Определение по дело №153/2025 на Административен съд - Пазарджик

Производството е по реда на чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ), във връзка с чл. 2в от ЗОДОВ, във връзка с чл. 203 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Настоящото административно дело е образувано след изпращане по подсъдност на делото от Административен съд - Пловдив.

Образувано е по искова молба на „Антика Консулт“ ЕООД, ЕИК *********, гр. Пловдив, представлявано от управителя П. Н. Р., с която се претендира да бъде осъден Административен съд – Пловдив и Национална агенция по приходите, при условията на солидарност, да му заплатят обезщетение от 1550,00 лева, представляващи имуществени вреди за направените от дружеството разноски за консултации и за защита правата му, включително и за заплатени държавни такси/депозити за вещи лица, във връзка с водените административни и съдебни производства по обжалване на Ревизионен акт № Р-16001619001455-091-001 от 31.01.2020 год., ведно с мораторната лихва върху сумата от 1500,00 лева, в размер на 1 550,00 лева, начислена от датата на подаване на исковата молба до окончателното й заплащане, които вреди са причинени от съвместните действия на НАП и Административен съд – Пловдив от извършеното от тях достатъчно съществено нарушение на правото на Европейския съюз – на Регламент 910/2014 и на Регламент за изпълнение 201/1501, както и в сферата на ДДС и на практиката на СЕС по прилагането на Директивата и двата Регламента.

На осн. чл. 4, пар. 3 от ДФЕС и произтичащите от него принцип на ефективност, във вр. с чл. 2в от ЗОДОВ, се моли единият ответник – НАП да преустанови нарушението, както и да се въздържа в бъдеще от по-нататъшни нарушения. Изрично се сочи, че се иска НАП да не предприема действия по принудително събиране на сумите за главница в размер на 60 069,35 лева и съответните към нея законови лихви, начислени с Ревизионен акт № Р-16001619001455-091-001 от 31.01.2020 год., както и сумите за съдебните разноски в размер на 2 545,67 лева, възложени на дружеството, във връзка с оспорване на ревизионния акт. Претендират се разноски за настоящото производство.

В исковата молба са направени доказателствени искания и са представени писмени доказателства.

Съдът, след като служебно провери редовността на исковата молба по чл. 129, ал. 1от ГПК, вр. чл. 203, ал. 2 от АПК, вр. пар. 1 от ЗР на ЗОДОВ и допустимостта й по чл. 130, изр. 1, пр. 1 от ГПК, вр. чл. 203, ал. 2 от АПК, вр. пар. 1 от ЗР на ЗОДОВ, указва на ищеца да отстрани следните нейни нередовности в 7 дневен срок от получаване на настоящия съдебен акт.

Съдът следва да укаже на ищеца, че съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 във вр. с ал. 2 от ЗОДОВ, пред административните съдилища, като първа инстанция се предявяват искове за вреди, причинени от незаконосъобразни актове, действия и бездействия на държавни органи или длъжностни лица при и пo повод осъществяване на административна дейност. За да е допустим такъв иск се изисква да е налице предварително отменен по надлежния ред административен акт или искът за обезщетение да е предявен заедно с оспорването на административния акт. Както и възможност за предявяване на иск по реда на чл. 2в от ЗОДОВ. В тази връзка ищецът излага доводи за нищожност на процесния РА и ако поддържа твърденията си следва да прецизира искането си до съда – да посочи дали твърди, че административният акт е нищожен и иска да бъде обявен от съда в това производство, и от този акт е търпял вреди това е друга хипотеза на ЗОДОВ.

Ако е първата хипотеза посочена по-горе съдът също следва да укаже на страната с оглед изложеното в исковата молба, че предмет на настоящото дело не е спорът, решен с влязъл в сила РА, а противоправни действия, изразяващи се в неправилно прилагане на нормите на общностното право от длъжности лица от НАП и Административен съд - Пловдив, от които са настъпили вреди за ищеца/посочено в петитума/. В исковата молба не е индивидуализирано това спорното право т. к. липсват факти, от които то произтича и практически са цитирани различни обстоятелства от административни актове, които не кореспондират с петитума на исковата молба. Обстоятелствената част следва да кореспондира с петитума на исковата молба и хронологично и логически, да са посочени настъпилите факти и обстоятелства, от които ищецът е търпял вреди по време и място.

-съгласно чл. 127, ал. 1, т. 4 ГПК вр. чл. 203, ал. 2 АПК вр. пар. 1 от ЗР на ЗОДОВ да посочи едно или повече конкретно увреждащо го действие на поименно и подлъжностно определен орган или длъжностно лице от ответника, с данни при какви обстоятелства, кога и къде е извършено или е следвало да се извърши, как е причинило претендираните вреди, в какво се състои неговата незаконосъобразност с конкретизиране на нарушените чрез него нормативни разпоредби;

-съгласно чл. 127, ал. 1, т. 4 ГПК вр. чл. 203, ал. 2 АПК вр. пар. 1 от ЗР на ЗОДОВ да посочи в какво се състои незаконосъобразността на увредилите го актове или действия, в т. ч. с посочване на нарушените с тях разпоредби на закони наредби, правилници др.

-съгласно чл. 127, ал. 1, т. 4 ГПК вр. чл. 203, ал. 2 АПК вр. § 1 от ЗР на ЗОДОВ с оглед претендираните неимуществени вреди, ищецът следва да посочи периода, през който са настъпили с начална и крайна дата свързано с действията на длъжностните лица и съобразено с административните актове от които се твърди, че са настъпили вреди за ищеца;

-съгласно чл. 127, ал. 1, т. 4 ГПК вр. чл. 203, ал. 2 АПК вр. пар. 1 от ЗР на ЗОДОВ да опише в какво именно се състоят неимуществените му вреди и за какъв период с начална и крайна дата ги е претърпял и следствие на какво са претърпяни.

-съгласно чл. 127, ал. 1, т. 5 ГПК вр. чл. 203, ал. 2 АПК вр. § 1 от ЗР на ЗОДОВ да формулира изрично и надлежно искането си към съда;

-относно иска за мораторната лихва, съгласно т. 4 от ТР № 3 по гр. д. № 3/95 г. на ОСКГ на ВКС вземането за обезщетение става изискуемо от датата на влизане в сила на решението за отмяна на незаконосъобразния административен акт. От този момент ответникът изпада в забава и се дължи мораторна лихва, но само и единствено, ако същият е бил надлежно поканен да заплати полагащото се обезщетение и въпреки отправената покана, не е заплатил обезщетението. В тази връзка ищецът следва да прецизира исковата молба т. к. така формулираното искане до съдът е неясно следва да са посочени дати от които се претендират процесните лихви.

Ищецът се предупреждава, че при неизпълнение в определения от съда срок за поправяне на исковата молба, същата се връща.

За процесуална икономия делото следва да се насрочи за открито съдебно заседание.

Воден от горното,

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ исковата молба на „Антика Консулт“ ЕООД, ЕИК *********, гр. Пловдив, представлявано от управителя П. Н. Р..

УКАЗВА на ищеца, в 7 дневен срок от получаване на настоящото определение, да изпълните указанията, дадени по-горе в съдебния акт досежно предмета на спора и периода.

НАСРОЧВА делото в открито съдебно заседание на 04.04.2025 г. от 13.30 часа, за когато да се призоват страните.

КОНСТИТУИРА страните в производството:

ИЩЕЦ: „Антика Консулт“ ЕООД, ЕИК *********, гр. Пловдив, представлявано от управителя П. Н. Р.,

ОТВЕТНИК: Национална агенция за приходите и Административен съд – Пловдив.

Да се призове Окръжна прокуратура - Пазарджик, на основание чл. 10, ал. 1 от ЗОДОВ.

УКАЗВА на ищеца, че в негова доказателствена тежест е да установи фактите и обстоятелствата, които твърди в исковата молба и на които основава претенцията си.

ЗАДЪЛЖАВА публичен изпълнител по изпълнително дело № ********* от 2020 год. на ТД на НАП - Пловдив да представи по делото в срок до 28.03.2025 год. справка за събраните суми по изпълнителното дело с изпълнително основание Ревизионен акт № Р-16001619001455-091-001 от 31.01.2020 год., както и наложени обезпечителни мерки и предприети действия за принудително изпълнение по този ревизионен акт срещу „Антика Консулт“ ЕООД, ЕИК *********, гр. Пловдив, представлявано от управителя П. Н. Р..

ДА СЕ ИЗИСКА от ТД на НАП – Пловдив цялата ревизионна преписка, въз основа на която е издаден Ревизионен акт № Р-16001619001455-091-001 от 31.01.2020 год.

ДА СЕ ИЗИСКА от Административен съд – Пловдив адм. дело № 1280 от 2020 год. по описа на същия съд.

ИЗПРАЩА препис от исковата молба и представените с нея писмени доказателства на ответните страни.

УКАЗВА на ответника, че следва да подаде отговор по исковата молба, като задължителното съдържание на отговора е:

-посочване на съда и номера на делото;

-името и адреса на ответника, както и на неговия законен представител или пълномощник, ако има такива;

-становище по допустимостта и основателността на иска;

-становище по обстоятелствата, на които се основава иска;

-възраженията срещу иска и обстоятелствата, на които те се основават;

-подпис на лицето, което подава молбата.

УКАЗВА на ответника, че в отговора на исковата молба е длъжен да посочи доказателствата и конкретните обстоятелства, които ще доказва с тях и да представи всички писмени доказателства, с които разполага. Към отговора на исковата молба ответникът следва да представи:

-пълномощно, когато отговорът се подава от пълномощник;

-преписи от отговора и приложенията към него.

УКАЗВА на ответника, че ако отсъства повече от един месец от адреса, на който вече веднъж му е било връчено съобщение и не е уведомил съда за новия си адрес, ще се приеме, че всички съобщения и книжа до него са редовно връчени по смисъла на чл. 41 от ГПК.

УКАЗВА на ответника, че ако отсъства повече от един месец от адреса, на който вече веднъж му е било връчено съобщение и не е уведомил съда за новия си адрес, ще се приеме, че всички съобщения и книжа до него са редовно връчени по смисъла на чл. 41 от ГПК.

УПЪТВА страните да се споразумеят, вкл. и по чл. 234 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК, за което да уведомят съда.

УВЕДОМЯВА страните, че за разрешаването на спора си те могат да използват медиация, като способ за извънсъдебно разрешаване на спора. Така те ще спестят време, усилия и средства. При постигане на спогодба, ищецът може да поиска да му бъде възстановена половината от внесената държавна такса съгласно чл. 78, ал. 9 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК.

Преписи от определението да се връчат на страните, като на ищеца това да стане на съдебния адрес.

Определението не подлежи на обжалване.