Р Е Ш
Е Н И Е
№ 192/27.04.2021 г., гр.Монтана
В името на народа
Административен съд - Монтана, в
съдебно заседание на двадесет и трети април две двадесет и първа година, в състав
Председател: Огнян Евгениев
Членове: Соня Камарашка
Мария Ницова
при секретар
Александрова и с участието на прокурора Александрова
разгледа
докладваното от съдия Ницова КАНД № 150/2021 г. по описа на Административен съд
Монтана, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.208 АПК във връзка с чл.63 ЗАНН.
Обжалва се решение № 260015/28.01.2021
г., постановено по АНД № 1114/2020 г. по
описа на РС Монтана, с което е потвърдено наказателно постановление № К-0026497/16.07.2020
г. на директор на регионална дирекция за областите В*** , М*** и В*** , към Главна дирекция „Контрол на пазара“ при Комисия за защита на
потребителите /КЗП/. С решението е потвърдена наложената имуществена санкция на
“У.К.Ф.“ ЕАД, със седалище и адрес на
управление ***, ж.к.С*** , ул.Г*** №* , представлявано от И*** Р*** Г*** , в размер на 3000 лева на основание чл.45,
ал.1 от Закона за потребителския кредит за нарушение по чл.11, ал.1, т.21 във
вр.с. чл.28 , ал.3 от същия закон.
Касаторът обжалва решението на съда
и моли същото да бъде отменено, както и потвърденото с него наказателно
постановление, като навеждат доводи за съществени
нарушения на процесуалните правила, неправилно приложение на материалния закон.
Прави впечатление, че в жалбата се твърди за нарушение на процесуалните правила
при постановяване на решението на РС Ш***
, което очевидно е техническа грешка. Преповтарят се част от изложените пред РС
доводи, излага в касационната жалба твърдения за не излагане на достатъчно
мотиви от страна на въззивния съд, предубеденост и неправилна преценка на
фактите за твърдяното нарушение, алтернативно прави и искане за прилагане на
чл.28 ЗАНН.
Ответникът по касационната жалба,
чрез юрк.П***а изразява становище за
неоснователност на жалбата. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Окръжна
прокуратура Монтана, изразява становище за неоснователност на жалбата и
предлага да се остави в сила обжалваното решение, тъй като липсват релевираните
основания за отмяна. Поддържа, че административното нарушение е правилно
констатирано, липсват съществени нарушения на процесуалните правила при
реализиране на административнонаказателната отговорност и налагане на санкцията
на дружеството.
Касационната жалба е подадена в
срока по чл.211, ал.1 АПК, при което същата е допустима. Разгледана по същество
е неоснователна. Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства, намери за установено следното:
За да постанови обжалваното решение,
съставът на Районен съд Монтана е приел, че фактите за извършено от касатора
нарушение на разпоредбата на чл.11, ал.1, т.21 от ЗПК
„ Договорът за потребителски кредит се изготвя
на разбираем език и съдържа: 21. информация за правата на потребителя, произтичащи
от чл. 27 и 28, както и условията за упражняване на тези права;“ , във вр.с
чл.28, ал.3
от ЗПК “Когато потребителят упражни правото си на отказ
от сключения договор за доставка на стоки или предоставяне на услуги, той не е
обвързан от клаузите на свързания с него договор за потребителски кредит.“, са безспорно установени от събраните в
производството доказателства. Посоченото нарушение е било правилно установено от
актосъставителя; в проведеното административнонаказателно производство, не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила; не са били налице основания за
прилагане на разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, доколкото с нарушението са били
засегнати обществени отношения и защитени от закона интереси на потребителите.
Въззивният съд е приел, че е правилно определен и размера на наложеното административно
наказание на дружеството, т.к. същото е в минимален размер съгласно чл.45, ал.1
от ЗПК.
Настоящият съдебен състав намира,
че при постановяване на обжалваното решение не е допуснато нарушение на закона
или съществени нарушения на процесуални правила – наведените с жалбата
касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК във връзка с чл.63, ал.1
от ЗАНН.
