Решение по адм. дело №370/2025 на Административен съд - Сливен

Производството е по реда на чл. 145 вр. с чл. 147 ал. 2 и 149, ал. 5 от АПК.

Административното дело е образувано по протест от Прокуратурата на Република България, чрез прокурор от Софийска градска прокуратура - отдел „Гражданско-съдебен надзор и административно-съдебен надзор“, с който се иска обявяване на нищожността на индивидуален административен акт, изразен с действие по издаване на Свидетелство за управление на МПС (СУМПС) № ***** от 03.04.2024 г., издадено от Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР-Сливен на М. Ш. М. А. с [ЕГН], с адрес: [община], [населено място] в., [улица].

С протеста се иска обявяване нищожността на административния акт, изразен с действието по издаване на оспореното българско свидетелство за управление на МПС, тъй като същото е издадено в противоречие с приложимите национални материалноправни разпоредби по смисъла на чл. 146, т. 4 от АПК.

В протеста се твърди, че на 18.03.2024г. М. Ш. М. А. подал в Сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР Сливен заявление за издаване на СУМПС, като декларирал, че притежава чуждестранно СУМПС, издадено от Република [държава] с № [Наименование]/15.07.2020 г.. В хода на образувано досъдебно производство № 3286 ЗМ 158/2024г. по описа на ГДНП, пр. пр. № 16805/2024г. по описа на СГП, на 03.06.2024 г. била изготвена Експертна справка № 94/2024 г. от вещо лице – служител на СЕКД-ГДНП, с която, след извършено технико-документално експертно изследване на чуждестранно СУМПС с № [Наименование]/15.07.2020 г., издадено на името на М. Ш. М. А., е дадено заключение, че същото е изцяло неистински документ.

В съдебно заседание, вносителят на протеста прокурор при СГП - отдел „Гражданско-съдебен надзор и административно-съдебен надзор“, редовно призован, не се явява.

Ответникът – Началник Сектор „Пътна полиция“, ОДМВР Сливен, редовно призован, не се явява, не се представлява и не изразява становище, въпреки дадената възможност. Представя административната преписка по издаване на СУМПС с № ***** от 03.04.2024 г..

Заинтересованата страна – М. Ш. М. А. редовно призован, не се явява.

Съдът, като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа страна:

На 18.03.2024 г. М. Ш. М. А. /[Наименование]/, роден на [дата]. в [държава], [ЛНЧ], [ЕГН] подава в Сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР Сливен заявление за издаване на свидетелство за управление на МПС с вх.№ 1299. В заявлението е посочен номер на лична карта ****** издадена на 15.12.2022 г. без да е посочен номер на разрешение за пребиваване. От представеното копие на заявление не се установява, но от приложеното заявление-декларация от същата дата е видно, че лицето е декларирало, че притежава чуждестранно СУМПС издадено от Република [държава] с № [Наименование], издадено на 15.07.2020 г.. Видно от изпратените ни административни преписки, съдържащи ксерокопие на СУМПС, издадено на М. Ш. М. А. /[Наименование]/, роден на 01.01,1996 г. в [държава], [ЛНЧ], [ЕГН] е издадено българско СУМПС [номер]/03.04.2024 г. и същото е връчено на 11.04.2024 г., което е удостоверено лично с подписа на [Наименование] „получих документа“ и подписа на служителя Е. В. С. за „връчил документа“. Административната преписка е приобщена към образувано ДП № 3286 ЗМ 158/2024 г. по описа на ГДНП, пр. пр. № 16805/2024 г. по описа на СГП. На 03.06.2024 г. по цитираното досъдебно производство е издадена Експертна справка № 94/2024 г., от вещо лице в областта на криминалистиката в СЕКД-ГДНП за извършена технико-документално експертно изследване, заведена с рег.№ 3286р-29715 от 03.06.2024 г., в която е посочено следното: „Представеният за изследване документ - СУМПС с № ***** на името на M. S.N M. A. роден на [дата]. Е ИЗЦЯЛО НЕИСТИНСКИ ДОКУМЕНТ“.

Горната фактическа обстановка се установява от представената административна преписка, вкл. Експертна справка № 94/2024 г., изготвена от служител на Сектор „Експертно–криминалистическа дейност“ в Главна Дирекция „Национална полиция“ при МВР, както и от събраните в хода на съдебното производство доказателства, които не бяха оспорени от страните по предвидения процесуален ред.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Съгласно чл. 145 ал. 1 от АПК административните актове могат да се оспорват пред съда по отношение на тяхната законосъобразност, като според чл. 147 ал. 2 от АПК прокурорът може да подаде протест срещу акта в случаите по чл. 16 от АПК. В чл. 16, ал. 1, т. 1 от АПК е предвидено, че прокурорът следи за спазване на законността в административния процес, като предприема действия за отмяна на незаконосъобразни административни актове, споразумения, административни договори и съдебни актове.

