Решение по дело №230/2021 на Софийски окръжен съд

                                                       

                                                     Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

                                                  гр. София, 06.07.2021 г.

 

                                      В     И  М  Е  Т  О     Н  А     Н  А  Р  О  Д  А

             

       Софийски окръжен съд, гражданско отделение, втори въззивен състав в публичното заседание, проведено на втори юни две хиляди двадесет и първа година в състав:

                                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРИНА СЛАВЧЕВА

                                                                          ЧЛЕНОВЕ: ИВАЙЛО Г.

                                                                                               ВАНЯ ИВАНОВА

 

при секретаря Теодора Вутева, като разгледа докладваното от съдия Иванова гр. д. № 230 по описа за 2021 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

 

          Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.

 

          С решение № 136 от 05.11.2020 г. по гр.д. № 783/2019 г. на Елинпелински районен съд е допуснато извършването на съдебна делба между Г.Д.Г., Е.К.Г. и К.Д.Г. на жилищна сграда с площ от 62 кв.м., построена в УПИ VІ-199, кв. 14 по плана на с. Б., обл. Софийска, при квоти: за Е.К.Г. – 4/6 идеални части, за К.Д.Г. – 1/6 идеална част и за Г.Д.Г. – 1/6 идеална част. С решението е допуснато извършването на съдебна делба между същите съделители и на УПИ  VІ-199 в кв. 14 по плана на с. Б., заедно с построените в този имот навес с лятна кухня с площ 35 кв.м. и стопанска сграда, при квоти по 1/3 идеална част за всеки от съделителите.

            Решението е обжалвано от съделителя К.Д.Г. в частта, с която е допусната делбата на жилищна сграда с площ от 62 кв.м., построена в УПИ VІ-199, като неправилно, незаконосъобразно и постановено при допуснати съществени процесуални нарушения. Оспорва се извода на районни съд, че процесната сграда е била построена по време на брака между Д. Г. Г. и Е.К.Г., както и че презумпцията за съвместен принос по чл. 21, ал. 3 от СК не е оборена. Сочи се, че по делото няма доказателства за структурата на жилищната сграда, като в приетия акт за узаконяване от 203.1994 г. е посочена площ на сградата от 38 кв.м., а съдът е допуснал до делба жилищна сграда с площ от 62 кв.м. Твърди се, че процесният имот е бил собственост на общия на страните наследодател Д. Г. Г., поради което страните притежават по 1/3 идеална част от него, и съдът неправилно е определил квотите им. Иска се решението в обжалваната му част да бъде отменено.

            Отговор на въззивната жалба е подала съделителката Г.Д.Г., с който оспорва жалбата и настоява за потвърждаване на обжалваната част от решението. Сочи се в жалбата, че установеният с представените по делото писмени доказателства факт, че процесната сграда е узаконена по време на брака между Д. Г. и Е.Г., не е оспорен с подадения отговор на исковата молба, нито с въззивната жалба. Относно направеното възражение за липса на доказателства за „структурата”  на допуснатата до делба сграда, ответникът по жалба сочи, че от представените акт за узаконяване от 18.03.1994 г. и строително-конструктивна експертиза от 15.03.1994 г. е видно, че сградата е със застроена площ от 63 кв.м., като посочената в диспозитивната част на акта за узаконяване площ на сградата от 38,50 кв.м. представлява явна фактическа грешка, тъй като в нито едно от горепосочените доказателства не се споменава такава застроена площ на сградата.

            За да се произнесе, въззивният съд взе предвид следното:

            Производството пред районния съд е образувано по предявени от Г.Д.Г. срещу Е.К.Г. и К.Д.Г. искове за делба на следните недвижими имоти, находящи се в с. Б., обл. Софийска: 1. Дворно място с площ 430 кв.м., за което е отреден УПИ VІ-19 в кв. 14 по плана на селото; 2. Жилищна сграда, построена в посоченото дворно място, със застроена площ от 62 кв.м. съгласно акт за узаконяване № 08-00-14/28.03.1994 г.; 3. стопанска сграда и навес с лятна кухня с площ от 35 кв.м.

