№ 325
гр. Троян , 30.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТРОЯН, II-РИ СЪСТАВ - ГРАЖДАНСКИ в публично
заседание на десети декември, през две хиляди и двадесета година в следния
състав:
Председател:Светла И. Иванова
Секретар:Емилия П. Петрова
като разгледа докладваното от Светла И. Иванова Гражданско дело №
20204340100642 по описа за 2020 година
Искът е с правно основание чл. 19 ал. 1 от ЗГР във вр. с чл. 542 и следващите от
ГПК и е по реда на охранителните производства.
Молителят излага в исковата си молба, че в настоящия си акт за раждане бил
записан с името Я. Д. Т.. Твърди, че на 12.08.2013г. се установил за постоянно пребиваване
в К. и от 03.05.2016г. е гражданин и на К.. Излага, че е работил в международна компания,
с клиенти от К., *, *, *, *, *, като в своя професионален кръг- колеги и клиенти и в своята
лична среда- приятели, познати и роднини, всички са се обръщали към него с името Д..
Твърди, че това е името, с което е бил известен в обществото и което е изписвал на
визитните си карти, поради което е била инициирана процедура в О., К., в Служба за
регистрация на актове по гражданско състояние за промяна на собственото му име.
Излага, че в * си паспорт фигурира с името Д..
Заявява, че от 01.07.2019г. работи по трудов договор в България, сключен с него
като българин, с българската му лична карта, но работодателят му е чуждестранно
юридическо лице и сред клиентите на компанията е известен с името Д., което не
съответства на документите му за самоличност и води до съответните неудобства.
Отделно от това твърди, че предстои промяна на постоянното му пребиваване в
границите на ЕС и уеднаквяването на имената по паспорт и лична карта, би му спестило
бъдещи неудобства.
Счита, че са налице важни обстоятелства за да бъде допусната промяна на
собственото му име в акта за раждане и моли съда да постанови решение в този смисъл.
1
Заинтересованата страна Община Л., редовно призовани, не изпращат
представител. Изразяват становище за допустимост на така предявения иск.
Районна прокуратура Троян не изразява становище и не изпраща представител в
с.з.
Съдът, като обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства,
преценени по отделно и в тяхната съвкупност и от становището на страните, прие за
установена следната фактическа обстановка:
Предявеният иск е с правно основание чл. 19 от ЗГР.
Видно от представеното по делото Удостоверение за раждане, издадено въз
основа на Акт за раждане №***г. на Община Л. се установява, че молителят Я. Д. Т. е
роден на 23.11.1987г. от майка Т.Т.Т. и баща Д.Я.Т..
От представените по делото писмени доказателства - заверено копие от Превод
на страница от Паспорт № ***, издаден от К., заверено копие от извлечение от
Регистрация за промяна на името, легализирано и преведено, № ***, издадено от О., К.,
заверено копие от Трудов договор № 1503/27.06.2019 година, се установява, че от
03.05.2016г. молителя е гражданин и на К.. Установява се, че след регистрирана процедура
в О., К., в Служба за регистрация на актове по гражданско състояние, собственото му
име е променено от Я. в Д., с което фигурира и в Паспорт № ***, издаден от К..
Установява се, че 01.07.2019г. работи по трудов договор с чуждестранно юридическо лице
в Република България,.
Съгласно нормата на чл. 19 от ЗГР, промяна в собствено, бащино и фамилно име
може да бъде допусната, когато то е осмиващо, опозоряващо и обществено неприемливо,
както и в случаите, когато важни обстоятелства да налагат това.
Името на всяко е лице е основна част от неговата идентичност. То изпълнява
изключително важни функции свързани с идентификацията, индивидуализацията и като
цяло участието на едно лице в обществото. По тази причина, след вписването на трите
имена на всяко лице в акта за раждането му, основанията за промяна на която и да е част
от името са строго определени в закона. Правото на име е субективно, лично и
неотчуждаемо право, свързано с определен гражданско правен субект. Юридически то е
уредено с императивни правни норми. Промяната на името е регламентирана като
потестативно право, което се упражнява по предвиден в ГПК ред и възниква при точно
определени от закона основания, а именно: когато името е осмиващо, опозоряващо или
обществено неприемливо, както и в случаите, когато важни обстоятелства налагат това.
В закона не са посочени какви обстоятелства трябва да се преценяват като важни, за да
са основание за промяна на името. В съдебната практика се приема, че важни по смисъла
на чл.19, ал.1 от ЗГР ще са такива обстоятелства, които са направили лично и обществено
2
неудобно и неподходящо носенето на името в частта, в която се иска промяната.
Съдът счита, че в настоящият казус е налице основание за промяна на
собственото име на молителя, тъй като от една страна, носенето от едно лице на две
различни имена в две различни държави неминуемо би довело до наличието на
административни проблеми, които биха могли да се създадат за държавните органи и
лицето. Налице е и следващо основание за промяна на името на молителя, тъй като се
установи, че в различни официални документи фигурира с различни имена- в България със
собствено име Я., а в К. – Д., което от своя страна би довело до потенциална възможност
за възникване на проблеми с идентификацията на лицето. Не на последно място съдът
намира, че важно обстоятелство е и желанието на молителя да носи различно име.
Освен изпълнението на чисто административни функции, името на едно лице е част и от
правото му на самоопределяне и в този смисъл, ако едно лице желае да смени името си, то
това желание може да се възприеме като важно обстоятелство, като съдебната
практика обаче е категорична, че избраното от лицето име следва да съответства на
изискванията на закона, на българската именна традиция и разбиранията на обществото
ни за морал. Съдът съобрази и настоящата реалност, в която
свободното предвижване на хора по света, за да работят или учат е факт, както и
обстоятелството, че българските имена, без да са с осмиващо или позорно звучене
създават затруднения на носителите си поради трудното произнасяне и отдалечеността
им от западната именна традиция. Настоящият състав взе в предвид, че традиционните
български имена имат различно произношение на чужд език, което освен различно звучене,
води и до трудности при произнасяне за чужденците, а понякога се оказва че са непривични
и спрямо европейската езикова именна традиция. При така установената
фактическа обстановка съдът приема, че в конкретният случай са налице важни
обстоятелства по смисъла на чл. 19 от ЗГР за допускане на промяна в личното име, с оглед
стабилизиране на гражданско- правния му
статут. Предвид гореизложеното и на
основание чл. 19 ал. 1 от ЗГР във вр. с чл. 542 и следващите от ГПК, съдът
РЕШИ:
ДОПУСКА И ПРИЗНАВА за установено по отношение на Община Л., ЕИК
*********, представлявана от К.М. – кмет, че собственото име на Я. Д. Т., ЕГН
**********, роден на 23.11.1987г. от родители: майка Т.Т.Т. и баща Д.Я.Т., отразено в
Акт за раждане №***г., съставен в гр.Л., община Л., следва да бъде променено на „Д.“ и
това име да се отрази в акта за раждане на лицето Я. Д. Т., ЕГН ********** и регистъра
на населението, след като настоящото решение влезе в законна сила.
По силата на чл. 537 ал. 1 от ГПК решението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
3
Съдия при Районен съд – Троян: _______________________
4