Съгласно чл. 3, ал. 3 и чл. 50, ал. 1 от ЗБЛД, свидетелството за управление на моторно превозно средство е индивидуален удостоверителен документ за правоспособност за управление на моторно превозно средство, т. е. представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 ал. 3 от АПК, тъй като в него е материализирано волеизявление за издаване на документ от значение за признаване и упражняване на права и задължения, а именно за притежаване на правоспособност за управление на МПС.

От горното следва извода, че законодателят е предоставил правомощията по оспорване на административен акт чрез подаване на протест на прокурора, без разграничение за йерархическата му поставеност в системата на прокуратурата, с оглед общата компетентност на прокуратурата по чл. 127, т. 5 от КРБ и чл. 16, ал. 1, т. 1 от АПК. Ето защо прокурорът при СГП притежава процесуална легитимация за оспорване на издаденото на името на М. Ш. М. А. СУМПС.

С разпоредбата на чл. 149, ал. 5 от АПК е регламентирано, че административните актове могат да се оспорят с искане за обявяване на нищожността им без ограничение във времето.

С оглед гореизложеното, съдът намира, че протестът, с който е сезиран, като подаден от активно легитимирана страна, срещу подлежащ на оспорване по реда на АПК индивидуален административен акт, е допустим за разглеждане.

Разгледан по същество е основателен.

Нищожността е положение на абсолютна недействителност на определен акт. Тя е състояние на пълна липса на правно действие на един акт, който привидно е издаден като административен акт, като нищожният акт не е породил и никога не може да породи очакваните правни последици. Основания за обявяване на нищожност на административен акт от съда е налице когато е налице толкова тежко, основно нарушение на изискванията за законност, поради което акта, независимо, че притежава външни белези на административен акт, не поражда правни последици.

В АПК не са уредени изрично основания за нищожност на административните актове. Съдебната практика и теория са възприели критерия, че такива са петте основания за незаконосъобразност по чл. 146 от АПК, но тогава, когато нарушенията им са особено съществени. Нищожен е само този акт, който е засегнат от толкова съществен порок, че актът изначално от момента на издаването му не поражда правните последици, към които е насочен. Теорията е изградила следните критерии кога един порок води до нищожност и кога същият води до унищожаемост: всяка некомпетентност винаги е основание за нищожност на акта. Порокът във формата е основание за нищожност, само когато е толкова сериозен, че практически се приравнява на липса на форма, съответно на липса на волеизявление. Съществените нарушения на административнопроизводствените правила са основания за нищожност, само ако са толкова съществени, че нарушението е довело до липса на волеизявление /например - поради липса на кворум/. По правило, нарушенията на материалния закон касаят правилността на административния акт, а не неговата валидност, поради което нищожен би бил на посоченото основание само този акт, който изцяло е лишен от законова опора - т. е. не е издаден на основание нито една правна норма и същевременно засяга по отрицателен начин своя адресат. Само пълната липса на условията или предпоставките, предвидени в приложимата материалноправна норма, и липсата на каквото и да е основание и изобщо на възможност за който и да е орган да издаде акт с това съдържание би довело до нищожност на посоченото основание. Превратното упражняване на власт също е порок, водещ само до незаконосъобразност като правило и само ако преследваната цел не може да се постигне с никакъв акт, посоченият порок води нищожност.

В конкретния случай наведените от прокурор при СГП основания за нищожност на административния акт са, че българското СУМПС е издадено при тежко нарушение на императивните норми на действащото право. Компетентността на органа, който следва да извърши издаването на документ като процесния - СУМПС се определя от обичайното пребиваване на притежателя, съгласно чл. 11, § 5 от Директива 2006/126 на ЕП и Съвета. Съгласно чл. 12 от Директива 2006/126/ЕО "обичайно пребиваване" по смисъла на директивата, означава мястото, където дадено лице обикновено живее, тоест повече от 185 дни през календарна година, поради лични или трудови връзки, или ако лицето няма трудови връзки, поради лични връзки, които сочат тясна обвързаност на лицето с мястото, където то живее. Между страните не е спорно, че М. Ш. М. А. има обичайно пребиваване на територията на Република България по смисъла на пар. 6, т. 46 от ДР на ЗДвП, а и твърдения в обратната посока не са застъпени в протеста, поради което съдът приема, че българските национални власти и в частност началникът на Сектор “Пътна полиция“ – ОДМВР Сливен е компетентен да се произнесе по искането за преиздаване на СУМПС.

Условията и реда за издаване на свидетелство за управление на моторни превозни средства, отчета на водачите и тяхната дисциплина е уреден в Наредба № I-157 от 1 октомври 2002 г.

Съгласно чл. 17, ал. 1 от Наредбата подмяна на чуждестранно национално свидетелство за управление на МПС се допуска при наличието на някоя от хипотезите на т. 1 - 3, а именно 1. страната, издала съответното свидетелство, е подписала и ратифицирала Конвенцията за движението по пътищата и свидетелството отговаря на приложение № 6 към конвенцията; 2. страната, издала съответното свидетелство, е подписала и ратифицирала Конвенцията за движението по пътищата и е подписала споразумение с Република България за взаимно признаване и преиздаване на свидетелствата за управление на МПС; 3. страната, издала съответното свидетелство, е държава - членка на Европейския съюз, или друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или Конфедерация [държава].

Подмяната на свидетелството по ал. 1, т. 1, какъвто е конкретния случай, се извършва въз основа на представено чуждестранно свидетелство за управление на МПС и документите по чл. 13, ал. 1, т. 1, 3, 4, 6 или 7. За приложимостта на т. 1 следва да се провери дали е налице и втората предпоставка, визирана в разпоредбата, а именно дали издаденото от Република [държава] свидетелството отговаря на приложение № 6 към Конвенцията за движението по пътищата (Виенска конвенция, 1968 г.). Съгласно т. 1 - 3 от Приложение 6 към Конвенцията за пътното движение, подписана във Виена на 08.11.1968 г. националното свидетелство за управление трябва да отговаря на определените стандарти.

В конкретния случай, към момента на подаване на заявлението за издаване на българско СУМПС, лицето М. Ш. М. А. е представило СУМПС издадено от чужда държава – Република [държава] с № ****/15.07.2020 г. за категория „В“. Същевременно видно от изготвената от вещо лице, специалист в областта на криминалистиката в Сектор „Експертно-криминалистическа дейност“ към ГДНП, Експертна справка № 94/2024 г. /рег.№ 3286р-29715-1 от 03.06.2024 г./, след извършено техническо изследване на чуждестранно СУМПС, издадено от Република [държава] - СУМПС с № ******/15.07.2020 г., на името на М. Ш. М. А., е дадено заключение, че същото е изцяло неистински документ.

Предвид изложеното се налага извода, че началникът на Сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР Сливен е бил сезиран с искане за преиздаване на СУМПС, което не отговаря на изискванията на българското законодателство. Същият не е следвало да удовлетворява искането за издаване на българско свидетелство предвид противоречието със закона. В конкретния случай след като въпросното СУМПС не е издавано от Р. [държава] следва, че СУМПС издадено от Р България не е издадено по реда установен с Наредбата. Това е така доколкото чл. 12, ал. 1, т. 8 от Наредбата предвижда издаването на СУМПС при наличие и представяне на документ за подмяна на чуждестранно национално свидетелство за управление.

Българското свидетелство за управление на моторно превозно средство е индивидуален удостоверителен документ за правоспособност за управление на моторно превозно средство - чл. 50, ал. 1 от ЗБЛД. Управлението на МПС е правнорегламентирана дейност, за чието упражняване законодателят е поставил редица изисквания към водачите на МПС. Придобиването на правоспособност също е правнорегламентирано, а самата дейност представлява и източник на повишена опасност, тъй като всяко отклонение от законовите предписания за упражняването и може да доведе до увреждания на живота и здравето на гражданите, както и на тяхното имущество и имуществото на държавата и общините. Издаването на СУМПС, удостоверяващо правоспособност да се упражнява тази дейност, без да са налице условията за това, е правно нетърпимо, доколкото дава възможност на лице без надлежно удостоверена правоспособност да упражнява правнорегламентирана дейност, източник на повишена опасност.

В случая допуснатото нарушение на материалния закон се явява с достатъчен интензитет, за да обуслови прогласяването на нищожността на волеизявлението на органа, разпоредил издаването на СУМПС. Съществуването на СУМПС, удостоверяващо правоспособност, без придобиването й да е действително доказано, е правно нетърпимо, като това следва да бъде поправено чрез обявяване на волеизявлението на началника на сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР Сливен, по повод на заявление с вх. № 1299/18.03.2024 г., подадено от М. Ш. М. А., роден в [държава], въз основа на което е издадено българското СУМПС [номер] от 03.04.2024 г., отразяващо правоспособност за категории АМ, В1, В, с валидност до 03.04.2034 г., на името на М. Ш. М. А. с [ЕГН], с адрес: [община], [населено място] в., [улица], за нищожно.

Разноски по делото не се претендират, поради което такива не следва да се присъждат.

Така мотивиран, на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд Сливен, шести състав

 

Р Е Ш И :

 

ОБЯВЯВА нищожността на Свидетелство за управление на МПС (СУМПС) № ***** от 03.04.2024 г., издадено от Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР-Сливен на М. Ш. М. А. с [ЕГН], с адрес: [община], [населено място] в., [улица].

 

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВАС на РБ в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.