            В исковата молба се твърди, че страните са наследници на Добре Г. Г., починал през 2015 г., който по силата на съдебна спогодба по гр.д. № 407/1987 г. на Елинпелински РС е получил в дял дворно място в с. Б., съставляващо парцел VІ-199 в кв. 14, заедно с построените в него паянтова жилищна сграда и стопанска сграда, въз основа на което е признат за собственик на тези имоти с нотариален акт № 185/1990 г. на ЕПРС. Твърди се, че през 1994 г. наследодателят на страните по време на брака му с ответницата Е.Г. е построил в процесното дворно място нова жилищна сграда, която била узаконена с акт за узаконяване № 08-00-14/28.03.1994 г. През 2003 г. същият по време на брака му с Е.Г. построил в това дворно място и навес с лятна кухня, представляваща едноетажна сграда със застроена площ от 35 кв.м. Сочи, че посочените сгради представляват съпружеска имуществена общност, която е била прекратена със смъртта на  Д. Г. Г.. Твърди се, че страните не могат да поделят имотите доброволно. Отправено е искане за допускане делбата на описаното дворно място и стопанска сграда при равни по 1/3 идеална част за всеки от съделителите, а от наследствената ½ идеална част от жилищната сграда и навеса с лятна кухня делбата да се допусне при квоти по 1/6 идеална част за всеки от тях.

            С подадения от ответницата Е.К.Г. отговор на исковата молба същата излага становище за основателност на иска за делба. Сочи, че не оспорва изложените в исковата молба твърдения.

            Ответникът К.Д.Г. с писмения си отговор не оспорва, че страните са съсобственици на описаните недвижими имоти и не възразява същите да бъдат допуснати до делба. Възразява срещу посочените от ищцата квоти по отношение на жилищната сграда, като твърди, че от тази сграда страните имат по 1/3 идеална част.

            Въззивният съд, след преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази предмета на обжалване, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

            Предмет на настоящата въззивна проверка е първоинстанционното решение в частта му, с която е допусната делба на жилищна сграда с посочена площ от 62 кв.м., построена в дворно място, съставляващо УПИ VІ-199, кв. 14 по плана на с. Б.. В частта, с която е допусната делба на дворното място, решението не е обжалвано.

            Страните са наследници по закон на Д. Г. Г., починал през 2015 г., като ищцата и вторият ответник са негови деца, а първата ответница е негова съпруга.

            По делото е безспорно установено, че правото на собственост върху дворното място, в което се намира процесната жилищна сграда, е било придобито от общия на страните наследодател Д. Г. Г. по силата на извършена през 1989 г съдебна делба. Няма спор между страните, че в парцел VІ-199 съществува жилищна сграда, а това се установява и от представените писмени  доказателства - строително-конструктивна експертиза от 15.02.1994 г. и издадения въз основа на нея акт за узаконяване от 28.03.1994 г., както и от представената скица на парцел VІ-199.

 Ищцата твърди, че процесната жилищна сграда е била построена от наследодателя им през 1994 г.  по време на брака му с ответницата Е.Г., което твърдение не е оспорено от ответниците. С отговора на исковата молба никой от ответниците не е направил възражение срещу това фактическо твърдение на ищцата – първата ответница е признала изрично обстоятелствата, изложени в исковата молба, а вторият ответник е оспорил само посочените в исковата молба квоти на страните в съсобствеността на жилищната сграда, като е заявил, че всеки от тях има по 1/3 идеална част от нея, но не е изложил никакви конкретни твърдения в подкрепа на това оспорване, нито е оспорил изложените от ищцата обстоятелства относно построяването на процесната сграда. При липсата на изрично оспорване от ответниците на изложените от ищцата фактически твърдения относно построяването на процесната жилищна сграда и с оглед съдържанието на представените и неоспорени от тях писмени доказателства – акт за узаконяване и строително-конструктивна експертиза от 1994 г., следва да се приеме за установено, че делбената жилищна сграда е построена през 1994 г. – т.е. след придобиване от наследодателя на страните по силата на съдебната делба на дворното място. Процесната делбена сград представлява нов самостоятелен обект на правото на собственост, различен от съществувалата в дворното място към момента на съдебната делба паянтова жилищна сграда, която е посочена в делбения протокол от 1989 г. и в издадения след това констативен нотариален акт от 1990 г. Както бе посочено, никой от ответниците не твърди, че поисканата до делба жилищна сграда е идентична с посочената  в делбения протокол от 1989 г., нито твърди, че представеният акт за узаконяване от 1994 г. касае сградата, която е била включена в дела на наследодателя им, придобит по силата на съдебната делба от 1989 г.