Касационният състав изцяло
възприема развитите от въззивния съд мотивите, като не намира за нужно да ги преповтаря. Съставът на районния съд е
обсъдил основните възражения в жалбата и е дал отговор на същите, като е
пояснил наличието на елементите от състава на административното нарушение.
Налице
са елементите от състава на посочените нарушени разпоредби от ЗПК във връзка
със санкционната норма на чл.45, ал.1 ЗПК, при което административнонаказващият
орган законосъобразно е взел предвид административен акт и констативния протокол
за установяване на нарушението, индивидуализирал е и е наложил наказание на
нарушителя, което съобразно с липсата на други такива нарушения, е на минимума, предвиден в закона. Не са налице съществени
нарушения в процедурата по установяване на нарушението и налагане на
административното наказание, което правилно е преценено от състава на районния
съд, който като е преценил, че не е налице основание за прилагане на
разпоредбата на чл.28 ЗАНН, поради естеството на нарушението, не е допуснал
релевираните с жалбата съществено нарушение на процесуалните правила. Както
вече се отбеляза по-горе, засегнатите с нарушението обществени отношения и
права са съществен елемент както от вътрешния правен ред, така и в контекста на
Правото на ЕС, като особен правопорядък, приложим от българските съдилища.
Правата на потребителите са и остават особено важен елемент от този ред на
държавно управление, поради което правилно и законосъобразно въззивният съд е
обосновал разбирането си за неприложимост на чл.28 от ЗАНН в настоящия случай.
За
прецизност следва да се обърне внимание, че всички изложени доводи относно
прекратяване на конкретния договор във връзка с жалба от посоченото лице, са
ирелевентни за случая, макар при
проверката на тази жалба да е установено
соченото нарушение. Очевидно е, че в типовите документи не са ясно и
недвусмислено посочени правата на потребителите, произтичащи от чл.27 и чл.28 от ЗПК, както и условията за тяхното
упражняване, в противен случай не би следвало да се стигне до въпросната жалба
и поведение както от страна на жалбоподателката, така и от страна на
дружеството. Това, че в последствие договорът е прекратен не променя
установените релевантни факти, относими към наложеното административно наказание.
Пред
настоящия състав е депозирана касационна жалба, в която се твърди неправилно
приложение на разпоредбите на закона, съществени нарушения на процесуалните
правила и маловажност на случая, но тези
твърдения не се подкрепя от събраните в производството доказателства, предвид
което настоящият състав не следва да разглежда повторно изложените в решението
на въззивния съд съображения относно
издаденото НП, т.к. същите вече, макар и пестеливо, са обсъдени от въззивния
съд. Настоящата касационна инстанция не споделя поддържаното от касатора неправилност
и незаконосъобразност на решението.
С оглед
на изложеното, настоящият съдебен състав счита, че обжалваното съдебно решение
следва да бъде оставено в сила.
С оглед
този изход на делото, в полза на ответната администрация, съгласно чл.63, ал.5
/Нова – ДВ, бр. 94 от 2019 г./ от ЗАНН, следва да бъде присъдено
поисканото юрисконсултско възнаграждение
в размер на 80 лв., определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ
/ЗПП/, респективно по реда на чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната
помощ /НЗПП/.
По
изложените съображения на основание чл.221, ал.2 от АПК във вр. с чл.63, ал.5
от ЗАНН, настоящият касационен състав
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 260015/28.01.2021
г. , постановено по АНД № 1114/2020 г.
по описа на РС Монтана.
ОСЪЖДА “У.К.Ф.“
ЕАД, със седалище и адрес на управление ***,
ж.к.С*** , ул.Г*** №* , представлявано от И*** Р*** Г*** , да заплати на Комисия за защита на
потребителите, гр.С*** , пл.С*** № 4а, регионална
дирекция за областите В*** , М*** и В*** , към Главна дирекция „Контрол на
пазара“, сумата от 80/ осемдесет/ лева, представляваща
юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно и не подлежи
на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: