си
,при положение ,че вече работи и изкарва
парични средства .
В тази връзка договорният
защитник на подсъдимия адв.К.Я. заема становище в случай ,че подсъдимият бъде признат за виновен да му бъде
наложеното посоченото от прокурора по вид наказание за извършеното престъпно
деяние.
Представителят на Районна прокуратура поддържа обвинението за престъпление по чл.183 ал.4 от НК и считайки за
доказано недаването на издръжка за периода на обвинението
, пледира подсъдимия да бъде признат за виновен . При индивидуализация на
наказанието , предлага наказанието да бъде по вид
“пробация “ с двете задължителни по закон пробационни мерки за максималния срок от 3 години и
кумулативно предвиденото наказание
„обществено порицание“.
Съдът като прецени
събраните по делото доказателства,поотделно и в тяхната съвкупност и във връзка
с обясненията на подсъдимия,приема за установено следното:
Подсъдимият И.А.Д. и свидетелката В.И.З.
сключили граждански брак на 12.11.2005 год.От брака
си имали родени две дъщери - М.И.Д.,
ЕГН ********** и И.И.Д., ЕГН **********.През 2011 год. св.З. *** за
прекратяване на брака им. С Решение №
668/25.10.2011 год. по гр. дело № 2330 по описа за 2011 год. на Районен съд -
Хасково, влязло в законна сила на 17.04.2012 год., бракът между тях бил
прекратен,упражняването
на родителските права над родените от брака деца - М.И.Д. и И.И.Д., било
предоставено на майката – св.В.И.З., а подсъдимият бил осъден да
изплаща издръжка в размер на 160 лева на децата си- по 80 лева на месец за
всяко едно дете. С Решение № 608/18.10.2017 год. по
гр.дело № 1185/2017 год. по описа на PC -
Хасково, в законна сила от 08.11.2017 год., бил изменен размера на дължимата от
подс.Д. спрямо двете му непълнолетни дъщери издръжка,
като размерът й бил увеличен от 80 лева на 115 лева за всяко едно от децата . Тези свои задължения
обаче Д. не изпълнявал във времето, поради което св.З. *** ,въз основа на която било образувано и настоящото досъдебно
производство.
След осъждането си по НОХД № 670/2019 год на Районен съд – Хасково подсъдимият привел чрез пощенски запис на св.В.З. за издръжка за деца, сумата от 230 лв. на 07.01.2020г. ,сумата от 230 лв. на 27.05.2020г. и сумата от 300 лева на 21.09.2020г. или общо сумата то 760 лв. В периода от м.октомври 2019г. до
м.юни 2020 г. И.А.Д., въпреки че знаел, че дължи издръжки на децата М.И.Д. и И.И.Д. не заплатил дължимите от него за детето М.И.Д. 9 /девет/ месечни вноски за издръжка в размер на по 115
лева всяка или
общо сумата от 1035 лева.Подсъдимият не заплатил и дължимите от него на св. В.И.З., като майка и
законен представител на детето И.И.Д. 9 /девет/ месечни вноски за издръжка в размер на по 115
лева всяка за периода от месец октомври 2019 год. до месец юни 2020 г.
включително или общо сумата от
1035/ лева.Общо дължимата сума от подс. Д. за издръжка за периода от месец октомври 2019
год. до месец юни 2020 г. включително за двете деца е на обща стойност 2070 лева. И.А.Д. е имал задължението доколкото издръжката е „носимо задължение” и
доколкото майката и децата живеели в гр. Х. да заплати издръжката по
местоживеенето им.
Изложената фактическа обстановка съдът
прие да установена въз основа на обясненията на подсъдимия
в хода на ДП, показанията на свидетелите В. З. и М.Д. както и
останали писмени доказателства, събрани в хода на съдебното и досъдебното производство,
приобщени по време на
съдебното следствие по реда на чл.
283 от НПК. Съдебният състав
кредитира показанията на св.З. и Д.
за достоверни и логични, като заявеното
от тях се
подкрепя и от данните,изводими от писмените доказателства.
При така описаната фактическа
обстановка,съдът прие от обективна страна следното: Съдът
е обвързан и дължи произнасяне по обвинението, с което е сезиран, респективно с
конкретизирания период на осъществяване на престъпното деяние. От събраните по делото доказателства се установява , че след
влизане в сила на присъдата по
НОХД №670/2019
год. по описа на РС-Хасково подсъдимият е
заплатил общо сумата от 760 лв.
за издръжка на двете си деца
.Тази сума е
платена в периода 07.01.2020
год.-21.09.2020
год. и покрива задълженията за издръжка за 3
месечни вноски за детето М.И.Д. и 3 месечни вноски за детето И.И.Д.
или за
месеците юли,август
и септември 2019
год. или общо сумата от 690 лв. ,защото не е посочен периодът, за който се отнасят
съответните вноски . Вярно е, че
нормата на чл. 76,
ал. 1 от ЗЗД
предвижда възможност за длъжника да заяви кое от неизпълнените еднородни
задължения погасява, в случай че изпълнението не е достатъчно, за да покрие
всичките. За приложението й обаче, е необходимо това волеизявление да се
направи в срока по чл. 75,
ал. 3 от ЗЗД, до
момента на погасяване на задължението, а не впоследствие. Видно от
представените на ДП разписки за пощенски записи за сумата от
общо 760 лева
-безспорно доказателство за извършеното плащане в хода на настоящото
наказателно производство, такова волеизявление на подсъдимия няма отразено и в този аспект, не влияе на
начина на погасяване на неизпълнените задължения, възприет от обвинението и
състава на съда, съответен на изискванията на чл. 76, ал. 1 изречения второ и
трето от ЗЗД. .По
тези съображения следва да се приеме,че
преведените от подсъдимия суми са
послужили за погасяване на
старите задължения за издръжка
на двете деца за периода
от месец юни до м.септември 2019 год. вкл. Като се
има предвид, че издръжката се дава, за да се осигури съществуването на
съответното лице през месеца, то именно поради тази причина изплащането й
следва да стане не само през текущия месец,но и в пълен размер, за да задоволят естествените нужди на лицето, за което е
предназначена/ определение № 9/04.02.1977 г. по н.д.№ 54/77 г.на ВС/ .Поради
това и остатъка от направения
превод за сумата от 690 лв. до 760 лв.
е недостатъчно да покрие месечната издръжка за двете деца,равняваща се на сумата от общо 230 лв. ,а задължението
за издръжка е дължимо изцяло през текущия месец.В противен случай нуждаещият се от издръжка би бил
поставен в по-неблагоприятно положение
от задължения да я дава.В този смисъл и представените доказателства, че подсъдимият само частично е
изпълнявал задължението си през приетия
от съда инкриминиран период, не прави деянието несъставомерно. При
наличната установеност по делото
съдът прие,че задължението на
подсъдимия за издръжка по отношение на двете деца М. и И. за периода от м.октомври 2019 год. до
м. юни 2020 год. включва 9
месечни вноски по 115 лева
за детето М. и 9 месечни вноски по 115
лева за детето И. ,при което размера на дължимата
издържка възлиза общо на 2070 лева за
двете деца в посочения период.Видно
от приложената по делото справка за съдимост подсъдимият е осъждан. С Присъда по НОХД №612/2015г.
по описа на Районен съд Хасково, влязла в сила на 13.10.2015 г.,
същият е признат за виновен за извършено деяние по чл.183, ал.4 ,вр.ал.1,вр.чл.28 ал.1 от НК. С присъда № 37/28.03.2018 год. на Районен съд – Хасково
по НОХД № 217/2018 год.отново за
извършено престъпление по чл. 183 ал. 4 вр. ал.
1 вр. чл. 28 ал. 1 от НК И.А.Д. е признат за виновен и му е
наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 6 /шест/ месеца, което да
изтърпи при първоначален „общ“ режим. На основание чл. 68 ал. 1 от НК е постановено подсъдимия да изтърпи наложеното му по НОХД № 612/2015
год. по описа на Районен съд – Хасково наказание „Лишаване от свобода“ за срок
от 4 месеца ефективно, отделно, изцяло и преди изтърпяване на наложеното му по
НОХД № 217/2018 год. по описа на Районен съд – Хасково наказание, също при
първоначален „общ“ режим. Присъдата е влязла в сила на 05.07.2018 год. С
присъда № 47/04.07.2019 год. на Районен съд – Хасково по НОХД № 670/2019 год.
за престъпление по чл. 183 ал. 4 вр. ал. 1 вр. чл. 28 ал. 1 от НК И.А.Д. е
признат за виновен и му е наложено наказание „Пробация“ с пробационни мерки
„Задължителна регистрация по настоящ адрес“ за срок от 8 /осем/ месеца с
периодичност 2 пъти седмично и „Задължителни периодични срещи с пробационен
служител“ за срок от 8 /осем/ месеца. Присъдата е влязла в сила на 19.07.2019 год.
С Определение № 250/05.08.2019 год. по ЧНД № 858/2019 год. по описа на Районен
съд – Хасково, влязло в законна сила на 20.08.2019 год. на основание чл. 25 ал.
1 вр. чл. 23 ал. 1 от НК е определено на И.А.Д. едно общо наказание
измежду наложените му по НОХД № 217/2018 год.
по описа на Районен съд – Хасково и НОХД № 670/2019 год. по описа на Районен
съд – Хасково в размер на най – тежкото от тях, а именно „Лишаване от свобода“
за срок от 6 /шест/ месеца, което да се изтърпи ефективно, изцяло и при
първоначален „общ“ режим. На основание чл. 23 ал. 2 от НК към така определеното
общо и най – тежко наказание е присъединено наказанието „Обществено порицание“, което да
се изпълни чрез публикуване на присъдата в местния печат. Тези осъждания определят деянието , осъществено в периода от месец октомври 2019 год. до месец юни 2020 год. ,като извършено при условията на
повторност по смисъла на чл.28 от НК.Поради изложеното съдът призна подсъдимия
за виновен в извършено
престъпление по чл.183
ал.4,вр.ал.1,вр.чл.28 ал.1 от НК
,защото за периода от месец октомври
2019 год. до месец юни 2020 год.
включително в гр.Хасково,след като е
осъден с влязло в сила на 17.04.2012 год. решение по гр.д.№2330/2011 год. по
описа на РС-Хасково,изменено с влязло в сила на 08.11.2017 г. решение по
гр.д.№1185/2017г. по описа на РС-Хасково
да издържа свои низходящи /дъщерите
си М.И.Д. ,родена на *** год и И.И.Д.
,родена на *** год. /като им заплаща месечна издръжка в размер на 115 лв. за всяка от тях ,
съзнателно не изпълнил задължението си в размер на повече от две
месечни вноски , а именно : 9 месечни
вноски по 115 лв. за М.И.Д. и 9 месечни вноски по 115 лв. за И.И.Д. ,всички вноски на обща стойност от 2070
лв.
От
субективна страна деянието е
извършено при условията на пряк умисъл-подсъдимият е съзнавал ,че с
неговото бездействие по отношение на цялостното изпълнение на
задължението му за издръжка на малолетните си деца ще се стигне като резултат до неплащане
на издръжката. Подсъдимият е в работоспособна
възраст , полагал , труд и реализирал доходи ,с които е бил в обективна
възможност да обезпечи дължимата от него издръжка. Последното обуславя и
наличието на умисъл в неговото поведение.
Причина за извършване на деянията
от подсъдимия е липсата на отговорност и чувство за родителски дълг.
При определяне на вида и размера на наказанието за престъплението ,за което подсъдимия бе
признат за виновен ,съдът взе предвид степента на обществената опасност на
деянието и дееца,подбудите за извършване на деянието и другите смекчаващи и
отегчаващи вината обстоятелства. Подъсдимият
е полагал труд през целия инкриминиран период от време и е
имал обективната възможност да заплаща издръжката на дъщерите си. Като
смегчаващи вината на подс.обстоятелства следва да се приемат частичното
изпълнение на задължението през
инкриминиран период и
оказаното съдействие при воденото разследване.
Като отегчаващи отговорността
обстоятелства следва да се ценят
обремененото съдебно минало , дължимостта на
издръжка по отношение на две непълнолетни
лица и
нейния размер, които определят една по-висока степен на укоримост
на самия деец. Обсъдените обстоятелства
не обуславят извод за наличие на многобройни или изключително смегчаващо обстоятелства и определеляне на наказанието при условията
на чл.55 ал.1 от НК.Съставът на чл.183 ал.4
от НК предвижда алтернативно две наказания – „лишаване от свобода” за срок до
две години или пробация . Тук е мястото да се отбележи, че процедурата по чл.371 т.2 от НПК не обвързва съда единствено с налагане на наказание лишаване
от свобода и не препятства възможността за провеждане на съкратено съдебно
следствие при признаване на фактите в обстоятелствената част на обвинителния
акт и за престъпления, наказуеми с предвидените в Особената част на НК
наказания по чл. 37, ал. 1, т. 2 - т. 11, независимо дали са основни или в
условията на кумулативност или алтернативност с лишаването от свобода.В
хипотезите на предвидени като алтернатива на лишаването от свобода по-леки по
вид наказания, признанието на фактите може да се обсъжда на плоскостта на чл. 57, ал. 1, вр. чл. 54, ал. 2 от НК и да
обуслови налагане на по-лекото наказание, като най-подходящо. Този подход също
обезпечава справедлива компенсация на подсъдимия, който е признал изложените в
обстоятелствената част на обвинителния акт факти и се е отказал от разглеждане
на делото по общия ред.Адекватната оценка на цялостния комплекс от смекчаващи и
отегчаващи обстоятелства налага заключение за
превес на отгечаващите
обстоятелства, дефиниращи по-висока степен на обществена опасност на дееца и
извършеното от него деяние. В конкретния случай за престъплението по чл.183 ал.4 от НК целите на чл. 36 от НК
могат да бъдат постигнати и с наказание, определено при условията на чл. 57, ал. 1,
вр. чл. 54 от НК
по по -леката алтернатива от лишаването
от свобода , а именно – пробация около
средния предвиден
от закона размер.Затова и наложи
наказание около
средния размер на предвиденото наказание пробация, а именно: 1.
„Задължителна регистрация по настоящ адрес” за срок от 1 година и 6 месеца и определена периодичност на явяване и
подписване от два пъти седмично и 2.”Задължителни периодични срещи с пробационен
служител” за срок от 1 година и 6 месеца.
Съдът наложи и кумулативно предвиденото
наказание „Обществено порицание“, което да се
изпълни , чрез обявяване на присъдата на
видно място в Община Хасково . С тези наказания съдът счита, че ще бъдат постигнати целите на
личната и генералната превенция на закона, което ще въздействува възпитателно и
предупредително както върху дееца, така и по отношение на останалите членове на
обществото.
Воден от горното, съдът
постанови присъдата си.
Съдия: /п/ не
се чете
Вярно с
оригинала!
Секретар:
Е.Д.