            Безспорно е установено, че към 1994 г., когато се приема, че е построена процесната жилищна сграда, наследодателят Д. Г. е бил в брак със съделителката Е.Г..

            След като процесната жилищна сграда е била построена по време на брака между Д. Г. и Е.Г., същата представлява съпружеска имуществена общност. Съгласно константната съдебна практика, сградата построена върху имот лична собственост на един от съпрузите по време на брака става съпружеска имуществена общност, тъй като по време на брака се предполага съвместния принос на съпрузите в построяването на тази сграда. Не са изложени от ответниците никакви фактически твърдения или възражения за оборване на установената в чл. 21, ал. 3 от СК презумпция за съвместен принос.

 Съпружеската имуществена общност върху процесната жилищна сграда е прекратена със смъртта на Д. Г. през 2015 г., при което съпругата му Е.Г. е станала собственик на ½ идеална част от нея на основание прекратената СИО /чл. 28 от СК/, а другата ½ идеална част е наследена от тримата съделители при равни квоти / чл. 5, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 от ЗН/ - по 1/6 идеална част. Така дяловете на съделителите са: 4/6 ид. части за Е.Г. и по 1/6 ид. част за всеки от съделителите Г.Г. и К.Г.. При тези квоти следва да се допусне делбата на процесната жилищна сграда.

            Неоснователно е направеното с въззивната жалба възражение за липса на доказателства за „структурата” на допуснатата до делба жилищна сграда, основано на разликата между посочената в решението квадратура на същата от 62 кв.м. и посочената в приетия акт за узаконяване квадратура от 38,50 кв.м. В обстоятелствената част на представения акт за узаконяване е посочено, че застроената площ на жилищната сграда, построена в парцел VІ-199 в кв. 14 по плана на с. Б., е 62 кв.м. В строително-конструктивната експертиза, въз основа на която е издаден акта за узаконяване, е посочено, че сградата е с площ от 63 кв.м. В удостоверението за данъчна оценка на парцел VІ-199 в кв. 14 по плана на с. Б. е посочено жилище с площ от 62,92 кв.м. Единствено в диспозитивната част на акта за узаконяване е посочена застроена площ на узаконяваната сграда от 38,50 кв.м., което не съответства на посочената в описателната част на акта квадратура на сградата, както и на подробните характеристики на същата, дадени в строително-конструктивната експертиза. Поради това следва да се приеме, че в диспозитива на акта за узаконяване е допусната фактическа грешка, като действителната застроена площ на узаконената с него сграда е около 63 кв.м. Следва де се отбележи, че установяването на точната застроена площ на процесната сграда в настоящото производство не е относимо за преценката на основателността на иска за делба, нито за определянето на размера на квотите на страните. По делото не се твърди, а и не се установява в допуснатия до делба парцел понастоящем да съществува повече от една жилищна сграда /видно е от скицата на парцела, че в него е отразена само една сграда с жилищен характер/, поради което няма неяснота относно конкретния обект, който е допуснат до делба. Установяването на конструктивните характеристики на поисканата до делба сграда и точната й застроена площ не е релевантно в първата фаза на делбата, след като няма съмнение, че именно тази сграда е предмет на делба. Тези въпроси ще придобият значимост във втората фаза при изследване на въпроса за поделяемостта на допусния до делба имот, която е от значение за способа за извършване на делбата.

            Поради съвпадане на изводите на настоящата инстанция с тези на районния съд, решението в обжалваната му част, с която е допусната делбата на жилищна сграда с площ от 62 кв.м., построена в УПИ VІ-199, кв. 14 по плана на с. Б., обл. Софийска, при квоти 4/6 идеални части за Е.К.Г., 1/6 идеална част за К.Д.Г. и 1/6 идеална част за Г.Д.Г., следва да бъде потвърдено.

 

                Воден от горното, Софийски окръжен съд

 

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА  решение № 136 от 15.11.2020 г., постановено по гр.д. № 783/2019 г. на Елинпелински районен съд, в обжалваната му част, с която е допусната делбата на жилищна сграда с площ от 62 кв.м., построена в УПИ VІ-199, кв. 14 по плана на с. Б., обл. Софийска, при квоти 4/6 идеални части за Е.К.Г., 1/6 идеална част за К.Д.Г. и 1/6 идеална част за Г.Д.Г..

В останалите чу части решението е влязло в сила като необжалвано.

 

  Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването на препис от него.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                            ЧЛЕНОВЕ: 1.                     2.